За лошите новини и добрите герои, за жълтите сайтове, които

За неприятните вести и положителните герои, за жълтите уеб сайтове, които пазят корпоративните ползи на своите притежатели и за обичайните медии, които от ден на ден би трябвало да пазят своя престиж, приказва Светослав Иванов в изявление за вестник „ Всичко за семейството”. И още: „ Чудовища и будители” – защо стигат 120 минути и за какво реши да събере най-хубавите си мнения в книга, както и за какво поддържа акцията „ Да почистим България заедно”. Въпросите задава Пепа Йорданова:

- Каква я виждаш България, доста ли отпадъци ще събираме на 16 септември?

- България е доста красива и постоянно когато съм се завръщал отнякъде, съм се радвал като я виждам от горната страна. Наистина е извънредно красива. Дали е чиста? Винаги може да е по-чиста. То си зависи от нас. Побеснявам, когато видя някой да си хвърля фаса през прозореца на колата. Много постоянно се е случвало да смъмрям на непознати. Но има прогрес през последните години. Отрасъл съм в Зона Б5. Години наред там имаше един зарязан градеж. Някои хора от блока просто си отваряха прозореца и си изхвърляха боклука в него. Много съм се чудел за какво го вършат. Ами, тъй като е доста мръсно. А когато едно място е мръсно, някак се притъпява твоето чувство за непорочност. Но когато е чисто, това работи по различен метод на душeвността. На всички ни е по-комфортно, когато живеем в по-чиста среда.

- Малко или доста са за теб 120 минути?
- Много съм мислил за това. Според мен са задоволително на този стадий от живота ми. 120 минути са доста ефирно време. Откъдето и да го погледнеш, това е повече от един мач с продълженията. Ако е 90 минути и има продължения, трагично е, чак тогава става 120 минути. Понякога минават незабелязано, различен път не толкоз. Но както ги чувствам аз, по този начин и ти ги усещаш, по този начин и всички фенове.

- Ще има ли промени в новия сезон на " 120 минути "?
- Стараем се всяко издание на предаването да е безусловно друго. И като заряд, и като посетители, и като послания и в този смисъл изненади няма да има. За 4 години успяхме да изградим доста мощен екип, към този момент работим като добре смазана машина, в която всеки знае какво прави. Горд съм, че сътрудниците от нюзрума на bTV също оферират доста тематики, показват ги в предаването. Възприемат го като естрада за изява с по-дълги журналистически форми. Така че " 120 минути " в действителност стана това, което си представях в самото начало. Трябваше малко време. Знаеш ли какъв е най-големият ми блян? Да е откровено и да е една концепция над злободневието, което ни залива на всички места. Мисля, че се случва. Благодарение и на прелестния екип, и на феновете, които го възприемат като част от своя неделен ден. Рейтингите последния сезон в действителност бяха доста положителни.

- Защо реши да събереш в книга мненията си от началото на всяко предаване?
- Обичам да пиша. Реших да ги събера, с цел да останат. Вече звучи като факсимиле, че всичко казано минава и отминава. Особено по малкия екран. Минава вълната, залива брега и каквото и да си нарисувал върху пясъка, си отива. И би трябвало да започнеш от начало. Това е същността на телевизионната работа. Каквото и да направиш в неделя, в понеделник към този момент мислиш за идващото предаване. А предходното като че ли в никакъв случай не се е случвало. Просто желая тези мнения да останат като едни дребни исторически фотоси на времето, в което живеем.

- Не може да се избяга от отрицателните вести, само че сякаш при вас в центъра са позитивните герои.
- Така е. Няма значимо събитие, което да отсъства, само че търсим и баланс. Защото в днешно време има доста неща, с които да се гордеем. Например извънредно доста обичам да поканвам писатели или спортисти. Другите, които поканвам постоянно, са лекари. Добрите в България стават все по-малко, само че, популярност на Бога, ги има. Тези хора има какво да кажат, доста от тях вдъхват вяра. А пък и мисля, че ние би трябвало да им покажем, че ги ценим като общество, тъй като те са благосъстояние. Рубриката " Красив разум " на Вяра също подчертава на такива хора. Рубриката на Леда Цветкова " Големите " припомня на българите, че има с какво да се гордеят. Не всичко е в черни краски.

- Така ли си представяше публицистиката, когато започваше?
- О, не, никога. Журналистиката се промени, към този момент е доста по-широко разбиране. Има хора, които се назовават публицисти, без да са такива. За мен не е публицистика жълтата преса. В никакъв случай не са публицистика тези уеб сайтове, няма да ги назовавам медии, които пазят корпоративните ползи на своите притежатели, каляйки политическите или икономическите си съперници. Знаеш ли по какъв начин си ги представям? Появиха се доста медии, които работят с две лица. Едното е наемен палач с револвер в ръка, а другото е обущар с четка в ръката. Наемникът стреля по неуместните, а обущаря лъска обувките на краткотрайно комфортните съдружници на притежателите си. Но това не са публицисти, това са чеда на своето време и на обърканите ни показа. От другата страна имаме обичайните медии, които от ден на ден би трябвало да пазят своя престиж, които са изправени пред от ден на ден провокации поради интернет, поради изменящите се модели, по които тези медии печелят.

Цялото изявление четете в сегашния брой на вестник „ Всичко за семейството”