Днес отбелязваме Международния ден на джаза
За Международен ден на джаза 30 април е разгласен от известния музикант и притежател на " Грами " Хърби Хенкок относително скоро – през 2012 година Датата е определена, тъй като е в края на отбелязвания в Съединени американски щати месец в чест на джаза – Jazz Appreciation Month.
Причината този тип музика да има собствен ден е, че съгласно Хенкок тя има способността на посланик и е в положение да " сдобри " и съчетае разнообразни по националност и темперамент мелодии.
Джазът се появява като жанр в Ню Орлиънс в края на XIX и началото на XX век. Създават го музиканти с афроамерикански генезис. Израства върху преплетените корени на блуса и рагтайма. Въпреки че обичайно се счита за приближаващ от западноафриканската културa, в джазa можем да открием и нещо от европейската военна музика.
Майлс Дейвис
Невероятен е този музикален род. По мое мнение мъчно може да се уточни различен толкоз разнолик подобен, кадърен да бъде и щастлив, и печален, да звучи фриволно или да е дистанциран и грациозен.
Погледнете в който и да е източник за информация и ще попаднете на очарователно звучащи термини, описващи включени в джаза детайли – суинг, сини ноти, полифонични импровизации, бибоп, квадрили... Сякаш си сред буйна растителност, из която прелитат пъстроцветни пеперуди и птици.
Над 100-годишната история на джаза е претъпкана с толкоз доста въздействия, стилове, имена, че даже едно малко и незадълбочено изброяване ще изпише много страници. Все отново обаче не може да минем без споменаването на огромното име в рагтайма – Скот Джоплин. Пианист, с класическо музикално обучение, Джоплин е приет за Крал на рагтайма. Неговата музикална пиеса The Maple Leaf Rag се счита за прототип на рага.
Великите имена от суинга Дюк Елингтън, Бени Гудман, Глен Милър също не може да бъдат пропуснати. Както и изключителният Чарли Паркър, обичаният ми Майлс Дейвис, който може би трябва да причислим към джаз рока, дружно с Чик Къриа, Ал Ди Меола, Хърби Хенкок, Франк Дзапа, Джон Маклафлин...
Ета Джеймс
Специално ще отбележа великите дами на. Композитори и изпълнителки, до една невероятни – Ела Фицджералд,, Арета Франклин, Марлене Дитрих, (която обожавам), младата Джо Стоун, нашите Леа Иванова, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Хилда Казасян...
Имената, стиловото многообразие и силата на джаза справедливо му отреждат място в живота ни. Той има всичко – от мелодия, на която да се прегръщаме влюбено, през такава, на която да танцуваме в възторг, до такава, на която да плачем или да се радваме. Нека да му е цветущ Денят и дано продължава да го има!
Причината този тип музика да има собствен ден е, че съгласно Хенкок тя има способността на посланик и е в положение да " сдобри " и съчетае разнообразни по националност и темперамент мелодии.
Джазът се появява като жанр в Ню Орлиънс в края на XIX и началото на XX век. Създават го музиканти с афроамерикански генезис. Израства върху преплетените корени на блуса и рагтайма. Въпреки че обичайно се счита за приближаващ от западноафриканската културa, в джазa можем да открием и нещо от европейската военна музика.
Майлс Дейвис
Невероятен е този музикален род. По мое мнение мъчно може да се уточни различен толкоз разнолик подобен, кадърен да бъде и щастлив, и печален, да звучи фриволно или да е дистанциран и грациозен.
Погледнете в който и да е източник за информация и ще попаднете на очарователно звучащи термини, описващи включени в джаза детайли – суинг, сини ноти, полифонични импровизации, бибоп, квадрили... Сякаш си сред буйна растителност, из която прелитат пъстроцветни пеперуди и птици.
Над 100-годишната история на джаза е претъпкана с толкоз доста въздействия, стилове, имена, че даже едно малко и незадълбочено изброяване ще изпише много страници. Все отново обаче не може да минем без споменаването на огромното име в рагтайма – Скот Джоплин. Пианист, с класическо музикално обучение, Джоплин е приет за Крал на рагтайма. Неговата музикална пиеса The Maple Leaf Rag се счита за прототип на рага.
Великите имена от суинга Дюк Елингтън, Бени Гудман, Глен Милър също не може да бъдат пропуснати. Както и изключителният Чарли Паркър, обичаният ми Майлс Дейвис, който може би трябва да причислим към джаз рока, дружно с Чик Къриа, Ал Ди Меола, Хърби Хенкок, Франк Дзапа, Джон Маклафлин...
Ета Джеймс
Специално ще отбележа великите дами на. Композитори и изпълнителки, до една невероятни – Ела Фицджералд,, Арета Франклин, Марлене Дитрих, (която обожавам), младата Джо Стоун, нашите Леа Иванова, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Хилда Казасян...
Имената, стиловото многообразие и силата на джаза справедливо му отреждат място в живота ни. Той има всичко – от мелодия, на която да се прегръщаме влюбено, през такава, на която да танцуваме в възторг, до такава, на която да плачем или да се радваме. Нека да му е цветущ Денят и дано продължава да го има!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ