Азербайджан започва преразглеждане на арменските граници
За първи път азербайджанският президент Илхам Алиев насочи безусловно ултимативни претенции по какъв начин да бъдат открити границите на прилежаща Армения. И това въобще не са границите, зародили след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. За какво тъкмо приказваме и по какъв начин Пашинян се вкара самичък в този ъгъл?
Предсрочните президентски избори в Азербайджан са планувани за 7 февруари 2024 година Затова изявлението на Илхам Алиев авансово се възприема като предизборна програма-минимум. И там имаше доста в действителност скандални неща.
Първо, президентът на Азербайджан съобщи, че Баку не има намерение да изтегли „ огледално войските от „ условната “ (както той каза) граница с Армения. „ Няколко сътрудници ме помолиха страните да изтеглят огледално войските си. Попитах къде да ги изтегля? Казаха ми откъдето са се върнали. Казвам, че са пристигнали от Баку, в Баку ли да ги връщам? От 30 години не сме били на тези територии. Ако тези територии бяха граница и Армения я признаваше за граница, тогава тя щеше да я уточни. Но тя самата не я смяташе за граница, тя вярваше, че нейната граница е в Агдам.
Според някои известия Вашингтон и Париж са поискали от Алиев да изтегли азербайджанските войски от държавната граница на Армения, както я познаваме от 1991 година Това приключи с отзоваване на посланици и възбрана за връзка с американски чиновници. „ Никой не даде отговор на въпроса ми. Затова няма да отидем на никое място, няма да мръднем нито крачка нито от позициите, взети през май 2021 година, нито от позициите, заети през септември 2022 година, тъй като границата би трябвало да бъде избрана “, акцентира Алиев.
Според азербайджанския водач претенциите на Армения към Азербайджан са неоснователни, защото на територията на „ условната “ граница няма селища. „ Армения от своя страна държи селата ни под окупация и това е неприемливо. Смятам, че в края на този месец ще има съвещание на комисията, на което ще се внесе изясненост по този въпрос “, означи Алиев.
Става дума за така наречен някогашни анклави. Арменската страна държи няколко такива анклава от 1995 година насам, макар че още веднъж съгласно границите от 1991 година тези територии официално принадлежат на Азербайджан. Освен това през тях минава железопътна линия, която теоретично може да свърже Ереван с „ континента “ през Грузия. Контролът върху него от страна на Баку трансформира Ереван и Гюмри в „ острови “, изцяло откъснат от външния свят. Край на държавността и историята. И съгласно Алиев Баку е подготвен да „ позволи въпроса “ до края на януари.
Алиев също по този начин съобщи, че сключването на спокойно съглашение с Армения не би трябвало да зависи от въпроса за делимитацията на границата, защото Азербайджан към момента не е приключил делимитацията на границата с други прилежащи страни.
Наистина, от официална позиция границите на Азербайджан не са делимитирани нито с Русия, нито с Иран. Но тези сектори от границата са серията „ по този начин и не стигнахме до тематиката “. Наистина проблематичната зона е границата с Грузия. Разполовява територията на античния манастир Давид Гареджи. Никой не живее в близост. Колкото и да е необичайно, в центъра на Закавказието има на практика изоставена зона от хребета Гареджи, само че всяка страна счита манастира и покрайнините му за своя историческа благосъстоятелност.
Азербайджанският водач счита, че първо би трябвало да се подпише спокойно съглашение допустимо най-бързо и по-късно процесът на разграничение да продължи. В Баку гледат на мирното съглашение като на доста къс текст, безусловно на един лист и състоящ се от 4-5 точки.
Уловката е, че Баку счита сключването на мир за признание от страна на Армения на териториалната целокупност на Азербайджан и отвод от всевъзможни искания. Пашинян към този момент е направил това, той даже назова числата какъв брой квадратни километра влизат във всяка страна. Той се базира на Алма-Атинската декларация от 1992 година, съгласно която Съюз на съветските социалистически републики се разпада на самостоятелни страни по границите на руските републики в края на 1991 г.;
Сегашната Конституция на Азербайджан обаче се основава на по този начин наречения Конституционен акт „ За държавната самостоятелност на Азербайджанската република “ от 18 октомври 1991 година (подписан от Муталибов, утвърден от Горбачов). И там в първия параграф написа, че през 1920 година РСФСР анексира по боен път самостоятелен Азербайджан. И всички закони, признати от руското държавно управление, са анулирани. Следователно сегашната Азербайджанска република е приемник на Азербайджанската демократична република (АДР) от 1918–1920 година, а не въобще на Азербайджанската ССР. Но АДР има напълно разнообразни граници и е хронично във война с Армения и Грузия.
Но в Ереван, както и в Москва, и като цяло в целия свят, се счита, че интернационално приетите граници на всички страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са станали тези линии, които административно се смятат за такива в края на 1991 година Това е физически подкрепено от карти на Генералния щаб на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики, съгласно които се прави разграничаването. Но Баку, както се оказва, не мисли по този начин.
Оттук и простата композиция: Армения подписва един тип „ мир “, съгласно който признава териториалната целокупност на Азербайджан, което от позиция на Баку не наподобява по този начин, както наподобява на всички други заинтригувани страни. Веднага се оказва, че по този метод Баку получава правото да желае нови териториални отстъпки от Армения.
Засега приказваме за Зангезурския кулоар и анклавите. Друго нещо е, че в този момент Илхам Алиев формулира извънредно остро своята позиция. „ Ако Зангезурският кулоар не бъде отворен, тогава Баку няма да отвори границата с Армения на друго място “, сподели той. „ Хората и товарите от Азербайджан за Азербайджан [през Армения за Нахичеван] би трябвало да минават без никакви инспекции, в противоположен случай Армения вечно ще остане задънена улица “, сподели Алиев. Той счита, че в случай че Зангезурският кулоар не бъде пуснат, арменските управляващи „ ще получат повече щета от това, в сравнение с изгода “.
Това е първият път, в който се насочва директна опасност за превръщането на Армения (да се чете региона на Ереван) в „ задънена улица “ или по-скоро в „ остров “. Това беше ясно единствено с един взор към картата, само че до момента азербайджанският водач в никакъв случай не е приказвал намерено за това. Зангезурският кулоар не е „ пренос на артикули и хора “. Става въпрос за действителния надзор на Азербайджан над целия Сюник, историческия южен район на Армения. Подробностите за „ предложенията за коридора “ включват въвеждането на азербайджански сили за сигурност там за „ отбрана “ и даже някаква форма на екстериториалност, което би означавало Армения да загуби суверенитет върху още една историческа територия.
Политиката на Пашинян през последните шест месеца беше да се опита да притегли като поръчител „ другарски страни “, на първо място Съединени американски щати и Франция, както и Европейския съюз. Отговорът на Баку е доста елементарен: тук не се нуждаем от външни гаранти.
„ Армения желае мирният контракт да има гаранти. Смятаме, че това не е належащо. Това би трябвало да бъде кротичък контракт, подписан от две суверенни страни “, сподели Алиев. Той акцентира, че Баку няма да възрази, в случай че някой желае да подкрепи процеса. „ Тази помощ обаче не би трябвало да бъде насилствена “, акцентира той.
Държавният глава на Азербайджан означи, че не би желал арменско-азербайджанските връзки да се трансфорат в тематика на геополитиката. „ Това е проблем сред нашите две страни и би трябвало да го разгадаем сами. Ако сме съгласни, мирният контракт ще бъде подписан, в случай че не сме съгласни, или ще продължим договарянията, или те ще бъдат спрени. И двата разновидността са вероятни “, заключи Алиев. С други думи, или вършиме това, което ви споделяме, или нещата ще се влошат.
Грубо казано, от позиция на Баку всички проблеми са решени. Армения просто би трябвало да подпише това, което ѝ дадат. В противоположен случай Армения ще се трансформира в „ задънена улица “ или „ остров “. Това е железобетонната позиция на спечелилия, който вкара нови – свои – правила на играта.
Ясно е за какво някои френски вестници, които надали могат да бъдат обвинени в обич към Баку, предсказват нова война в Закавказието за 2024 година Но с изключение на всичко друго, директните закани на Баку за самото битие на арменската страна също предизвикат растежа на антируските настроения в Ереван. Това е комплициран психически поврат, който Баку сполучливо употребява като спомагателен детайл на напън върху Ереван. В същото изявление Алиев ненадейно стартира да приказва за това, че сякаш два пъти е предложил на Москва да сътвори някакъв общ контролно-пропускателен пункт в Лачинския кулоар, само че настояванията му са били пренебрегнати. Баку към този момент не се нуждае от наличието на мироопазващи сили, които няма какво и кой да пази.
Дори произходът на град Ереван последователно се слага под въпрос от Азербайджан. Просто към този момент има известна симулативност на дипломатически разговор, само че в действителност напън върху Ереван. Много е мъчно да се договаря, когато като мотив те заплашват с цялостно заличаване на жизнеспособна държавност.
Но най-важното е, че през 2023 година Пашинян независимо се лиши от единствения си благонадежден сътрудник - Русия, водеща пътя за подкопаване на държавността на Армения. Тактиката на Баку да отхапва парче по парче, подреждайки обстановката по този начин, че самият Ереван като че ли се отхвърля както от територии, по този начин и от суверенитет, е машина, която не може да бъде спряна. Може би единственият запас, който остава на арменския народ, е диаспората, на първо място най-голямата - тази в Русия. Но с цел да се задействат някакви механизми за опозиция против външния напън и възобновяване на страната, би трябвало политическа воля. Ако Пашинян я има, то очевидно е ориентирана в другата посока.
Превод: В. Сергеев
Предсрочните президентски избори в Азербайджан са планувани за 7 февруари 2024 година Затова изявлението на Илхам Алиев авансово се възприема като предизборна програма-минимум. И там имаше доста в действителност скандални неща.
Първо, президентът на Азербайджан съобщи, че Баку не има намерение да изтегли „ огледално войските от „ условната “ (както той каза) граница с Армения. „ Няколко сътрудници ме помолиха страните да изтеглят огледално войските си. Попитах къде да ги изтегля? Казаха ми откъдето са се върнали. Казвам, че са пристигнали от Баку, в Баку ли да ги връщам? От 30 години не сме били на тези територии. Ако тези територии бяха граница и Армения я признаваше за граница, тогава тя щеше да я уточни. Но тя самата не я смяташе за граница, тя вярваше, че нейната граница е в Агдам.
Според някои известия Вашингтон и Париж са поискали от Алиев да изтегли азербайджанските войски от държавната граница на Армения, както я познаваме от 1991 година Това приключи с отзоваване на посланици и възбрана за връзка с американски чиновници. „ Никой не даде отговор на въпроса ми. Затова няма да отидем на никое място, няма да мръднем нито крачка нито от позициите, взети през май 2021 година, нито от позициите, заети през септември 2022 година, тъй като границата би трябвало да бъде избрана “, акцентира Алиев.
Според азербайджанския водач претенциите на Армения към Азербайджан са неоснователни, защото на територията на „ условната “ граница няма селища. „ Армения от своя страна държи селата ни под окупация и това е неприемливо. Смятам, че в края на този месец ще има съвещание на комисията, на което ще се внесе изясненост по този въпрос “, означи Алиев.
Става дума за така наречен някогашни анклави. Арменската страна държи няколко такива анклава от 1995 година насам, макар че още веднъж съгласно границите от 1991 година тези територии официално принадлежат на Азербайджан. Освен това през тях минава железопътна линия, която теоретично може да свърже Ереван с „ континента “ през Грузия. Контролът върху него от страна на Баку трансформира Ереван и Гюмри в „ острови “, изцяло откъснат от външния свят. Край на държавността и историята. И съгласно Алиев Баку е подготвен да „ позволи въпроса “ до края на януари.
Алиев също по този начин съобщи, че сключването на спокойно съглашение с Армения не би трябвало да зависи от въпроса за делимитацията на границата, защото Азербайджан към момента не е приключил делимитацията на границата с други прилежащи страни.
Наистина, от официална позиция границите на Азербайджан не са делимитирани нито с Русия, нито с Иран. Но тези сектори от границата са серията „ по този начин и не стигнахме до тематиката “. Наистина проблематичната зона е границата с Грузия. Разполовява територията на античния манастир Давид Гареджи. Никой не живее в близост. Колкото и да е необичайно, в центъра на Закавказието има на практика изоставена зона от хребета Гареджи, само че всяка страна счита манастира и покрайнините му за своя историческа благосъстоятелност.
Азербайджанският водач счита, че първо би трябвало да се подпише спокойно съглашение допустимо най-бързо и по-късно процесът на разграничение да продължи. В Баку гледат на мирното съглашение като на доста къс текст, безусловно на един лист и състоящ се от 4-5 точки.
Уловката е, че Баку счита сключването на мир за признание от страна на Армения на териториалната целокупност на Азербайджан и отвод от всевъзможни искания. Пашинян към този момент е направил това, той даже назова числата какъв брой квадратни километра влизат във всяка страна. Той се базира на Алма-Атинската декларация от 1992 година, съгласно която Съюз на съветските социалистически републики се разпада на самостоятелни страни по границите на руските републики в края на 1991 г.;
Сегашната Конституция на Азербайджан обаче се основава на по този начин наречения Конституционен акт „ За държавната самостоятелност на Азербайджанската република “ от 18 октомври 1991 година (подписан от Муталибов, утвърден от Горбачов). И там в първия параграф написа, че през 1920 година РСФСР анексира по боен път самостоятелен Азербайджан. И всички закони, признати от руското държавно управление, са анулирани. Следователно сегашната Азербайджанска република е приемник на Азербайджанската демократична република (АДР) от 1918–1920 година, а не въобще на Азербайджанската ССР. Но АДР има напълно разнообразни граници и е хронично във война с Армения и Грузия.
Но в Ереван, както и в Москва, и като цяло в целия свят, се счита, че интернационално приетите граници на всички страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са станали тези линии, които административно се смятат за такива в края на 1991 година Това е физически подкрепено от карти на Генералния щаб на въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики, съгласно които се прави разграничаването. Но Баку, както се оказва, не мисли по този начин.
Оттук и простата композиция: Армения подписва един тип „ мир “, съгласно който признава териториалната целокупност на Азербайджан, което от позиция на Баку не наподобява по този начин, както наподобява на всички други заинтригувани страни. Веднага се оказва, че по този метод Баку получава правото да желае нови териториални отстъпки от Армения.
Засега приказваме за Зангезурския кулоар и анклавите. Друго нещо е, че в този момент Илхам Алиев формулира извънредно остро своята позиция. „ Ако Зангезурският кулоар не бъде отворен, тогава Баку няма да отвори границата с Армения на друго място “, сподели той. „ Хората и товарите от Азербайджан за Азербайджан [през Армения за Нахичеван] би трябвало да минават без никакви инспекции, в противоположен случай Армения вечно ще остане задънена улица “, сподели Алиев. Той счита, че в случай че Зангезурският кулоар не бъде пуснат, арменските управляващи „ ще получат повече щета от това, в сравнение с изгода “.
Това е първият път, в който се насочва директна опасност за превръщането на Армения (да се чете региона на Ереван) в „ задънена улица “ или по-скоро в „ остров “. Това беше ясно единствено с един взор към картата, само че до момента азербайджанският водач в никакъв случай не е приказвал намерено за това. Зангезурският кулоар не е „ пренос на артикули и хора “. Става въпрос за действителния надзор на Азербайджан над целия Сюник, историческия южен район на Армения. Подробностите за „ предложенията за коридора “ включват въвеждането на азербайджански сили за сигурност там за „ отбрана “ и даже някаква форма на екстериториалност, което би означавало Армения да загуби суверенитет върху още една историческа територия.
Политиката на Пашинян през последните шест месеца беше да се опита да притегли като поръчител „ другарски страни “, на първо място Съединени американски щати и Франция, както и Европейския съюз. Отговорът на Баку е доста елементарен: тук не се нуждаем от външни гаранти.
„ Армения желае мирният контракт да има гаранти. Смятаме, че това не е належащо. Това би трябвало да бъде кротичък контракт, подписан от две суверенни страни “, сподели Алиев. Той акцентира, че Баку няма да възрази, в случай че някой желае да подкрепи процеса. „ Тази помощ обаче не би трябвало да бъде насилствена “, акцентира той.
Държавният глава на Азербайджан означи, че не би желал арменско-азербайджанските връзки да се трансфорат в тематика на геополитиката. „ Това е проблем сред нашите две страни и би трябвало да го разгадаем сами. Ако сме съгласни, мирният контракт ще бъде подписан, в случай че не сме съгласни, или ще продължим договарянията, или те ще бъдат спрени. И двата разновидността са вероятни “, заключи Алиев. С други думи, или вършиме това, което ви споделяме, или нещата ще се влошат.
Грубо казано, от позиция на Баку всички проблеми са решени. Армения просто би трябвало да подпише това, което ѝ дадат. В противоположен случай Армения ще се трансформира в „ задънена улица “ или „ остров “. Това е железобетонната позиция на спечелилия, който вкара нови – свои – правила на играта.
Ясно е за какво някои френски вестници, които надали могат да бъдат обвинени в обич към Баку, предсказват нова война в Закавказието за 2024 година Но с изключение на всичко друго, директните закани на Баку за самото битие на арменската страна също предизвикат растежа на антируските настроения в Ереван. Това е комплициран психически поврат, който Баку сполучливо употребява като спомагателен детайл на напън върху Ереван. В същото изявление Алиев ненадейно стартира да приказва за това, че сякаш два пъти е предложил на Москва да сътвори някакъв общ контролно-пропускателен пункт в Лачинския кулоар, само че настояванията му са били пренебрегнати. Баку към този момент не се нуждае от наличието на мироопазващи сили, които няма какво и кой да пази.
Дори произходът на град Ереван последователно се слага под въпрос от Азербайджан. Просто към този момент има известна симулативност на дипломатически разговор, само че в действителност напън върху Ереван. Много е мъчно да се договаря, когато като мотив те заплашват с цялостно заличаване на жизнеспособна държавност.
Но най-важното е, че през 2023 година Пашинян независимо се лиши от единствения си благонадежден сътрудник - Русия, водеща пътя за подкопаване на държавността на Армения. Тактиката на Баку да отхапва парче по парче, подреждайки обстановката по този начин, че самият Ереван като че ли се отхвърля както от територии, по този начин и от суверенитет, е машина, която не може да бъде спряна. Може би единственият запас, който остава на арменския народ, е диаспората, на първо място най-голямата - тази в Русия. Но с цел да се задействат някакви механизми за опозиция против външния напън и възобновяване на страната, би трябвало политическа воля. Ако Пашинян я има, то очевидно е ориентирана в другата посока.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ