Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова пред „Труд“: 24 май отсъства от календара на българското европредседателство
За нашите сънародници в чужбина, за идната среща ЕС-Западни Балкани на 17 май в София, за проблемите на българите в родината им и за какво се топим като народ, за войната сред институциите, за наближаващия най-светъл празник и делото на Светите братя беседваме с вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която беше патрон на “Общобългарския юношески фолклорен фестивал “С България в сърцето ” в Каварна.
– Госпожо вицепрезидент, в навечерието на Деня на славянската книжовност и българската култура и просвета – 24 май, ще бъдете на посещаване в Чехия и Словакия. Защо избрахте този ден?
– Конкретният мотив е поканата да вземам участие в тържественото честване на 24 май – Денят на славянските букви в Микулчице, Република Чехия. За мен този огромен празник трябваше да бъде най-важното събитие в културната стратегия на българското председателство на Европейски Съюз. А тази огромна дата липсва от него. Очаквах, а освен аз, огромен конгрес в София, на който да се приказва за третата средновековна цивилизация – славянската и българската, още през IX век. Цивилизация със личен език, лично свещенодействие, която основава истинска литература. Пропускаме шанса да прославим делото на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. А ние сме единствените в Европейски Съюз, които пишем на кирилица.
Днешна Чехия и Словакия са местата, в които са работили Кирил и Методий. Новосъздадената писменост буди удивление или ненавист във Великоморавските земи, измежду латинско и гръцко духовенство, отречена и неразрешена, тя поставя началото на разцвета на българската нематериалност и просвета. Винаги би трябвало да се помни историята, тъй като и през днешния ден има гласове, които желаят да я пренапишат и отрекат. Срещала съм политици, които не са чували за Кирил и Методий, не знаят нищо за основаването на глаголицата и кирилицата. Не на последно място, посредством тези празнувания ще включим и българските общности в чужбина в европредседателството. За страдание, те бяха забравени, а можеха да допринесат за неговото разпространение.
– Какъв е съответният маршрут на това пътешестване?
– На 19 май в Микулчице ще отбележим празника на Светите братя Кирил и Методий, в който ще вземат участие публични посетители от България и Чехия, ще се насладим на осъществяванията на фолклорни сформира на българската общественост. Заедно с нашите европейски сътрудници ще бъдем във Велехрад, Девин, Нитра – на всички места, където делото на славянските първоучители е оставило следи, където има монументи в тяхна чест, където се пазят частици от мощите на св. Кирил. Ще приказваме обществено за античната история на България, за историята ни като народ, запазил най-важното – буквите, образованието, традициите, фолклора. Ето тази страна през днешния ден ръководи Европейски Съюз. Обединението на славянските нации потегля още от IX век. За потребностите на славянските нации в Моравия се ражда глаголицата, само че точно на българско произношение. Това ще бъдат нашите послания.
– Защо приехте под Вашия патронаж да се организира 15-ият Общобългарски юношески фолклорен събор “С България в сърцето ” в Каварна?
– Задължително вземам участие в самодейностите на българските общности от чужбина, които се организират у нас. Срещнах се с съвсем всички, вършим вероятното с останалите български институции да решаваме съответни проблеми. Подкрепям младежите и децата, които учат българския език, българската литература, традициите, които съхраняват българската памет. Фестивалът към този момент 15 години събира младежи и деца от историческите български общности, на юбилейното издание пристигнаха повече от 1000, от разнообразни страни – Украйна, Молдова, Западните околности. За идната година ще поканим участници от Централна Европа. В тези дни Каварна беше най-младият град на България.
– Колко са нашите сънародници, които живеят в чужбина? Достатъчно ли прави страната за тях?
– Не одобрявам страната да прави единствено нещо “за тях ”. За мен по-важно е дружно с българите, които живеят на открито, да работим за България. Това е по-голямата цел. Питате какъв брой са? Никой не може да каже точната цифра, само че сред 3 и 4 милиона наши сънародници живеят отвън България, емигрирали в разнообразни интервали, по разнообразни аргументи. Ще напомня проучването на доцент Ана Кочева от Българска академия на науките, съгласно което към 15 милиона по света приказваме български език! Има към този момент страни, в които българският език е приет за матуритетен, упоритостта е да се признава в Европа. Нова сила получи българският Тараклийски университет (Молдова), с помощта на университетите ни в Русе и Велико Търново. Желанието на младежите от нашите общности е да се основават общи стратегии сред непознатите и български висши учебни заведения, което е още един претекст за връщане към корените, а и за завръщане в България. Да се основават общи компании, предприятия, да се работи с българите на открито за лобито на България. Всичко това би трябвало да бъде предпочитана част от вътрешната политика на страната, а освен начинания като Българският Великден.
– Да се върнем към европредседателството, което е към финала си. Каква е оценката Ви за поставените цели, за повдигнатата тематика за европейската интеграция на Западните Балкани? Какви са упованията Ви за идната среща ЕС-Западни Балкани на 17 май в София?
– Европредседателството на България ще остане в историята с политиките за Западните Балкани. Познавам добре полемиката в Европейски Съюз през последните десетина години. Западните Балкани не бяха измежду “водещите заглавия ”. 15 години след Солунския развой (тогава за първи път Европа приказва за бъдеща интеграция на страните от някогашна Югославия и Албания) не беше направена една основна крачка. Никой не очакваше, че дребна България освен ще постави тематиката на масата, само че ще успее да я наложи, да я трансформира в полемика на голям брой интернационалните срещи във всевъзможен формат, да упорства за европейска тактика за интеграция и да стигне до среща на Върха на европейските дружно с балканските водачи. Скептиците ни предричаха официално председателство, други стискаха палци да няма гафове. Политическото разширение на Европейски Съюз към Западните Балкани сочи друг път за развиването на съюза, трансформира геополитическата картина. Вече можем да приказваме за Софийски развой. Дано не завърши с края на българското председателство.
– Казвали сте, че самото привикване на срещата ЕС-Западни Балкани е огромен триумф. Но триумф ли ще е, в случай че не всички водачи се включат?
– Трябва да сме доста прецизни в говоренето си през идващите дни поради балансите, които би трябвало да се реализиран. Срещата е огромен триумф, заключителният документ от нея и съответните текстове в него ще покажат цената й. Надявам се да не бъде написан на типичния “брюкселски език ”, а да бъде визионерска декларация с съответни решения. Давам си сметка за сложността на подобен конгрес – несъгласията сред Сърбия и Косово, комплицираната обстановка на Испания, вътрешнополитическите проблеми на някои от държавите-участнички. Голямата вест може да пристигна от Македония и Гърция за името. Така че 17 май фактически да се трансформира в знакова дата.
– Предвид идеята Ви за българите на открито и за идния 24 май, дали и този празник няма да ни разедини българите тук, поради това, което се случва в последно време? В обществените мрежи пуснаха и такива солени смешки от рода “тези, които не се изпокараха към 3 март, се изпокараха към 9 май ”.
– 24 май е сплотяващата дата. Кажете ми, познавате ли различен народ, който да има химн за буквите – “Върви народе възродени… ” Аз не познавам. Но за разединението – не сме разединени като народ! На повърхността са надскачането, надбягването и споровете сред политици и безогледното потребление на историята за политически дивиденти. Ако я няма, да вземем за пример, тематиката “антикомунизъм ”, не знам по какъв начин ще ги има някои от тях. Почти всеки ден съм някъде в България, в непрекъснати срещи с хората. Българите са дружно в делник и празник, без значение от политиката и религията. Често отдолу под вежди и със състрадание гледат по какъв начин някои политици се пробват да ги насъскват едни против други.
– Какво виждате при визитите си в села и градове из цяла България? Какво Ви споделят хората?
– Бедност и бедност, обезверяване, тъй като хората не виждат вероятност. Децата ни напущат, отиват в огромния град или чужбина и сме безсилни да спрем този развой. След Северозападна България, обезлюдяват и общините на Североизтока. Виждала съм хрумвания и планове на положителни вложители, които се отхвърлят, тъй като няма работна ръка, няма квалифицирани експерти. Да приказваш за демография през днешния ден е както едно време за “международното състояние ” – всеки го схваща и счита, че е способен, всеки се оправдава с него, само че няма никакви съответни решения. Не може повече да се трансферират тези проблеми от една институция в друга.
– Това не е ли работа на законодателната власт и Министерски съвет?
– Точно по този начин, и на локалните управляващи. Не изземваме ничии пълномощия, не диктуваме решенията на министрите, нито законодателните оферти. Казвам обаче, че би трябвало да седнем дружно и да решим какво би трябвало да се направи незабавно, незабавно, тъй като се топим като народ. Това би трябвало да спрем. Като жител, не като вицепрезидент, запитвам кои са законите, признати до момента, които оферират устойчива икономическа политика, основават вероятности, имат значимо значение за живота и стандарта на хората, за работа, за приходи?!
– Как ще се седне на една маса при тази война сред институциите? След ръководителя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и министър председателят Борисов в последното си тв изявление отдели много време на президента Румен Радев в отрицателен проект?
– Няма да разясня нито изявленията им, нито акцията, която се води против нас. Не недооценявам българските жители, те виждат и разясняват най-добре, те избират. Убедена съм, че в случай че цялата тази сила се хвърли за развиването на страната, всички ще спечелим. Престрелки, съревнование и разногласия сред политически партии постоянно ще има. Те са наложителен детайл на политическата игра, на интригата. Въпросът е, че по света, с изключение на интригата, има политика за хората. У нас тя липсва. Когато 40% от младежите са утрешни небогати, а българите са най-бързо чезнещият народ, това е най-тежката диагноза за една нация.
– Каква е оценката Ви за първата година на третото държавно управление на Борисов?
– Какво значи междинната оценка съгласно някакви ранглисти, която дори бе изтълкувана като “поощрителна ”? Като започвах в миналото работа като преподавател, пишех такива оценки, с цел да не оставям учениците цяло лято на изправителен. Какво значи тази оценка за опазването на здравето, дали ще я споделят хората от общинските лечебни заведения, които не знаят дали на следващия ден ще вървят на работа и къде ще преглеждат пациентите?
– А какъв коментарът Ви за напрежението напоследък сред съдружните сътрудници в “Обединени патриоти ” и срещите им с опозицията?
– Има явни различия в Обединените патриоти. Законодателните оферти на вицепремиера Симеонов не срещат поддръжка от Атака и Вътрешна македонска революционна организация, или най-малко обществено не ги споделят. От друга страна, ГЕРБ не желае да се ангажира с оферти на съдружните си сътрудници поради лични ползи, само че не го признават обществено. Така се търси поддръжка от страна на опозицията. Много държавни управления от годините на прехода с плаващи болшинства изгубиха властта.
Нашият посетител
Илияна Йотова е приключила българска и френска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Година след завършването си отива като кореспондент в Българската национална телевизия, където минава през огромната школа на Хачо Бояджиев и работи дълги години. Депутат е в 40-ото Народно събрание. Специализирала е във френското Национално учебно заведение по администрация, през което са минали френски президенти и министър председатели, и в Центъра по европейски науки в Страсбург. Два мандата е евродепутат. В последния бе зам.-председател на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи и на специфичната комисия “Антимафия ”. От януари 2017 година е вицепрезидент.
– Госпожо вицепрезидент, в навечерието на Деня на славянската книжовност и българската култура и просвета – 24 май, ще бъдете на посещаване в Чехия и Словакия. Защо избрахте този ден?
– Конкретният мотив е поканата да вземам участие в тържественото честване на 24 май – Денят на славянските букви в Микулчице, Република Чехия. За мен този огромен празник трябваше да бъде най-важното събитие в културната стратегия на българското председателство на Европейски Съюз. А тази огромна дата липсва от него. Очаквах, а освен аз, огромен конгрес в София, на който да се приказва за третата средновековна цивилизация – славянската и българската, още през IX век. Цивилизация със личен език, лично свещенодействие, която основава истинска литература. Пропускаме шанса да прославим делото на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници. А ние сме единствените в Европейски Съюз, които пишем на кирилица.
Днешна Чехия и Словакия са местата, в които са работили Кирил и Методий. Новосъздадената писменост буди удивление или ненавист във Великоморавските земи, измежду латинско и гръцко духовенство, отречена и неразрешена, тя поставя началото на разцвета на българската нематериалност и просвета. Винаги би трябвало да се помни историята, тъй като и през днешния ден има гласове, които желаят да я пренапишат и отрекат. Срещала съм политици, които не са чували за Кирил и Методий, не знаят нищо за основаването на глаголицата и кирилицата. Не на последно място, посредством тези празнувания ще включим и българските общности в чужбина в европредседателството. За страдание, те бяха забравени, а можеха да допринесат за неговото разпространение.
– Какъв е съответният маршрут на това пътешестване?
– На 19 май в Микулчице ще отбележим празника на Светите братя Кирил и Методий, в който ще вземат участие публични посетители от България и Чехия, ще се насладим на осъществяванията на фолклорни сформира на българската общественост. Заедно с нашите европейски сътрудници ще бъдем във Велехрад, Девин, Нитра – на всички места, където делото на славянските първоучители е оставило следи, където има монументи в тяхна чест, където се пазят частици от мощите на св. Кирил. Ще приказваме обществено за античната история на България, за историята ни като народ, запазил най-важното – буквите, образованието, традициите, фолклора. Ето тази страна през днешния ден ръководи Европейски Съюз. Обединението на славянските нации потегля още от IX век. За потребностите на славянските нации в Моравия се ражда глаголицата, само че точно на българско произношение. Това ще бъдат нашите послания.
– Защо приехте под Вашия патронаж да се организира 15-ият Общобългарски юношески фолклорен събор “С България в сърцето ” в Каварна?
– Задължително вземам участие в самодейностите на българските общности от чужбина, които се организират у нас. Срещнах се с съвсем всички, вършим вероятното с останалите български институции да решаваме съответни проблеми. Подкрепям младежите и децата, които учат българския език, българската литература, традициите, които съхраняват българската памет. Фестивалът към този момент 15 години събира младежи и деца от историческите български общности, на юбилейното издание пристигнаха повече от 1000, от разнообразни страни – Украйна, Молдова, Западните околности. За идната година ще поканим участници от Централна Европа. В тези дни Каварна беше най-младият град на България.
– Колко са нашите сънародници, които живеят в чужбина? Достатъчно ли прави страната за тях?
– Не одобрявам страната да прави единствено нещо “за тях ”. За мен по-важно е дружно с българите, които живеят на открито, да работим за България. Това е по-голямата цел. Питате какъв брой са? Никой не може да каже точната цифра, само че сред 3 и 4 милиона наши сънародници живеят отвън България, емигрирали в разнообразни интервали, по разнообразни аргументи. Ще напомня проучването на доцент Ана Кочева от Българска академия на науките, съгласно което към 15 милиона по света приказваме български език! Има към този момент страни, в които българският език е приет за матуритетен, упоритостта е да се признава в Европа. Нова сила получи българският Тараклийски университет (Молдова), с помощта на университетите ни в Русе и Велико Търново. Желанието на младежите от нашите общности е да се основават общи стратегии сред непознатите и български висши учебни заведения, което е още един претекст за връщане към корените, а и за завръщане в България. Да се основават общи компании, предприятия, да се работи с българите на открито за лобито на България. Всичко това би трябвало да бъде предпочитана част от вътрешната политика на страната, а освен начинания като Българският Великден.
– Да се върнем към европредседателството, което е към финала си. Каква е оценката Ви за поставените цели, за повдигнатата тематика за европейската интеграция на Западните Балкани? Какви са упованията Ви за идната среща ЕС-Западни Балкани на 17 май в София?
– Европредседателството на България ще остане в историята с политиките за Западните Балкани. Познавам добре полемиката в Европейски Съюз през последните десетина години. Западните Балкани не бяха измежду “водещите заглавия ”. 15 години след Солунския развой (тогава за първи път Европа приказва за бъдеща интеграция на страните от някогашна Югославия и Албания) не беше направена една основна крачка. Никой не очакваше, че дребна България освен ще постави тематиката на масата, само че ще успее да я наложи, да я трансформира в полемика на голям брой интернационалните срещи във всевъзможен формат, да упорства за европейска тактика за интеграция и да стигне до среща на Върха на европейските дружно с балканските водачи. Скептиците ни предричаха официално председателство, други стискаха палци да няма гафове. Политическото разширение на Европейски Съюз към Западните Балкани сочи друг път за развиването на съюза, трансформира геополитическата картина. Вече можем да приказваме за Софийски развой. Дано не завърши с края на българското председателство.
– Казвали сте, че самото привикване на срещата ЕС-Западни Балкани е огромен триумф. Но триумф ли ще е, в случай че не всички водачи се включат?
– Трябва да сме доста прецизни в говоренето си през идващите дни поради балансите, които би трябвало да се реализиран. Срещата е огромен триумф, заключителният документ от нея и съответните текстове в него ще покажат цената й. Надявам се да не бъде написан на типичния “брюкселски език ”, а да бъде визионерска декларация с съответни решения. Давам си сметка за сложността на подобен конгрес – несъгласията сред Сърбия и Косово, комплицираната обстановка на Испания, вътрешнополитическите проблеми на някои от държавите-участнички. Голямата вест може да пристигна от Македония и Гърция за името. Така че 17 май фактически да се трансформира в знакова дата.
– Предвид идеята Ви за българите на открито и за идния 24 май, дали и този празник няма да ни разедини българите тук, поради това, което се случва в последно време? В обществените мрежи пуснаха и такива солени смешки от рода “тези, които не се изпокараха към 3 март, се изпокараха към 9 май ”.
– 24 май е сплотяващата дата. Кажете ми, познавате ли различен народ, който да има химн за буквите – “Върви народе възродени… ” Аз не познавам. Но за разединението – не сме разединени като народ! На повърхността са надскачането, надбягването и споровете сред политици и безогледното потребление на историята за политически дивиденти. Ако я няма, да вземем за пример, тематиката “антикомунизъм ”, не знам по какъв начин ще ги има някои от тях. Почти всеки ден съм някъде в България, в непрекъснати срещи с хората. Българите са дружно в делник и празник, без значение от политиката и религията. Често отдолу под вежди и със състрадание гледат по какъв начин някои политици се пробват да ги насъскват едни против други.
– Какво виждате при визитите си в села и градове из цяла България? Какво Ви споделят хората?
– Бедност и бедност, обезверяване, тъй като хората не виждат вероятност. Децата ни напущат, отиват в огромния град или чужбина и сме безсилни да спрем този развой. След Северозападна България, обезлюдяват и общините на Североизтока. Виждала съм хрумвания и планове на положителни вложители, които се отхвърлят, тъй като няма работна ръка, няма квалифицирани експерти. Да приказваш за демография през днешния ден е както едно време за “международното състояние ” – всеки го схваща и счита, че е способен, всеки се оправдава с него, само че няма никакви съответни решения. Не може повече да се трансферират тези проблеми от една институция в друга.
– Това не е ли работа на законодателната власт и Министерски съвет?
– Точно по този начин, и на локалните управляващи. Не изземваме ничии пълномощия, не диктуваме решенията на министрите, нито законодателните оферти. Казвам обаче, че би трябвало да седнем дружно и да решим какво би трябвало да се направи незабавно, незабавно, тъй като се топим като народ. Това би трябвало да спрем. Като жител, не като вицепрезидент, запитвам кои са законите, признати до момента, които оферират устойчива икономическа политика, основават вероятности, имат значимо значение за живота и стандарта на хората, за работа, за приходи?!
– Как ще се седне на една маса при тази война сред институциите? След ръководителя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и министър председателят Борисов в последното си тв изявление отдели много време на президента Румен Радев в отрицателен проект?
– Няма да разясня нито изявленията им, нито акцията, която се води против нас. Не недооценявам българските жители, те виждат и разясняват най-добре, те избират. Убедена съм, че в случай че цялата тази сила се хвърли за развиването на страната, всички ще спечелим. Престрелки, съревнование и разногласия сред политически партии постоянно ще има. Те са наложителен детайл на политическата игра, на интригата. Въпросът е, че по света, с изключение на интригата, има политика за хората. У нас тя липсва. Когато 40% от младежите са утрешни небогати, а българите са най-бързо чезнещият народ, това е най-тежката диагноза за една нация.
– Каква е оценката Ви за първата година на третото държавно управление на Борисов?
– Какво значи междинната оценка съгласно някакви ранглисти, която дори бе изтълкувана като “поощрителна ”? Като започвах в миналото работа като преподавател, пишех такива оценки, с цел да не оставям учениците цяло лято на изправителен. Какво значи тази оценка за опазването на здравето, дали ще я споделят хората от общинските лечебни заведения, които не знаят дали на следващия ден ще вървят на работа и къде ще преглеждат пациентите?
– А какъв коментарът Ви за напрежението напоследък сред съдружните сътрудници в “Обединени патриоти ” и срещите им с опозицията?
– Има явни различия в Обединените патриоти. Законодателните оферти на вицепремиера Симеонов не срещат поддръжка от Атака и Вътрешна македонска революционна организация, или най-малко обществено не ги споделят. От друга страна, ГЕРБ не желае да се ангажира с оферти на съдружните си сътрудници поради лични ползи, само че не го признават обществено. Така се търси поддръжка от страна на опозицията. Много държавни управления от годините на прехода с плаващи болшинства изгубиха властта.
Нашият посетител
Илияна Йотова е приключила българска и френска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Година след завършването си отива като кореспондент в Българската национална телевизия, където минава през огромната школа на Хачо Бояджиев и работи дълги години. Депутат е в 40-ото Народно събрание. Специализирала е във френското Национално учебно заведение по администрация, през което са минали френски президенти и министър председатели, и в Центъра по европейски науки в Страсбург. Два мандата е евродепутат. В последния бе зам.-председател на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи и на специфичната комисия “Антимафия ”. От януари 2017 година е вицепрезидент.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ