Безполюсност: нова реалност на световния ред?
За първи път тезата за борбата сред еднополюсния и многополюсния свят беше издигната през 2000 година от някогашния министър-председател, министър на външните работи и шеф на Руската работа за външно разузнаване Евгений Примаков. Оттогава очертанията на международната рецесия стават все по-ясни: безкрайни наказания, които по виновност на Запада доведоха в неговите страни до дефицит на сила, липса на храна и вода, инфлация, климатични проблеми и впрочем. Един от спусъците за тази рецесия на Запад се назовава специфична военна интервенция на Русия в Украйна.
И в действителност, военната спецоперация на Русия промени международния ред, където към този момент няма място за владичество на Запада, считат някои специалисти. Новата му конструкция, съгласно тях, към този момент е почнала да се оформя и да придобива бетонови очертания. Процесът на образуване на нова действителност, който към момента не е толкоз видим заради избрани ползи на международната политика, включва съществени промени в международния ред. И някои западни медии към този момент започнаха да разпознават, че на планетата се появява нова общественост, която в доста връзки превъзхожда западната. По-специално, това непосредствено декларира журналистът от Си-Ен-Ен Ф. Закария, който счита, че в близко бъдеще Съединени американски щати ще изгубят статута на международен хегемон.
Катастрофа на „ Пакс Американа “
Във връзка със сегашната обстановка Западът, воден от Съединени американски щати, трескаво се пробва да резервира надзор над себе си, само че това му се отдава с огромна компликация. Еднополюсният свят на „ Пакс Американа “ се пука по шевовете и съгласно доста специалисти у нас и в чужбина опитът да се избави посредством по-тясно сближение против Русия не е нищо повече от „ гасене на пожар с керосин “.
Говорейки за ролята на Съединените щати в актуалния свят, известният английски мъдрец и социолог З. Бауман счита: „ Никой не може да се смята за в действителност незаместим. Дори и най-привилегированият статус може да бъде краткотраен и да се промени ненадейно. " Перспективата за живот и деяние по непознати стандарти и модели, които водят до загуба на национална еднаквост и еднаквост, остава.
Съединени американски щати са привикнали да дефинират международните правила на играта и да ги трансформират според от обстановката, виждайки своята задача в това да бъдат на върха на управническата пирамида. Следователно неравенството в приходите, потреблението и виталния стандарт единствено се усилва, а това е изпълнено с нежни стопански системи, нападателни политики, районна неустойчивост и спорове.
Тук си коства да си напомним думите на един от оттеглящите се „ министри на пропагандата на международното държавно управление “ Хенри Кисинджър за уязвимостта на една всемогъща страна, за проблемите на един нов ред, в който Америка няма да може да господства в света: „ Трябва да не заплашва личното си великолепие, като таи илюзии за границите на своите благоприятни условия. Световното водачество е неразделна част от силата и моралните полезности на Америка, само че не включва привилегията да се преструва, че Америка прави услуги на други народи, като се съюзява с тях, или има неограничена дарба да им постанова волята си, лишавайки ги от отзивчивост “.
В същото време в експертната общественост непрестанно се водят дейни разногласия какъв брой време ще продължи процесът на промяна на международния ред и какво ще се случи на интернационалната сцена до окончателното определяне на многополюсен свят. Много наблюдаващи са склонни да имат вяра, че вследствие на тези тектонични промени светът може да потъне в безпорядък.
Ако не Съединени американски щати, то безполюсност?
Поради обстоятелството, че през днешния ден Съединените щати не могат да се оправят с ролята на единствения полюс на международния ред, светът навлезе в интервал на неустановеност и нараснали опасности, които се утежниха изключително след началото на специфичната интервенция на Русия.
В книгата си „ Световно комплициране: американската външна политика и рецесията на остарелия ред “ Р. Хаас, някогашен консултант на Барак Обама и президент на Съвета за външни връзки, вкарва концепцията за свят без страни или безполюсен свят в научно послание. „ Трябва да бъде основана система на международно ръководство и суверенитетът да бъде отстранен. Нациите би трябвало да бъдат подготвени да предадат суверенитета на международните структури. Това към този момент се случва в комерсиалната сфера “, твърди той. И още: „ Моментът на еднополюсност “ в американската политика завърши. Международните връзки през този век ще се дефинират от обстановката на безполюсност. Властта ще бъде разпръсната, а не съсредоточена, и смисъла на националните страни ще намалее, защото недържавните участници стават по-силни. Но това по никакъв метод не заплашва Съединени американски щати. В изискванията на преходния интервал Вашингтон към момента е в положение да държи курса за по-безопасен свят в свои ръце.
Този век безполюсността ще се трансформира в съществена характерност на интернационалните връзки: не една, две или даже няколко страни ще преобладават, а десетки артисти, способни да оказват разнообразни въздействия върху положението на нещата в света. Новата обстановка е радикално друга от тази в предишното и съставлява съществена смяна в подреждането на силите.
Но настъпването на ерата на безполюсността повдига редица значими въпроси. Как се разграничава от другите форми на международния ред? Как и за какво се е появило? Какви са вероятните последствия от неговата работа? И по какъв начин би трябвало да реагира Русия на появяването на тази форма?
За разлика от многополюсността, която допуска няколко ясно дефинирани полюса или центрове на мощ, безполюсната интернационална система се характеризира с съществуването на голям брой центрове със забележителна мощ.
Многополюсен международен ред може да се основава на съдействие, даже да одобри формата на „ концерт на силите “, когато няколко огромни страни работят дружно, с цел да основат разпоредбите на играта и да разработят ограничения за влияние върху тези, които ги нарушават (Виенската система на интернационалните връзки е ослепителен пример). Многополюсният свят може също да бъде по-конкурентен и основан на баланс на силите или изпълнен с риск от спор, когато този баланс бъде нарушен.
Безполюсният свят през днешния ден не е резултат единствено от възхода на други страни и организации или от неуспехите и неразумните стъпки на Съединените щати. Липсата на полюси е неизбежна последица от глобализацията. Тя усили размера, скоростта и смисъла на трансграничните потоци – от опиати, е-поща, парникови газове, промишлени артикули и хора до телевизионни и радиосигнали, вируси (виртуални и реални) и оръжия.
Глобализацията увековечава неполярното разстройство и го прави по-широко публикувано, което ще има най-вече отрицателни последствия за множеството страни, в това число Русия. С толкоз доста участници, които имат забележителна власт и се пробват да въздействат, е по-трудно да се провеждат групови дейности и да се накарат интернационалните организации да работят. По-трудно е да се управляват десетки артисти, в сравнение с единствено няколко. Ярко удостоверение на тази истина е невъзможността в точния момент да се реализира съглашение за основаването на Транстихоокеанското партньорство.
Въпреки това, макар че настъпването на ерата на безполюсността е неизбежно, естеството на тази форма не е предопределено. Парафразирайки думите на теоретика на интернационалните връзки Х. Бул, може да се стигне до извода, че световната политика на всички места по света е комбинация от безредица и организация. Освен това анархията е приета за водеща мощ в развиването на интернационалните връзки. „ Анархията” се пояснява като липса на международно държавно управление, единна висша власт във взаимоотношението на страните. Въпросът е какво е съотношението на тези съставни елементи и каква е наклонността.
Може и би трябвало да се направи доста, с цел да се образува структурата на един неполярен свят. Редът няма да възникне от единствено себе си. Напротив, неполярният свят, в случай че бъде оставен на произвола, с времето ще стане по-хаотичен. Ентропията учи, че системите, състоящи се от огромен брой артисти, при липса на външна интервенция, са склонни да бъдат по-случайни и неподредени.
Неполярният международен ред усложнява дипломатическата активност. Въпросът не е единствено в това, че има повече артисти в неполярния свят. Липсват предсказуемите, закрепени структури и системи от взаимоотношения, които характеризират еднополюсните, двуполюсните многополюсните форми. Така съюзите значително ще изгубят смисъла си, даже единствено тъй като изискват предвидими закани, ясни прогнози и задължения, а всичко това липсва в един неполюсен свят. Отношенията ще бъдат по-селективни и ще се построяват според от обстановката. Ще стане по-трудно да се дефинират други страни като съдружници или съперници: по някои въпроси те ще ни сътрудничат, а по други ще ни се опълчват. На напред във времето ще излязат консултациите и построяването на обединения по ползи, както и дипломацията, която при опция предизвиква взаимоотношението и го защищава от следствията от неизбежни различия.
Особено значимо е да се предотврати безпорядъка в битката против интернационалния тероризъм, в случай че не желаеме ерата на безполюсността да се трансформира в ерата на актуалното Средновековие. Има доста способи за намаляване на съществуващите терористични организации благодарение на разузнаване, правоприлагане и военни качества. Но всичко това няма да има резултат, в случай че не е допустимо да се понижи набирането на чиновници в тези организации и тяхното финансиране. Родителите, религиозните водачи и политическите водачи би трябвало да покажат неприемливостта на тероризма, като демонстрират пренебрежение към тези, които вземат участие в терористични действия. По-важното е, че държавните управления би трябвало да намерят способи да интегрират изключените младежи в обществото, а това не може да се случи при липса на политически и стопански благоприятни условия.
Ерата на глобализацията, която продължава в света през последните 40 години, стартира да се заменя от " ера на хаос и безпорядък ", съгласно изследване на „ Дойче Банк “. Според прогнозата на създателя на отчета Джим Рийд и неговите сътрудници укрепването на китайската стопанска система и нейното превес над американската се трансформира в признак на новото време. Както допускат анализаторите, борбата сред страните ще се развива най-вече в икономическата сфера и на моменти ще прилича връзките сред Вашингтон и Москва по време на Студената война. Авторите на отчета акцентират, че „ епохата на безпорядъка “ ще се характеризира с възходяща инфлация, икономическо неравноправие, засилена конкуренция сред поколенията и нова софтуерна гражданска война. Германските икономисти предвиждат, че " разстройството " ще дефинира новата епоха за десетилетие или повече.
Концепцията за " следен безпорядък "
В геополитиката на Съединени американски щати теорията за „ неполярното разстройство” е тясно обвързвана с доктрината за „ следения хаос”, което е един тип инструмент за битка с международни планове без правила за геополитическа власт в света. Целта е образуване на безсубектността в страната и определяне на международен ред в полза на уредника (ползвателя) на " следен безпорядък ".
Що се отнася до произхода на теорията на хаоса, нейната първична съществена концепция е следната: всеки постепенен развой се показва посредством поредност от промени на противоположни положения - ред и безпорядък, които са свързани с етапи на преход към безпорядък (смърт на структурата) и излизане от хаоса (самоорганизация). Засиленият теоретичен интерес към казуса за хаоса се появява под въздействието на работата на И. Пригожин и И. Стенгерс „ Ред от хаоса. Нов разговор сред индивида и природата”, оповестен на Запад през 1979 година (преработен през 1984 г.).
Ключова фигура в развиването на геополитическата теория за „ следен безпорядък “ е С. Ман, който стартира кариерата си като чиновник на посолството на Съединени американски щати в Ямайка, по-късно работи в посолството в Москва, в отдела по въпросите на Съветския съюз и в Оперативния център на Държавния департамент, а от 1991 до 1992 година в продължение на една година дава отговор за Русия и Източна Европа в кабинета на министъра на защитата на Съединени американски щати.
Основната концепция на " следения безпорядък " се крие в основаването на следен безпорядък в националните стопански системи и обществената сфера. Тази парадоксална идея допуска, че икономическият и общественият живот на страните, станали жертви на тази война, се трансформира в безпорядък. А самите агресори, контролиращи тези оръжия, държат под надзор хаоса във вражеския лагер, за тях това е целеустремено основан специфичен ред.
Задачите на „ следения хаос”: понижаване на популацията, което не съставлява интерес за уредниците на новия международен ред, отслабване/унищожаване на националните страни с прекачване на контрола им към транснационални корпорации, наднационални органи и организации, следени от основателите на лансирането на технологии за следен безпорядък, последвано от блокиране на субективността на развиването на страната.
За решаването на тези проблеми се употребяват разнообразни способи за основаване на безпорядък на територията на страната, в това число: поощряване на демократичната народна власт, повишение на виталния стандарт на популацията, изключително на елитите, изместване на националната идеология и полезности, поддръжка за пазарни промени. Организацията на следения безпорядък се основава на преструктурирането на всеобщото схващане и мирогледа посредством суровото въздействие на актуалните средства за манипулиране на цялата духовна сфера на човек благодарение на осведомителни и социокултурни технологии. В хода на това преструктуриране би трябвало да се реализира заличаване на културата на взаимност, национално единение, заличаване на способността на огромни маси от популацията да се съпротивлява, да се самоорганизира и развива. Основните принадлежности са медиите, ТНК, частни фондации и организации, както и специфичните служби.
Всъщност доктрината за " следения безпорядък " е нова форма на колониална политика, превръщането на редица страни в длъжностен придатък на " определени " страни или общности. В същото време се допускат и реализират неравноправни, грабителски връзки на стокообмена и заграбване на собствеността на „ колонии “.
В резултат на това резултатът от използването на доктрината за „ следен хаос” е организирането на „ безсубектност” в страната или района, което се насочва от въздействието на уредниците на „ следения хаос”.
Колкото и дълго да не престават неполярният международен ред и „ следеният безпорядък “, този интервал ще бъде сложен и рисков. Но насърчаването на по-висока степен на световна интеграция ще помогне за реализиране на непоклатимост. Създаването на централна група, състояща се от държавни управления и други участници, ангажирани с многостранността, би било забележителна стъпка напред. Нека го назовем „ консенсусна безполюсност “. Такъв модел няма да отстрани безполюсността, само че ще помогне за ръководството ѝ и ще усили възможностите интернационалната система да не се деградира и разпадне.
В навечерието на световните промени
Така през този век интернационалните връзки претърпяват мощна промяна, която трансформира природата, структурата и същността на международния ред. Структурата на интернационалната система е обогатена с нови субекти, оспорващи пълномощията и въздействието на обичайните страни и междуправителствени организации. Съответно същността на интернационалните връзки претърпя обилни промени. Държавите, които са се стремели да осъществят оптимално своите ползи на основата на правилото на суверенитета, в този момент се стремят да навлязат в международната стопанска система и международната политика.
В изменящия се свят Съединените щати губят своето военно, политическо, икономическо и морално предимство и не могат сами да осъществят концепциите за еднополюсен свят. За една в миналото могъща мощ през днешния ден е значимо да разбере освен какво желае да реализира, само че по-скоро какво може да реализира, какво може да поддържа една все по-фрагментирана коалиция, водена от нея, и с какво могат да се примирят техните противници Русия и Китай.
Русия ще би трябвало да премине през ера на турбуленции, мъчно и несигурно време, доста друго от действителностите на предишния ХХ век. В света се образуват нови фактори на сдържаност. При тези условия са били и ще останат надеждни котви на стабилността за нашата страна: единството на многонационален народ, мощни въоръжени сили и сполучлива национална стопанска система, които би трябвало да дават отговор на статута на Русия като велика мощ.
Доколко всички ние, живеещи на тази земя, ще можем да решим казуса с построяването на нов свят, каква ще бъде цената на премахването на несъгласията, свързани по-специално с казуса за международния хаос, в този момент е мъчно да се каже, само че е ясно, че образуването на нов модел на интернационалните връзки ще става доста постепенно, мъчително и скъпо. В същото време насъбраният до момента опит в решаването на най-разнообразните и не по-малко комплицирани проблеми от днешния ни разрешава да се надяваме, че вследствие на това желанието за основаване на удобна външна среда за развиването на страните, растежа на техните взаимозависимостта ще надделее над всички отрицателни фактори и ще докара до образуването на по-съвършени спрямо предходните модели на интернационалните връзки.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
И в действителност, военната спецоперация на Русия промени международния ред, където към този момент няма място за владичество на Запада, считат някои специалисти. Новата му конструкция, съгласно тях, към този момент е почнала да се оформя и да придобива бетонови очертания. Процесът на образуване на нова действителност, който към момента не е толкоз видим заради избрани ползи на международната политика, включва съществени промени в международния ред. И някои западни медии към този момент започнаха да разпознават, че на планетата се появява нова общественост, която в доста връзки превъзхожда западната. По-специално, това непосредствено декларира журналистът от Си-Ен-Ен Ф. Закария, който счита, че в близко бъдеще Съединени американски щати ще изгубят статута на международен хегемон.
Катастрофа на „ Пакс Американа “
Във връзка със сегашната обстановка Западът, воден от Съединени американски щати, трескаво се пробва да резервира надзор над себе си, само че това му се отдава с огромна компликация. Еднополюсният свят на „ Пакс Американа “ се пука по шевовете и съгласно доста специалисти у нас и в чужбина опитът да се избави посредством по-тясно сближение против Русия не е нищо повече от „ гасене на пожар с керосин “.
Говорейки за ролята на Съединените щати в актуалния свят, известният английски мъдрец и социолог З. Бауман счита: „ Никой не може да се смята за в действителност незаместим. Дори и най-привилегированият статус може да бъде краткотраен и да се промени ненадейно. " Перспективата за живот и деяние по непознати стандарти и модели, които водят до загуба на национална еднаквост и еднаквост, остава.
Съединени американски щати са привикнали да дефинират международните правила на играта и да ги трансформират според от обстановката, виждайки своята задача в това да бъдат на върха на управническата пирамида. Следователно неравенството в приходите, потреблението и виталния стандарт единствено се усилва, а това е изпълнено с нежни стопански системи, нападателни политики, районна неустойчивост и спорове.
Тук си коства да си напомним думите на един от оттеглящите се „ министри на пропагандата на международното държавно управление “ Хенри Кисинджър за уязвимостта на една всемогъща страна, за проблемите на един нов ред, в който Америка няма да може да господства в света: „ Трябва да не заплашва личното си великолепие, като таи илюзии за границите на своите благоприятни условия. Световното водачество е неразделна част от силата и моралните полезности на Америка, само че не включва привилегията да се преструва, че Америка прави услуги на други народи, като се съюзява с тях, или има неограничена дарба да им постанова волята си, лишавайки ги от отзивчивост “.
В същото време в експертната общественост непрестанно се водят дейни разногласия какъв брой време ще продължи процесът на промяна на международния ред и какво ще се случи на интернационалната сцена до окончателното определяне на многополюсен свят. Много наблюдаващи са склонни да имат вяра, че вследствие на тези тектонични промени светът може да потъне в безпорядък.
Ако не Съединени американски щати, то безполюсност?
Поради обстоятелството, че през днешния ден Съединените щати не могат да се оправят с ролята на единствения полюс на международния ред, светът навлезе в интервал на неустановеност и нараснали опасности, които се утежниха изключително след началото на специфичната интервенция на Русия.
В книгата си „ Световно комплициране: американската външна политика и рецесията на остарелия ред “ Р. Хаас, някогашен консултант на Барак Обама и президент на Съвета за външни връзки, вкарва концепцията за свят без страни или безполюсен свят в научно послание. „ Трябва да бъде основана система на международно ръководство и суверенитетът да бъде отстранен. Нациите би трябвало да бъдат подготвени да предадат суверенитета на международните структури. Това към този момент се случва в комерсиалната сфера “, твърди той. И още: „ Моментът на еднополюсност “ в американската политика завърши. Международните връзки през този век ще се дефинират от обстановката на безполюсност. Властта ще бъде разпръсната, а не съсредоточена, и смисъла на националните страни ще намалее, защото недържавните участници стават по-силни. Но това по никакъв метод не заплашва Съединени американски щати. В изискванията на преходния интервал Вашингтон към момента е в положение да държи курса за по-безопасен свят в свои ръце.
Този век безполюсността ще се трансформира в съществена характерност на интернационалните връзки: не една, две или даже няколко страни ще преобладават, а десетки артисти, способни да оказват разнообразни въздействия върху положението на нещата в света. Новата обстановка е радикално друга от тази в предишното и съставлява съществена смяна в подреждането на силите.
Но настъпването на ерата на безполюсността повдига редица значими въпроси. Как се разграничава от другите форми на международния ред? Как и за какво се е появило? Какви са вероятните последствия от неговата работа? И по какъв начин би трябвало да реагира Русия на появяването на тази форма?
За разлика от многополюсността, която допуска няколко ясно дефинирани полюса или центрове на мощ, безполюсната интернационална система се характеризира с съществуването на голям брой центрове със забележителна мощ.
Многополюсен международен ред може да се основава на съдействие, даже да одобри формата на „ концерт на силите “, когато няколко огромни страни работят дружно, с цел да основат разпоредбите на играта и да разработят ограничения за влияние върху тези, които ги нарушават (Виенската система на интернационалните връзки е ослепителен пример). Многополюсният свят може също да бъде по-конкурентен и основан на баланс на силите или изпълнен с риск от спор, когато този баланс бъде нарушен.
Безполюсният свят през днешния ден не е резултат единствено от възхода на други страни и организации или от неуспехите и неразумните стъпки на Съединените щати. Липсата на полюси е неизбежна последица от глобализацията. Тя усили размера, скоростта и смисъла на трансграничните потоци – от опиати, е-поща, парникови газове, промишлени артикули и хора до телевизионни и радиосигнали, вируси (виртуални и реални) и оръжия.
Глобализацията увековечава неполярното разстройство и го прави по-широко публикувано, което ще има най-вече отрицателни последствия за множеството страни, в това число Русия. С толкоз доста участници, които имат забележителна власт и се пробват да въздействат, е по-трудно да се провеждат групови дейности и да се накарат интернационалните организации да работят. По-трудно е да се управляват десетки артисти, в сравнение с единствено няколко. Ярко удостоверение на тази истина е невъзможността в точния момент да се реализира съглашение за основаването на Транстихоокеанското партньорство.
Въпреки това, макар че настъпването на ерата на безполюсността е неизбежно, естеството на тази форма не е предопределено. Парафразирайки думите на теоретика на интернационалните връзки Х. Бул, може да се стигне до извода, че световната политика на всички места по света е комбинация от безредица и организация. Освен това анархията е приета за водеща мощ в развиването на интернационалните връзки. „ Анархията” се пояснява като липса на международно държавно управление, единна висша власт във взаимоотношението на страните. Въпросът е какво е съотношението на тези съставни елементи и каква е наклонността.
Може и би трябвало да се направи доста, с цел да се образува структурата на един неполярен свят. Редът няма да възникне от единствено себе си. Напротив, неполярният свят, в случай че бъде оставен на произвола, с времето ще стане по-хаотичен. Ентропията учи, че системите, състоящи се от огромен брой артисти, при липса на външна интервенция, са склонни да бъдат по-случайни и неподредени.
Неполярният международен ред усложнява дипломатическата активност. Въпросът не е единствено в това, че има повече артисти в неполярния свят. Липсват предсказуемите, закрепени структури и системи от взаимоотношения, които характеризират еднополюсните, двуполюсните многополюсните форми. Така съюзите значително ще изгубят смисъла си, даже единствено тъй като изискват предвидими закани, ясни прогнози и задължения, а всичко това липсва в един неполюсен свят. Отношенията ще бъдат по-селективни и ще се построяват според от обстановката. Ще стане по-трудно да се дефинират други страни като съдружници или съперници: по някои въпроси те ще ни сътрудничат, а по други ще ни се опълчват. На напред във времето ще излязат консултациите и построяването на обединения по ползи, както и дипломацията, която при опция предизвиква взаимоотношението и го защищава от следствията от неизбежни различия.
Особено значимо е да се предотврати безпорядъка в битката против интернационалния тероризъм, в случай че не желаеме ерата на безполюсността да се трансформира в ерата на актуалното Средновековие. Има доста способи за намаляване на съществуващите терористични организации благодарение на разузнаване, правоприлагане и военни качества. Но всичко това няма да има резултат, в случай че не е допустимо да се понижи набирането на чиновници в тези организации и тяхното финансиране. Родителите, религиозните водачи и политическите водачи би трябвало да покажат неприемливостта на тероризма, като демонстрират пренебрежение към тези, които вземат участие в терористични действия. По-важното е, че държавните управления би трябвало да намерят способи да интегрират изключените младежи в обществото, а това не може да се случи при липса на политически и стопански благоприятни условия.
Ерата на глобализацията, която продължава в света през последните 40 години, стартира да се заменя от " ера на хаос и безпорядък ", съгласно изследване на „ Дойче Банк “. Според прогнозата на създателя на отчета Джим Рийд и неговите сътрудници укрепването на китайската стопанска система и нейното превес над американската се трансформира в признак на новото време. Както допускат анализаторите, борбата сред страните ще се развива най-вече в икономическата сфера и на моменти ще прилича връзките сред Вашингтон и Москва по време на Студената война. Авторите на отчета акцентират, че „ епохата на безпорядъка “ ще се характеризира с възходяща инфлация, икономическо неравноправие, засилена конкуренция сред поколенията и нова софтуерна гражданска война. Германските икономисти предвиждат, че " разстройството " ще дефинира новата епоха за десетилетие или повече.
Концепцията за " следен безпорядък "
В геополитиката на Съединени американски щати теорията за „ неполярното разстройство” е тясно обвързвана с доктрината за „ следения хаос”, което е един тип инструмент за битка с международни планове без правила за геополитическа власт в света. Целта е образуване на безсубектността в страната и определяне на международен ред в полза на уредника (ползвателя) на " следен безпорядък ".
Що се отнася до произхода на теорията на хаоса, нейната първична съществена концепция е следната: всеки постепенен развой се показва посредством поредност от промени на противоположни положения - ред и безпорядък, които са свързани с етапи на преход към безпорядък (смърт на структурата) и излизане от хаоса (самоорганизация). Засиленият теоретичен интерес към казуса за хаоса се появява под въздействието на работата на И. Пригожин и И. Стенгерс „ Ред от хаоса. Нов разговор сред индивида и природата”, оповестен на Запад през 1979 година (преработен през 1984 г.).
Ключова фигура в развиването на геополитическата теория за „ следен безпорядък “ е С. Ман, който стартира кариерата си като чиновник на посолството на Съединени американски щати в Ямайка, по-късно работи в посолството в Москва, в отдела по въпросите на Съветския съюз и в Оперативния център на Държавния департамент, а от 1991 до 1992 година в продължение на една година дава отговор за Русия и Източна Европа в кабинета на министъра на защитата на Съединени американски щати.
Основната концепция на " следения безпорядък " се крие в основаването на следен безпорядък в националните стопански системи и обществената сфера. Тази парадоксална идея допуска, че икономическият и общественият живот на страните, станали жертви на тази война, се трансформира в безпорядък. А самите агресори, контролиращи тези оръжия, държат под надзор хаоса във вражеския лагер, за тях това е целеустремено основан специфичен ред.
Задачите на „ следения хаос”: понижаване на популацията, което не съставлява интерес за уредниците на новия международен ред, отслабване/унищожаване на националните страни с прекачване на контрола им към транснационални корпорации, наднационални органи и организации, следени от основателите на лансирането на технологии за следен безпорядък, последвано от блокиране на субективността на развиването на страната.
За решаването на тези проблеми се употребяват разнообразни способи за основаване на безпорядък на територията на страната, в това число: поощряване на демократичната народна власт, повишение на виталния стандарт на популацията, изключително на елитите, изместване на националната идеология и полезности, поддръжка за пазарни промени. Организацията на следения безпорядък се основава на преструктурирането на всеобщото схващане и мирогледа посредством суровото въздействие на актуалните средства за манипулиране на цялата духовна сфера на човек благодарение на осведомителни и социокултурни технологии. В хода на това преструктуриране би трябвало да се реализира заличаване на културата на взаимност, национално единение, заличаване на способността на огромни маси от популацията да се съпротивлява, да се самоорганизира и развива. Основните принадлежности са медиите, ТНК, частни фондации и организации, както и специфичните служби.
Всъщност доктрината за " следения безпорядък " е нова форма на колониална политика, превръщането на редица страни в длъжностен придатък на " определени " страни или общности. В същото време се допускат и реализират неравноправни, грабителски връзки на стокообмена и заграбване на собствеността на „ колонии “.
В резултат на това резултатът от използването на доктрината за „ следен хаос” е организирането на „ безсубектност” в страната или района, което се насочва от въздействието на уредниците на „ следения хаос”.
Колкото и дълго да не престават неполярният международен ред и „ следеният безпорядък “, този интервал ще бъде сложен и рисков. Но насърчаването на по-висока степен на световна интеграция ще помогне за реализиране на непоклатимост. Създаването на централна група, състояща се от държавни управления и други участници, ангажирани с многостранността, би било забележителна стъпка напред. Нека го назовем „ консенсусна безполюсност “. Такъв модел няма да отстрани безполюсността, само че ще помогне за ръководството ѝ и ще усили възможностите интернационалната система да не се деградира и разпадне.
В навечерието на световните промени
Така през този век интернационалните връзки претърпяват мощна промяна, която трансформира природата, структурата и същността на международния ред. Структурата на интернационалната система е обогатена с нови субекти, оспорващи пълномощията и въздействието на обичайните страни и междуправителствени организации. Съответно същността на интернационалните връзки претърпя обилни промени. Държавите, които са се стремели да осъществят оптимално своите ползи на основата на правилото на суверенитета, в този момент се стремят да навлязат в международната стопанска система и международната политика.
В изменящия се свят Съединените щати губят своето военно, политическо, икономическо и морално предимство и не могат сами да осъществят концепциите за еднополюсен свят. За една в миналото могъща мощ през днешния ден е значимо да разбере освен какво желае да реализира, само че по-скоро какво може да реализира, какво може да поддържа една все по-фрагментирана коалиция, водена от нея, и с какво могат да се примирят техните противници Русия и Китай.
Русия ще би трябвало да премине през ера на турбуленции, мъчно и несигурно време, доста друго от действителностите на предишния ХХ век. В света се образуват нови фактори на сдържаност. При тези условия са били и ще останат надеждни котви на стабилността за нашата страна: единството на многонационален народ, мощни въоръжени сили и сполучлива национална стопанска система, които би трябвало да дават отговор на статута на Русия като велика мощ.
Доколко всички ние, живеещи на тази земя, ще можем да решим казуса с построяването на нов свят, каква ще бъде цената на премахването на несъгласията, свързани по-специално с казуса за международния хаос, в този момент е мъчно да се каже, само че е ясно, че образуването на нов модел на интернационалните връзки ще става доста постепенно, мъчително и скъпо. В същото време насъбраният до момента опит в решаването на най-разнообразните и не по-малко комплицирани проблеми от днешния ни разрешава да се надяваме, че вследствие на това желанието за основаване на удобна външна среда за развиването на страните, растежа на техните взаимозависимостта ще надделее над всички отрицателни фактори и ще докара до образуването на по-съвършени спрямо предходните модели на интернационалните връзки.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ