Невероятните истории на пловдивски арменец, посетил 70 държави
„ За мен планината е нужда и независимост. Там се усещам жив. В природата има ясни правила, вслушваш ли се в нейния глас, умееш ли да разчиташ сигналите на животните, нямаш проблеми. Ако тя те допусне, ще изкачиш върха, в случай че реши за секунди си мъртъв. Може 11 часа да катериш вулкан и горе да си 5 минути, само че този момент на върха да си над всичко е неизразим. Видя ли дъгата на хоризонта, значи съм на най-високото място. Забравяш за умората и надолу летиш ". Това е философията на Ахарон Кочиян, чието занимание е да изкачва вулкани и да пътешества, написа " Марица ".
Пловдивският арменец е обиколил 70 страни, катерил е върхове на над 6000 метра височина, спускал се е в дълбоки пещери, фен е на каньонинга. Страстта му е да изследва планините, реките и каньоните в страните, а до момента в който си почива, преглежда музеи, паркове, забележителности. Мечтае да стъпи на всички планини и е уверен, че до момента в който е жив, ще катери върхове. От 1994 година обикаля света, натрупал е богат списък от фотоси и филми. Всяко допиране до бита и културата на други нации разказва в дневници, а дома си е трансформирал в музей. Решил е един ден да напише книга.
Не един път е бил на ръба, само че е оцелявал с помощта на насъбрания опит. Едни от най-екстремните му експедиции са до Шотландия и Исландия през март и април тази година”. В Шотландия изкачихме най-високия връх Бен Невис (1344 м) и втория по височина Бен Макдуи ( 1309 м). Суров климат, ураганен вятър, стигащ до 140 км в час, огромен мраз. Ориентирането е мъчно, дишането също, не можеш да спреш да починеш или да сваляш ръкавицата, тъй като незабавно замръзваш. При тези полярни условия е много рисково да се катериш.
В Исландия бяхме запланували да изкачим 4 вулкана, двата не успяхме, върнахме се на 100 метра от върха. Тогава се шегувахме, че онази жена с косата обикаля около нас. Ако се бяхме забавили единствено минута, нямаше да можем да се върнем. Бяхме на такова място, че ориентацията беше невъзможна, нищо не виждаш, всичко е бяло като мляко. Бяла слепота, обръщаш се и следите ти ги няма. Студ, минус 25 градуса с вятър, а чувството е за минус 40. Не можеш да спреш за секунда. Решенията ги взимаш незабавно и тръгнахме надолу. Северните фиорди на Исландия са извънредно диво място, има действителна заплаха от бели мечки, от заледяване, изгубване и крах ", споделя Ахарон Кочиян.
Опитали да стигнат до върха на различен вулкан, който е разказан в книга на Майн Рид като входа към пъкъла, само че заради сложни условия не могли. Успели обаче да изкачат вулкана Ейяфятлайокутл, който наруши въздушния трафик в Европа за повече от месец през 2010 година.
Арменецът е следил и жива лава във вулкан. През 2015-а е бил на Стромболи, настоящ остров-вулкан в Тиренско море, северно от Сицилия. „ На четири-пет места в света можеш да видиш лавата действително. Качваш се на самия вулкан, а тя долу изригва пред тебе. През 20-30 секунди като гейзери излизат облак прахуляк и огнена маса. Изключителна хубост е, а изкачването е нощно време. Там е поток от туристи”, изяснява Ахарон.
Същата година обиколил Коста Рика и Панама. В първата тихоокеанска страна изкачил първенеца Чирипо, връхлетяла го тропическа стихия и имал нощен преход в джунглата. " Бяхме четирима души. Извадихме пермити (разрешителни за върха) и вървяхме към 20 км в джунглата. Горе ни хвана стихия с гръмотевици и ветрове. На слизане замръкнахме в гъстата, мъчно проходима гора. Вървяхме към 4 часа в цялостен мрак, аз напред, останалите след мен. Пътя ми осветяваше един първенец. Наистина джунглата оживява нощно време. Отвсякъде те гледат някакви очи на животни. Птички, викове, звуци, висят растения. По едно време падна мъгла и пътеката мъчно се виждаше. Изведнъж стартира да свети като лунна светлина - оказа се, че това е от очичките на хиляди пеперуди и щом стъпиш, се разхвърчават. Сюрреалистична картина.
Коста Рика е страната с най-голямото многообразие на пеперуди, те са 20 000 типа. Момичето зад мен беше на косъм да настъпи змия, видях я в последния миг. А маймуните ни чакаха да минем под тях и започваха да хвърлят клончета върху нас или да пишкат от горната страна ни. В Коста Рика изкачихме още няколко дейни вулкана, а при кацането ни изригна Туриалба. Това бе най-силното изригване на вулкана от 1996 година и незабавно затвориха летището в Сан Хосе. Ходихме да гледаме от отсрещния - Иразу - най-високия деен вулкан в Коста Рика. Всичко беше в големи кълбета от дим. От Коста Рика до Панама се придвижихме с локално бусче с железни седалки. Влязохме пешком и изкачихме вулкана Бару. Практикува се тежък офроуд - камъни по един метър високи, няма път, джипът минава през тях, като луноход е. Наехме американски джип 5000 кубика, който ни качи до една площадка до ръба на кратера, след това 300 метра скално изкачване”, спомня си пътешественикът.
През 2015 есента бил в Етиопия за 12 дни. Изкачили първенеца - връх Рас Дашен и изследвали Семиенските планини. „ Само там се срещат необикновен тип маймуни, които наподобяват на лъвове. Зъбите им са колкото човешки пръст. Обикалят в стада към палатковия лагер и те позволяват до половин метър, минеш ли границата, те атакуват. А локалните са забавен вид хора - издръжливи и ужасно небогати. В същото време страната е доста богата. А децата имат традиция да хвърлят камъни по туристите. Живеят в кирпичени колиби, природата е невероятна.
Обиколихме и манастирите. Етиопите са едни от първите християни и са към Коптската православна черква. Казват, че в един от храмовете им се пази същинският Кивот. Преди да влязат в храма, се събуват и коленичат като мюсюлманите.
Разгледахме и Гондар - античната столица на Етиопия. Всички знаят британски, още в седми клас децата стопират да учат предметите на етиопски и стартират на британски. В столицата Адис Абеба на летището за пръв път видях към 30 от най-модерните самолети - Дриймлайнер, споделя пловдивчанинът.
Хвърлих пъпа на сина си в Арарат
Всяка година пловдивчанинът взе участие в 7-8 експедиции, а брачната половинка му Ани и синовете - Агоп на 17 и Ахарон на 12 години, са привикнали с отсъствието му. Когато потегля на път, арменецът не обича да го изпращат, взема раницата и излиза. Предполага, че Ани се тормози, тъй като всяко катерене крие риск, само че тя е приела заниманието му, което е неговият метод на живот. " Имам прелестна брачна половинка, доста ме поддържа, без нея няма по какъв начин да осъществявам нито едно пътешестване. Малкият наследник върви по моя път, обича планината и оцеляването. През 2005 година, когато катерих връх Арарат - най-високия в Турция, хвърлих пъпа му там. Големият наследник е футболист и желае да учи в чужбина”, споделя Ахарон Кочиян.
Искаха да купят жена ми за 40 камили
Пловдивчанинът е попадал в комични и рискови обстановки. През смях споделя по какъв начин през 2002 година в Египет на пирамидите в Гиза мъж с чалма желал да купи брачната половинка му за 40 камили. През 2005-а пък, до момента в който катерил с другари планината Джило, попаднали в населено място на ПКК - кюрдската паравоенна организация, наричана и терористична. Само споменаването на името на Абдула Йоджалан, водач на контролно-пропусквателен пункт до 1999 година ги избавило. Срещнал Бил Клинтън в Маракеш, прочут като Розовия град в Мароко. Кацал и изхвърчал от най-опасното летище в света - Лукла, което се намира в Непал. Във Виетнам пълзял в фамозните тунели от виетнамско-американската война през 60-те години на предишния век.
Пловдивският арменец е обиколил 70 страни, катерил е върхове на над 6000 метра височина, спускал се е в дълбоки пещери, фен е на каньонинга. Страстта му е да изследва планините, реките и каньоните в страните, а до момента в който си почива, преглежда музеи, паркове, забележителности. Мечтае да стъпи на всички планини и е уверен, че до момента в който е жив, ще катери върхове. От 1994 година обикаля света, натрупал е богат списък от фотоси и филми. Всяко допиране до бита и културата на други нации разказва в дневници, а дома си е трансформирал в музей. Решил е един ден да напише книга.
Не един път е бил на ръба, само че е оцелявал с помощта на насъбрания опит. Едни от най-екстремните му експедиции са до Шотландия и Исландия през март и април тази година”. В Шотландия изкачихме най-високия връх Бен Невис (1344 м) и втория по височина Бен Макдуи ( 1309 м). Суров климат, ураганен вятър, стигащ до 140 км в час, огромен мраз. Ориентирането е мъчно, дишането също, не можеш да спреш да починеш или да сваляш ръкавицата, тъй като незабавно замръзваш. При тези полярни условия е много рисково да се катериш.
В Исландия бяхме запланували да изкачим 4 вулкана, двата не успяхме, върнахме се на 100 метра от върха. Тогава се шегувахме, че онази жена с косата обикаля около нас. Ако се бяхме забавили единствено минута, нямаше да можем да се върнем. Бяхме на такова място, че ориентацията беше невъзможна, нищо не виждаш, всичко е бяло като мляко. Бяла слепота, обръщаш се и следите ти ги няма. Студ, минус 25 градуса с вятър, а чувството е за минус 40. Не можеш да спреш за секунда. Решенията ги взимаш незабавно и тръгнахме надолу. Северните фиорди на Исландия са извънредно диво място, има действителна заплаха от бели мечки, от заледяване, изгубване и крах ", споделя Ахарон Кочиян.
Опитали да стигнат до върха на различен вулкан, който е разказан в книга на Майн Рид като входа към пъкъла, само че заради сложни условия не могли. Успели обаче да изкачат вулкана Ейяфятлайокутл, който наруши въздушния трафик в Европа за повече от месец през 2010 година.
Арменецът е следил и жива лава във вулкан. През 2015-а е бил на Стромболи, настоящ остров-вулкан в Тиренско море, северно от Сицилия. „ На четири-пет места в света можеш да видиш лавата действително. Качваш се на самия вулкан, а тя долу изригва пред тебе. През 20-30 секунди като гейзери излизат облак прахуляк и огнена маса. Изключителна хубост е, а изкачването е нощно време. Там е поток от туристи”, изяснява Ахарон.
Същата година обиколил Коста Рика и Панама. В първата тихоокеанска страна изкачил първенеца Чирипо, връхлетяла го тропическа стихия и имал нощен преход в джунглата. " Бяхме четирима души. Извадихме пермити (разрешителни за върха) и вървяхме към 20 км в джунглата. Горе ни хвана стихия с гръмотевици и ветрове. На слизане замръкнахме в гъстата, мъчно проходима гора. Вървяхме към 4 часа в цялостен мрак, аз напред, останалите след мен. Пътя ми осветяваше един първенец. Наистина джунглата оживява нощно време. Отвсякъде те гледат някакви очи на животни. Птички, викове, звуци, висят растения. По едно време падна мъгла и пътеката мъчно се виждаше. Изведнъж стартира да свети като лунна светлина - оказа се, че това е от очичките на хиляди пеперуди и щом стъпиш, се разхвърчават. Сюрреалистична картина.
Коста Рика е страната с най-голямото многообразие на пеперуди, те са 20 000 типа. Момичето зад мен беше на косъм да настъпи змия, видях я в последния миг. А маймуните ни чакаха да минем под тях и започваха да хвърлят клончета върху нас или да пишкат от горната страна ни. В Коста Рика изкачихме още няколко дейни вулкана, а при кацането ни изригна Туриалба. Това бе най-силното изригване на вулкана от 1996 година и незабавно затвориха летището в Сан Хосе. Ходихме да гледаме от отсрещния - Иразу - най-високия деен вулкан в Коста Рика. Всичко беше в големи кълбета от дим. От Коста Рика до Панама се придвижихме с локално бусче с железни седалки. Влязохме пешком и изкачихме вулкана Бару. Практикува се тежък офроуд - камъни по един метър високи, няма път, джипът минава през тях, като луноход е. Наехме американски джип 5000 кубика, който ни качи до една площадка до ръба на кратера, след това 300 метра скално изкачване”, спомня си пътешественикът.
През 2015 есента бил в Етиопия за 12 дни. Изкачили първенеца - връх Рас Дашен и изследвали Семиенските планини. „ Само там се срещат необикновен тип маймуни, които наподобяват на лъвове. Зъбите им са колкото човешки пръст. Обикалят в стада към палатковия лагер и те позволяват до половин метър, минеш ли границата, те атакуват. А локалните са забавен вид хора - издръжливи и ужасно небогати. В същото време страната е доста богата. А децата имат традиция да хвърлят камъни по туристите. Живеят в кирпичени колиби, природата е невероятна.
Обиколихме и манастирите. Етиопите са едни от първите християни и са към Коптската православна черква. Казват, че в един от храмовете им се пази същинският Кивот. Преди да влязат в храма, се събуват и коленичат като мюсюлманите.
Разгледахме и Гондар - античната столица на Етиопия. Всички знаят британски, още в седми клас децата стопират да учат предметите на етиопски и стартират на британски. В столицата Адис Абеба на летището за пръв път видях към 30 от най-модерните самолети - Дриймлайнер, споделя пловдивчанинът.
Хвърлих пъпа на сина си в Арарат
Всяка година пловдивчанинът взе участие в 7-8 експедиции, а брачната половинка му Ани и синовете - Агоп на 17 и Ахарон на 12 години, са привикнали с отсъствието му. Когато потегля на път, арменецът не обича да го изпращат, взема раницата и излиза. Предполага, че Ани се тормози, тъй като всяко катерене крие риск, само че тя е приела заниманието му, което е неговият метод на живот. " Имам прелестна брачна половинка, доста ме поддържа, без нея няма по какъв начин да осъществявам нито едно пътешестване. Малкият наследник върви по моя път, обича планината и оцеляването. През 2005 година, когато катерих връх Арарат - най-високия в Турция, хвърлих пъпа му там. Големият наследник е футболист и желае да учи в чужбина”, споделя Ахарон Кочиян.
Искаха да купят жена ми за 40 камили
Пловдивчанинът е попадал в комични и рискови обстановки. През смях споделя по какъв начин през 2002 година в Египет на пирамидите в Гиза мъж с чалма желал да купи брачната половинка му за 40 камили. През 2005-а пък, до момента в който катерил с другари планината Джило, попаднали в населено място на ПКК - кюрдската паравоенна организация, наричана и терористична. Само споменаването на името на Абдула Йоджалан, водач на контролно-пропусквателен пункт до 1999 година ги избавило. Срещнал Бил Клинтън в Маракеш, прочут като Розовия град в Мароко. Кацал и изхвърчал от най-опасното летище в света - Лукла, което се намира в Непал. Във Виетнам пълзял в фамозните тунели от виетнамско-американската война през 60-те години на предишния век.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ