В ритъма на "Райхле"
" За мен лакмус за положителния управител е какъв брой пъти ще ти звънне телефонът по време на отпуска ", споделя шефът на " Райхле и Де-Масари България пръдакшън " Радослав Радев
© Надежда Чипева Радослав Радев е шеф на индустриалното сдружение " Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " от април 2014 година Завършил е " Индустриален мениджмънт " в Икономическия университет във Варна. Преди да поеме сегашната си позиция е бил районен действен шеф за Югоизточна Европа в компанията за автоматизирани порти Dorma, където е отговарял за девет страни. Заемал е и разнообразни управнически позиции (мениджър закупуване, действен директор) в производителя на електроуреди за дома " Теси ". Още по тематиката
" Райхле и Де-Масари България пръдакшън " уголемява производството в София
Компанията ще влага 5 млн. лева през идващите две години
8 юли 2018
Машиностроене: Растеж без спирачки
Общите доходи на фирмите в бранша за машини и съоръжение са скочили повече от двойно
13 ное 2015
Малка Швейцария в квартал " Хаджи Димитър "
За две години заводът на компанията Reichle
6 дек 2014 Компанията
" Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " създава оптични кабели и пасивни съставни елементи за създаване на информационни мрежи. Дружеството е част от швейцарската Reichle & De-Massari (R&M), която работи допълнително от 40 страни и с изключение на в България има фабрики в Полша, Съединени американски щати, Бразилия, Дубай, Индия и Чехия. Оборотът на групата за 2017 година е 232 млн. швейцарски франка. Освен индустриално дружество в София R&M има и комерсиално сдружение - " Р и М България ".
" Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " е записана в края на 2011 година и сега има 420 чиновници. През 2017 година продажбите на компанията нарастват с 12% до 37.2 млн. лева Над 95% от продукцията се изнася, като главните пазари са в Западна Европа - Германия, Швейцария, Франция, Англия и Холандия.
Наскоро обявихте, че стартирате уголемение на производството в София. Защо R&M взе това решение и какъв резултат очаквате?
Решението е производно на световното разгръщане на компанията. Разширихме пазарните си дялове в някои характерни бизнес сегменти, като центровете за предпазване на данни и обществения бранш. Това е резултат както от спечелването на основни планове и клиенти, по този начин и от създаването на някои извънредно новаторски продуктови решения - платформи и пасивни кабелни системи за създаване на съвременни центрове за предпазване на данни, както и за създаване на фибро-оптични преносни мрежи в обществения бранш в подтекста на цялостната европейска политика за усилване интензитета на дигитализацията. Всичко това даде много положителен резултат, клиентите ни одобриха продуктите доста добре, по-добре от предстоящото, което наложи приемането на амбициозна капиталова политика за създаване на линии, наемане на хора и така нататък Очакваме това да ни разреши както да излезем на нови пазари, по този начин и да разтеглим бизнеса със съществуващи клиенти.
Как и къде продавате продуктите си?
Локалното индустриално сдружение е вътрешен снабдител, доставяме до нашите търговски единици в целия свят. Българското отделение по принцип е профилирано в създаването и производството на фиброоптика и платформени решения, свързани с това. По принцип ние сме фокусирани върху европейския пазар, само че бидейки световен център за разработка и произвеждане на фиброоптични артикули, на процедура доставяме в целия свят. Групата има и други такива центрове, само че механичните платформи се създават и индустриализират единствено тук.
През 2017 година " Райхле и Де-Масари България пръдакшън " усили продажбите си с 12%. Какви са прогнозите ви за тази година?
Първото тримесечие на 2018-а започва много страхливо, само че идващите две тримесечия надскочиха неведнъж упованията ни. Не единствено локално, само че и световно може би ще приключим една от най-успешните години в историята на компанията. Спечелихме няколко много основни клиента на световно равнище, само че и разрастването на продуктовата ни гама също играе роля.
Какви нови артикули произвеждате, какво е специфичното?
Произвеждаме мултифибър оптични кабелни решения за построяването на центрове за предпазване на данни с огромна плътност. Това са кабелни системи, които с огромна плътност разрешават солиден транспорт на данни. В построяването на дейта центъра доста значимо от капиталова позиция е обезпечаването на огромна плътност на връзки на дребна повърхност. Това са новаторските и патентовани решения, които ни разрешават на доста дребна повърхност да имаме доста връзки. Това е едно от огромните ни преимущества.
Ползвате ли български снабдители?
При основаването на компанията в България на процедура локални снабдители нямаше и напълно разчитахме на швейцарски и западноевропейски снабдители. Но последните 3-4 години много интензивно развиваме мрежа от местни снабдители, освен български, само че от Източна Европа. Това ни дава опция да си усъвършенстваме цялата верига на доставки. В момента може би към 30-40% от суровините идват от местни снабдители - България и района.
Какви са трендовете в бранша, които ще дефинират по-нататъшната ви тактика?
Всички сме очевидци какъв брой интензивно нараства потреблението на данни. Дигитализацията е на всички места към нас, цялото ни всекидневие е изтъкано от транспорт и продан на данни. Всъщност в тази посока е и тактиката на компанията - разработка на артикули и решения, свързани с центровете за предпазване на данни. Това е сегментът, който в идващите години ще пораства най-динамично. Предлагането на облачни услуги, всичко това е обвързвано с големи сървърни пространства, за които ние в действителност доставяме пасивната инфраструктура.
Как оценявате пазара на труда в България като съществуване и подготовка на фрагменти? Как компанията притегля и задържа хора?
Определено това е едно от най-сериозните провокации - привличането на хора. При нас активността е много характерна и ние сме наясно, че би трябвало да образоваме нашите чиновници. Не живеем с упованието, че ще вземем готови хора. В България няма аналогично произвеждане. Определено обаче има недостиг като количество. В момента на бързо разгръщане това, което срещнахме като усложнение, е да намерим брой хора, не квалифицирани. Това е нещо, което компанията има намерение да прави - да влага в образованието и възпитаването на бъдещите ни чиновници. Затова участваме в дуалното образование, сега работим с гимназията " Никола Вапцаров ", планираме да включим и " Ломоносов " и други учебни заведения, тъй че да разтеглим кръга на евентуални източници на бъдещите ни фрагменти.
За експертния ни състав - това е общовалидно за цялата промишленост, хора готови, с нужните базови умения, става все по-трудно да се намерят. В България покриваме цялата верига на доставки - обмисляне, логистика, закупуване, само че извънреден акцент имаме сега и върху това да развием компанията като световния способен център в създаването на технологии за производството на фиброоптични кабели. В тази връзка много интензивно търсим инженерен състав както за развойния център, по този начин и за състава на индустриалните и процесни инженери. Имаме стажантски стратегии, работим с университетите. Смятам, че тази стратегия ни оказа помощ значително да си покриваме празните места през годините, само че става все по-трудно. Хора, излизащи от университетите, изискват в тях да се вложи от ден на ден запас, тъй че да стигнат едно равнище, където стартират да дават. Търсим хора с настройки, ясно ни е, че базовите механически умения и опит към този момент съвсем ги няма, тъй че подчертаваме на настройки - хора с разсъдък, с готовност.
Колко време лишава образованието на хората в производството?
Зависи доста от активността, само че сред един и три месеца. Новопостъпилите ни чиновници незабавно стартират работа в монтажните ни линии, само че работят с ментори, които са непрекъснато с тях и им демонстрират и изясняват, до момента в който доближат категорията ефикасен чиновник. В момента работим по установяването на обучителен център, в който всеки нов чиновник ще прекарва първите 10 дни, преди да влезе в действителна индустриална среда.
За какъв брой души отговаряте като управител и какви са провокациите да работиш с хора?
В цялата компания " Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " са 420 души. Директно работя с 11. Това е екипът, с който имам всекидневен контакт. Но аз не пребивавам в облаците, целя да подкрепям много близки контакти със чиновниците, в това число тези на линиите. Много е значимо да чувствам ритъма на цялата организация, дали информацията стига по верния метод и в двете направления - и от мен надолу, и назад. Смятам, че са специалисти на международно равнище, всеки със своите знания и експертиза в региона, за която дава отговор. Това са хора с разнообразни характери, настройки, страсти, упования и предизвикателство е да намериш самостоятелния метод към всеки един от тях, да задържиш мотивацията им и да направиш от тази група един еднороден екип от хора, които работят взаимно, одобряват своите недостатъци и се допълват, както е във всички тимове.
Вас какво ви стимулира да работите за R&M? Назначаването на локални мениджъри процедура на групата ли е?
Политика на компанията е да залагат на местен мениджмънт. Това е верую, че локалните хора най-добре схващат културата, тъй че да намерят нужния метод. Аз работя в R&M близо 5 години. За това време виждам, че е много динамично разрастваща се организация. Тя още първоначално претендираше за световно наличие, само че бих споделил, че последните 2-3 години компанията стартира да се трансформира в мултинационален световен състезател. Направиха се няколко съществени придобивания на разнообразни континенти. Интересното е, че макар динамичното разгръщане компанията продължава да е фамилна, към момента може да се усети фамилната нотка. Комуникацията е много открита, много елементарно стигам до равнище CEO, освен аз, само че и хора от моя екип, няма отдалеченост, много бързо се вземат оперативни решения. Това ми харесва, динамичността и методът на разговора.
Кой е бил най-трудният ви миг до момента в компанията?
Аз съм много положителен човек и бързо не помня неприятните моменти. Може би сложен миг имах преди няколко месеца във връзка извънредно солидното разгръщане на компанията. Една заран се разсъниха и се оказа, че безусловно седмица по-късно би трябвало да приспособяваме потенциала си с 30%. Спечелихме един в действителност голям състезател в нашия бизнес сегмент като клиент и поради всичко това, през което минахме като екип - свръхнатоварването, някои хора не устояха и напуснаха. Това беше извънредно сложен миг. Успяхме да реализираме нарастването на потенциала, само че това си имаше цена.
Какъв вид управител сте - който обича да управлява всичко или който не се тормози да делегира задания?
Като се върна обратно във времето, една от компликациите, които изпитах, когато от експертен състав станах управител, беше да спра да си вра носа на всички места. В последна сметка аз съм наясно, че не съм най-знаещият и можещият в областите, където всеки един от тези 11 души тежи. Определено не съм човек, който непрекъснато управлява. Делегирам, само че си приспособявам държанието и метода съгласно обстановката. Има обстановки, в които се изисква стеснен всекидневен надзор, изключително ткризисния миг, през който минахме, само че има и други обстановка и те са болшинството, в които хората се оправят ослепително с това, което чакам от тях. За мен лакмус за положителния управител е какъв брой пъти ще ти звънне телефонът по време на отпуска. При последната ми отпуска през лятото за 10 дни телефонът ми звънна служебно 4 пъти, което съгласно мен е добре.
Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали до момента?
За мен най-трудната обстановка и най-нежеланата е, когато би трябвало да се разделим със чиновник. Това също го одобрявам като мой неуспех, персонален, заради обстоятелството, че първо не сме съумели да го подберем вярно, да го мотивираме, да го спечелим за идеята и да го ангажираме. Имам няколко сходни обстановки, които за мен са извънредно тежки и целеустремено се стремя да ги заобикалям.
Как си представяте компанията след 5 години?
Българската индустриална компания е основана преди 7 години. За този къс житейски път на компанията се случиха толкоз неща. Тя е основана от Александър Петров през 2012 година, който през днешния ден ръководи локалните организации за продажби в цяла Югоизточна Европа. Започва с екип от 20 души, в този момент сме 420. Това е голяма смяна за 7 години. Нашата упоритост е да се утвърдим като световен инженерингов център в създаването на платформи и технологии за произвеждане на фиброоптични кабели. Другото, което чакам да се случи през идващите години, е тази локация да бъде дублирана. Тази постройка към този момент е стигнала лимита си като потенциал, на процедура 2019 година изцяло ще оползотворим площите в сегашната постройка. Q&A Как минава един ваш работен ден? А един почивен? Имате ли занимания?
- По принцип ставам рано, виждам към 7-7.30 ч. да съм в офиса, защото след 15 ч. енергийният ми баланс се поизчерпва и в късния следобяд възнамерявам повече административни задания. Имам си дневна рутина - ежедневни срещи с хора от екипа, дискутираме планове, позволяваме проблеми. Свободното си време боготворя да го извозвам със фамилията си, вършим съвсем всичко дружно. Като занимания карам мотор, гмуркам се и напоследък открих една пристрастеност - ветроходството.
Какъв щяхте да сте, в случай че не бяхте управител?
- Мисля си, че в случай че не се занимавах със сегашните действия, бих се занимавал с нещо, обвързвано с морето и мореплаването, огромна пристрастеност ми е.
Как намирате баланс сред персонален и професионален живот?
- Има моменти, в които съм дебитор на околните си, има моменти, когато съумявам да отделя повече време. Нямам целеустремен проект да отделят толкоз % за професионални задължения и толкоз за персонални, съгласно обстановката. Но се стремя да подкрепям допустим баланс.
Какви електронни устройства употребявате, имате ли обичани?
- Не съм назадничав човек, всекидневието ни към този момент е невероятно без смарт телефона и таблета. Но не съм и човек, който се впуска в безчет джаджи и приложения. По-скоро съм удобен - употребявам това, което виждам, че ми прави работа в всекидневието.
Имате ли мото или обичан откъс?
- Наскоро прочетох една много забавна книга - " Психология на оптималното прекарване ", от там ми хареса мисълта, че провокациите вършат живота ни забавен, а превъзмогването им ни прави щастливи. Може би подсъзнателно всекидневно си го дублирам, тъй като от време на време човек си мисли, че целият свят е против него, само че на процедура това е затруднение, което отсрочва щастието и даже има засилващ резултат.
Интервюто взе Иглика Филипова
© Надежда Чипева Радослав Радев е шеф на индустриалното сдружение " Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " от април 2014 година Завършил е " Индустриален мениджмънт " в Икономическия университет във Варна. Преди да поеме сегашната си позиция е бил районен действен шеф за Югоизточна Европа в компанията за автоматизирани порти Dorma, където е отговарял за девет страни. Заемал е и разнообразни управнически позиции (мениджър закупуване, действен директор) в производителя на електроуреди за дома " Теси ". Още по тематиката
" Райхле и Де-Масари България пръдакшън " уголемява производството в София
Компанията ще влага 5 млн. лева през идващите две години
8 юли 2018
Машиностроене: Растеж без спирачки
Общите доходи на фирмите в бранша за машини и съоръжение са скочили повече от двойно
13 ное 2015
Малка Швейцария в квартал " Хаджи Димитър "
За две години заводът на компанията Reichle
6 дек 2014 Компанията
" Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " създава оптични кабели и пасивни съставни елементи за създаване на информационни мрежи. Дружеството е част от швейцарската Reichle & De-Massari (R&M), която работи допълнително от 40 страни и с изключение на в България има фабрики в Полша, Съединени американски щати, Бразилия, Дубай, Индия и Чехия. Оборотът на групата за 2017 година е 232 млн. швейцарски франка. Освен индустриално дружество в София R&M има и комерсиално сдружение - " Р и М България ".
" Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " е записана в края на 2011 година и сега има 420 чиновници. През 2017 година продажбите на компанията нарастват с 12% до 37.2 млн. лева Над 95% от продукцията се изнася, като главните пазари са в Западна Европа - Германия, Швейцария, Франция, Англия и Холандия.
Наскоро обявихте, че стартирате уголемение на производството в София. Защо R&M взе това решение и какъв резултат очаквате?
Решението е производно на световното разгръщане на компанията. Разширихме пазарните си дялове в някои характерни бизнес сегменти, като центровете за предпазване на данни и обществения бранш. Това е резултат както от спечелването на основни планове и клиенти, по този начин и от създаването на някои извънредно новаторски продуктови решения - платформи и пасивни кабелни системи за създаване на съвременни центрове за предпазване на данни, както и за създаване на фибро-оптични преносни мрежи в обществения бранш в подтекста на цялостната европейска политика за усилване интензитета на дигитализацията. Всичко това даде много положителен резултат, клиентите ни одобриха продуктите доста добре, по-добре от предстоящото, което наложи приемането на амбициозна капиталова политика за създаване на линии, наемане на хора и така нататък Очакваме това да ни разреши както да излезем на нови пазари, по този начин и да разтеглим бизнеса със съществуващи клиенти.
Как и къде продавате продуктите си?
Локалното индустриално сдружение е вътрешен снабдител, доставяме до нашите търговски единици в целия свят. Българското отделение по принцип е профилирано в създаването и производството на фиброоптика и платформени решения, свързани с това. По принцип ние сме фокусирани върху европейския пазар, само че бидейки световен център за разработка и произвеждане на фиброоптични артикули, на процедура доставяме в целия свят. Групата има и други такива центрове, само че механичните платформи се създават и индустриализират единствено тук.
През 2017 година " Райхле и Де-Масари България пръдакшън " усили продажбите си с 12%. Какви са прогнозите ви за тази година?
Първото тримесечие на 2018-а започва много страхливо, само че идващите две тримесечия надскочиха неведнъж упованията ни. Не единствено локално, само че и световно може би ще приключим една от най-успешните години в историята на компанията. Спечелихме няколко много основни клиента на световно равнище, само че и разрастването на продуктовата ни гама също играе роля.
Какви нови артикули произвеждате, какво е специфичното?
Произвеждаме мултифибър оптични кабелни решения за построяването на центрове за предпазване на данни с огромна плътност. Това са кабелни системи, които с огромна плътност разрешават солиден транспорт на данни. В построяването на дейта центъра доста значимо от капиталова позиция е обезпечаването на огромна плътност на връзки на дребна повърхност. Това са новаторските и патентовани решения, които ни разрешават на доста дребна повърхност да имаме доста връзки. Това е едно от огромните ни преимущества.
Ползвате ли български снабдители?
При основаването на компанията в България на процедура локални снабдители нямаше и напълно разчитахме на швейцарски и западноевропейски снабдители. Но последните 3-4 години много интензивно развиваме мрежа от местни снабдители, освен български, само че от Източна Европа. Това ни дава опция да си усъвършенстваме цялата верига на доставки. В момента може би към 30-40% от суровините идват от местни снабдители - България и района.
Какви са трендовете в бранша, които ще дефинират по-нататъшната ви тактика?
Всички сме очевидци какъв брой интензивно нараства потреблението на данни. Дигитализацията е на всички места към нас, цялото ни всекидневие е изтъкано от транспорт и продан на данни. Всъщност в тази посока е и тактиката на компанията - разработка на артикули и решения, свързани с центровете за предпазване на данни. Това е сегментът, който в идващите години ще пораства най-динамично. Предлагането на облачни услуги, всичко това е обвързвано с големи сървърни пространства, за които ние в действителност доставяме пасивната инфраструктура.
Как оценявате пазара на труда в България като съществуване и подготовка на фрагменти? Как компанията притегля и задържа хора?
Определено това е едно от най-сериозните провокации - привличането на хора. При нас активността е много характерна и ние сме наясно, че би трябвало да образоваме нашите чиновници. Не живеем с упованието, че ще вземем готови хора. В България няма аналогично произвеждане. Определено обаче има недостиг като количество. В момента на бързо разгръщане това, което срещнахме като усложнение, е да намерим брой хора, не квалифицирани. Това е нещо, което компанията има намерение да прави - да влага в образованието и възпитаването на бъдещите ни чиновници. Затова участваме в дуалното образование, сега работим с гимназията " Никола Вапцаров ", планираме да включим и " Ломоносов " и други учебни заведения, тъй че да разтеглим кръга на евентуални източници на бъдещите ни фрагменти.
За експертния ни състав - това е общовалидно за цялата промишленост, хора готови, с нужните базови умения, става все по-трудно да се намерят. В България покриваме цялата верига на доставки - обмисляне, логистика, закупуване, само че извънреден акцент имаме сега и върху това да развием компанията като световния способен център в създаването на технологии за производството на фиброоптични кабели. В тази връзка много интензивно търсим инженерен състав както за развойния център, по този начин и за състава на индустриалните и процесни инженери. Имаме стажантски стратегии, работим с университетите. Смятам, че тази стратегия ни оказа помощ значително да си покриваме празните места през годините, само че става все по-трудно. Хора, излизащи от университетите, изискват в тях да се вложи от ден на ден запас, тъй че да стигнат едно равнище, където стартират да дават. Търсим хора с настройки, ясно ни е, че базовите механически умения и опит към този момент съвсем ги няма, тъй че подчертаваме на настройки - хора с разсъдък, с готовност.
Колко време лишава образованието на хората в производството?
Зависи доста от активността, само че сред един и три месеца. Новопостъпилите ни чиновници незабавно стартират работа в монтажните ни линии, само че работят с ментори, които са непрекъснато с тях и им демонстрират и изясняват, до момента в който доближат категорията ефикасен чиновник. В момента работим по установяването на обучителен център, в който всеки нов чиновник ще прекарва първите 10 дни, преди да влезе в действителна индустриална среда.
За какъв брой души отговаряте като управител и какви са провокациите да работиш с хора?
В цялата компания " Райхле и Де-Масари България Пръдакшън " са 420 души. Директно работя с 11. Това е екипът, с който имам всекидневен контакт. Но аз не пребивавам в облаците, целя да подкрепям много близки контакти със чиновниците, в това число тези на линиите. Много е значимо да чувствам ритъма на цялата организация, дали информацията стига по верния метод и в двете направления - и от мен надолу, и назад. Смятам, че са специалисти на международно равнище, всеки със своите знания и експертиза в региона, за която дава отговор. Това са хора с разнообразни характери, настройки, страсти, упования и предизвикателство е да намериш самостоятелния метод към всеки един от тях, да задържиш мотивацията им и да направиш от тази група един еднороден екип от хора, които работят взаимно, одобряват своите недостатъци и се допълват, както е във всички тимове.
Вас какво ви стимулира да работите за R&M? Назначаването на локални мениджъри процедура на групата ли е?
Политика на компанията е да залагат на местен мениджмънт. Това е верую, че локалните хора най-добре схващат културата, тъй че да намерят нужния метод. Аз работя в R&M близо 5 години. За това време виждам, че е много динамично разрастваща се организация. Тя още първоначално претендираше за световно наличие, само че бих споделил, че последните 2-3 години компанията стартира да се трансформира в мултинационален световен състезател. Направиха се няколко съществени придобивания на разнообразни континенти. Интересното е, че макар динамичното разгръщане компанията продължава да е фамилна, към момента може да се усети фамилната нотка. Комуникацията е много открита, много елементарно стигам до равнище CEO, освен аз, само че и хора от моя екип, няма отдалеченост, много бързо се вземат оперативни решения. Това ми харесва, динамичността и методът на разговора.
Кой е бил най-трудният ви миг до момента в компанията?
Аз съм много положителен човек и бързо не помня неприятните моменти. Може би сложен миг имах преди няколко месеца във връзка извънредно солидното разгръщане на компанията. Една заран се разсъниха и се оказа, че безусловно седмица по-късно би трябвало да приспособяваме потенциала си с 30%. Спечелихме един в действителност голям състезател в нашия бизнес сегмент като клиент и поради всичко това, през което минахме като екип - свръхнатоварването, някои хора не устояха и напуснаха. Това беше извънредно сложен миг. Успяхме да реализираме нарастването на потенциала, само че това си имаше цена.
Какъв вид управител сте - който обича да управлява всичко или който не се тормози да делегира задания?
Като се върна обратно във времето, една от компликациите, които изпитах, когато от експертен състав станах управител, беше да спра да си вра носа на всички места. В последна сметка аз съм наясно, че не съм най-знаещият и можещият в областите, където всеки един от тези 11 души тежи. Определено не съм човек, който непрекъснато управлява. Делегирам, само че си приспособявам държанието и метода съгласно обстановката. Има обстановки, в които се изисква стеснен всекидневен надзор, изключително ткризисния миг, през който минахме, само че има и други обстановка и те са болшинството, в които хората се оправят ослепително с това, което чакам от тях. За мен лакмус за положителния управител е какъв брой пъти ще ти звънне телефонът по време на отпуска. При последната ми отпуска през лятото за 10 дни телефонът ми звънна служебно 4 пъти, което съгласно мен е добре.
Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали до момента?
За мен най-трудната обстановка и най-нежеланата е, когато би трябвало да се разделим със чиновник. Това също го одобрявам като мой неуспех, персонален, заради обстоятелството, че първо не сме съумели да го подберем вярно, да го мотивираме, да го спечелим за идеята и да го ангажираме. Имам няколко сходни обстановки, които за мен са извънредно тежки и целеустремено се стремя да ги заобикалям.
Как си представяте компанията след 5 години?
Българската индустриална компания е основана преди 7 години. За този къс житейски път на компанията се случиха толкоз неща. Тя е основана от Александър Петров през 2012 година, който през днешния ден ръководи локалните организации за продажби в цяла Югоизточна Европа. Започва с екип от 20 души, в този момент сме 420. Това е голяма смяна за 7 години. Нашата упоритост е да се утвърдим като световен инженерингов център в създаването на платформи и технологии за произвеждане на фиброоптични кабели. Другото, което чакам да се случи през идващите години, е тази локация да бъде дублирана. Тази постройка към този момент е стигнала лимита си като потенциал, на процедура 2019 година изцяло ще оползотворим площите в сегашната постройка. Q&A Как минава един ваш работен ден? А един почивен? Имате ли занимания?
- По принцип ставам рано, виждам към 7-7.30 ч. да съм в офиса, защото след 15 ч. енергийният ми баланс се поизчерпва и в късния следобяд възнамерявам повече административни задания. Имам си дневна рутина - ежедневни срещи с хора от екипа, дискутираме планове, позволяваме проблеми. Свободното си време боготворя да го извозвам със фамилията си, вършим съвсем всичко дружно. Като занимания карам мотор, гмуркам се и напоследък открих една пристрастеност - ветроходството.
Какъв щяхте да сте, в случай че не бяхте управител?
- Мисля си, че в случай че не се занимавах със сегашните действия, бих се занимавал с нещо, обвързвано с морето и мореплаването, огромна пристрастеност ми е.
Как намирате баланс сред персонален и професионален живот?
- Има моменти, в които съм дебитор на околните си, има моменти, когато съумявам да отделя повече време. Нямам целеустремен проект да отделят толкоз % за професионални задължения и толкоз за персонални, съгласно обстановката. Но се стремя да подкрепям допустим баланс.
Какви електронни устройства употребявате, имате ли обичани?
- Не съм назадничав човек, всекидневието ни към този момент е невероятно без смарт телефона и таблета. Но не съм и човек, който се впуска в безчет джаджи и приложения. По-скоро съм удобен - употребявам това, което виждам, че ми прави работа в всекидневието.
Имате ли мото или обичан откъс?
- Наскоро прочетох една много забавна книга - " Психология на оптималното прекарване ", от там ми хареса мисълта, че провокациите вършат живота ни забавен, а превъзмогването им ни прави щастливи. Може би подсъзнателно всекидневно си го дублирам, тъй като от време на време човек си мисли, че целият свят е против него, само че на процедура това е затруднение, което отсрочва щастието и даже има засилващ резултат.
Интервюто взе Иглика Филипова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ