Федералният дворец в Берн е покрит с картини и мозайки, които пресъздават славното минало на Швейцария
За някои Швейцария може да е скучна, за други - забавна и разнообразна, за трети пък е опция да реализират своите професионални фантазии. Но истината е, че в нея няма да ви е скучно. Природата, архитектурата и история й могат да разпалят всяко въображение. Сливането на германци, французи и италианци е оформило една политически неутрална, само че стопански сполучлива нация.
Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое държавно управление, парламент и конституция. Според федералната конституция страната е конфедерация, само че действително предвид на държавното си устройство тя е по-скоро федерация с доста необятна автономност за федералните си субекти. Тя е формирана от 26 равноправни федерални единици, наричани кантони.
Законодателната власт се състои от Федерално заседание с две равнопоставени камари - Национален съвет (Nationalrat) от 200 депутата, избирани на всеки четири години на общонационален принцип според популацията на Конфедерацията, и Кантонален съвет (Ständerat, дословният превод е Съвет на субектите), избиран на кантонален принцип с 46 депутата.
Федералният съвет е органът на изпълнителната власт , избиран на всеки 4 години, само че в случай че всеки един от седемте федерални съветници в него има предпочитание, мандатът му може да бъде удължен.
Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по правилото на старшинството - служба, която действително не дава особена власт над останалите, а е чисто представителна.
Федера́лният дворе́ц (на френски - Palais fédéral, на немски – Bundeshaus, на латински Curia Confoederationis Helveticae, на италиански - Palazzo federale) е здание в центъра на Берн, в което заседават основните органи на страната - Федералното заседание и Федералния съвет. Състои се от централна част (сградата на парламента) и две крила - източно и западно, в които се обитават разнообразни министерства и библиотека.
Дворецът е издигнат в интервала сред 1894 и 1902 година по план на швейцарско-австрийския проектант Ханс Ауер, в жанр неоренесанс. Той тържествено е открит на 1 април 1902 година. До този миг Народното събрание заседавал в постройката на Федералния съвет (Bundesratshaus), издигната през 1852-1857 година по план на архитекта Якоб Фридрих Щудер. Но защото тази неголяма постройка не отговаряла на потребностите на Народното събрание и по тази причина било решено да се построи нова постройка. Общата стойност на строителството на Федералния замък възлязла на 7 198 000 швейцарски франка.
Федералният замък е с височина 64 метра. В центъра на купола е ситуирана една мозайка, която изобразява гербът на Швейцария с надпис на латински - Unus pro omnibus, omnes pro uno- „ Един за всички, всички за един “, а към него са 22-та герба на всички кантони в страната (към 1902 г.). Извън мозайката е изобразен гербът на кантона Юри – най-младият в страната, основан едвам през 1979 година.
В самия център на двореца, тъкмо под мозайката на купола, е ситуирана статуята на тримата създатели на Швейцария - представители на трите кантона Ури, Швиц и Унтервалд. Нейн създател е скулпторът Джеймс Виберт, възпитаник на Роден.Тя е ситуирана тук през 1914 година.
Сградата на двореца е открита за свободно посещаване през цялата година година - обиколки с гид или самостоятелно. Те са безвъзмездни и са към час. Специално за посетителите за избрани галерии, от които искащите могат на следят съвещанията на Народното събрание. Правенето на фотоси вътре в постройката е забрането, с изключение на на 31 юли и 1 август.
Швейцария , публично Швейцарска конфедерация , е страна в Централна Европа. Латинското название на страната е Confoederatio Helvetica. Върху пощенските марки също се употребява латинското наименование Helvetia. Швейцария е дребна страна с повърхност от едвам 41 749 кв. километра. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.
Швейцария няма публична столица. Седалище на федералните държавно управление и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн . Други огромни градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.
Населението на страната е към 8 милиона души, като се състои от три съществени етнолингвистични групи - немска, френска и италианска, и дребен % ретороманско говорещо население. В този смисъл швейцарците нямат единна национална еднаквост, а са група от нации, споделящи обща история и полезности като федерализъм, неутралитет и директна народна власт, както и приспособеността към алпийската природа.
Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света, като качеството на живот в страната се прави оценка извънредно високо, а Цюрих и Женева постоянно заемат челни позиции в разнообразни международни ранглисти.
В интернационалните си връзки Швейцария обичайно поддържа неутралитет, като не е взела участие като страна във въоръжени спорове от 1815 година. Това е една от аргументите на територията ѝ да са ситуирани седалищата на редица интернационалните филантропични, стопански и спортни организации, в това число Червения кръст, Световната комерсиална организация и ФИФА.
Приема се, че Швейцария е учредена на 1 август 1291 година, като на тази дата е и националният празник на страната.
Швейцария се слави още с полупряката си народна власт. Поне няколко избора се организират в границите на една година, под формата на допитване за приемане или отменяне на изключително значими за страната мнения в народен или интернационален проект.
Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое държавно управление, парламент и конституция. Според федералната конституция страната е конфедерация, само че действително предвид на държавното си устройство тя е по-скоро федерация с доста необятна автономност за федералните си субекти. Тя е формирана от 26 равноправни федерални единици, наричани кантони.
Законодателната власт се състои от Федерално заседание с две равнопоставени камари - Национален съвет (Nationalrat) от 200 депутата, избирани на всеки четири години на общонационален принцип според популацията на Конфедерацията, и Кантонален съвет (Ständerat, дословният превод е Съвет на субектите), избиран на кантонален принцип с 46 депутата.
Федералният съвет е органът на изпълнителната власт , избиран на всеки 4 години, само че в случай че всеки един от седемте федерални съветници в него има предпочитание, мандатът му може да бъде удължен.
Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по правилото на старшинството - служба, която действително не дава особена власт над останалите, а е чисто представителна.
Федера́лният дворе́ц (на френски - Palais fédéral, на немски – Bundeshaus, на латински Curia Confoederationis Helveticae, на италиански - Palazzo federale) е здание в центъра на Берн, в което заседават основните органи на страната - Федералното заседание и Федералния съвет. Състои се от централна част (сградата на парламента) и две крила - източно и западно, в които се обитават разнообразни министерства и библиотека.
Дворецът е издигнат в интервала сред 1894 и 1902 година по план на швейцарско-австрийския проектант Ханс Ауер, в жанр неоренесанс. Той тържествено е открит на 1 април 1902 година. До този миг Народното събрание заседавал в постройката на Федералния съвет (Bundesratshaus), издигната през 1852-1857 година по план на архитекта Якоб Фридрих Щудер. Но защото тази неголяма постройка не отговаряла на потребностите на Народното събрание и по тази причина било решено да се построи нова постройка. Общата стойност на строителството на Федералния замък възлязла на 7 198 000 швейцарски франка.
Федералният замък е с височина 64 метра. В центъра на купола е ситуирана една мозайка, която изобразява гербът на Швейцария с надпис на латински - Unus pro omnibus, omnes pro uno- „ Един за всички, всички за един “, а към него са 22-та герба на всички кантони в страната (към 1902 г.). Извън мозайката е изобразен гербът на кантона Юри – най-младият в страната, основан едвам през 1979 година.
В самия център на двореца, тъкмо под мозайката на купола, е ситуирана статуята на тримата създатели на Швейцария - представители на трите кантона Ури, Швиц и Унтервалд. Нейн създател е скулпторът Джеймс Виберт, възпитаник на Роден.Тя е ситуирана тук през 1914 година.
Сградата на двореца е открита за свободно посещаване през цялата година година - обиколки с гид или самостоятелно. Те са безвъзмездни и са към час. Специално за посетителите за избрани галерии, от които искащите могат на следят съвещанията на Народното събрание. Правенето на фотоси вътре в постройката е забрането, с изключение на на 31 юли и 1 август.
Швейцария , публично Швейцарска конфедерация , е страна в Централна Европа. Латинското название на страната е Confoederatio Helvetica. Върху пощенските марки също се употребява латинското наименование Helvetia. Швейцария е дребна страна с повърхност от едвам 41 749 кв. километра. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.
Швейцария няма публична столица. Седалище на федералните държавно управление и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн . Други огромни градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.
Населението на страната е към 8 милиона души, като се състои от три съществени етнолингвистични групи - немска, френска и италианска, и дребен % ретороманско говорещо население. В този смисъл швейцарците нямат единна национална еднаквост, а са група от нации, споделящи обща история и полезности като федерализъм, неутралитет и директна народна власт, както и приспособеността към алпийската природа.
Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света, като качеството на живот в страната се прави оценка извънредно високо, а Цюрих и Женева постоянно заемат челни позиции в разнообразни международни ранглисти.
В интернационалните си връзки Швейцария обичайно поддържа неутралитет, като не е взела участие като страна във въоръжени спорове от 1815 година. Това е една от аргументите на територията ѝ да са ситуирани седалищата на редица интернационалните филантропични, стопански и спортни организации, в това число Червения кръст, Световната комерсиална организация и ФИФА.
Приема се, че Швейцария е учредена на 1 август 1291 година, като на тази дата е и националният празник на страната.
Швейцария се слави още с полупряката си народна власт. Поне няколко избора се организират в границите на една година, под формата на допитване за приемане или отменяне на изключително значими за страната мнения в народен или интернационален проект.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ