За народа новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко,

За народа новата година стартира на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа мощ, може да роди здраве и живот, изобилие и шанс. Празникът се назовава още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са тип слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и оказват помощ на слънцето да свети по-силно. Огънят има и магическата мощ да пречиства всичко неприятно. Посредник е сред двата свята – земния и небесния. Поради това на този ден честват и всички, който носят името Огнян и Пламен. На празника се месят колачета за всеки член от фамилията. Първата щипка от тестото се суши за лек. Старите българи са вярвали, че оказва помощ при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата. По традиция на трапезата всички ястия би трябвало да са постни. Обикновено се поставят пита с квас (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, фасул, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У който остане по-голямото парче от питата, у него ще е шансът. Домакинята избира за всеки член от фамилията по два ореха, оставя ги в паница, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и шанс.
На днешния ден съгласно националните вярвания не трябва да се изнася нищо от къщата – най-много огън, плам или сол – с цел да „ не излезе берекетът“. Жените не би трябвало да шият, перат или плетат, с цел да няма заболявания през годината. Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно. Това е обвързвано с вярата, че от Игнажден стартират родилните страдания на Богородица, по тази причина тези дни се назовават още и Мъченици.
Характерен за празника е обичаят “Полазване ”. Полазник е индивидът, който пръв влиза в къщата. Ако той е добър, с положителни мисли, положително здраве, великодушна ръка и шанс, чака се да ги съобщи и на дома, в който влиза. Полазникът се чака с наслада и се посреща като безценен посетител.

Ако първият посетител е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или госпожица, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с дребните си деца, прекрачи прага на дома. На Игнажден момите гадаят за шанса си. Ако желае да види кой ще е избраникът ѝ, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и споделя: „ Който ми е на шанс, да пристигна снощи да го жънем дружно.“ Като тръгне за у дома, би трябвало да вземе в едната ръка тресчици и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са нечетен брой, ще се омъжи през годината, в случай че са четен – женитба няма да има. Семената момата слага под възглавница, който момък сънува, той ще е бъдещият й брачен партньор.
На този ден, съгласно старите хора е неприятно да те срещнат жена магьосница; човек, чийто татко не се знае или е нарушил закона, било то семеeн, духовен и всякакъв; повтарян човек (отбит един път като бебе и след това още веднъж откърмен заради някакви причини). Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден подобен човек върви отсреща, е наложително да се изчака най-малко един час. Добра е срещата с ром. Добре е да те срещне човек с цялостни ръце, с цялостна душа. Добре е и в случай че лисица мине пътя ти.

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и изобилие. Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има обилие. Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – демонстрира времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари.

На този ден честват: Игнат, Игната и техните производни, Иго, Игон, Ига, Игната, Игне… заради връзката на празника с огъня Огнян, Пламен.