Издръжката на четиричленно семейство е 3000 лева в София и 2300 лева в страната
За естествен живот на четиричленно семейство с двама възрастни и две деца, са нужни 2301 лв. на месец, сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ за третото тримесечие на тази година.
Тези пари са нужни, с цел да се задоволяват главните потребности, свързани с храна, с изискванията на живот, опазване на здравето и обучение. Средно на човек от този вид четиричленно домакинство издръжката на живота е 575, 28 лв.. От КНСБ са пресметнали, че брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца би трябвало да бъде не по-ниска от 1474 лв., с цел да се обезпечат средствата, нужни за издръжката на живот на този вид средностатистическо домакинство.
Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 година регистрират междинна работна заплата за страната от 1037 лв., която е с близо 30 % по-ниска от нужните междинни стойности за прехрана.
Под издръжката на живота са 75 % от семействата в България или общо 5 400 000 българи, сподели водачът на синдиката Пламен Димитров.
Само 25 % от семействата са с общ приход на човек над издръжката на живота или към 1.8 милиона души.
От КНСБ за първи път са пресметнали и издръжката на живота за София. Необходимите средства за прехрана за четиричленно домакинство в столицата са 3003 лв., като приблизително на човек от този вид домакинство издръжката на живот е 750 лв.. Тя надвишава междинните за страната стойности с 30.5 %. Следователно брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, би трябвало да бъде не по-ниска от 1924 лв., с цел да се обезпечат нужните средства за естествен живот.
Според формалните данни за заплатите в София междинната заплата в столицата е 1405 лв., която е с близо 27 % по-ниска от нужната. Основният принос за покачване на издръжката на живот в страната имат питателните артикули с растеж от 4.4 на 100 на годишна база, а при нехранителните артикули темпът се задържа на релативно по-ниски равнища от 1.6 на 100.
КНСБ няма да спре да желае през механизъм минималната работна заплата за страната да бъде най-малко 50 % от междинната работна заплата. Димитров уточни, че, без значение от постигнатия прогрес в увеличението на минималното заплащане с 9.5 % от началото на годината, минималната заплата към момента е 44.3 на 100 от междинната работна заплата.
По думите на Димитров е притеснително, че в някои от областите фрапантно нараства броят на наетите на минимална работна заплата и те съставляват близо една трета от всички наети за региона (Видин – 30.8 на 100, Силистра – 34.3 на 100, Кюстендил – 28.5 на 100, Монтана – 28.6 на сто). Като се има поради, че това са области с безработица доста над междинната за страната, това значи, че в множеството случаи един работещ на минимална заплата устоя всички останали членове на семейството, което съгласно КНСБ е знак за продължаващо повишаване на работещите небогати, които през 2016 година са достигнали до 11.6 % при 7.4 на 100 през 2012 година
От 2012 година до момента минималната работна заплата се е повишила с 62.5 %, само че тя остава най-ниска в Европейски Съюз - 235 евро.
Крайно нежелана е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26.2 на 100 от тази в Румъния, с 5.2 на 100 от тази в Сърбия, от Гърция - с 65.6 на 100, от Турция - с 46.9 на 100, а от Словения - със 70 на 100.
Само спрямо Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29.9 на 100.
КНСБ ще упорства и за въвеждането на минимална заплата за висшист, който работи по специалността си - от 700 лв. или 1.5 на 100 от минималната работна заплата за страната.
Според Пламен Димитров има положителни настройки от страна на депутати от ръководещото болшинство за въвеждането на такова минимално хонорари за висшисти, вероятно от 2019 година
КНСБ желае още въвеждане на необлагаем най-малко до размера на минималната работна заплата, въвеждане на прогресивна данъчна канара и фамилно подоходно облагане.
Тези пари са нужни, с цел да се задоволяват главните потребности, свързани с храна, с изискванията на живот, опазване на здравето и обучение. Средно на човек от този вид четиричленно домакинство издръжката на живота е 575, 28 лв.. От КНСБ са пресметнали, че брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца би трябвало да бъде не по-ниска от 1474 лв., с цел да се обезпечат средствата, нужни за издръжката на живот на този вид средностатистическо домакинство.
Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 година регистрират междинна работна заплата за страната от 1037 лв., която е с близо 30 % по-ниска от нужните междинни стойности за прехрана.
Под издръжката на живота са 75 % от семействата в България или общо 5 400 000 българи, сподели водачът на синдиката Пламен Димитров.
Само 25 % от семействата са с общ приход на човек над издръжката на живота или към 1.8 милиона души.
От КНСБ за първи път са пресметнали и издръжката на живота за София. Необходимите средства за прехрана за четиричленно домакинство в столицата са 3003 лв., като приблизително на човек от този вид домакинство издръжката на живот е 750 лв.. Тя надвишава междинните за страната стойности с 30.5 %. Следователно брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, би трябвало да бъде не по-ниска от 1924 лв., с цел да се обезпечат нужните средства за естествен живот.
Според формалните данни за заплатите в София междинната заплата в столицата е 1405 лв., която е с близо 27 % по-ниска от нужната. Основният принос за покачване на издръжката на живот в страната имат питателните артикули с растеж от 4.4 на 100 на годишна база, а при нехранителните артикули темпът се задържа на релативно по-ниски равнища от 1.6 на 100.
КНСБ няма да спре да желае през механизъм минималната работна заплата за страната да бъде най-малко 50 % от междинната работна заплата. Димитров уточни, че, без значение от постигнатия прогрес в увеличението на минималното заплащане с 9.5 % от началото на годината, минималната заплата към момента е 44.3 на 100 от междинната работна заплата.
По думите на Димитров е притеснително, че в някои от областите фрапантно нараства броят на наетите на минимална работна заплата и те съставляват близо една трета от всички наети за региона (Видин – 30.8 на 100, Силистра – 34.3 на 100, Кюстендил – 28.5 на 100, Монтана – 28.6 на сто). Като се има поради, че това са области с безработица доста над междинната за страната, това значи, че в множеството случаи един работещ на минимална заплата устоя всички останали членове на семейството, което съгласно КНСБ е знак за продължаващо повишаване на работещите небогати, които през 2016 година са достигнали до 11.6 % при 7.4 на 100 през 2012 година
От 2012 година до момента минималната работна заплата се е повишила с 62.5 %, само че тя остава най-ниска в Европейски Съюз - 235 евро.
Крайно нежелана е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26.2 на 100 от тази в Румъния, с 5.2 на 100 от тази в Сърбия, от Гърция - с 65.6 на 100, от Турция - с 46.9 на 100, а от Словения - със 70 на 100.
Само спрямо Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29.9 на 100.
КНСБ ще упорства и за въвеждането на минимална заплата за висшист, който работи по специалността си - от 700 лв. или 1.5 на 100 от минималната работна заплата за страната.
Според Пламен Димитров има положителни настройки от страна на депутати от ръководещото болшинство за въвеждането на такова минимално хонорари за висшисти, вероятно от 2019 година
КНСБ желае още въвеждане на необлагаем най-малко до размера на минималната работна заплата, въвеждане на прогресивна данъчна канара и фамилно подоходно облагане.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ