Травмираните хора често се страхуват да чувстват ♥ Бесел ван дер КОЛК
За неизказаните прекарвания, които разрушават прочувствената ни и телесна целокупност, и методите още веднъж да се свържем съм себе си, споделено от психиатъра Бесел ван дер Колк в книгата му „ Тялото помни ” (Изд. „ Изток-Запад “).
Няма разум без осъзнатост
В сърцевината на възобновяване е самоосъзнатостта. Най-важните етапи в лечението на контузията са „ Обърни внимание на това “ и „ Какво става в този момент? “. Травмираните хора живеят с чувства, които, наподобява, са непоносими: усещат се нещастни и страдат от нетърпимо стесняване в стомаха или стягане в гърдите. И въпреки всичко, когато заобикаляме да записваме тези чувства в телата си, им даваме по-голяма опция да ни съкрушат.
Телесната осъзнатост ни разрешава да влезем в контакт с вътрешния ни свят, с пейзажа на организма ни. Самото забелязване на раздразнението, нервността или паниката неотложно ни оказва помощ да променим вероятността си и ни отваря нови благоприятни условия оттатък автоматизираните ни, привични реакции. Осъзнатостта ни разрешава да се докоснем до преходната природа на възприятията и усещанията си. Когато обръщаме концентрирано внимание на телесните си чувства, можем да разпознаем приливите и отливите на страстите си и по този метод да засилим контрола си върху тях.
Травмираните хора постоянно се опасяват да усещат. Врагът към този момент са не толкоз причинителите (които, да се надяваме, към този момент не са в близост, с цел да им вредят), а личните им физически чувства. Опасенията, че ще бъдат отвлечени от неприятни чувства, сковават тялото и затварят съзнанието им. Въпреки че контузията е събитие от предишното, прочувственият мозък продължава да генерира чувства, които карат страдащия да се усеща изплашен и беззащитен. Не е изненадващо, че доста от хората, претърпели контузия, прекаляват с храната или алкохола, опасяват се да вършат обич и заобикалят голям брой обществени действия: сензорният им свят е значително недосегаем.
За да се измененията, би трябвало да се отворите за вътрешните си прекарвания. Първата стъпка е да позволите на мозъка си да се концентрира върху чувствата и да забележите по какъв начин, за разлика от безконечното, непрекъснато присъстващо преживяване на контузията, физическите чувства са преходни и откликват на леките промени в позицията на тялото, измененията в дишането и разликите в мисленето. Щом един път започнете да обръщате внимание на физическите си чувства, идната стъпка е да ги назовете, да вземем за пример: „ Когато съм обезпокоителен, изпитвам смазващо чувство в гърдите си. “ Тогава мога да кажа на пациента: „ Съсредоточи се върху това чувство и виж по какъв начин се трансформира, когато издишаш или когато потупаш гръдния си панер тъкмо под ключицата, или в случай че си позволиш да плачеш. “ Практикуването на осъзнатост успокоява СНС, тъй че е по-малко евентуално да влезете в режим „ бий се или бягай “. Да се научите да наблюдавате и да понасяте физическите си реакции е належащо изискване за безвредно връщане към предишното. Ако не можете да понесете това, което усещате сега, отварянето ви към предишното единствено ще укрепи нещастието ви и ще ви травмира още повече.
Можем да понесем огромни неудобства, стига да останем осъзнати за обстоятелството, че телесните безредици се менят непрекъснато. В един миг гръдният ви панер се стяга, само че откакто си поемете надълбоко въздух и издишате, чувството понижава и може да наблюдавате нещо друго, може би някакво напрежение в рамото. Сега може да започнете да изследвате какво се случва, когато поемете още по-дълбоко мирис и забележите по какъв начин гръдният ви панер се уголемява. Щом се почувствате по-спокойни и по-любопитни, може да се върнете към чувството в рамото си. Не би трябвало да се изненадвате, в случай че ненадейно изникне спомен, в който това рамо е взело участие по някакъв метод.
Следваща стъпка е да наблюдавате взаимоотношението сред мислите и физическите си чувства. Как тялото ви записва съответните мисли? (Дали мисли като „ Татко ме обича “ или „ Приятелката ми ме заряза “ основават разнообразни чувства?) Осъзнаването по какъв начин тялото ви провежда избрани страсти или мемоари, отваря опцията за освобождение на чувства и импулси, които в миналото сте блокирали, с цел да оцелеете.
През 1979 година Джон Кабат-Зин, един от пионерите на медицината, свързваща мозъка и тялото, основал Програма за понижаване на напрежението, основаваща се на съзнанието (MBSR) в Медицинския център на Масачусетския университет. Неговият способ е изследван в елементи в продължение на над три десетилетия. Той разказва осъзнатостта по този начин: „ Един от методите за осмисляне на този развой на промяна е да се мисли за осъзнаването като за леща, която събира разпилените и реактивни сили от мозъка ви и ги концентрира в кохерентен източник на сила за живеене, за разрешаване на проблеми, за изцеление. “
Доказано е, че осъзнатостта има позитивен резултат върху безчет психиатрични, психосоматични и свързани със напрежението признаци, в това число меланхолия и хронична болежка. Има огромен резултат върху физическото здраве, в това число усъвършенства имунния отговор, кръвното налягане и равнищата на кортизола. Също по този начин е потвърдено, че задейства мозъчните области, свързани с прочувствената регулация, и води до промени в областите, свързани с телесната осъзнатост и страха. Изследване на харвардските ми сътрудници Брита Хьолцел и Сара Лазар потвърждава, че практикуването на осъзнатост даже понижава интензивността на димния детектор на мозъка – амигдалата, и по този начин понижава реактивността към евентуални спусъци.
Избрано от: От: „ Тялото помни “, Бесел Ван Дер Колк, Изд. „ Изток-Запад “, 2018 година
Картина: DALL-E
