Пробивният Ланус иска да удари славния Гремио
За първи път от 2012 година насам финалът в две срещи за Копа Либертадорес е сред тимове от безконечните противници Бразилия и Аржентина. И с цел да бъде добавена щипка спомагателна прелест, и Гремио, и Ланус са галещи окото отбори, които в множеството време демонстрират отдаденост към атакуващия футбол.
Вероятно обаче бе неизбежно да има и малко скандалност в навечерието на първия конфликт в сряда. Причина за това бе обвиняването по отношение на Гремио, че е наел експерт, който да шпионира благодарение на дронове подготвителните сесии на Ланус. Бразилският клуб отхвърли да знае каквото и да било за случилото се, пък и даже това да е правилно, противникът му е тим, който пази доста малко секрети.
Вече много години Ланус избира да залага на тактическата система 1-4-3-3. В актуалното преобразяване ветеранът централен нападател Хосе Санд е заобиколен по фланговете от уругуаеца Алехандро Силва, който всекидневно работи отдясно, и аржентинския национал Лаутаро Акоста – сложен за хващане отляво и постоянно търсещ влизане във вътрешността в терена за шут с по-силния си десен крайник. Котвата на полузащитното трио е Иван Марконе, до момента в който Роман Мартинес провежда играта отдясно на него, а Нико Паскуини обезпечава динамизъм отляво му.
Именно тази групировка служи толкоз добре на отбора в последните няколко години и под управлението на старши треньора Хорхе Алмирон обезпечи купата в аржентинското състезание през предходната. Произхождащ от южно предградие на Буенос Айрес, този клуб несъмнено не е един от обичайните колоси на страната. Това, несъмнено, единствено послужи да усили грандиозността на достижението му в полуфинала на Копа Либертадорес, когато беше реализиран поврат от епически размери против могъщия Ривър Плейт.
След като загуби гостуването в първата среща с 1:0, Ланус изоставаше с още два гола в реванша пред своята аудитория и му оставаха единствено малко повече от 45 минути да опита да поправи нещата. Нуждаеше се от цели четири точни попадения, с цел да се класира на финала. И ги вкара, изпращайки мощно обръщение към идващия си противник: отборът може и да дебютира на край на най-голямото континентално съревнование, но никой не трябва да го подценява!
Гремио от своя страна се радва на доста по-големи обичаи. Клубът е печелил трофея два пъти – през 1983 и 1995 година, и играе първия си край в шампионата от десетилетие насам след провалянето от различен аржентински съперник – Бока Хуниорс.
С генезис от Порто Алегре в южната част на Бразилия, има известна твърдост в уругуайски жанр в ДНК-то на клуба. Настоящият тим, воден от някогашната звезда Ренато Гаушо Порталупи, обаче опровергава този облик посредством плавна игра на пас, в която две млади дарования играят основна роля.
Единият е дребничкият Артур – полузащитник от вида на Андрес Иниеста, който избуя в последните няколко месеца. Другият е Луан. Той играе като втори нападател и е евентуално най-хубавият футболист сега в бразилското състезание: висок и грациозен, занаятчия в намирането на свободни пространства сред съперниковите линии и в основаването на рискове с умните си финтове и зверските си шутове. Опитният парагуайски централен нападател Лукас Бариос пък придава заостреност, въпреки че продажбата в Русия на колегата му Педро Роша явно отслаби офанзивата.
Зоната, където Гремио може да чака да има доста преимущество, е отбраната. Тук е солидният тандем централни бранители, формиран от господстващия Педро Жеромел и коравия аржентинец Валтер Канеман – притежател на Копа Либертадорес преди три години със Сан Лоренсо. Контрастът с Ланус е явен: там двойката от парагуаеца Роландо Гарсиа Герено и Диего Брагиери наподобява пробита отвред. Пред тях Марконе ще би трябвало да следи доста деликатно придвижванията на Луан.
Ще бъде забавно да забележим доколко ще се концентрира Ланус върху стабилността си в предпазен проект в първия мач в сряда, който ще се играе на новия стадион на Гремио. Правилото за победа при повече маркирани голове на непознат терен след тъждество в общия резултат в двете срещи не важи в този край, така че задачата да се гони гол на открито (или да не се позволява у дома) няма да е от такова огромно значение като в предходните стадии.
В предишните си две гостувания в шампионата Ланус не стигна до гол. На стадиона на Ривър Плейт бе доста явно по какъв начин и Силва, и Акоста бяха принудени да се върнат доста обратно, с цел да наблюдават офанзивите на противниковите бекове. Ако и в този момент това се повтори, Санд, който не е от най-бързите, може елементарно да остане изолиран напред и тимът да бъде пъхнат покрай наказателното си поле. Веднъж щом крилата полетят напред, атакуващата игра на Ланус ще стартира да добива отмереност, но в същото време това и ще отвори за противника пространства за атакуване зад отбраната.
Така че това дава обещание да е един от основните детайли в първия мач в сряда вечерта: дали крилата на Ланус ще изберат да пасуват, или ще опитат да извият ръцете на пазачите си? Кой от двата тима ще се наложи по фланговете?
Гремио влиза във финала като любимец. Спечели повече мачове по пътя дотук, вкара повече и позволи по-малко голове от своя иден противник. Ланус обаче сподели в полуфиналите, че няма по какъв начин да бъде отписван чак до прозвучаването на последната съдийска свирка на неговия стадион в реванша след седмица.
Тим Викъри, ESPN
Вероятно обаче бе неизбежно да има и малко скандалност в навечерието на първия конфликт в сряда. Причина за това бе обвиняването по отношение на Гремио, че е наел експерт, който да шпионира благодарение на дронове подготвителните сесии на Ланус. Бразилският клуб отхвърли да знае каквото и да било за случилото се, пък и даже това да е правилно, противникът му е тим, който пази доста малко секрети.
Вече много години Ланус избира да залага на тактическата система 1-4-3-3. В актуалното преобразяване ветеранът централен нападател Хосе Санд е заобиколен по фланговете от уругуаеца Алехандро Силва, който всекидневно работи отдясно, и аржентинския национал Лаутаро Акоста – сложен за хващане отляво и постоянно търсещ влизане във вътрешността в терена за шут с по-силния си десен крайник. Котвата на полузащитното трио е Иван Марконе, до момента в който Роман Мартинес провежда играта отдясно на него, а Нико Паскуини обезпечава динамизъм отляво му.
Именно тази групировка служи толкоз добре на отбора в последните няколко години и под управлението на старши треньора Хорхе Алмирон обезпечи купата в аржентинското състезание през предходната. Произхождащ от южно предградие на Буенос Айрес, този клуб несъмнено не е един от обичайните колоси на страната. Това, несъмнено, единствено послужи да усили грандиозността на достижението му в полуфинала на Копа Либертадорес, когато беше реализиран поврат от епически размери против могъщия Ривър Плейт.
След като загуби гостуването в първата среща с 1:0, Ланус изоставаше с още два гола в реванша пред своята аудитория и му оставаха единствено малко повече от 45 минути да опита да поправи нещата. Нуждаеше се от цели четири точни попадения, с цел да се класира на финала. И ги вкара, изпращайки мощно обръщение към идващия си противник: отборът може и да дебютира на край на най-голямото континентално съревнование, но никой не трябва да го подценява!
Гремио от своя страна се радва на доста по-големи обичаи. Клубът е печелил трофея два пъти – през 1983 и 1995 година, и играе първия си край в шампионата от десетилетие насам след провалянето от различен аржентински съперник – Бока Хуниорс.
С генезис от Порто Алегре в южната част на Бразилия, има известна твърдост в уругуайски жанр в ДНК-то на клуба. Настоящият тим, воден от някогашната звезда Ренато Гаушо Порталупи, обаче опровергава този облик посредством плавна игра на пас, в която две млади дарования играят основна роля.
Единият е дребничкият Артур – полузащитник от вида на Андрес Иниеста, който избуя в последните няколко месеца. Другият е Луан. Той играе като втори нападател и е евентуално най-хубавият футболист сега в бразилското състезание: висок и грациозен, занаятчия в намирането на свободни пространства сред съперниковите линии и в основаването на рискове с умните си финтове и зверските си шутове. Опитният парагуайски централен нападател Лукас Бариос пък придава заостреност, въпреки че продажбата в Русия на колегата му Педро Роша явно отслаби офанзивата.
Зоната, където Гремио може да чака да има доста преимущество, е отбраната. Тук е солидният тандем централни бранители, формиран от господстващия Педро Жеромел и коравия аржентинец Валтер Канеман – притежател на Копа Либертадорес преди три години със Сан Лоренсо. Контрастът с Ланус е явен: там двойката от парагуаеца Роландо Гарсиа Герено и Диего Брагиери наподобява пробита отвред. Пред тях Марконе ще би трябвало да следи доста деликатно придвижванията на Луан.
Ще бъде забавно да забележим доколко ще се концентрира Ланус върху стабилността си в предпазен проект в първия мач в сряда, който ще се играе на новия стадион на Гремио. Правилото за победа при повече маркирани голове на непознат терен след тъждество в общия резултат в двете срещи не важи в този край, така че задачата да се гони гол на открито (или да не се позволява у дома) няма да е от такова огромно значение като в предходните стадии.
В предишните си две гостувания в шампионата Ланус не стигна до гол. На стадиона на Ривър Плейт бе доста явно по какъв начин и Силва, и Акоста бяха принудени да се върнат доста обратно, с цел да наблюдават офанзивите на противниковите бекове. Ако и в този момент това се повтори, Санд, който не е от най-бързите, може елементарно да остане изолиран напред и тимът да бъде пъхнат покрай наказателното си поле. Веднъж щом крилата полетят напред, атакуващата игра на Ланус ще стартира да добива отмереност, но в същото време това и ще отвори за противника пространства за атакуване зад отбраната.
Така че това дава обещание да е един от основните детайли в първия мач в сряда вечерта: дали крилата на Ланус ще изберат да пасуват, или ще опитат да извият ръцете на пазачите си? Кой от двата тима ще се наложи по фланговете?
Гремио влиза във финала като любимец. Спечели повече мачове по пътя дотук, вкара повече и позволи по-малко голове от своя иден противник. Ланус обаче сподели в полуфиналите, че няма по какъв начин да бъде отписван чак до прозвучаването на последната съдийска свирка на неговия стадион в реванша след седмица.
Тим Викъри, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ