Решено: Депутат може да бъде лице и с двойно гражданство
За депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. Това предложение за смяна в Конституцията беше подкрепено с пет гласа “за ”, четири “против ” и без въздържал се от Комисията по конституционни въпроси. На днешното съвещание комисията преглежда на второ четене плана за промени в главния закон.
Председателят на комисията и народен представител от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков гласоподава “против ” предлагането. Той изясни своя избор с това, че липсват точни данни за това какъв брой българи имат двойно поданство и какъв брой тъкмо български жители живеят в чужбина.
Гласуваното предложение за двойното поданство бе предшествано от спор в залата, в който с изключение на депутати мнението си показаха и специалисти по конституционно право.
В самото начало на съвещанието имаше известно напрежение, което бързо беше туширано и комисията стартира работа. Златан Златанов от “Възраждане ” изясни, че представителите на партията няма да се записват и приканиха сътрудниците им от Българска социалистическа партия също да не го вършат. Той разяснява, че съставът на комисията не е цялостен и посочи, че има 3 непълни бройки. Златанов съобщи, че “Възраждане ” няма да поддържат измененията, тъй като те са във щета на българското общество и на българските жители.
Никола Минчев от ПП-ДБ репликира и съобщи, че задоволително народни представители са се записали и комисията е събрала нужния кворум за осъществяване на съвещанието. Той прикани депутатите да стартират да гледат измененията в Конституцията на второ четене.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС разяснява, че те са апелирали останалите бройки да се запълнят. Тя настоя да се постъпи отговорно и да стартират да се гледат измененията в Конституцията.
В последна сметка народните представители започнаха гласуването на измененията в Конституцията на второ четене.
Конституционните промени ще бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала на 19 декември, когато Народното събрание ще се събере изключително за ремонт на главния закон на страната. За разлика от останалите закони в страната, Конституцията се трансформира не с две, а с три гласувания. Намеренията на ГЕРБ-ПП-ДБ и Движение за права и свободи са това да стане преди Коледните празници.
Какво е планувано да се промени
Основните промени плануват правосъдна промяна, ограничение на президента при съставянето на служебно държавно управление и отпадане на възбраната министри и депутати да нямат двойно поданство.
Една от най-спорните ремонти е обвързвана с фигурата на президента и служебните държавни управления. След като през последните години Румен Радев на няколко пъти сформира свои кабинети, в този момент се предлага при неналичието на постоянно държавно управление да се избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българската национална банка или ръководителя на Конституционен съд, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде образуван и самият длъжностен кабинет.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - директно от прокурорите, един - от следователите, и един - от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.
Имаше концепция националният празник да бъде заменен от 3 март на 24 май, само че въпросът на този стадий отпадна.
Председателят на комисията и народен представител от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков гласоподава “против ” предлагането. Той изясни своя избор с това, че липсват точни данни за това какъв брой българи имат двойно поданство и какъв брой тъкмо български жители живеят в чужбина.
Гласуваното предложение за двойното поданство бе предшествано от спор в залата, в който с изключение на депутати мнението си показаха и специалисти по конституционно право.
В самото начало на съвещанието имаше известно напрежение, което бързо беше туширано и комисията стартира работа. Златан Златанов от “Възраждане ” изясни, че представителите на партията няма да се записват и приканиха сътрудниците им от Българска социалистическа партия също да не го вършат. Той разяснява, че съставът на комисията не е цялостен и посочи, че има 3 непълни бройки. Златанов съобщи, че “Възраждане ” няма да поддържат измененията, тъй като те са във щета на българското общество и на българските жители.
Никола Минчев от ПП-ДБ репликира и съобщи, че задоволително народни представители са се записали и комисията е събрала нужния кворум за осъществяване на съвещанието. Той прикани депутатите да стартират да гледат измененията в Конституцията на второ четене.
Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС разяснява, че те са апелирали останалите бройки да се запълнят. Тя настоя да се постъпи отговорно и да стартират да се гледат измененията в Конституцията.
В последна сметка народните представители започнаха гласуването на измененията в Конституцията на второ четене.
Конституционните промени ще бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала на 19 декември, когато Народното събрание ще се събере изключително за ремонт на главния закон на страната. За разлика от останалите закони в страната, Конституцията се трансформира не с две, а с три гласувания. Намеренията на ГЕРБ-ПП-ДБ и Движение за права и свободи са това да стане преди Коледните празници.
Какво е планувано да се промени
Основните промени плануват правосъдна промяна, ограничение на президента при съставянето на служебно държавно управление и отпадане на възбраната министри и депутати да нямат двойно поданство.
Една от най-спорните ремонти е обвързвана с фигурата на президента и служебните държавни управления. След като през последните години Румен Радев на няколко пъти сформира свои кабинети, в този момент се предлага при неналичието на постоянно държавно управление да се избира длъжностен министър-председател сред ръководителя на Народното събрание, шефа на Българската национална банка или ръководителя на Конституционен съд, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде образуван и самият длъжностен кабинет.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната социална квота, като задачата е да се ускори публичният контрол върху активността на прокуратурата, да се подсигурява нейната самостоятелност, само че и отчетност, както и да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством понижаване въздействието на основния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от 10 членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - директно от прокурорите, един - от следователите, и един - от основния прокурор, като член по право. Предлага се функционалностите на прокуратурата да се съсредоточат главно в наказателното правосъдие, като се лимитират пълномощията на основния прокурор. Въвежда се и детайл на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на самостоятелна конституционна тъжба, тъй че всеки един български жител при избрани условия да има опция директно да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по метод, който не подхожда на Конституцията.
Имаше концепция националният празник да бъде заменен от 3 март на 24 май, само че въпросът на този стадий отпадна.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ