За Съединението - добро или нищо
За мен мъчно може да се каже: Тоя е родолюбец!
Не нося аз бръсната по анадолски брадичка-катанец – както е фешън измежду патриотите. Нямам лилаво леке от кръвонасядане на гърдите от боричкане с пестник. Гласът ми не е разкъсан. От кряскане „ Булгар, булгар ”. А в случай че желаех да ме нарекат „ родолюбец ” – май трябваше да се погрижа за тия атрибути.
Не съм споделил ни един път, с изключение на с най-горчива подигравка „ България на три морета! ”. И също нивгаш не съм споделил на ни един македонец с лукав смях (тоя, с противен, кръчмарски хрип, който се получава от реване„ Булгар, булгар ”): Абе какъв македонец си ти бе! Вие всички сте българи!
Не, не съм аз родолюбец, не ме бива за родолюбец, давам си сметка за това.
Ще подмятам непрестанно бликове с контрастно наличие, за укрепване на думите ми, ето: Две години бях граничар на границата със СФРЮ (няма да си върша труда да изяснявам какво е това поради недочелите). И, общо взето, не се гордея с това. Че пазех България. От това – да не избяга някой дългокос хипар от нея. Но въпреки всичко - бях на границата две години. И ставах нощ след нощ. И излизах с автомата – нощ след нощ – и тръгвах по стръмните хълмове на запад - в удивително ледените нощни стихии – да вардя България. Не знаех от какво – само че я пазех. У мен се изграждаше една особена амбивалентност (и няма да разяснявам какво е това поради недочелите). Не, не може да се каже за мене: Е, тоя е родолюбец!
Гледах с неспокойствие хълмистите плата и далечните сини възвишения, попивах тая в действителност наша природа – и тя ставаше част от мен. Живеех с момчета от Галиче, Врачанско и Джулюница, Русенско, от Гиген, Плевенско и Балей, Видинско. Както и с младшисержанта Берков от село Брест, Плевенско, който смяташе, че „ защитата на Брестката цитадела ” е някаква измислица, тъй като до неговото село цитадела немало. Той не знаеше за крепостта, отбранявана от Червената войска през 41-а, нито за Брест-Литовския кротичък контракт (и няма да изяснявам какво е това за недочелите). Помагахме си с тия момчета и службата не ни тежеше толкоз доста. Живеех по този начин и попивах това и то ставаше моя втора природа. Или може би – първа. Но „ родолюбец ” никой и не би ме и нарекъл.
Не съм заловил нито един мигрант, също така.
Нямам фланелка " I love Bulgaria ". Не съм отивал в никакъв случай за 10 години в Испания, с цел да спечелвам пари нито като продажница, нито като водач на тир, нито като гледач на остарели хора, нито в Англия като мияч на чинии или ай-ти експерт, нито в Съединени американски щати като барман в хотел. И по тази причина в никакъв случай не съм плакал с гузно-носталгичен рев за „ родината ”, която съм зарязал по човешки, финансово-битови съображения. Требе да се оцелява. Стоял съм тук. И знам – всеки би споделил: Пфу, това е тъй като си бил нерешителен и безинициативен.
Стоял съм в България и съм бил доктор – до момента в който не видях, че бизнесът с човешко страдалчество не е изключително честно нещо, или най-малко е прекомерно елементарно да стане непочтено; и прекомерно, прекомерно постоянно става такова. Стоял съм в България и съм бил български публицист. Което е все едно да си бикоборец без шпага и без червен плащ, с вързана стокилограмова наковалня за десния крак; все едно да си котка в кучкарник; да си бяла гарга на опашка за помощи в Агенцията за подкрепяне на черните врани...Бил съм това и съм стоял тук.
Но в никакъв случай не съм излизал с флаг на балкона и с останалия от времето в Държавна сигурност револвер „ макаров ” - та да гръмна шест пъти, ревейки „ българи юнаци! ”. В чест на успеха на националния по футбол или бобслей. Не съм.
Трудно някой би могъл да каже: Тоя е родолюбец!
Не съм бил в ни една партия, не съм дал своя вот съвсем в никакъв случай, не знам по какъв начин се споделя министърът на културата, не знам кой е притежател на най-големия вестник в България, ни на най-големия нефтопреработвателен комбинат. Не съм осведомен – което е наложително за всеки българин – родолюбец и деен, актуален човек.
Знам единствено къде е потънала в блатата край Абритус (и няма да споделям какво е това за недочелите) колесницата на Деций Траян, при борбата с готите. Както и още десетина хиляди неща от българската история. Но родолюбец никой не би ме нарекъл.
Не обичам празниците. Които сплотяват народа. Не желая да виждам народа единен. В оня смисъл...В оня смисъл, който Исус е усетил доста грубо на плещите си - когато един единен народ е изревал в един глас ”Разпни го! ”.
Скотска навалица от изгубили самостоятелната си съвест хора не ми се гледа.
Затова не биха ме нарекли „ родолюбец ”, който обича празници и събира фамилията на обичайно, изконно, българско „ чеверме ” и още по-изконно български „ ракия и кебапчета ”. Написах всички тия думи в кавички, с цел да ги подчертая. И единствено тук, за недочелите патриоти ще загатна, че и те, както и множеството думи, описващи най-долно и вулгарно благоденствие в българския език, са с тюркски генезис.
А! Освен това – аз съм вегетарианец. Което автоматино ме изключва от всеки родолюбив лист. Както споделяше Теди Москов „ ние обичаме културата...и бахура ”. Е – аз несъмнено не обичам „ българската просвета ” и българския бахур., изконно българските, държавнопоръчани и доставени по места. Българският бахур и просвета. Приличат си, имат съвсем идентична миризма, харесват ги съвсем едни и същи хора, съвсем едни и същи хора се прехранват с тях. Не ги одобрявам - и по тая линия напълно няма по какъв начин да бъда наименуван „ родолюбец ”.
Не одобрявам денят на Освобождението на България. Не считам, че е редно да се чества чак толкоз възторжено това, че една огромна империя е победила друга огромна империя и е отделила от нея дребна територия, налагайки и автономност. Налагайки. Не извоювана почтено независимост, а наложена автономност.
Империи постоянно ще има. Те сплотяват хората не посредством носталгията, а посредством мегаломанията. Руснакът, американецът – те нямат блага татковина. Те имат страшна империя, която провокира у тях мегаломански, непристоен, безочлив гъдел в гащите. Аз нямам България на три океана и „ от Вардар до Черно море, от Дрина до Бяло море ”. Имам другари, познати, картини от околни места, от по-далечни (но по този начин близички в тия дребни български разстояния) места. Имам мемоари от милиони кътчета и от милиони лица. Просмукан съм с България.
Радвам се, че след Съединението Родопите са станали част от България, тъй като обикалях Родопите от Персенк до Чепеларе на шестнайсет и бях доста влюбен. И обликът на момичето и обликът на Родопите се сливат в паметта ми.
Имам фантазия за единен свят, за свят в който няма граници, които са единствено и само машинката за печелене на пари в ръцете на мръсни видове – байганьовци от целия комичен свят на търгашите и материалистите – имам фантазия за свят без страни и дори – без нации...
Но постоянно ще назовавам лицата на момчетата от моята казарма, от моето обучение по медицина, лицата на лудите, които съм лекувал по лечебните заведения, лицата на сестрите и санитарите, лицата на моите сътрудници – лекарите, лицата на моите сътрудници – писателите (но не всички), лицата на моите читатели и моите четящи другари, лицата на инцидентните хора, които ме поздравяват усмихнато по улиците – мой народ! Но родолюбец нито би ме нарекъл някой, нито бих желал да ме назовава.
Съединението е вътрешно прекарване. Една разединена душа няма да откри избавление в никакви идиотски политически съединения.
Душата на човек получава своята естетика и влиза в естетика с душите на другите единствено по един метод. Изоставяйки настройката, наречена „ ненавист ” и преминавайки към настройката, наречена „ обич ”. И няма да изяснявам какво значи това за недочелите и недомислилите.
Не нося аз бръсната по анадолски брадичка-катанец – както е фешън измежду патриотите. Нямам лилаво леке от кръвонасядане на гърдите от боричкане с пестник. Гласът ми не е разкъсан. От кряскане „ Булгар, булгар ”. А в случай че желаех да ме нарекат „ родолюбец ” – май трябваше да се погрижа за тия атрибути.
Не съм споделил ни един път, с изключение на с най-горчива подигравка „ България на три морета! ”. И също нивгаш не съм споделил на ни един македонец с лукав смях (тоя, с противен, кръчмарски хрип, който се получава от реване„ Булгар, булгар ”): Абе какъв македонец си ти бе! Вие всички сте българи!
Не, не съм аз родолюбец, не ме бива за родолюбец, давам си сметка за това.
Ще подмятам непрестанно бликове с контрастно наличие, за укрепване на думите ми, ето: Две години бях граничар на границата със СФРЮ (няма да си върша труда да изяснявам какво е това поради недочелите). И, общо взето, не се гордея с това. Че пазех България. От това – да не избяга някой дългокос хипар от нея. Но въпреки всичко - бях на границата две години. И ставах нощ след нощ. И излизах с автомата – нощ след нощ – и тръгвах по стръмните хълмове на запад - в удивително ледените нощни стихии – да вардя България. Не знаех от какво – само че я пазех. У мен се изграждаше една особена амбивалентност (и няма да разяснявам какво е това поради недочелите). Не, не може да се каже за мене: Е, тоя е родолюбец!
Гледах с неспокойствие хълмистите плата и далечните сини възвишения, попивах тая в действителност наша природа – и тя ставаше част от мен. Живеех с момчета от Галиче, Врачанско и Джулюница, Русенско, от Гиген, Плевенско и Балей, Видинско. Както и с младшисержанта Берков от село Брест, Плевенско, който смяташе, че „ защитата на Брестката цитадела ” е някаква измислица, тъй като до неговото село цитадела немало. Той не знаеше за крепостта, отбранявана от Червената войска през 41-а, нито за Брест-Литовския кротичък контракт (и няма да изяснявам какво е това за недочелите). Помагахме си с тия момчета и службата не ни тежеше толкоз доста. Живеех по този начин и попивах това и то ставаше моя втора природа. Или може би – първа. Но „ родолюбец ” никой и не би ме и нарекъл.
Не съм заловил нито един мигрант, също така.
Нямам фланелка " I love Bulgaria ". Не съм отивал в никакъв случай за 10 години в Испания, с цел да спечелвам пари нито като продажница, нито като водач на тир, нито като гледач на остарели хора, нито в Англия като мияч на чинии или ай-ти експерт, нито в Съединени американски щати като барман в хотел. И по тази причина в никакъв случай не съм плакал с гузно-носталгичен рев за „ родината ”, която съм зарязал по човешки, финансово-битови съображения. Требе да се оцелява. Стоял съм тук. И знам – всеки би споделил: Пфу, това е тъй като си бил нерешителен и безинициативен.
Стоял съм в България и съм бил доктор – до момента в който не видях, че бизнесът с човешко страдалчество не е изключително честно нещо, или най-малко е прекомерно елементарно да стане непочтено; и прекомерно, прекомерно постоянно става такова. Стоял съм в България и съм бил български публицист. Което е все едно да си бикоборец без шпага и без червен плащ, с вързана стокилограмова наковалня за десния крак; все едно да си котка в кучкарник; да си бяла гарга на опашка за помощи в Агенцията за подкрепяне на черните врани...Бил съм това и съм стоял тук.
Но в никакъв случай не съм излизал с флаг на балкона и с останалия от времето в Държавна сигурност револвер „ макаров ” - та да гръмна шест пъти, ревейки „ българи юнаци! ”. В чест на успеха на националния по футбол или бобслей. Не съм.
Трудно някой би могъл да каже: Тоя е родолюбец!
Не съм бил в ни една партия, не съм дал своя вот съвсем в никакъв случай, не знам по какъв начин се споделя министърът на културата, не знам кой е притежател на най-големия вестник в България, ни на най-големия нефтопреработвателен комбинат. Не съм осведомен – което е наложително за всеки българин – родолюбец и деен, актуален човек.
Знам единствено къде е потънала в блатата край Абритус (и няма да споделям какво е това за недочелите) колесницата на Деций Траян, при борбата с готите. Както и още десетина хиляди неща от българската история. Но родолюбец никой не би ме нарекъл.
Не обичам празниците. Които сплотяват народа. Не желая да виждам народа единен. В оня смисъл...В оня смисъл, който Исус е усетил доста грубо на плещите си - когато един единен народ е изревал в един глас ”Разпни го! ”.
Скотска навалица от изгубили самостоятелната си съвест хора не ми се гледа.
Затова не биха ме нарекли „ родолюбец ”, който обича празници и събира фамилията на обичайно, изконно, българско „ чеверме ” и още по-изконно български „ ракия и кебапчета ”. Написах всички тия думи в кавички, с цел да ги подчертая. И единствено тук, за недочелите патриоти ще загатна, че и те, както и множеството думи, описващи най-долно и вулгарно благоденствие в българския език, са с тюркски генезис.
А! Освен това – аз съм вегетарианец. Което автоматино ме изключва от всеки родолюбив лист. Както споделяше Теди Москов „ ние обичаме културата...и бахура ”. Е – аз несъмнено не обичам „ българската просвета ” и българския бахур., изконно българските, държавнопоръчани и доставени по места. Българският бахур и просвета. Приличат си, имат съвсем идентична миризма, харесват ги съвсем едни и същи хора, съвсем едни и същи хора се прехранват с тях. Не ги одобрявам - и по тая линия напълно няма по какъв начин да бъда наименуван „ родолюбец ”.
Не одобрявам денят на Освобождението на България. Не считам, че е редно да се чества чак толкоз възторжено това, че една огромна империя е победила друга огромна империя и е отделила от нея дребна територия, налагайки и автономност. Налагайки. Не извоювана почтено независимост, а наложена автономност.
Империи постоянно ще има. Те сплотяват хората не посредством носталгията, а посредством мегаломанията. Руснакът, американецът – те нямат блага татковина. Те имат страшна империя, която провокира у тях мегаломански, непристоен, безочлив гъдел в гащите. Аз нямам България на три океана и „ от Вардар до Черно море, от Дрина до Бяло море ”. Имам другари, познати, картини от околни места, от по-далечни (но по този начин близички в тия дребни български разстояния) места. Имам мемоари от милиони кътчета и от милиони лица. Просмукан съм с България.
Радвам се, че след Съединението Родопите са станали част от България, тъй като обикалях Родопите от Персенк до Чепеларе на шестнайсет и бях доста влюбен. И обликът на момичето и обликът на Родопите се сливат в паметта ми.
Имам фантазия за единен свят, за свят в който няма граници, които са единствено и само машинката за печелене на пари в ръцете на мръсни видове – байганьовци от целия комичен свят на търгашите и материалистите – имам фантазия за свят без страни и дори – без нации...
Но постоянно ще назовавам лицата на момчетата от моята казарма, от моето обучение по медицина, лицата на лудите, които съм лекувал по лечебните заведения, лицата на сестрите и санитарите, лицата на моите сътрудници – лекарите, лицата на моите сътрудници – писателите (но не всички), лицата на моите читатели и моите четящи другари, лицата на инцидентните хора, които ме поздравяват усмихнато по улиците – мой народ! Но родолюбец нито би ме нарекъл някой, нито бих желал да ме назовава.
Съединението е вътрешно прекарване. Една разединена душа няма да откри избавление в никакви идиотски политически съединения.
Душата на човек получава своята естетика и влиза в естетика с душите на другите единствено по един метод. Изоставяйки настройката, наречена „ ненавист ” и преминавайки към настройката, наречена „ обич ”. И няма да изяснявам какво значи това за недочелите и недомислилите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ