За първи път от повече от 20 години насам българският

...
За първи път от повече от 20 години насам българският
Коментари Харесай


За първи път от повече от 20 години насам българският четец ще може да се срещне още веднъж с една от най-личните книги на Йордан Радичков – „ Прашка “. Книгата ще бъде показана от театралния режисьор Иван Добчев на 31 януари от 19:00 часа в Дом на киното.

По време на представянето посетителите ще имат опция да се потопят в света на Йордан Радичков с единствения документален филм, отдаден на създателя. Лентата „ Черказки летописи “ на режсиьора Димитър Петков показва диалози с Йордан Радичков, снимани в края на 90-те години.

„ Прашка “ е една от най-личните произведения на Йордан Радичков. В историята за самотното момче Левачко, което живее в безсъбитийността на бедното българско село, читателят елементарно би се изкушил да прави паралели към детството и юношеството на Радичков.

Историята стартира с проливен дъжд, който наводнява село Долна Мъка. На идващия ден Левачко изчезва вечно. След себе си оставя единствено своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите „ Не смей по-натам да прелистваш! “.
С прочита на дневника пред читателя се разкрива нерадостният живот на Левачко. Той гледа с необятно отворени очи света към себе си и записва усещанията и компликациите от живота на село. Левачко търси пътя си измежду натрапчивите мисли, че положителното не всеки път побеждава.

Иван Добчев не е непознат на творчеството на Радичков. През 1993 година той протяга ръка към текста като му дава нов живот в театрална работилница " Сфумато ". За постановката Радичков споделя: „ Развълнувах се, когато видях по какъв начин падналата на земята прашка, потънала в плевели, бе вдигната, не толкоз, с цел да влезе в единоборство с Голиатите, а да хвърли камъче към прозореца на човешката душа. Преживяването за мен бе неизмеримо... “

Оформлението на актуалното издание е дело на художника Ива Димитрова. В него е отпечатан и послеслова към книгата, който Йордан Радичков написа през 1994 година. Ето и дребна част от него:

С камък се замеря нормално кучето, а индивидът се замеря с думи. Стига индивидът да схваща! Пишейки " Прашка " преди близо двадесет години, си фантазирах, че с елементарна прашка и с една купчина думи мога да се изправя против Голиатите, които ме заобикаляха отвред. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, само че ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв настойчив рефрен се бе загнездил в главата ми и до момента в който натъкмявах прашката, все си повтарях " С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш дори да ги нараниш! " Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова доста самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!

Книгата " Прашка " излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият метод на живот, когато положителняит воин се бе по този начин просташки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и в случай че инцидентно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев споделяше, че магаретата изяждат зобта на конете!

Но единствено тогава ли магаретата ядеха зобта на конете?

Мигар в този момент не я изяждат!

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР