Армията закъса и за ефрейтори
За най-престижното звание в ерата на наборната военна работа през днешния ден няма претенденти. Преди години да се уволниш от казармата и да се прибереш на село без нашивка на войнишкия пагон беше позор за родата. Днес нашивки има, само че претендентите за тях са все по-малко.
Това, несъмнено, е един от многото проблеми в армията. За страдание, новата година стартира с тях. Добре е, че до края на февруари би трябвало да завърши прегледът на програмата и проекта за развиване на Въоръжените сили до 2020 година, който би могъл да роди оферти, с цел да се минимизират най-малко законовите спънки.
Падането на пределната възраст за работа от 50 на 46 години принуди тези бойци, които желаят да се развиват, да преминат в друга категория. Удвоихме и утроихме приема в сержантските колежи, споделя непрекъснатият секретар на защитата Антон Ластарджиев. Не можем да разгласяваме банкет за ефрейторски места извън, нужна е подготовка, с цел да получат това звание, прецизира началникът на защитата генерал-лейтенант Андрей Боцев. Напълно разбираемо, откакто ефрейторските места са за картечари, мерачи и механик-водачи. А и разликата в заплащането била 1-2 лв.. Темата е обсъждана на изнесено съвещание на Комисията по защита в 61-ва механизирана бригада в Карлово.
Да имаш пари, само че да не можеш да ги ползваш?! Пак заради законови пречки. В такава обстановка попадат командирите на полкове и независими батальони, когато би трябвало да реагират с по 100-200 лв. за незабавни дребни поправки. Процедурата за разпределяне на тези средства отнемала две седмици. Колегите от границата, дава образец командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, имат потребност от промяна на водна помпа, която коства 40-50 лева, само че не можем да им осигурим пари.
Самият министър на защитата Красимир Каракачанов разяснява: “В България с всичките приказки за бистрота и битка с корупцията има закони, които по този начин са направени, че да стопират всяка една социална поръчка, както да вземем за пример, в армията е блокирана публичната поръчка за храната на войската две години и се мотае сред правосъдните инстанции ”. Поводът бе злополучната тъжба на украинска компания, която блокира процедурата по ремонта на наличните ни изтребители МиГ-29 и направи по този начин, че Министерството на защитата да не може да усвои отделените от държавното управление миилони. Нещо повече, министърът бе много по-категоричен, заявявайки, че Законът за публичните поръчки би трябвало да бъде изменен и когато става въпрос за национална сигурност, бойна техника, сходни процедури да не могат да бъдат правени. И още – при залагане на параметъра “най-ниска цена ” не постоянно се получава първокласен артикул.
На въпросното съвещание е установено, че “Програмата за развиване на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България – 2020 ”, призната през ноември 2015 година, не е финансово обезпечена. Там, да вземем за пример има не три, за които всички знаят, а девет предпочитани плана. Лошото е, че за тази година, да вземем за пример за финансови разноски има планувани единствено 55 милиона лв., а ориста към модернизацията на авиацията, флота и пехотата към този момент се оказва неблагосклонна и плануваните средства в централния бюджет остават неусвоени.
Оказва се, че армията е неконкурентноспособна, както в областта на законодателството, по този начин и във връзка с стопанската система. Може да звучи необичайно, само че там, където стопанската система се развива, няма претенденти за военна работа. Тук още веднъж опираме до главната причина за дефицита от ефрейтори. В Карлово и Казанлък заводите работят и ни глътнаха хората, показва ген. Боцев. Същото е в Стара Загора. Във Враца, Благоевград, Смолян и Плевен армията няма проблеми. Не се знае дали тази обстановка в страната е за положително или за неприятно?!
И отново стигаме до извода, че страната не си е свършила работата, с цел да има проблем с ефрейторите, да вземем за пример. И продължава да не си я прави. Със 100 милиона лв. чудеса няма да се случат, е друга констатация от това съвещание, на което се срещат депутати, представители на Министерството на защитата и командири. Най-много да се спре отливът от фрагменти, който годишно е към 500-600 индивида. Само в Сухопътни войски има 2900 вакантни места. 900 от тях са за офицери и сержанти, а останалите – за бойци. Трябват най-малко 300 милиона едновременно за цялата войска единствено за попълване на некомплекта. Което отново не подсигурява решение на проблеми. От военната експертиза към този момент потеглят сигнали към политическото управление, че би трябвало да увеличим състава на Въоръжените сили, тъй като силите и средствата, заложени в Плана за развиване до 2020 година, не дават отговор на ситуацията, както на Балканите, по този начин и в световен аспект. За някои дребен, само че много алегоричен знак е дефицитът на ефрейторите, които при потребност би трябвало да поведат редниците.
Ще изчакаме до 2024 година
Всички очаквания са с небосвод 2024 година Тогава се чака да има пари и за високи военни заплати, и за нова техника. Като краен резултат от прегледа, който организира Министерството на защитата, е приемането на Национален проект за повишаване на разноските за две години и обвързването им с действителни планове. Нещата се връзват с едно от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от края на май предходната година. С малко забавяне, за жалост. Тогава политическите сили се сплотиха към нуждата до края на изтеклата към този момент година да имаме План за поетапно повишение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година Все още обаче, няма подготвеност да се създаде и одобри капиталов проект за ускорена рационализация на армията, както прочее, бе решено на същия съвет.
Законите пречат на Министерството на защитата и на командирите
Това, несъмнено, е един от многото проблеми в армията. За страдание, новата година стартира с тях. Добре е, че до края на февруари би трябвало да завърши прегледът на програмата и проекта за развиване на Въоръжените сили до 2020 година, който би могъл да роди оферти, с цел да се минимизират най-малко законовите спънки.
Падането на пределната възраст за работа от 50 на 46 години принуди тези бойци, които желаят да се развиват, да преминат в друга категория. Удвоихме и утроихме приема в сержантските колежи, споделя непрекъснатият секретар на защитата Антон Ластарджиев. Не можем да разгласяваме банкет за ефрейторски места извън, нужна е подготовка, с цел да получат това звание, прецизира началникът на защитата генерал-лейтенант Андрей Боцев. Напълно разбираемо, откакто ефрейторските места са за картечари, мерачи и механик-водачи. А и разликата в заплащането била 1-2 лв.. Темата е обсъждана на изнесено съвещание на Комисията по защита в 61-ва механизирана бригада в Карлово.
Да имаш пари, само че да не можеш да ги ползваш?! Пак заради законови пречки. В такава обстановка попадат командирите на полкове и независими батальони, когато би трябвало да реагират с по 100-200 лв. за незабавни дребни поправки. Процедурата за разпределяне на тези средства отнемала две седмици. Колегите от границата, дава образец командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, имат потребност от промяна на водна помпа, която коства 40-50 лева, само че не можем да им осигурим пари.
Самият министър на защитата Красимир Каракачанов разяснява: “В България с всичките приказки за бистрота и битка с корупцията има закони, които по този начин са направени, че да стопират всяка една социална поръчка, както да вземем за пример, в армията е блокирана публичната поръчка за храната на войската две години и се мотае сред правосъдните инстанции ”. Поводът бе злополучната тъжба на украинска компания, която блокира процедурата по ремонта на наличните ни изтребители МиГ-29 и направи по този начин, че Министерството на защитата да не може да усвои отделените от държавното управление миилони. Нещо повече, министърът бе много по-категоричен, заявявайки, че Законът за публичните поръчки би трябвало да бъде изменен и когато става въпрос за национална сигурност, бойна техника, сходни процедури да не могат да бъдат правени. И още – при залагане на параметъра “най-ниска цена ” не постоянно се получава първокласен артикул.
На въпросното съвещание е установено, че “Програмата за развиване на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България – 2020 ”, призната през ноември 2015 година, не е финансово обезпечена. Там, да вземем за пример има не три, за които всички знаят, а девет предпочитани плана. Лошото е, че за тази година, да вземем за пример за финансови разноски има планувани единствено 55 милиона лв., а ориста към модернизацията на авиацията, флота и пехотата към този момент се оказва неблагосклонна и плануваните средства в централния бюджет остават неусвоени.
Оказва се, че армията е неконкурентноспособна, както в областта на законодателството, по този начин и във връзка с стопанската система. Може да звучи необичайно, само че там, където стопанската система се развива, няма претенденти за военна работа. Тук още веднъж опираме до главната причина за дефицита от ефрейтори. В Карлово и Казанлък заводите работят и ни глътнаха хората, показва ген. Боцев. Същото е в Стара Загора. Във Враца, Благоевград, Смолян и Плевен армията няма проблеми. Не се знае дали тази обстановка в страната е за положително или за неприятно?!
И отново стигаме до извода, че страната не си е свършила работата, с цел да има проблем с ефрейторите, да вземем за пример. И продължава да не си я прави. Със 100 милиона лв. чудеса няма да се случат, е друга констатация от това съвещание, на което се срещат депутати, представители на Министерството на защитата и командири. Най-много да се спре отливът от фрагменти, който годишно е към 500-600 индивида. Само в Сухопътни войски има 2900 вакантни места. 900 от тях са за офицери и сержанти, а останалите – за бойци. Трябват най-малко 300 милиона едновременно за цялата войска единствено за попълване на некомплекта. Което отново не подсигурява решение на проблеми. От военната експертиза към този момент потеглят сигнали към политическото управление, че би трябвало да увеличим състава на Въоръжените сили, тъй като силите и средствата, заложени в Плана за развиване до 2020 година, не дават отговор на ситуацията, както на Балканите, по този начин и в световен аспект. За някои дребен, само че много алегоричен знак е дефицитът на ефрейторите, които при потребност би трябвало да поведат редниците.
Ще изчакаме до 2024 година
Всички очаквания са с небосвод 2024 година Тогава се чака да има пари и за високи военни заплати, и за нова техника. Като краен резултат от прегледа, който организира Министерството на защитата, е приемането на Национален проект за повишаване на разноските за две години и обвързването им с действителни планове. Нещата се връзват с едно от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от края на май предходната година. С малко забавяне, за жалост. Тогава политическите сили се сплотиха към нуждата до края на изтеклата към този момент година да имаме План за поетапно повишение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година Все още обаче, няма подготвеност да се създаде и одобри капиталов проект за ускорена рационализация на армията, както прочее, бе решено на същия съвет.
Законите пречат на Министерството на защитата и на командирите
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ