Автобиографичните есета на Вирджиния Улф са издадени за първи път на български
За първи на български са преведени автобиографичните есета на Вирджиния Улф, заяви издателство " Кръг ". Сборникът " Мигове от живота " излезе откакто литературния свят означи на 25 януари 141 години от рождението на британската писателка.
Петте мемоарни текста са преведени от Иглика Василева, която е създател на предговора на " Мигове от живота ". В него тя отбелязва: " Както в романите, по този начин и тук Улф гледа на личността като на постоянно подвластна на невидими сили - някои връхлитат внезапно, други, едвам появили се, изчезват, само че всичко е в непрестанно придвижване, даже предишното не е статично, а обект на промени съгласно съзнанието, което го възкресява ". " Писана четири десетилетия, само че оповестена години след гибелта на Улф, тази единствена нейна мемоарна творба дава нов взор към достоверния глас на авторката на " Вълните ", " Госпожа Далауей " и други Читателят вижда суровият материал на нейното творчество, както и метода, по който тя го преработва в книгите си. Този автобиографичен материал не изяснява прозата на Улф, само че сигурно подкрепя вникването в нея ", прецизират от " Кръг ".
Сборникът съдържа пет елементи. " Спомени " и " Щрихи от предишното " са отдадени на ранните й години. Първата част Улф написа през 1907-а, когато е единствено на 21 години. Замисля я като биография на сестра си Ванеса, само че тя се оказва по-скоро роман за общото им детство и юношески години. Ключовата част " Щрихи от предишното " е създавана с спирания в края на кариерата на Улф, до момента в който тя си почива от изтощителната работа върху биографията на своя другар Роджър Фрай, само че и мощно потисната заради надвисналата опасност от идната Втора международна война.
Следват още три елементи - " Хайд парк Гейт 22 ", " Старият Блумсбъри " и " Сноб ли съм? ", писани сред 1920 и 1936 година особено за по този начин наречения " Клуб на спомените " - група близки другари, които се събират и си приказват за предишното с обещанието, че ще бъдат оптимално почтени.
Герои в тези автобиографични бележки са и доста съвременници и звезди, които са посещавали родния дом на Улф. Сред тях са политици, икономисти, философи, писатели, поети, художници. Те играят роля в оформянето на младата Вирджиния в построен създател.
Излиза неиздаден в България разказ на Вирджиния Улф
Вирджиния Улф (1882-1941) е основна фигура в международната литература.Творчеството и е израз на новаторските търсения от 20-те години на ХХ век. Членувала е в известния кръг " Блумсбъри ", учреден от татко й Лесли Стивън - също почитан публицист. Улф, като лице на модернизма и изявена феминистка в тогавашната консервативна Англия, оставя след себе си няколко романа, голям брой разкази, есета, 4000 писма и 30 тома дневници.
Какво не знаем за Вирджиния Улф
" Дневник " разгласява началото на есето " Щрихи от предишното ", предоставено на редакцията от издателство " Кръг ".
Из " Мигове от живота " от Вирджиния Улф
ЩРИХИ ОТ МИНАЛОТО
Мигове от животаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Преди два дни - по-точно в неделя, 16 април 1939 - Неса ми сподели, че в случай че незабавно не стартира да пиша спомените си, скоро напълно ще остарея за това. На осемдесет и пет всичко се не помни - виж злощастния случай с лейди Стрейчи. Тъй като извънредно ми беше писнало от биографията на Роджър Фрай, която пишех тогава, взех решение да прекъсна за две-три сутрини и да нахвърлям някакви линии от предишното. Трудностите бяха няколко.
Първо, големият брой неща, които помня, и второ, съществуващите разнообразни способи за писане на записки. Аз, като неутолим четец на записки, знам доста разнообразни способи. Но в случай че реша да ги прегледам и да проучвам техните достолепия и дефекти, сутрините ми - не можех да си разреша повече от две, най-вече три - щяха да свършат. Затова, без даже да помисля какъв метод да избера, безусловно сигурна, че методът самичък ще се намести, а в случай че това не стане, надали ще има значение, аз започнах: първият спомен Червени и лилави цветя на черен декор - роклята на майка ми; тя седеше във трен или в омнибус, а аз бях в скута ù.
Затова виждах цветята, които носи, напълно отблизо; и още виждам лилавото, аленото и синьото, по този начин си мисля, на черен фон; би трябвало да са били анемонии, по този начин допускам. Сигурно сме пътували към Сейнт Айвс или, по-вероятно, сме се прибирали в Лондон, съдейки по вечерната светлина. Но от художествена позиция е по-подходящо да предположим, че отиваме в Сейнт Айвс, тъй като това ще ни води до другия ми спомен, който сякаш е моят първи спомен и в действителност е най-важният от всички други. Ако животът имаше основа, върху която да стои, в случай че е купа, която човек цялостни и цялостни, и цялостни, тогава без подозрение моята купа стои върху този спомен.
Лежа полузаспала, полубудна в леглото в детската стая на Сейнт Айвс. Чувам вълните да се блъскат, едно, две, едно, две, след това плисват върху брега и се разрушават, едно, две, едно, две, зад жълтия транспарант. Чувам жълтия транспарант да влачи дребното си жълъдче по пода, когато вятърът го издуха на открито. Лежа и чувам този плясък, и виждам тази светлина, и усещам, съвсем невероятно е да съм тук; изпадам в най-чистия вероятен възторг.
Прекарвам часове в опит да опиша това по този начин, както би трябвало да бъде разказано, с цел да предам възприятието, което и до момента е още мощно в мен. Но ще се проваля (освен в случай че не ме споходи огромен късмет); съгласно мен шанс ще ме споходи само в случай че стартира с описанието на самата Вирджиния.
Тук стигам до една от компликациите пред създателя на записки и до една от аргументите - а аз съм чела доста мемоарни книги - множеството от тях да са несполучливи. Те изпускат индивида, на който са се случили нещата. Причината е, че е доста мъчно да опишеш което и да е човешко създание. Затова те ти споделят: " Ето, това се случи ", само че не споделят по какъв начин е изглеждал индивидът, на който се е случило. А събитията не значат нищо, в случай че преди този момент не знаем на кого са се случили.
Тогава коя съм аз? Аделайн Вирджиния Стивън, втората щерка на Лесли и Джулия Принсеп Стивън, родена на 25 януари 1882-ра, потомка на доста хора, някои известни, други неизвестни; родена в огромно семейство, с родители не богаташи, само че състоятелни, родена в края на деветнайсети век - свят на хора, живо общуващи между тях, образовани, писмовни, гостоприемни, красноречиви; тъй че в случай че желая, бих могла тук да си дам труд и да опиша доста неща, свързани освен с моята майка и татко, само че и с чичовци и лели, братовчеди и другари.
Но не знам какъв брой от всичко това или каква част от него ще ме накара да усещам това, което усетих в детската стая на Сейнт Айвс. Не знам до каква степен се разграничавам от останалите хора. Това е друга компликация пред създателя на записки. За да опишеш някого правдиво, би трябвало да имаш база за сравнение; каква бях - интелигентна, глупава, хубава, грозна, буйна, студена?...
Отчасти заради обстоятелството, че в никакъв случай не съм ходила на учебно заведение, в никакъв случай не съм се съревновавала по никакъв метод с деца на моята възраст, в никакъв случай не съм могла да съпоставям качествата и минусите си с тези на други хора. Но несъмнено, има една външна причина за силата на това първо усещане: усещането от вълните и жълъда на транспаранта; възприятието, както от време на време си го разказвам сама на себе си, е, че лежа в гроздово зърно и мечтателствам през полупрозрачно жълто покривало, което се дължи частично и на дългите месеци, прекарани в Лондон. Промяната към детската стая беше огромна. Имаше го и дългото пътешестване с трен, и вълнението. Спомням си тъмнината, светлините, възбудата, до момента в който се качвах в леглото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Петте мемоарни текста са преведени от Иглика Василева, която е създател на предговора на " Мигове от живота ". В него тя отбелязва: " Както в романите, по този начин и тук Улф гледа на личността като на постоянно подвластна на невидими сили - някои връхлитат внезапно, други, едвам появили се, изчезват, само че всичко е в непрестанно придвижване, даже предишното не е статично, а обект на промени съгласно съзнанието, което го възкресява ". " Писана четири десетилетия, само че оповестена години след гибелта на Улф, тази единствена нейна мемоарна творба дава нов взор към достоверния глас на авторката на " Вълните ", " Госпожа Далауей " и други Читателят вижда суровият материал на нейното творчество, както и метода, по който тя го преработва в книгите си. Този автобиографичен материал не изяснява прозата на Улф, само че сигурно подкрепя вникването в нея ", прецизират от " Кръг ".
Сборникът съдържа пет елементи. " Спомени " и " Щрихи от предишното " са отдадени на ранните й години. Първата част Улф написа през 1907-а, когато е единствено на 21 години. Замисля я като биография на сестра си Ванеса, само че тя се оказва по-скоро роман за общото им детство и юношески години. Ключовата част " Щрихи от предишното " е създавана с спирания в края на кариерата на Улф, до момента в който тя си почива от изтощителната работа върху биографията на своя другар Роджър Фрай, само че и мощно потисната заради надвисналата опасност от идната Втора международна война.
Следват още три елементи - " Хайд парк Гейт 22 ", " Старият Блумсбъри " и " Сноб ли съм? ", писани сред 1920 и 1936 година особено за по този начин наречения " Клуб на спомените " - група близки другари, които се събират и си приказват за предишното с обещанието, че ще бъдат оптимално почтени.
Герои в тези автобиографични бележки са и доста съвременници и звезди, които са посещавали родния дом на Улф. Сред тях са политици, икономисти, философи, писатели, поети, художници. Те играят роля в оформянето на младата Вирджиния в построен създател.
Излиза неиздаден в България разказ на Вирджиния Улф Вирджиния Улф (1882-1941) е основна фигура в международната литература.Творчеството и е израз на новаторските търсения от 20-те години на ХХ век. Членувала е в известния кръг " Блумсбъри ", учреден от татко й Лесли Стивън - също почитан публицист. Улф, като лице на модернизма и изявена феминистка в тогавашната консервативна Англия, оставя след себе си няколко романа, голям брой разкази, есета, 4000 писма и 30 тома дневници.
Какво не знаем за Вирджиния Улф " Дневник " разгласява началото на есето " Щрихи от предишното ", предоставено на редакцията от издателство " Кръг ".
Из " Мигове от живота " от Вирджиния Улф
ЩРИХИ ОТ МИНАЛОТО
Преди два дни - по-точно в неделя, 16 април 1939 - Неса ми сподели, че в случай че незабавно не стартира да пиша спомените си, скоро напълно ще остарея за това. На осемдесет и пет всичко се не помни - виж злощастния случай с лейди Стрейчи. Тъй като извънредно ми беше писнало от биографията на Роджър Фрай, която пишех тогава, взех решение да прекъсна за две-три сутрини и да нахвърлям някакви линии от предишното. Трудностите бяха няколко.
Първо, големият брой неща, които помня, и второ, съществуващите разнообразни способи за писане на записки. Аз, като неутолим четец на записки, знам доста разнообразни способи. Но в случай че реша да ги прегледам и да проучвам техните достолепия и дефекти, сутрините ми - не можех да си разреша повече от две, най-вече три - щяха да свършат. Затова, без даже да помисля какъв метод да избера, безусловно сигурна, че методът самичък ще се намести, а в случай че това не стане, надали ще има значение, аз започнах: първият спомен Червени и лилави цветя на черен декор - роклята на майка ми; тя седеше във трен или в омнибус, а аз бях в скута ù.
Затова виждах цветята, които носи, напълно отблизо; и още виждам лилавото, аленото и синьото, по този начин си мисля, на черен фон; би трябвало да са били анемонии, по този начин допускам. Сигурно сме пътували към Сейнт Айвс или, по-вероятно, сме се прибирали в Лондон, съдейки по вечерната светлина. Но от художествена позиция е по-подходящо да предположим, че отиваме в Сейнт Айвс, тъй като това ще ни води до другия ми спомен, който сякаш е моят първи спомен и в действителност е най-важният от всички други. Ако животът имаше основа, върху която да стои, в случай че е купа, която човек цялостни и цялостни, и цялостни, тогава без подозрение моята купа стои върху този спомен.
Лежа полузаспала, полубудна в леглото в детската стая на Сейнт Айвс. Чувам вълните да се блъскат, едно, две, едно, две, след това плисват върху брега и се разрушават, едно, две, едно, две, зад жълтия транспарант. Чувам жълтия транспарант да влачи дребното си жълъдче по пода, когато вятърът го издуха на открито. Лежа и чувам този плясък, и виждам тази светлина, и усещам, съвсем невероятно е да съм тук; изпадам в най-чистия вероятен възторг.
Прекарвам часове в опит да опиша това по този начин, както би трябвало да бъде разказано, с цел да предам възприятието, което и до момента е още мощно в мен. Но ще се проваля (освен в случай че не ме споходи огромен късмет); съгласно мен шанс ще ме споходи само в случай че стартира с описанието на самата Вирджиния.
Тук стигам до една от компликациите пред създателя на записки и до една от аргументите - а аз съм чела доста мемоарни книги - множеството от тях да са несполучливи. Те изпускат индивида, на който са се случили нещата. Причината е, че е доста мъчно да опишеш което и да е човешко създание. Затова те ти споделят: " Ето, това се случи ", само че не споделят по какъв начин е изглеждал индивидът, на който се е случило. А събитията не значат нищо, в случай че преди този момент не знаем на кого са се случили.
Тогава коя съм аз? Аделайн Вирджиния Стивън, втората щерка на Лесли и Джулия Принсеп Стивън, родена на 25 януари 1882-ра, потомка на доста хора, някои известни, други неизвестни; родена в огромно семейство, с родители не богаташи, само че състоятелни, родена в края на деветнайсети век - свят на хора, живо общуващи между тях, образовани, писмовни, гостоприемни, красноречиви; тъй че в случай че желая, бих могла тук да си дам труд и да опиша доста неща, свързани освен с моята майка и татко, само че и с чичовци и лели, братовчеди и другари.
Но не знам какъв брой от всичко това или каква част от него ще ме накара да усещам това, което усетих в детската стая на Сейнт Айвс. Не знам до каква степен се разграничавам от останалите хора. Това е друга компликация пред създателя на записки. За да опишеш някого правдиво, би трябвало да имаш база за сравнение; каква бях - интелигентна, глупава, хубава, грозна, буйна, студена?...
Отчасти заради обстоятелството, че в никакъв случай не съм ходила на учебно заведение, в никакъв случай не съм се съревновавала по никакъв метод с деца на моята възраст, в никакъв случай не съм могла да съпоставям качествата и минусите си с тези на други хора. Но несъмнено, има една външна причина за силата на това първо усещане: усещането от вълните и жълъда на транспаранта; възприятието, както от време на време си го разказвам сама на себе си, е, че лежа в гроздово зърно и мечтателствам през полупрозрачно жълто покривало, което се дължи частично и на дългите месеци, прекарани в Лондон. Промяната към детската стая беше огромна. Имаше го и дългото пътешестване с трен, и вълнението. Спомням си тъмнината, светлините, възбудата, до момента в който се качвах в леглото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ