Според “Афис” Обединени ПатрЕоти остават извън Европарламента! Атака по-разпознаваема от тях!
За първи път у нас доверието в локалната власт е по-ниско от недоверието, а Народното събрание е по-нехаресван от съда и прокуратурата, които всекидневно заемат последните две места в общото нареждане на институциите.
Това демонстрира национално представително изследване на Агенция „ АФИС “, извършено от 14-19 септември измежду 1010 пълнолетни българи.
Логично разследване от това е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “ като някаква опция за смяна. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ – промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би и поради това, че макар шумния театър към трите оставки, не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях. Това са Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% – остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.
От една страна, налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния й съперник – Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма.
От друга страна, порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че гласоподавателят за следващ път се оглежда и търси интензивно нови политически планове? Отговорът е и да, и не, изясняват социолозите. Да, тъй като готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%, а актуалните парламентарно показани партии не могат да уплътнят подобен висок %. А не, тъй като нито една от извънпарламентарните партии, в това число и тези, които не съществуват, и към този миг са само артикул на клюки и догадки, не могат да разчитат на независим триумф. За да се предвижда възможен триумф на нови и още несъществуващи политически планове, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности минимум от 2-3 на 100, а такива към този момент няма.
За съпоставяне ще отбележим, че преди появяването на Национална движение „Симеон Втори" при започване на 2001 година хипотетичната „ Партия на царя “ получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата официално при започване на 2007 година „ Партия на Бойко “ – 3-4%.
Свободно разпознаваемите партии са едвам четири – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.
Очакването на предварителни избори за Народно заседание обаче е хипотетично и по тази причина отговорите на подобен въпрос може да се считат за условни. Не подобен е казусът с идните избори за Европейски парламент, които са планувани за края на май идната година, т.е. след осем месеца.
На фона на предстоящото отдръпване от гласоподаване в интерес на съвсем всички партии (обяснимо поради на обичайно ниската изборна интензивност на европейските избори освен в България, само че и във всички останали страни от континента), налице е по-висока поддръжка за три партии – Движение за права и свободи, Демократична България и АБВ, както и значително по-ниска поддръжка, назад на общата наклонност в Европа, за обединението „ Обединени патриоти “. Докато „ Демократична България “ и АБВ си остават прекомерно надалеч от сполучливо прекосяване на така и така високия предел за присъединяване в Европейския парламент, сходен резултат за Движение за права и свободи и за Обединените патриоти би имал основна роля при окончателното систематизиране на евромандатите в България. По-точно за Обединените патриоти подобен резултат би сложил на карта възможното им присъединяване в Европейския парламент въобще.
Обяснение на тези явления би трябвало да се търсят още веднъж през призмата на отношението към настоящите проявления на вътрешната политика у нас и отношението най-много към държавното управление. Избирателите на Движение за права и свободи са под въздействие на разнообразни по темперамент страхове от присъединяване на националисти в ръководството на страната и до момента пред лицето на сходни закани нормално са търсели отбрана от най-голямата партия. Тази партия обаче сега е съдружен сътрудник на националистите, поради което по вътрешен глас и инстикт гласоподавателите на Движение за права и свободи насочат взор на открито и считат за доста значимо присъединяване си на идните европейски избори. При поддържащите Обединените патриоти е тъкмо назад – счита се за доста по-важна обстановката в страната и оцеляването на държавното управление, в сравнение с борбите в Брюксел.
Това демонстрира национално представително изследване на Агенция „ АФИС “, извършено от 14-19 септември измежду 1010 пълнолетни българи.
Логично разследване от това е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “ като някаква опция за смяна. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ – промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би и поради това, че макар шумния театър към трите оставки, не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях. Това са Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% – остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.
От една страна, налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния й съперник – Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма.
От друга страна, порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого. Означава ли това обаче, че гласоподавателят за следващ път се оглежда и търси интензивно нови политически планове? Отговорът е и да, и не, изясняват социолозите. Да, тъй като готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%, а актуалните парламентарно показани партии не могат да уплътнят подобен висок %. А не, тъй като нито една от извънпарламентарните партии, в това число и тези, които не съществуват, и към този миг са само артикул на клюки и догадки, не могат да разчитат на независим триумф. За да се предвижда възможен триумф на нови и още несъществуващи политически планове, в отговор на отворен въпрос, те би трябвало да получават стойности минимум от 2-3 на 100, а такива към този момент няма.
За съпоставяне ще отбележим, че преди появяването на Национална движение „Симеон Втори" при започване на 2001 година хипотетичната „ Партия на царя “ получаваше стойности от порядъка на 6-8%, а още несъществуващата официално при започване на 2007 година „ Партия на Бойко “ – 3-4%.
Свободно разпознаваемите партии са едвам четири – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.
Очакването на предварителни избори за Народно заседание обаче е хипотетично и по тази причина отговорите на подобен въпрос може да се считат за условни. Не подобен е казусът с идните избори за Европейски парламент, които са планувани за края на май идната година, т.е. след осем месеца.
На фона на предстоящото отдръпване от гласоподаване в интерес на съвсем всички партии (обяснимо поради на обичайно ниската изборна интензивност на европейските избори освен в България, само че и във всички останали страни от континента), налице е по-висока поддръжка за три партии – Движение за права и свободи, Демократична България и АБВ, както и значително по-ниска поддръжка, назад на общата наклонност в Европа, за обединението „ Обединени патриоти “. Докато „ Демократична България “ и АБВ си остават прекомерно надалеч от сполучливо прекосяване на така и така високия предел за присъединяване в Европейския парламент, сходен резултат за Движение за права и свободи и за Обединените патриоти би имал основна роля при окончателното систематизиране на евромандатите в България. По-точно за Обединените патриоти подобен резултат би сложил на карта възможното им присъединяване в Европейския парламент въобще.
Обяснение на тези явления би трябвало да се търсят още веднъж през призмата на отношението към настоящите проявления на вътрешната политика у нас и отношението най-много към държавното управление. Избирателите на Движение за права и свободи са под въздействие на разнообразни по темперамент страхове от присъединяване на националисти в ръководството на страната и до момента пред лицето на сходни закани нормално са търсели отбрана от най-голямата партия. Тази партия обаче сега е съдружен сътрудник на националистите, поради което по вътрешен глас и инстикт гласоподавателите на Движение за права и свободи насочат взор на открито и считат за доста значимо присъединяване си на идните европейски избори. При поддържащите Обединените патриоти е тъкмо назад – счита се за доста по-важна обстановката в страната и оцеляването на държавното управление, в сравнение с борбите в Брюксел.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ