В Скопие „заедничко почитуване“ паметта на Мара Бунева,български и македонски свещеници отслужиха панахида
За първи път от десетилетия насам в Скопие, Република Македония бе маркирана дружно сред българи и македонци обща дата – 90 годишнината от геройския акт на отмъщение на Мара Бунева. Отслужена бе панихида от македонски и български свещеници в църквата „ Св. Димитър ”.
Таз годишната панихида бе под наслов „ Да за договорът за добросъседство сред Македония и България! ”, „ Да за общите празнувания! ”. Това сплоти стотици хора от България и Македония, които бяха пристигнали да отдадат почитта си към революционерката от Вътрешна македонска революционна организация Мара Бунева.
След панихидата бяха положени цветя и венци на паметната плоча сложена покрай лобното място на Бунева до река Вардар.
Към присъстващите се обърна и националният представител от „ Обединени патриоти ” и Вътрешна македонска революционна организация от Благоевградска област, Атанас Стоянова, чието трогателно слово приключи с думите – „ Да живее България, Да живее братска Македония! ”. Сред гостите бяха евродепутата Ангел Джамбазки, депутата от Оперативна програма Александър Сиди, Елисавета Шапкарева внучка на Кузман Шапкарев, Евелина Александрова внучка на Тодор Александров и Райна Дрангова внучка на Борис Дрангов, Лазар Младеонов(БККС).
От Пиринска Македония правеше усещане многочислената група от Благоевград водена от Зам. Областния шеф Иван Стоянов и ръководителя на Общинския комитет на ВМРО-БНД Станимир Радулов.
Тук бяха и хора от „ Съюза на офицерите и сержантите от запаса ”от Областния център, водени от о.з. полковник Калин Грънчаров. Имаше посетители от Петрич, Сандански и Банско.
Отбелязването на тази дата бе часове преди съвещанието на Македонският парламент, на което се чака ратифицирнето (понделник, 15 януари) на „ Договорът за другарство, добросъседство и съдействие ” сред България и Македония.
Мара Бунева, останала известна в българската история като атентаторката на Вътрешна македонска революционна организация, която убива сръбския основен прокурор Велимир Прелич във Вардарска Македония по време на „ Кралство на сърби, хървати и словенци ”(Югославия).
Прелич е виновен за процеса против българските студенти, дейци на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО).
Мара Бунева е родена през 1901 година в град Тетово в фамилията на Никола и Ана Буневи. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера и Елена. Борис Бунев е също български бунтовник и член на Вътрешна македонска революционна организация.
Между 1915-1917 година Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата международна война отпътува за България. Завършва висше обучение в Софийския университет.
Брат ѝ Борис Бунев я притегля в редовете на Вътрешна македонска революционна организация и тя стартира да извършва поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с тайни задания. През 1926 година Мара Бунева се връща в Тетово при фамилията си. През 1927 година се открива в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, прилежаща на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по тегел и отваря лично шивашко ателие, в това време се сближава със фамилията Прелич.
През същата 1927 година се организира и скопският студентски развой против българските студенти, дейци на ММТРО. Обвиненията са, че са терористи, шпиони, непознати сътрудници на Вътрешна македонска революционна организация и България, че се занимават с антидържавна активност против Кралство Югославия, поради българското си национално съзнание, поради битката за българщината и противопоставяне на сръбската асимилаторска политика във Вардарска Македония. Общо на правосъдната пейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.
По време на процеса обвинените са подложени на мъчения, жестоки изтезания, стягане на главите, чупене на ръцете, закопаване живи и така нататък
На 13 януари 1928 година в Скопие на кея на река Вардар Мара Бунева с револвер разстрелва Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, дошъл пръв на мястото на атентата, за какво е умъртвила Прелич, тя дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си! “. Героинята умира на идващия ден, 14 януари, от раните си, само че атентатът е сполучлив, защото Прелич умира в болница три дни по-късно. Погребението ѝ е осъществено без духовник и опело в анонимен гроб.
Таз годишната панихида бе под наслов „ Да за договорът за добросъседство сред Македония и България! ”, „ Да за общите празнувания! ”. Това сплоти стотици хора от България и Македония, които бяха пристигнали да отдадат почитта си към революционерката от Вътрешна македонска революционна организация Мара Бунева.
След панихидата бяха положени цветя и венци на паметната плоча сложена покрай лобното място на Бунева до река Вардар.
Към присъстващите се обърна и националният представител от „ Обединени патриоти ” и Вътрешна македонска революционна организация от Благоевградска област, Атанас Стоянова, чието трогателно слово приключи с думите – „ Да живее България, Да живее братска Македония! ”. Сред гостите бяха евродепутата Ангел Джамбазки, депутата от Оперативна програма Александър Сиди, Елисавета Шапкарева внучка на Кузман Шапкарев, Евелина Александрова внучка на Тодор Александров и Райна Дрангова внучка на Борис Дрангов, Лазар Младеонов(БККС).
От Пиринска Македония правеше усещане многочислената група от Благоевград водена от Зам. Областния шеф Иван Стоянов и ръководителя на Общинския комитет на ВМРО-БНД Станимир Радулов.
Тук бяха и хора от „ Съюза на офицерите и сержантите от запаса ”от Областния център, водени от о.з. полковник Калин Грънчаров. Имаше посетители от Петрич, Сандански и Банско.
Отбелязването на тази дата бе часове преди съвещанието на Македонският парламент, на което се чака ратифицирнето (понделник, 15 януари) на „ Договорът за другарство, добросъседство и съдействие ” сред България и Македония.
Мара Бунева, останала известна в българската история като атентаторката на Вътрешна македонска революционна организация, която убива сръбския основен прокурор Велимир Прелич във Вардарска Македония по време на „ Кралство на сърби, хървати и словенци ”(Югославия).
Прелич е виновен за процеса против българските студенти, дейци на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО).
Мара Бунева е родена през 1901 година в град Тетово в фамилията на Никола и Ана Буневи. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера и Елена. Борис Бунев е също български бунтовник и член на Вътрешна македонска революционна организация.
Между 1915-1917 година Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата международна война отпътува за България. Завършва висше обучение в Софийския университет.
Брат ѝ Борис Бунев я притегля в редовете на Вътрешна македонска революционна организация и тя стартира да извършва поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с тайни задания. През 1926 година Мара Бунева се връща в Тетово при фамилията си. През 1927 година се открива в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, прилежаща на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по тегел и отваря лично шивашко ателие, в това време се сближава със фамилията Прелич.
През същата 1927 година се организира и скопският студентски развой против българските студенти, дейци на ММТРО. Обвиненията са, че са терористи, шпиони, непознати сътрудници на Вътрешна македонска революционна организация и България, че се занимават с антидържавна активност против Кралство Югославия, поради българското си национално съзнание, поради битката за българщината и противопоставяне на сръбската асимилаторска политика във Вардарска Македония. Общо на правосъдната пейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.
По време на процеса обвинените са подложени на мъчения, жестоки изтезания, стягане на главите, чупене на ръцете, закопаване живи и така нататък
На 13 януари 1928 година в Скопие на кея на река Вардар Мара Бунева с револвер разстрелва Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, дошъл пръв на мястото на атентата, за какво е умъртвила Прелич, тя дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си! “. Героинята умира на идващия ден, 14 януари, от раните си, само че атентатът е сполучлив, защото Прелич умира в болница три дни по-късно. Погребението ѝ е осъществено без духовник и опело в анонимен гроб.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ