Адхокрация, или какво точно означава да имаш "връзки в Кремъл"
За Москва ли работи адвокатката, която се срещна с Доналд Тръмп-младши, или не? Може би по малко и от двете.
На повърхността, аферата към Доналд Тръмп-младши наподобява също толкоз странна, колкото и участниците в нея. Корпоративната съветска адвокатка, която съгласно него имала компромати за акцията на Хилъри Клинтън. Руско-азербайджанският поп кумир Емин Агаларов, чийто журналист усъществява връзката с Тръмп-младши, а самият той е наследник на милиардера от недвижима благосъстоятелност Арас Агаларов, който някои назовават " Руския Тръмп ".
Агент на Кремъл ли е Наталия Веселницкая – съветската адвокатка, срещнала се с Тръмп-младши – или просто опортюнист, опитващ се да измами клиент? Тя самата отхвърля да има връзки с съветското държавно управление и пред NBC News съобщи, че нито има, нито е търсила информация, която да навреди на Клинтън. Но в действителност двете позиции не се изключват взаимно. В Путинова Русия всеки евентуално е " хибрид ": този, който наподобява, че е, и по едно и също време – инструмент на държавното управление.
Използването от страната на хора по този метод, като принадлежности, наподобява немислимо, в случай че тя има дипломати, шпиони и други експерти, на които да разчита. Но за Кремъл това е единствено проформа. И до момента в който западните страни не го схванат, ще продължат да се озадачават от руснаците в тях.
На пръв взор, Путинова Русия наподобява като всяка друга страна. Има всичките познати институции: кабинет и министри, двукамарен парламент, конституция, съдилища, ченгета и консулства. На процедура нещата са доста разнообразни. Путин продължи започнатото от неговия предходник Борис Елцин – който обстреля с танкове личния си парламент – намаляване на институциите на Русия. На тяхно място, изключително на върха на системата, има нещо, което повече наподобява на царски двор.
Личните контакти с Путин са най-ценната валута
Това е неприятна вест за доста хора. Външният министър Сергей Лавров да вземем за пример, въпреки и именит в интернационалните кръгове на дипломацията, няма същинска връзка с Путин. Затова, макар годините му на работа и несъмнена, въпреки и от време на време сприхава подготвеност, неговото въздействие върху външната политика в действителност е пренебрежимо.
Но това открива благоприятни условия за други. Това, което е зародило, е " адхокрация " (от латински: ad hoc – нещо, основано особено за някаква цел; не тъй като има потребност от него по принцип), в която на хората се разпореждат функции, в случай че и когато има потребност. Нещото от голяма важност не е формалната ти позиция, нито формалното ти място в йерархията, а персоналните ти връзки – изключително със самия Путин – и това до каква степен си потребен и отстъпчив. Когато Кремъл искаше да построи нов дворец за Путин, да вземем за пример, или когато имаше потребност от пари за зимните олимпийски игри в Сочи, вместо да вдигне налозите, се обърна към богатите олигарси и очакваше от тях да " допринесат ". В последна сметка всеки знаеше, че това беше цената да останат в играта.
Тези привички участват и в геополитиката и даже войната. Когато Кремъл се готвеше да завземе Крим и осъзна, че няма нужните сътрудници на място, се обърна към бизнес магната ултра-националист Константин Малофеев. Той построи съюз с локални политици и фигури от подземния свят, и действително сложи полуострова в ръцете на Путин.
Хибридни връзки
Тези хибридни връзки в действителност могат да се открият във всяка сфера на деяние на страната. Държавната медия е мотор на агитация. Частните банки и предприемачите в общи линии са такива, за каквито се показват, само че през тях минават пари, предопределени за другарски настроени задгранични водачи и политици, когато Кремлин изиска. Все повече виждаме даже проведената престъпност да бъде употребена за подривна активност в Европа. Политиката за цели райони се разпорежда на доверени поддръжници. Изглежда, че Сирия е в ръцете на министъра на защитата Сергей Шойгу. Бившият консултант на Путин Владислав Сурков дава отговор за Украйна. Балканите наподобява са дадени на секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев.
В този подтекст концепцията Веселницкая да е оборим медиатор не е изцяло невъзможна. Но компроматът наподобява по този начин и не се е материализирал. По-скоро, по думите на Тръмп-младши, тя е давала празните обещания, с цел да си обезпечи срещата, на която да работи за същинската си цел. Тя е анулацията на закона " Магнитски " от 2012, който не разрешава достъпа до Съединени американски щати и американската банкова система на избрани руснаци, упрекнати в нарушавания на човешките права, свързани със абсурден случай на данъчна машинация. Оттогава описът нараства с имената на още политици, свързани с сходни случаи по света.
През последните 4 години Веселницкая се бори със зъби и нокти против закона " Магнитски ". Освен това тя съставлява – евентуално неслучайно – съветския предприемач Денис Кацив, който е упрекнат в пране на пари, пристигнали от първичното пресъпление, в отговор на което е съдаден законът. През май неговата компания се съгласи да заплати близо 6 милиона $, с цел да доближи съглашение преди да стартира дело.
Как никой става някой
Но в съветската адхокрация един никой може да стане някой, в случай че внезапно наподобява потребен. Клишето, че Путин като систематичен състезател на шах премисля геополитическата си игра с 10 хода напред, е надалеч от истината.
Вместо това той и неговата администрация са опортюнисти. Имат общо чувство за това какво желаят: да " създадат Русия велика още веднъж ", да затвърдят мястото ѝ в света, и да блокират всевъзможни опити за нейния надзор като държат Запада разграничен, заплеснат и покварен. Те работят, когато видят късмет да усъществят тези цели.
Но това също значи, че има всевъзможни типове групи, организации, персони и политически бизнесмени, които завъртат свои лични интриги, с вярата, че в случай че са сполучливи, ще завоюват в единствената валута, която в действителност има значение в Русия – покровителството на Кремъл.
В това се крие характерната трудност на новата Русия. До момента на писане на този текст няма обществени доказателства, че Веселницкая има официални връзки с съветското федерално държавно управление или със самия Путин. С клиенти като Кацив, връзки с хора като Агаларови, и работа в предишното в районното московско държавно управление обаче, тя знае по какъв начин работи системата. Би могла да е сътрудник на държавното управление, би могла и просто да е работила за личните си цели, както и тези на клиента си – само че е също толкоз допустимо да е било нещо сред двете.
Предприемаческа подривна активност
В последна сметка, в случай че Веселницкая беше съумяла да анулира закона " Магницки ", щеше да си сътвори могъщи и признателни другари в Москва. Ако си беше проправила път в акцията на Тръмп, това сигурно би заинтересувало Кремъл.
От една страна този предприемачески метод към подривната активност е доста печеливш за Кремъл. Така се впряга въображението на всевъзможни разнообразни амбициозни руснаци, което води до голям брой дребни действия, които Кремлин може да употребява, в случай че сработят, а в случай че не – да отхвърли. За страна, която наподобява не се интересува от постигането на някаква избрана положителна смяна – да не приказваме за основаването на съдружници – а по-скоро цели разпространението на безпорядък и неизясненост, това е мощно оръжие.
Но това също значи, че Русия от ден на ден е отхвърлена. Агент на Кремъл ли е всеки един руснак? Разбира се, че не. Но в никакъв случай не може да знаем сигурно, ни минимум тъй като те могат да станат подобен със задна дата. Всяка съветска компания може да е или да стане канал за мръсни кремълски пари; всеки посланик – шпионин; всеки публицист – пропагандист. В тази ера на " хибридна война " би трябвало да разберем, че всичко в Русия по един или различен метод е евентуален хибрид. Кремъл вижда всичко и всеки като запас, който страната може да употребява, в случай че се наложи.
Не всеки руснак е опасност
Заради това контакти с хора като Веселницкая имат значение. Поради доста аргументи няма значение дали тя е работила за Кремъл или за себе си, тъй като в случай че от ангажиментите ѝ беше излязло нещо, е малко евентуално Москва да не се беше пробвала да я употребява. Нещо повече, евентуално тя самата щеше да даде достъпа си до акцията на Тръмп на Кремъл, който постоянно е подготвен да награди такива триумфи.
Това не значи, че би трябвало да третираме всеки руснак като опасност. Значи, обаче, че всеки би трябвало да разбере мътната неизясненост на тази съвременна политическа война, в която този, който през днешния ден е елементарен жител, елементарно на следващия ден може да се трансформира в източник за Кремъл. Неразбирането на това, на каквото наподобява случая с Тръмп-младши, е учудващо наивно в най-хубавия случай, и рисково неуместно в най-лошия.
На повърхността, аферата към Доналд Тръмп-младши наподобява също толкоз странна, колкото и участниците в нея. Корпоративната съветска адвокатка, която съгласно него имала компромати за акцията на Хилъри Клинтън. Руско-азербайджанският поп кумир Емин Агаларов, чийто журналист усъществява връзката с Тръмп-младши, а самият той е наследник на милиардера от недвижима благосъстоятелност Арас Агаларов, който някои назовават " Руския Тръмп ".
Агент на Кремъл ли е Наталия Веселницкая – съветската адвокатка, срещнала се с Тръмп-младши – или просто опортюнист, опитващ се да измами клиент? Тя самата отхвърля да има връзки с съветското държавно управление и пред NBC News съобщи, че нито има, нито е търсила информация, която да навреди на Клинтън. Но в действителност двете позиции не се изключват взаимно. В Путинова Русия всеки евентуално е " хибрид ": този, който наподобява, че е, и по едно и също време – инструмент на държавното управление.
Използването от страната на хора по този метод, като принадлежности, наподобява немислимо, в случай че тя има дипломати, шпиони и други експерти, на които да разчита. Но за Кремъл това е единствено проформа. И до момента в който западните страни не го схванат, ще продължат да се озадачават от руснаците в тях.
На пръв взор, Путинова Русия наподобява като всяка друга страна. Има всичките познати институции: кабинет и министри, двукамарен парламент, конституция, съдилища, ченгета и консулства. На процедура нещата са доста разнообразни. Путин продължи започнатото от неговия предходник Борис Елцин – който обстреля с танкове личния си парламент – намаляване на институциите на Русия. На тяхно място, изключително на върха на системата, има нещо, което повече наподобява на царски двор.
Личните контакти с Путин са най-ценната валута
Това е неприятна вест за доста хора. Външният министър Сергей Лавров да вземем за пример, въпреки и именит в интернационалните кръгове на дипломацията, няма същинска връзка с Путин. Затова, макар годините му на работа и несъмнена, въпреки и от време на време сприхава подготвеност, неговото въздействие върху външната политика в действителност е пренебрежимо.
Но това открива благоприятни условия за други. Това, което е зародило, е " адхокрация " (от латински: ad hoc – нещо, основано особено за някаква цел; не тъй като има потребност от него по принцип), в която на хората се разпореждат функции, в случай че и когато има потребност. Нещото от голяма важност не е формалната ти позиция, нито формалното ти място в йерархията, а персоналните ти връзки – изключително със самия Путин – и това до каква степен си потребен и отстъпчив. Когато Кремъл искаше да построи нов дворец за Путин, да вземем за пример, или когато имаше потребност от пари за зимните олимпийски игри в Сочи, вместо да вдигне налозите, се обърна към богатите олигарси и очакваше от тях да " допринесат ". В последна сметка всеки знаеше, че това беше цената да останат в играта.
Тези привички участват и в геополитиката и даже войната. Когато Кремъл се готвеше да завземе Крим и осъзна, че няма нужните сътрудници на място, се обърна към бизнес магната ултра-националист Константин Малофеев. Той построи съюз с локални политици и фигури от подземния свят, и действително сложи полуострова в ръцете на Путин.
Хибридни връзки
Тези хибридни връзки в действителност могат да се открият във всяка сфера на деяние на страната. Държавната медия е мотор на агитация. Частните банки и предприемачите в общи линии са такива, за каквито се показват, само че през тях минават пари, предопределени за другарски настроени задгранични водачи и политици, когато Кремлин изиска. Все повече виждаме даже проведената престъпност да бъде употребена за подривна активност в Европа. Политиката за цели райони се разпорежда на доверени поддръжници. Изглежда, че Сирия е в ръцете на министъра на защитата Сергей Шойгу. Бившият консултант на Путин Владислав Сурков дава отговор за Украйна. Балканите наподобява са дадени на секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев.
В този подтекст концепцията Веселницкая да е оборим медиатор не е изцяло невъзможна. Но компроматът наподобява по този начин и не се е материализирал. По-скоро, по думите на Тръмп-младши, тя е давала празните обещания, с цел да си обезпечи срещата, на която да работи за същинската си цел. Тя е анулацията на закона " Магнитски " от 2012, който не разрешава достъпа до Съединени американски щати и американската банкова система на избрани руснаци, упрекнати в нарушавания на човешките права, свързани със абсурден случай на данъчна машинация. Оттогава описът нараства с имената на още политици, свързани с сходни случаи по света.
През последните 4 години Веселницкая се бори със зъби и нокти против закона " Магнитски ". Освен това тя съставлява – евентуално неслучайно – съветския предприемач Денис Кацив, който е упрекнат в пране на пари, пристигнали от първичното пресъпление, в отговор на което е съдаден законът. През май неговата компания се съгласи да заплати близо 6 милиона $, с цел да доближи съглашение преди да стартира дело.
Как никой става някой
Но в съветската адхокрация един никой може да стане някой, в случай че внезапно наподобява потребен. Клишето, че Путин като систематичен състезател на шах премисля геополитическата си игра с 10 хода напред, е надалеч от истината.
Вместо това той и неговата администрация са опортюнисти. Имат общо чувство за това какво желаят: да " създадат Русия велика още веднъж ", да затвърдят мястото ѝ в света, и да блокират всевъзможни опити за нейния надзор като държат Запада разграничен, заплеснат и покварен. Те работят, когато видят късмет да усъществят тези цели.
Но това също значи, че има всевъзможни типове групи, организации, персони и политически бизнесмени, които завъртат свои лични интриги, с вярата, че в случай че са сполучливи, ще завоюват в единствената валута, която в действителност има значение в Русия – покровителството на Кремъл.
В това се крие характерната трудност на новата Русия. До момента на писане на този текст няма обществени доказателства, че Веселницкая има официални връзки с съветското федерално държавно управление или със самия Путин. С клиенти като Кацив, връзки с хора като Агаларови, и работа в предишното в районното московско държавно управление обаче, тя знае по какъв начин работи системата. Би могла да е сътрудник на държавното управление, би могла и просто да е работила за личните си цели, както и тези на клиента си – само че е също толкоз допустимо да е било нещо сред двете.
Предприемаческа подривна активност
В последна сметка, в случай че Веселницкая беше съумяла да анулира закона " Магницки ", щеше да си сътвори могъщи и признателни другари в Москва. Ако си беше проправила път в акцията на Тръмп, това сигурно би заинтересувало Кремъл.
От една страна този предприемачески метод към подривната активност е доста печеливш за Кремъл. Така се впряга въображението на всевъзможни разнообразни амбициозни руснаци, което води до голям брой дребни действия, които Кремлин може да употребява, в случай че сработят, а в случай че не – да отхвърли. За страна, която наподобява не се интересува от постигането на някаква избрана положителна смяна – да не приказваме за основаването на съдружници – а по-скоро цели разпространението на безпорядък и неизясненост, това е мощно оръжие.
Но това също значи, че Русия от ден на ден е отхвърлена. Агент на Кремъл ли е всеки един руснак? Разбира се, че не. Но в никакъв случай не може да знаем сигурно, ни минимум тъй като те могат да станат подобен със задна дата. Всяка съветска компания може да е или да стане канал за мръсни кремълски пари; всеки посланик – шпионин; всеки публицист – пропагандист. В тази ера на " хибридна война " би трябвало да разберем, че всичко в Русия по един или различен метод е евентуален хибрид. Кремъл вижда всичко и всеки като запас, който страната може да употребява, в случай че се наложи.
Не всеки руснак е опасност
Заради това контакти с хора като Веселницкая имат значение. Поради доста аргументи няма значение дали тя е работила за Кремъл или за себе си, тъй като в случай че от ангажиментите ѝ беше излязло нещо, е малко евентуално Москва да не се беше пробвала да я употребява. Нещо повече, евентуално тя самата щеше да даде достъпа си до акцията на Тръмп на Кремъл, който постоянно е подготвен да награди такива триумфи.
Това не значи, че би трябвало да третираме всеки руснак като опасност. Значи, обаче, че всеки би трябвало да разбере мътната неизясненост на тази съвременна политическа война, в която този, който през днешния ден е елементарен жител, елементарно на следващия ден може да се трансформира в източник за Кремъл. Неразбирането на това, на каквото наподобява случая с Тръмп-младши, е учудващо наивно в най-хубавия случай, и рисково неуместно в най-лошия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ