За някои въпросът изглежда най-малкото неуместен след победата на ГЕРБ

За някои въпросът наподобява най-малкото неудобен след успеха на ГЕРБ на изборите за Европарламент и изключително откакто тази победа се дължи напълно на нейния лидер. Какви ли не хвалби се посипаха по негов адрес от политолози, социолози, наблюдаващи, публицисти - неоспорим водач, еластичен, непостижим стратег, смъртоносен политически инстинкт, безотказен нюх за оцеляване. Не са малко тези, които признават водаческата му " мощ ". Е, да, но таман " силата " на Борисов е слабостта на партията му.
Сега той е във фаза " национален водач ". Превъплъщава се в ролята на " човек от народа ". Обикаля страната, облечен като всеки един от нас, на разнообразни мероприятия се снима, прегърнал непознати дами или мъже, с цел да покаже какъв брой е харесван и какъв брой е покрай народа. Участва в някакви събития, заобиколен от народа, с който беседва на " ти ". Развързва торбата с хвалби и обещания и вади от нея нови фабрики, пътища, детски градини. Спира си джипа и от отворения шофьорски прозорец разрешава на локалните хора да си вършат селфи с него. Този популизъм ще продължава до локалните избори през октомври. Бойко се труди бойко за повече благодат от гласове наесен. " Борисов още дълго ще кара джипката ", слугинажки написа столичен ежедневник.
Всъщност Борисов правеше това и преди евровота - това бе нещо като първата фаза на " индивида от народа ". Тогава поради апартаментгейт и другите кавги искаше амнистия и сипеше главата си с пепел. Но надали от разтърсващо отвращение, каквото изпитваха болшинството българи. Изглежда, бе решил да отбрани името си и бойко искаше амнистия, с цел да не загуби гласове. С една дума, имаме две етапи на една и съща роля.
В този смисъл не може да устоим на изкушението и да не се " налюбуваме " на превъплъщенията в политическата кариера на Борисов. Ще забележим един " богат " репертоар не просто от разнопосочни, а напряко противоположни функции. Преди 10 ноември той е бил болшевик, а след 10-и стана антикомунист. Преди да влезе във властта, той е имал съмнителни връзки с подземния свят, в случай че се съди от отчети на американското посолство у нас, само че откакто влезе във властта, стана индивидът, който трябваше да лови мафиоти и бандити. " Борисов-1 " и " Борисов-2 " работеше против " Южен поток " и " Белене ", което ще рече в интерес на американските геополитически ползи, само че някъде по време на " Борисов-3 " нещо му светна и се обърна в интерес на националните ползи в енергетиката. До предходната година той се стискаше да бръкне в държавната торбичка за мощна обществена политика, правейки се на правоверен антипопулист, само че в този момент популистки раздава средства, послания и обещания за по-добър живот. И се заканва да понижи дотациите за партиите на лев за глас, с цел да отговорел на публичните упования. С негово утвърждение корупцията се вкарваше в закони, а пък след апартаментгейт наказваше нейните носители. Размахваше й пръст, само че в действителност се заканваше на себе си от времето, когато си е затварял очите за нея.
Изглежда, че отново, с цел да оправдае името си, той играе бойко анти-Бойко (плюс другите му превъплъщения). Избирателят не може да не си дава сметка, че политикът би трябвало да бъде еластичен, само че тази конюнктурна композиция на функции и антироли очевидно му идва допълнително. Той възприема такова държание като противовес на същинския общественик. Близо до мозъка е, че тези превъплъщения са една от аргументите за апатията на евроизборите. (Другата е чувството у гласоподавателя за липса на опция, въпреки че може да се спори дали тук той е прав, само че това е напълно друга тематика.) Тъй или другояче тези близо 70% негласували на eвровота в действителност са дали своят вот против Борисов. Е, неговата мощ, неговият " триумфален " политически инстинкт и тактически нюх не се ли трансформират в уязвимост за ГЕРБ?
Но има и друго и може би то е по-важно. Тези раздвоения и даже разтроения изтощават носителя им. " Умората на материала " е в действителност изхабяване на нервната система, нажежаване на душeвността до алено, учестено тик-такане на сърдечен мускул, на нервни кафези, риск от преливане на кръвообращение като придошла река. Не се колебая, че след рецесиите с кръвното от 2013 година водачът на ГЕРБ постоянно си пие хапчетата. Но колкото и да е упорит, той въпреки всичко е жив човек, организмът може да не се оправи с такова лашкане от една в друга посока. Пепел на акъла ми, не му искам неприятното, само че в случай че той излезе от строя, тогава ГЕРБ не просто ще осиротее, тя ще се срине до насипно положение. И няма да има кой да я събере. Тогава гербаджиите мъчително ще осъмнат, че към този момент не са " гепабджии ", както надарено ги е прекръстил някой зевзек. Защото тя е партия на един човек, тъй като Борисов е индивидът партия. Това няма по какъв начин да не е уязвимост.
Именно затова ГЕРБ е надълбоко антиевропейска партия, нищо, че се кълне в полезностите на Европейски Съюз и думата " европейски " е лепната в името й. С дребни изключения в днешна Европа няма лидерски, " персонални " партии. Те са общности от съидейници, построени по този начин, че да има равнопоставени лица за председателския пост. Там партийният живот не се персонализира. Естествено е водачът да оставя собствен отпечатък върху групировката, която оглавява. Но при ГЕРБ не е по този начин. Борисов не просто поставя отпечатък, той безусловно затапва партията си със своята " мощ ".