За първи път от много години се появи искрица надежда,

...
За първи път от много години се появи искрица надежда,
Коментари Харесай

САЩ мамят в тайните преговори за Виктор Бут

За първи път от доста години се появи искрица вяра, че Съединените щати може да върнат на Русия един от нейните жители - Виктор Бут, наказан за „ трафик на оръжие “. Най-малкото Вашингтон обществено загатва за съответната замяна. Но нещо в предложенията на американските управляващи към Русия е изрично неправилно.

В края на юли Си-Ен-Ен, базирайки се на осведомени източници, заяви, че администрацията на Джо Байдън е предложила на Москва да обмени Виктор Бут, наказан в Съединени американски щати за трафик на оръжие, против американеца Пол Уилън, който беше наказан за шпионаж и баскетболистката Бритни Гринър, която е съдена за наркотрафик. След това държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен сподели, че Вашингтон е направил „ значително предложение “ на Русия няколко седмици по-рано за допустима договорка за освобождение на Уилън и Гринър. След това представителят на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати Джон Кърби съобщи, че съгласно него Русия " не е приела задоволително съществено американската самодейност ".

На 1 август прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер също сподели, че Съединените щати са създали " солидно предложение " на Русия и разчитат на " добросъвестни договаряния ". „ Получихме насрещно предложение, което не считаме за съществено “, сподели тя.

Кремъл и съветското външно министерство отхвърлиха да разясняват сходни известия, като се оповестиха срещу „ приключванията на информация “ по сходни тематики и че са против „ мегафонната дипломация “. На площад " Смоленская " беше маркирано, че договарянията за обмена се водят от съответните ведомства, в Кремъл - че дефинитивни решения не са взети. Какво не е наред с тази история като цяло и съответно с американското предложение?

Първо, всяка страна преследва една единствена цел: да върне своите жители, а не да мери чие законодателство е по-добро. Да не приказваме за някакви банални измамници и нарушители, които нормално биват екстрадирани в родината си, където имат наказателни каузи. Освен Съединени американски щати - тази страна по принцип не взе участие в сходни интернационалните контракти, считайки своето законодателство за единственото вярно. Става дума за замяна на наказани в друга страна, в това число такива, чиято виновност е съмнителна.

Второ, договарянията за продан в никакъв случай не са обществени и съставляват по този начин наречената тиха дипломация, частично по канали, несвързани с външното министерство. В някои случаи даже физически лица могат да работят като медиатори. В историята е имало случаи, когато са употребявани точно авторитетни фигури, които не са директно свързани с държавните структури. Журналисти, предприемачи, даже търговци на изкуство. Но в случай че бъде определен канал за договаряния, никой няма да оспори неговата легитимност или полза.

Трето, няма авансово утвърдени правила на продан. Има доста приблизителни, доста условни взаимни упования и нищо повече. Тоест " един към един " на доктрина работи, само че не постоянно. Имало е случаи на всеобщ продан, само че това съвсем постоянно са изключителни истории. На процедура обаче страните се пробват в действителност да съблюдават правилото „ един към един “, даже това да изисква дерогация от настоящото законодателство. В тези истории законите нямат нищо общо, макар че от време на време се изисква публично опрощение или нещо сходно.

Четвърто, няма директна взаимозависимост от члена, по който човек е наказан в друга страна. Но въпреки това, на процедура не е всекидневно да се разменя нарушител (истински, а не измислен) за политически пандизчия или офицер от разузнаването. Но историята тук е забавна. Буковски към този момент е сменен за Корвалан, руските разузнавачи за университетски учени и предприемачи. Терминът „ дипломатически пленник “, т.е. воин, хванат особено за замяна, е фиктивен от публицисти, само че на доктрина тази процедура има право на живот.

Така в действителния живот всичко се взема решение за всеки обособен случай. Всъщност този случай е предмет на договаряния. Всичко е доста поверително, в никакъв случай не се оповестява обществено. Включително и тъй като някои общоприети правила могат да бъдат заобиколени или изцяло забравени по време на преговорния развой. Подобни истории нямат потребност от гласност.

Как цялата история беше разбрана във Вашингтон. Там по някаква причина изнесоха всичко това в общественото пространство на равнище чиновници. Не става по този начин.

Това може да се изясни частично с вътрешните условия на американския обичай, свързани с персоналните данни на обектите на замяна. По-специално, личността на баскетболистката Бритни Гринър принуждава американската страна да се държи несъответстващо и даже нападателно. Прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер, открита лесбийка, е доста щастлива за ориста на сестра си по ориентировка и е събрала цяла група за поддръжка. Освен това Бритни Гринър беше известна кавгаджийка в родината си с доста улики в полицията, в това число за побоища над някогашната си брачна половинка. Но тя също беше обект на прочут случай с близначки лесбийки, което направи нея и нейната към този момент някогашна партньорка добре известна фигура в битката за правата на ЛГБТ. И това в Америка е на практика като Герой на Русия.

По тази изненадваща, само че разбираема за американците причина Бритни Гринър се счита за равна на Виктор Бут в Съединени американски щати. Същевременно те изискват да им предадат Пол Уилън, откакто е заловен на място на престъпление по време на приемане на разследващи данни под формата на флашка от от съветски контрагент.

Тогава стартира странна игра на членове от наказателния кодекс. Американците априори считат, че всички присъди, постановени в Русия, са противозаконни. Няма значение, че Гринър имаше хашиш, а Уилън имаше флашка. Но те са затворили Бут заслужено, макар че той даже не съумява да направи каквото и да е. Той е хванат по време на договаряния за възможна доставка на оръжие, а не по време на самата доставка, т.е. приказваме за „ въображаемо закононарушение “. Да не приказваме, че всичко това през цялото време беше провокация на ФБР за залавянето на Бут. Тоест в действителност Виктор Бут би трябвало да се появи тук като „ дипломатически пленник “.

Руската страна в началото е упорствала за замяна един против един. И внезапно от американска страна идва " оферта " за замяна на Бут за двама: Гринър и Уилън. Чакайте момчета, по този начин не се прави. Математиката е точна просвета. Но въпреки това, споделя съветската страна, офертата е забавна в тази част от нея, където се позволява разширението на борсата. Нека, в случай че сте подготвени, да сменим повече хора едновременно. Има какво да предложим. Например, предайте индивида, който на Запад се назовава Вадим Красиков и който е наказан в Германия на пожизнен затвор по обвиняване в убийството на чеченско-грузинския терорист Зелимхан Хангошвили.

Също по този начин в листата може да се появи Константин Никулин, някогашен войник от Рижския ОМОН, който беше наказан на пожизнен затвор в Литва. Вече 15 години той седи в пандиза на процедура в бетонен бункер, макар че присъединяване му в убийството в Медининкай даже не е потвърдено. Никулин дойде от прилежащата република Латвия в командировка, с цел да получи амуниции и униформи за Рижския ОМОН и чисто физически не можеше да бъде на белоруската граница. Въпреки това в Литва той беше наказан за ликвидиране с усложнени политически условия, защото нещастието в Медининкай в Литва се трансформира в идеологическа. А различните версии и следствия се отхвърлят като враждебни към самото битие на литовската страна.

Американската страна отхвърля да прегледа тези разновидности, започвайки да жонглира със степента на виновност. От тяхна позиция още веднъж съветските съдилища произнасят неверни присъди, а западните са извънредно верни. По тази логичност Уилън и Гринър като цяло са почтени. И размяната на трагичен някогашен морски пехотинец и лесбийка баскетболистка с търговец на оръжие, палач и всеобщ палач е неравномерно. Както споделя Джон Кърби, „ не е почтено “.

Добре, споделиха в Москва. Но съгласно нас Гринър е върла наркоманка, която ще има изгода да постои на чист мордовски въздух. А Уилън е нает пощальон от разузнаването, който е заловен на мястото на престъплението. От друга страна, Бут е хванат от ФБР вследствие на провокация и не е направил безусловно нищо. Тоест, изясняват в Москва, правилото на пропорция на обмена има право на живот, само че дано да определим критериите. И тези критерии не би трябвало да бъдат чисто американски и не би трябвало да ни постановат нещо.

На този стадий американската страна акцентира нов мотив. Преговорите до този миг се водеха по всекидневен канал, който от съветска страна се свързва с една от федералните специфични служби. Американците внезапно се усъмниха в легитимността на този канал. По тяхно ненадейно мнение този канал не отразява позицията на съветската страна. Тоест всички тези събирания в безценен хотел в тиха европейска страна са цялостни нелепости. Нека да преговаряме на публично равнище. Тоест чиновник на съветското външно министерство би трябвало да контракти замяна и по-късно да даде конференция.От този миг стартира неповторимата социална активност на Карин Жан-Пиер и Джон Кърби. Те направиха немислимото: изнесоха тайните договаряния в общественото пространство. И едвам тогава се включиха адвокати, които имат собствен интерес.

Така американската страна неотложно наруши всички съществуващи преди този момент условни правила за осъществяване на секрети договаряния за замяна на пленници. Вече няма значение, че преди е имало насъбран опит по този въпрос. Започнаха безусловно немислими уточнения за степента на значителност на този или оня човек, като в това време критериите за тази „ значителност “ се дефинират случайно от американската страна, въз основа на техните лични показа за това по какъв начин работи светът. Наркоманката-лесбийка е по-важна от някогашен съветски военнослужещ и фактически събраните от съветската страна доказателства, както и решенията на съветските съдилища, за тях нямат значение.

За Русия е извънредно значимо да върне в родината си своите жители, хванати на Запад и незаслужено наказани. Да не приказваме за публичния резонанс, който имат делата на Ярошенко, Бут, Красиков и Никулин. Но насреща се пробват да трансфорат тази история в успех на американското законодателство, налагайки своите правила и критерии там, където това беше невероятно единствено преди няколко години. И самият акт на изнасяне в общественото пространство на това, което в никакъв случай не е било изразено, загатва за неадекватността на позицията на Съединени американски щати.

Преди това американците демонстрираха известна еластичност по тези въпроси освен във връзка с Русия, само че и във връзка с някои други страни, с които имаха сходни случаи. Не сме сигурни дали протичащото се през днешния ден се дължи на неадекватността на президента Байдън или на несъразмерната интензивност на лица от по-нисък сан. Но на този стадий договарянията би трябвало да продължат, даже в случай че американците не харесват канала, по който всичко това се случва. Все отново става дума за американски жители, каквито и да са те. Сега в Мордовия времето е хубаво, само че зимата доближава.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР