"Доза щастие" не е българският "Трейнспотинг"
За мъртвите или положително, или нищо. Не е елементарно да се подлага на критика " Доза благополучие ", тъй като това е филм с благородна идея и цел, биографичен роман за умрялата напълно неотдавна (след края на снимките) журналистка и тв продуцент Весела Тотева. Историята й бе едва позната, преди да издаде книгата " Падение и избавление ", в която описа за битката си с хероина. От десетилетия Весела е изцяло чиста, сполучлив експерт, майка на към този момент пораснало момиче. В хватката на смъртоносния опиат е била през 90-те, десетилетието на всички благоприятни условия и изкушения, когато е при започване на 20-те си години, незавършила гимназия, майка на дребната Валя. В края на живота си Весела предизвикваше и осведомителни акции за опасността от дрогата. Като една голяма, зрелищна акция в тази тенденция може да бъде обсъждан и филмът.
Нейната история съгласно мнозина има капацитета да стане българския " Трейнспотинг " или " Реквием за една фантазия ". Но не е станало. С продукцията се захващат младата режисьорка Яна Титова (позната като актриса от " Лов на дребни хищници ", " Стъпки в пясъка " ) и брачният партньор й Алекс Алексиев (също сполучлив артист, тук - и продуцент). Главните функции са раздадени по леко загадъчен метод - в ролята на Весела се превъплъщава нейната дъщеря Валентина Каролева, в ролята на дребната Валя - дъщерята на Титова Ая. Този избор може да наподобява подсъзнателен, само че до момента в който неопитната режисьорка се е справила с воденето на личното си очарователно момиченце, дебютантката Каролева не е актриса. Дали не е издържала тежестта да стои от другата страна на личната си биография, или просто й липсват гений и опит - наличието й на екрана е неубедително. Когато в епизодични функции се появят същински артисти като Иван Бърнев или Филип Аврамов, все едно влизаш в различен филм.
" Доза благополучие " има значително сценарни и драматургични проблеми. Като майка на младеж разчитах на дидактичната му стойност, само че в този момент скърбя, че не са създали един сръчен документален филм, тъй като тази история заслужава да бъде разказвана и показвана. Деликатността на работата " по същински случай " изисква освен положителни планове и познанства с прототипите, само че и доза професионална подготвеност.
На първо място филмът е лишен от смислена експозиция, която да ни зареди със съпричастие към героинята и да ни " сложи в нейните обувки ". Весела Тотева не беше нито слабохарактерна, нито глупава. Откриващите фрагменти, водещи по стълбата надолу, обаче не показват юношески протест, паника, меланхолия - вместо това я демонстрират като безделничеща, лишена от каквито и да било ползи и житейски цели тъпачка, която се мести от легло в легло (ту на младия " еретик " Алекс Алексиев, ту на " чичко паричко " Асен Блатечки) и от диван на диван, като диваните се оказват по-рискови - таман там прочут на прочут й предлага цигара с хероин, след която тя изпада в първата си абстиненция. Сцената в бара, където се среща с Ирмена Чичикова, кънти от фалш и е концентрат на най-лошото в новото българско кино. Жалко за присъединяване на Чичикова, която другояче е отлична актриса, в нея.
Колкото и да е реалистично, че човек попада в клопката на опиатите от " келешлък " и неведение, тук даже не са си създали труда да защитят художествено този детайл. Опит за повече творчество и фикция, основно от страна на оператора Мартин Балкански, има в изобразяването на " триповете " на героинята.
Специално споменаване заслужава Димитър Николов ( " Безкрайната градина " ), безсловесният дилър, ухажор и дявол на Весела в страната на хероина. Нито за момент взаимоотношенията му с основната героиня не получават смисъл, компактност и логичност. Отчуждението и споровете в фамилията на младата наркоманка влизат в разказвателен оборот едвам след средата на кино лентата - не като причина, а като разследване от зависимостта й.
За " Доза благополучие " неизбежно ще чуете и положителни думи - може би като част от скъпата му рекламна акция, може би откровено подбудени от трогателната орис на персонажите. Но като филм не го бива.
Нейната история съгласно мнозина има капацитета да стане българския " Трейнспотинг " или " Реквием за една фантазия ". Но не е станало. С продукцията се захващат младата режисьорка Яна Титова (позната като актриса от " Лов на дребни хищници ", " Стъпки в пясъка " ) и брачният партньор й Алекс Алексиев (също сполучлив артист, тук - и продуцент). Главните функции са раздадени по леко загадъчен метод - в ролята на Весела се превъплъщава нейната дъщеря Валентина Каролева, в ролята на дребната Валя - дъщерята на Титова Ая. Този избор може да наподобява подсъзнателен, само че до момента в който неопитната режисьорка се е справила с воденето на личното си очарователно момиченце, дебютантката Каролева не е актриса. Дали не е издържала тежестта да стои от другата страна на личната си биография, или просто й липсват гений и опит - наличието й на екрана е неубедително. Когато в епизодични функции се появят същински артисти като Иван Бърнев или Филип Аврамов, все едно влизаш в различен филм.
" Доза благополучие " има значително сценарни и драматургични проблеми. Като майка на младеж разчитах на дидактичната му стойност, само че в този момент скърбя, че не са създали един сръчен документален филм, тъй като тази история заслужава да бъде разказвана и показвана. Деликатността на работата " по същински случай " изисква освен положителни планове и познанства с прототипите, само че и доза професионална подготвеност.
На първо място филмът е лишен от смислена експозиция, която да ни зареди със съпричастие към героинята и да ни " сложи в нейните обувки ". Весела Тотева не беше нито слабохарактерна, нито глупава. Откриващите фрагменти, водещи по стълбата надолу, обаче не показват юношески протест, паника, меланхолия - вместо това я демонстрират като безделничеща, лишена от каквито и да било ползи и житейски цели тъпачка, която се мести от легло в легло (ту на младия " еретик " Алекс Алексиев, ту на " чичко паричко " Асен Блатечки) и от диван на диван, като диваните се оказват по-рискови - таман там прочут на прочут й предлага цигара с хероин, след която тя изпада в първата си абстиненция. Сцената в бара, където се среща с Ирмена Чичикова, кънти от фалш и е концентрат на най-лошото в новото българско кино. Жалко за присъединяване на Чичикова, която другояче е отлична актриса, в нея.
Колкото и да е реалистично, че човек попада в клопката на опиатите от " келешлък " и неведение, тук даже не са си създали труда да защитят художествено този детайл. Опит за повече творчество и фикция, основно от страна на оператора Мартин Балкански, има в изобразяването на " триповете " на героинята.
Специално споменаване заслужава Димитър Николов ( " Безкрайната градина " ), безсловесният дилър, ухажор и дявол на Весела в страната на хероина. Нито за момент взаимоотношенията му с основната героиня не получават смисъл, компактност и логичност. Отчуждението и споровете в фамилията на младата наркоманка влизат в разказвателен оборот едвам след средата на кино лентата - не като причина, а като разследване от зависимостта й.
За " Доза благополучие " неизбежно ще чуете и положителни думи - може би като част от скъпата му рекламна акция, може би откровено подбудени от трогателната орис на персонажите. Но като филм не го бива.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ