Българин прави нещо наистина уникално в Африка
За него доброволчеството е метод на живот. Според него всеки има потребност да подари и да получи положително, вяра и любов. Той е Даниел Делибашев и оказва помощ на нуждаещи се деца в Африка. За пръв път отпътува за Гана през 2017 година Пътуването бързо трансформира мирогледа му за живота и по този начин взема решение, че няма да спре да оказва помощ на децата, до момента в който е жив, оповестява "Трафик ".
"Две години след основаването на Фондация "Усмивки за Африка ", към този момент виждам, че това е било едно от най-смислените и потребни неща, не поради себе си, а поради всички тези деца и хора, на които даваме освен дом, храна, кревати, тоалетни, медицински грижи, достъп до годна за приложимост вода, обучение, и така нататък
По-значимото е, че им даваме усмивки, щастливи моменти, обич, вяра ", съобщи Даниел Делибашев.
Основния план, по който работи младият мъж, е да построи сиропиталище за към 100 деца, както и детска градина и учебно заведение за най-малко 300 деца в Уганда. Надява се, че следите от работата му ще останат и след него, като ще послужат за добър образец на идните генерации.
"Защото, когато спасим едно дете, когато го образоваме, то резултатът е освен върху него, само че и върху децата му, върху техните деца и ненапълно върху обществото, което построяват ", разяснява доброволецът.
За мен е естествено да ме питат "Защо тъкмо в Африка ", само че не е естествено да ме упрекват. На улицата срещате две деца, които имат потребност от помощ. Едното, с което явно сте от една раса, макар че очевидно има потребност от помощ е относително нахранено, крепко, облечено.
Другото пък е без обувки, с дрехи-парцали, през които се виждат ребрата му поради непрекъснато недохранване, несъмнено се вижда, че за разлика от първото е от различен континент/раса. И двете протягат ръка за помощ.
Дали и на кое от двете ще помогне, взема решение всеки. Тези, които ме познават, знаят че съм помагал на български деца, както и на възрастни, заболели, животни, изяснява Делибашев.
Споделя, че рецензията към него го стимулира тъкмо както и признанието, което получава за активността си. На въпрос кое е най-сърцераздирателното нещо, което е видял в Африка, Даниел показа следната преживелица:
"22:00 ч. Пристигаме с другари на фестивал. Изсипва се пороен дъжд. Имам рожден ден. Току що съм си изгубил телефона си. Настроението ми е плачевно. Но скоро ще открия и още по-плачевно от моето. Настаняваме в "бар " (по-скоро навес) навън. Около 45 годишна жена с бебе (6-9 месеца) вързано на гърба й, обикаля в близост.
Разчиства масите от бутилки и други отпадъци. Ние сме под навеса на изсъхнало. Майката и бебето не са. Обикалят в близост, ту под навеса, ту не. От небето се изсипва древен потоп. Основно върху тях. Музиката и танците към този момент са спрели и задачата на всеки към този момент е да се опита да резервира нещо изсъхнало по себе си. Майката и бебето нямат такова място към този момент с часове.
Минава 23, 00, 1, 2 часа след среднощ. Към 3:00 часа дъждът понижава и ние с тръгваме. Майката и бебето не престават да обикалят като призраци в тъмна поличба. Ни тон, ни вопъл от бебето, което даже заспа за към час. Поглеждам в тъмните като черни дупки очи на майката, до момента в който погледите ни се срещат в късия момент, в който пъхвам банкнота в ръката й.
В тези очи е мрачно и тъжно. В тях няма вяра, надали в миналото е имало и надали в миналото ще има. Едни очи, а в действителност милиони сходни на този континент ".
Сред главните проблеми на децата в Африка са неналичието на достъп до годна за приложимост вода, храна, медицински грижи, обучение. Дори електричеството е някъде много обратно в този лист. По думите на Даниел обаче съществуват и други страшни проблеми - хората като че ли са приели ориста си и са спрели да се борят за по-светло бъдеще. Подобни неналичия засягат цялото общество, освен на самостоятелно, само че и на политическо равнище.
"Надявам се, както за Африка, по този начин и за България, един ден статуквото да се промени, обречеността на хората да се трансформира в вяра, в битка за смяна. Надявам се един ден да видя, че и там, и тук вървим към все по-добро ", споделя Даниел.
Според него доброволчеството, без значение къде по света се прави, демонстрира, че положителното не се дели на малко и огромно, а на направено и ненаправено. Човек се научава да цени това, които има, да не бъде лаком.
"Научих, че всеки има потребност да подари и да получи положително, вяра и любов. Научих, че каквито и проблеми и компликации да имам, има милиони хора и деца, които си мечтаят да са на моето място и с моите грижи ", съобщи младият мъж.
"Две години след основаването на Фондация "Усмивки за Африка ", към този момент виждам, че това е било едно от най-смислените и потребни неща, не поради себе си, а поради всички тези деца и хора, на които даваме освен дом, храна, кревати, тоалетни, медицински грижи, достъп до годна за приложимост вода, обучение, и така нататък
По-значимото е, че им даваме усмивки, щастливи моменти, обич, вяра ", съобщи Даниел Делибашев.
Основния план, по който работи младият мъж, е да построи сиропиталище за към 100 деца, както и детска градина и учебно заведение за най-малко 300 деца в Уганда. Надява се, че следите от работата му ще останат и след него, като ще послужат за добър образец на идните генерации.
"Защото, когато спасим едно дете, когато го образоваме, то резултатът е освен върху него, само че и върху децата му, върху техните деца и ненапълно върху обществото, което построяват ", разяснява доброволецът.
За мен е естествено да ме питат "Защо тъкмо в Африка ", само че не е естествено да ме упрекват. На улицата срещате две деца, които имат потребност от помощ. Едното, с което явно сте от една раса, макар че очевидно има потребност от помощ е относително нахранено, крепко, облечено.
Другото пък е без обувки, с дрехи-парцали, през които се виждат ребрата му поради непрекъснато недохранване, несъмнено се вижда, че за разлика от първото е от различен континент/раса. И двете протягат ръка за помощ.
Дали и на кое от двете ще помогне, взема решение всеки. Тези, които ме познават, знаят че съм помагал на български деца, както и на възрастни, заболели, животни, изяснява Делибашев.
Споделя, че рецензията към него го стимулира тъкмо както и признанието, което получава за активността си. На въпрос кое е най-сърцераздирателното нещо, което е видял в Африка, Даниел показа следната преживелица:
"22:00 ч. Пристигаме с другари на фестивал. Изсипва се пороен дъжд. Имам рожден ден. Току що съм си изгубил телефона си. Настроението ми е плачевно. Но скоро ще открия и още по-плачевно от моето. Настаняваме в "бар " (по-скоро навес) навън. Около 45 годишна жена с бебе (6-9 месеца) вързано на гърба й, обикаля в близост.
Разчиства масите от бутилки и други отпадъци. Ние сме под навеса на изсъхнало. Майката и бебето не са. Обикалят в близост, ту под навеса, ту не. От небето се изсипва древен потоп. Основно върху тях. Музиката и танците към този момент са спрели и задачата на всеки към този момент е да се опита да резервира нещо изсъхнало по себе си. Майката и бебето нямат такова място към този момент с часове.
Минава 23, 00, 1, 2 часа след среднощ. Към 3:00 часа дъждът понижава и ние с тръгваме. Майката и бебето не престават да обикалят като призраци в тъмна поличба. Ни тон, ни вопъл от бебето, което даже заспа за към час. Поглеждам в тъмните като черни дупки очи на майката, до момента в който погледите ни се срещат в късия момент, в който пъхвам банкнота в ръката й.
В тези очи е мрачно и тъжно. В тях няма вяра, надали в миналото е имало и надали в миналото ще има. Едни очи, а в действителност милиони сходни на този континент ".
Сред главните проблеми на децата в Африка са неналичието на достъп до годна за приложимост вода, храна, медицински грижи, обучение. Дори електричеството е някъде много обратно в този лист. По думите на Даниел обаче съществуват и други страшни проблеми - хората като че ли са приели ориста си и са спрели да се борят за по-светло бъдеще. Подобни неналичия засягат цялото общество, освен на самостоятелно, само че и на политическо равнище.
"Надявам се, както за Африка, по този начин и за България, един ден статуквото да се промени, обречеността на хората да се трансформира в вяра, в битка за смяна. Надявам се един ден да видя, че и там, и тук вървим към все по-добро ", споделя Даниел.
Според него доброволчеството, без значение къде по света се прави, демонстрира, че положителното не се дели на малко и огромно, а на направено и ненаправено. Човек се научава да цени това, които има, да не бъде лаком.
"Научих, че всеки има потребност да подари и да получи положително, вяра и любов. Научих, че каквито и проблеми и компликации да имам, има милиони хора и деца, които си мечтаят да са на моето място и с моите грижи ", съобщи младият мъж.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ