За първи път в България – „Електра“ от Рихард Щраус
За първи път в България феновете на оперното изкуство ще имат опцията да се насладят на операта „ Електра “ от Рихард Щраус. Идеята за реализацията на постановката е на Пламен Карталов. Така Софийската опера ще се причисли към най-престижните оперни театри в света, които имат в репертоара си модернистичната творба на Рихард Щраус.
„ Електра “ е следващата извънредно комплицирана креативна задача, пред която се изправя трупата на първия оперен спектакъл в България. След тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “, „ Тристан и Изолда “ и „ Парсифал “ от Рихард Вагнер, включването на „ Електра “ към нетрадиционната репертоарна стратегия демонстрира големите художествени благоприятни условия на Софийската опера. В солистичния състав са включени единствено и само български артисти. Вокалният жанр на Рихард Щраус е нехарактерен и това провокира една нова, друга изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови компликации, а режисьорският план на Пламен Карталов, както постоянно, извайва художествените облици и ги слага в нови измерения на креативно търсене.
Премиерата на „ Електра “ се появява във време на пандемия и редица тествания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера тъкмо в този миг да показа пред своята вярна аудитория един вълнуващ театър, който обрисува ясна визия за развиването на театъра в близкото бъдеще.
В основните функции ще забележим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – в ролята на Клитемнестра, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в облика на Орест.
Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов.
Рихард Щраус и Хуго декор Хофманстал се срещат в навечерието на 20 век в дома на немския публицист Рихард Демел в Берлин. Хофманстал незабавно показва предпочитание да работи с композитора и при идната им среща в Париж му предлага либрето за балет. „ Триумфът на времето “ не впечатлява Щраус и той отхвърля предлагането. По това време той се радва на славата на прочут и издирван диригент в цяла Европа.
През 1903 година Рихард Щраус участва на премиерата на пиесата „ Електра “, приспособена от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът незабавно схваща, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата слагат началото на извънредно плодотворно съдействие, което ще продължи 20 години и ще сътвори шест опери.
Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след изумителния триумф на „ Саломе “ през 1905 година Любопитно е да се означи, че новата му концепция има същия генезис като „ Саломе “: пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолт в основната роля. Но приликите свършват дотук. В взаимната си работа, Щраус и Хофманстал реализират съвършен баланс сред текст и партитура, като издигат тази симбиоза на извънредно високо равнище. Хофманстал се преценява с бележките на композитора и преработва обособени елементи на либретото. Всичко това се случва посредством писма по пощата, защото писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.
„ Електра “ е извънредно новаторско произведение в едно деяние, чийто сюжет включва ликвидиране, машинация и възмездие:
Електра е захласната от желанието си да отмъсти за гибелта на своя татко Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния ухажор Егист. Накрая, удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в възторг, само че преди края на танца се свлича мъртва на земята.
След тригодишна работа „ Електра “ е приключена. Световната премиера е на 25 януари 1909 година в Кралската опера в Дрезден.
Модерният музикален език на „ Електра “ провокира смесени реакции на публиката на премиерата. Още от първите акомпанименти композиторът слага слушателя в положение на с напрежение очакване. Базирана на античната гръцка митология и на едноименната покруса на Софокъл от 410 г.пр.н.е. като либрето, Щраус написа творбата в извънредно напредничав и експресионистичен жанр. Композиторът основава платно за трагични гласове и голям оркестър, само че също и проницателен музикален и психически портрет, който влияе със своята изключителна емоционалност и експресивност.
Като музикална линия, оркестровка и хармония, „ Електра “ мощно контрастира с най-ранните опери на Щраус и с по-късния му креативен интервал. „ Електра “ е най-модерното произведение на Щраус и единствената опера, в която той уголемява границите на тоналността до неспособност. След „ Електра “ той се отдръпва назад към по-консервативен жанр на композиране.
Партитурата на „ Електра “ е отдадена на Натали и Вили Левин – близки другари на композитора.
„ Електра “ е следващата извънредно комплицирана креативна задача, пред която се изправя трупата на първия оперен спектакъл в България. След тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “, „ Тристан и Изолда “ и „ Парсифал “ от Рихард Вагнер, включването на „ Електра “ към нетрадиционната репертоарна стратегия демонстрира големите художествени благоприятни условия на Софийската опера. В солистичния състав са включени единствено и само български артисти. Вокалният жанр на Рихард Щраус е нехарактерен и това провокира една нова, друга изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови компликации, а режисьорският план на Пламен Карталов, както постоянно, извайва художествените облици и ги слага в нови измерения на креативно търсене.
Премиерата на „ Електра “ се появява във време на пандемия и редица тествания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера тъкмо в този миг да показа пред своята вярна аудитория един вълнуващ театър, който обрисува ясна визия за развиването на театъра в близкото бъдеще.
В основните функции ще забележим Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – в ролята на Клитемнестра, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в облика на Орест.
Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, сценограф Свен Йонке, а режисьор е Пламен Карталов.
Рихард Щраус и Хуго декор Хофманстал се срещат в навечерието на 20 век в дома на немския публицист Рихард Демел в Берлин. Хофманстал незабавно показва предпочитание да работи с композитора и при идната им среща в Париж му предлага либрето за балет. „ Триумфът на времето “ не впечатлява Щраус и той отхвърля предлагането. По това време той се радва на славата на прочут и издирван диригент в цяла Европа.
През 1903 година Рихард Щраус участва на премиерата на пиесата „ Електра “, приспособена от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът незабавно схваща, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата слагат началото на извънредно плодотворно съдействие, което ще продължи 20 години и ще сътвори шест опери.
Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след изумителния триумф на „ Саломе “ през 1905 година Любопитно е да се означи, че новата му концепция има същия генезис като „ Саломе “: пиеса, гледана в Берлин, режисирана от Макс Райнхард и с актрисата Гертруд Айзолт в основната роля. Но приликите свършват дотук. В взаимната си работа, Щраус и Хофманстал реализират съвършен баланс сред текст и партитура, като издигат тази симбиоза на извънредно високо равнище. Хофманстал се преценява с бележките на композитора и преработва обособени елементи на либретото. Всичко това се случва посредством писма по пощата, защото писателят живее във Виена, а Рихард Щраус – в Берлин.
„ Електра “ е извънредно новаторско произведение в едно деяние, чийто сюжет включва ликвидиране, машинация и възмездие:
Електра е захласната от желанието си да отмъсти за гибелта на своя татко Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния ухажор Егист. Накрая, удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в възторг, само че преди края на танца се свлича мъртва на земята.
След тригодишна работа „ Електра “ е приключена. Световната премиера е на 25 януари 1909 година в Кралската опера в Дрезден.
Модерният музикален език на „ Електра “ провокира смесени реакции на публиката на премиерата. Още от първите акомпанименти композиторът слага слушателя в положение на с напрежение очакване. Базирана на античната гръцка митология и на едноименната покруса на Софокъл от 410 г.пр.н.е. като либрето, Щраус написа творбата в извънредно напредничав и експресионистичен жанр. Композиторът основава платно за трагични гласове и голям оркестър, само че също и проницателен музикален и психически портрет, който влияе със своята изключителна емоционалност и експресивност.
Като музикална линия, оркестровка и хармония, „ Електра “ мощно контрастира с най-ранните опери на Щраус и с по-късния му креативен интервал. „ Електра “ е най-модерното произведение на Щраус и единствената опера, в която той уголемява границите на тоналността до неспособност. След „ Електра “ той се отдръпва назад към по-консервативен жанр на композиране.
Партитурата на „ Електра “ е отдадена на Натали и Вили Левин – близки другари на композитора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ