За „небивала репресия към самия мен от страна на прокуратурата“

...
За „небивала репресия към самия мен от страна на прокуратурата“
Коментари Харесай

Недялко Йорданов за двамата си синове, Гешев и един пътен инцидент

За „ небивала принуда към самия мен от страна на прокуратурата “ споделя Недялко Йорданов в страницата си във Facebook. Поетът блъснал през март с автомобила си възрастен човек на улицата в Бургас, завел го в болничното заведение, потърпевшият бил прегледан, главата му – зашита, а кракът – гипсиран, след което дал показания, че не желае да заведе дело против Йорданов. През септември обаче бил извикан за нови показания – към този момент не в качеството си на „ очевидец “, а на „ обвинен “. И отбелязва, че всичко това се случва, тъй като защитил във Facebook единия си наследник – Асен Йорданов, притежател на проверяващия уебсайт „ Биволъ “, който желае да напусне България, до момента в който другият му наследник – Недялко Недялков, притежател на уеб страницата ПИК – „ френетично “ пази избора на нов основен прокурор.

„ Научих от несъмнено място, че дейностите на новата дознателка и локалната прокурорка са подбудени „ от горната страна “ – написа Йорданов. – Техни сътрудници бяха безапелационни, че тези дами в никакъв случай не биха поели сами отговорност да търсят мотиви и да повдигат обвиняване, което няма действително съображение. И то цели пет месеца след произшествието, изяснено и оповестено за завършено.

Съвем ясно беше, че Онези горе желаят да ме сплашат в отговор на моето писмо във Bейсбук и чакат да почна да се апелирам да се приключи делото и да им дължа безконечна признателност и смиреност. “

Предлагаме ви цялостния текст на Недялко Йорданов.

„ Скъпи другари,

Днес няма да има стихотворение, тъй като ми се желае да споделя най-сетне нещо, което ми тежи от много време, само че настойчиво се пробвах да не мисля за него. Дано имате самообладание да изчетете всичко това, което ще ви напиша.

Не се обръщам непосредствено към съответните органи, а по този начин би трябвало, тъй като това визира точно тях и основно Прокуратурата и Полицията в лицето на прокурорите Цацаров и Гешев, министъра на вътрешните работи Маринов и – евентуално – министър-председателя Борисов. Но съм уверен, че те ще прочетат това.

Случи се инцидентно на 26 март т. година в 10,30 сутринта. Шофьор съм от 50 години, обиколил съм с колата си цяла България с моите рецитали, 30 години съм карал в гъсто популации център на София и нямам нито едно нарушаване, да не приказваме за пътно-транспортно произшествие. Бях с колата си в Бургас, отивах към гроба на татко ми – навършваха се 72 години от убийството му. Движех се по ул. „ Ген. Гурко “ към бул. „ Демокрация “ – и на кръстовището пред Трета поликлиника (не зная по какъв начин се назовава сега) светна зеленият светофар за напряко и наляво. Потеглих напряко и след това завих наляво, стигнах до пешеходната пътека, когато ненадейно пред мен изведнъж като че ли изникна човек. Слава богу, имам мълниеносен инстикт и мигновено натиснах спирачка. Човекът падна на земята и на главата си имаше кръв.

Тогава не се уплаших, имах възприятието, че виждам някакъв филм. Веднага го качих в колата и тръгнахме към Спешна помощ в Окръжна болница. По пътя той ме заприказва, оказа се, че е 87-годишен, с бастун, усещаше се съвиновен. Разказа ми, че е вдовец от много време и има единствено един наследник, който се грижи за него, само че другояче си живее независимо. Спомни си, че ме познава от това време, когато работех в Бургаския спектакъл и се тюхкаше по какъв начин е могло да се случи това неприятно произшествие. Предложи ми да кажем, че е паднал самичък. Разбира се, не одобрих подобен жест, заведох го в болничното заведение, зашиха с няколко шева обелената кожа на главата и му сложиха лепенки. Аз, несъмнено, описах какво тъкмо се е случило, оповестих на полицията мястото на произшествието и се върнах с колата там.

Чакахме, както е бил редът, към 3 часа с служителите на реда – положителни момчета – да сформират протокол и да получат сведение от болничното заведение по телефона има ли разтърсване на мозъка. И да се направи скенер на главата. Не ми се споделя какво претърпях през това време на чакане… Слава богу нищо такова нямаше! Оказа се, че би трябвало да се постави гипс на крайници му – което се записа като междинна телесна щета. Все отново оставиха го в болничното заведение да преспи и там още същата вечер той е дал своите показания пред „ дознателката “. Това разбиране „ дознателка “ научих тогава. Той твърдо е декларирал без съмнение, че няма никакви искания към мен и е изискал казусът да бъде завършен. А на идващия ден аз също дадох показания пред същата дознателка, както е редът. Дознателката сподели, че нашите показания са задоволителни и казусът в действителност е завършен.

Изминаха цели пет месеца оттогава. Сприятелихме се с този благ дъртак. През цялото лято, когато бях в Бургас, си говорехме, вървях му на гости… Имахме общи тематики. Включително „ старешки “, тъй като бях претърпял интервенция на тазобедрената става и мъчно се движех като него. Оказа се доста приветлив и справедлив човек и непрестанно повтаряше, че не съм отговорен, че случилото се е „ дребния демон “, тъй като и двамата сме живи и здрави и дано го забравим. И в действителност го забравихме. Но остана едно правилно другарство с бай Калчо, който хвърли патериците и си пое като мене правилния бастун.

И тук върша едно належащо отклоняване от този сюжет. И стигам до Прокуратурата в лицето на единствения претендент за прокурор Иван Гешев. Нямах никакво мнение за него и не беше моя работа кой ще стане Главен прокурор на републиката.

Но когато разбрах, че е почнала жестока и безмилостна кавга с огромния ми наследник Асен, притежател на уеб страницата „ Биволъ “ и когато той след дълги диалози ми призна това и сподели, че не вижда друго избавление с изключение на да напусне България – не можах да остана апатичен към тази неправда и написах едно писмо във Facebook. Асен е върл патриот, в никакъв случай не е мислил да напуща родния си Бургас, камо ли България, а с цел да стигне до такава прекаленост, очевидно ситуацията беше станало отвратително, даже и за устойчива персона като него.

Може би сте чели това мое малко писмо, тъй като видях, че има десетки хиляди лайкове и споделяния в трите ми страници. Ето го – с дребни съкращения:

Скъпи другари,
Извинете ме, че през днешния ден няма да обявявам стихотворение…
Времето в което живеем не е за лирика. Искам да споделя с вас своята паника като човек и татко за ориста на моя наследник Асен – притежател на уеб страницата „ Биволъ “Това, което се случва през днешния ден, през август 2019 година надвишава всички вероятни гадости.
Прокуратурата в лицето на единствения претендент за основен прокурор Гешев си разреши да разгласи „ Биволъ “ за гарант на акцията за откриване на персоналните данни на пет милиона българи от една компютърна компания.
Тепърва ще стане ясно, че притежателят на „ Бивол “ Асен Йорданов няма безусловно нищо общо с въпросната компания, само че към този момент пресата на Делян Пеевски и надлежно на Петю Блъсков му лепна етикета „ рекетьор “.
Сега стартират наказателни ограничения против уеб страницата и единствената компания на брачната половинка му„ Имидж едвъртайзинг “ от страна на прокуратурата и правосъдните органи под формата на проверки и финансови инспекции години обратно за да се унищожи изцяло така и така останалата без съвсем никакви средства компания.
Малкото ѝ клиенти, които са дръзнали да останат, получават към този момент закани и предизвестия.
Съвсем допустимо е в най-скоро време да нахлуе полиция в дома и офиса на Асен и да изземе компютрите и цялата му документи.
И това става през днешния ден, 30 години след толкоз предстоящата народна власт!
Тези хора не подозират, че всичко това ще се обърне против самите тях или са решили, както не един път през тези години, че всичко ще отмине безнаказано и ще се не помни, само че значимото е непокорният „ Биволъ “ да бъде погубен.
И не им пука за назряващия интернационален скандал…
Извинявайте, че през днешния ден вместо стихотворение четете всичко това…
Но в тази ситуация отвръщам освен като татко, а и като жител на тази измъчена и болна страна, която носи безконечното име България…

16 август 2019г.

Обърнете внимание на датата, тъй като единствено 25 дни по-късно последва небивала принуда към самия мен от страна на прокуратурата… Това до през вчерашния ден не бях го споделил с никого, даже с Ивана и с дребния ми наследник Недялко, който съвсем фанатично потегли обществено да пази идеята Гешев да бъде определен за основен прокурор. Не желаех да му въздействам и не му споделих, тъй като почитам правото на лично мнение на двамата си сина.

На 9 септември т. година – е написано напълно ново „ Постановление за привличане на обвинен и взимане мярка за неотклонение на лицето Недялко Асенов Йорданов “, подписано от прокурор Р. Ганева. Бях извикан от София в Бургас, с цел да ми бъде връчена призовка за повдигнато обвиняване от страна на Прокуратурата.

Тогава разбрах, че тъкмо по моя случай е заменена първоналната дознателка, на която дадохме своите показания с бай Калчо в деня на произшествието и е назначена друга. Попитах новата дознателка защо тъкмо е това „ Постановление за привличане на обвинен “? Отговорът беше неуместен: „ Няма да Ви кажа, като дойдете след три дни, ще го видите “. Отидох, несъмнено, налегнат не толкоз от безпокойствие, колкото от любознание.

Попитах за какво още веднъж би трябвало давам показания, откакто към този момент съм ги дал на 25 март и получих отговор, че тогава съм бил единствено „ очевидец “, а в този момент съм към този момент „ обвинен “. На потегляне и подадох ръка за сбогом, само че тя съобщи, че е неразрешено да се ръкува с обвинени.

Прочетох Постановлението на прокуратурата и останах като гръмнат. В него на никое място не се загатваше, че пострадалият е декларирал недвусмислено, че няма никакви искания към мен, че няма никакво желание да води дело, да не приказваме за това, че аз (обвиняемият) персонално съм съобщил за произшествието в Министерство на вътрешните работи и съм го завел незабавно в Спешна помощ с колата си, както и, че заради бързия си инстикт съм предотвратил различен доста по-тежък излаз.

Нещо повече – Прокуратурата изисква от мен като нарушител мярка за неотклонение „ Подписка “, която планува, че нямам право да напущам града и в случай че я наруша следва наложително докарване или оповестяване за търсене.

Скъпи другари,

Преминал съм през невероятни и тежки катаклизми и тествания от страна на властта през годините, още от най-ранно детство. Но такова нещо ми се случваше за пръв път в живота.

Научих от несъмнено място, че дейностите на новата дознателка и локалната прокурорка са подбудени „ от горната страна “. Техни сътрудници бяха безапелационни, че тези дами в никакъв случай не биха поели сами отговорност да търсят мотиви и да повдигат обвиняване, което няма действително съображение. И то цели пет месеца след произшествието, изяснено и оповестено за завършено.

Съвем ясно беше, че Онези горе желаят да ме сплашат в отговор на моето писмо във Facebook и чакат да почна да се апелирам да се приключи делото и да им дължа безконечна признателност и смиреност. А може би разчитат, че след четирите интервенции, които претърпях през последните две години, може да получа от терзание инфаркт или инсулт и проблемите, които предизвиквам с позицията си, да се решат по-лесно и бързо… Все отново към този момент съм на 79…

Напразна надежда… Какво ли не съм претърпял в този живот, в това число брутални прокурорски закани по времето на Иван Костов, тъй че взех решение краткотрайно да не давам никаква гласност на тази явна злопаметност на господин претендента Иван Гешев и на тези, от които е получил съответното единодушие.

Точно тогава бях пред премиера на моята пиеса „ Каквото такова “ в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Тези, които са били в спектакъл, знаят какво значи това за един режисьор и създател. Още повече, че след осемгодишно спиране още веднъж за последно бях решил да се появя на театралната сцена. Опитах се пред моите артисти връстници да не покажа какво ми се случва и мисля, че съумях. Но нямах време и опция персонално да се защитя.

Затова поверих делото в ръцете на господин Сава Каров от Бургас – човек с доста дълъг адвокатски опит и някогашен чиновник в Министерство на вътрешните работи. Оказа се, че благият бай Калчо, както и сина му, неведнъж са били призовавани да ме дадат под съд и те изрично са отказвали. Видях се с тях в Бургас и бях изумен от това, което са претърпели тези хора. Как 87-годишният човек неведнъж е бил призоваван първо по телефона, а по-късно и в полицията да се откаже от показанията си и да ме упрекна. И всякога той – засегнат – изрично е отказвал. Накрая отишъл със сина си в Пето районно ръководство в Бургас и документално още веднъж декларирал това.

Когато се видяхме с него в Бургас, той изиска да бъде записан на видео за всеки случай и е подписал нова декларация, че няма никакви искания към обвинения Недялко Йорданов. Адвокатът Каров е занесъл на полицията тази подписаната и нотариално заверена от него декларация. Дори старецът и синът му са поискали тяхната особено упълномощена адвокатка също да се яви в полицията и тя е входирала публично по делото категорично волята му. На базата на всичко това юрист Каров е изискал преустановяване на прокурорското наказателно дело против мен, според условията на закона.

И какво е станало? Адвокатът показа с мен, че такова нещо в никакъв случай не е имал в своята богата процедура и то опонира на всевъзможни правни правила. Определената от горе прокурорка освен, че не е отменила повдигнатото обвиняване и не е прекратила преписката, само че е разпоредила то да продължи с назначението на нова тройна експертиза! Като се знае по какъв начин работят тези структури в строга и безпрекословна подчиненост, естествено всичко това против мен, няма по какъв начин да стане единствено по персоналното персонално убеждение на една локална полицайка или една локална прокурорка. Още повече, че едната от тях е споделила в частен диалог, че просто „ извършва нареждания “.

Аз не се смятам никога за „ свещена крава “ или недостижим от закона. Именно поради това и по никакъв метод не се обадих никому, не потърсих „ оправяне “ по „ втория метод “, а минавам почтително по всички процедури на прокуратурата, тъй като съм повече от уверен в своята справедливост и нямам никакви терзания от обстановката всъщност.

Не желая да предсказвам каква персона е господин Иван Гешев, без чието познание и подучване това не би било допустимо да се случи. Нямам и подозрение, че той ще отхвърли, че не знае, а служителите му по места работят изцяло свободно и по разбиране.

Все едно дали става дума за мен – въпреки всичко един остарял стихотворец с някакво име в обществото. Може би желае да му се апелирам? Или да окаля името ми? Каква жалка злопаметност за това, че съм си разрешил да защитя единия си наследник Асен и неговата идея за правдивост. И по какъв начин въобще не му пука за другия ми наследник Недялко, притежател на организация ПИК, който толкоз време към този момент понася хиляди ругатни и насмешки, задето се е заел със отбраната на прокурора Гешев. Обзет от някаква необяснима за мен заблуда, без да подозира какво прави въпросната персона даже с родния му татко.

Скъпи другари,

Сърцето ми, популярност Богу е крепко, мозъкът ми работи безотказно и нямам никакво желание да се предавам. Споделям това с вас, тъй като всичко може да се чака от човек, който ще ни бъде основен прокурор цели 7 години и ще бъде ненарушим от закона.

Няма метод това да не е известно и на министър-председателя Бойко Борисов, който преди четири години в действителност направи един жест към мен в сложен миг, поради което му прощавах доста неща. Странно, само че сякаш не съм сюрпризиран от неговото държание в тази ситуация. Почти сигурен съм, че ще последва изказване,че нито той, нито Цацаров, нито Гешев са знаели за този случай. И че това е естествена локална самодейност – откакто не желае да ме съди пострадалият, ще ме съди страната. И че датите 16 август с обявата ми за Гешев и 9 септември с оповестяването ми от очевидец в обвинен нямат никаква взаимозависимост между тях.

Готов съм на подобен развой, само че ще упорствам той да бъде обществен и да му се даде необятна публичност.

Не заемам никаква страна в този болен въпрос да бъде или да не бъде Иван Гешев основен прокурор. Не вземам участие в никакви демонстрации, в това число в тази на Недялко в негова поддръжка, нито в тази, в която не взе участие Асен, въпреки че я поддържа морално. Такава е ориста на един български родител в това грубо време разделно.

Такива са фактите… Вие преценете…

Тази моя изповед пред вас – моите хиляди другари във Facebook, е написана преди време, само че взех решение да не я обявявам преди избора на нов основен прокурор, с цел да не се изтълкува като моя провокативна интервенция в гласуването. Но не мога да не изкажа своето терзание от идната седемгодишна процедура на един човек, който доста елементарно и бързо демонстрира персонална злопаметност. Позволих си единствено да обявявам едно стихотворение на датата 10 ноември…

До един прокурор

Защо пробвате да смачкате поета…
И да го унизите… Да мълчи…
Душата му е тъжна и проклета…
Но сухи са положителните му очи.

Опасен ли е… Яростен и вярващ…
Видял е всичко.. И добро… И зло…
Запява Славей… И заграчва Гарван…
Върти се остарялото му колело.

Върти се…Спре… Последни обороти…
И птиците… Долитат… От къде?
Ах, тялото… Но мозъкът работи.
И няма… Няма да се съобщи.

Ти, който се гласиш в този момент да съдиш..
И ще успееш… Виждам… Може би…
Познах те към този момент.. Знам какъв ще бъдеш.
А ще решаваш хиляди ориси.

А моята… Тя към този момент си отива…
Но няма да се съобщи до край.
До като още диша… И е жива…
Все ти е тая… Но това го знай!

10 ноември 2019 година
6 ч. 54м. сутринта

***

А ето и самият бай Калчо, който изиска да бъде записан с камера преди месец. Ето какво споделя той. Моля ви, отделете още десетина минутки и вижте по какъв начин наподобява този приветлив и корав човек и чуйте неговите думи.
Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР