Когато на мода бяха дрехите от хартия
За клиентите през 1920 година тези продукти може би наподобяват като знамение: мъжки костюми в 50 разнообразни стила за едвам 60 цента всеки (около 7,66 $ днес). Нещо повече, когато един костюм се изцапа, можете елементарно да го почистите – с гума.
Хартиени дрехи са в огромната си част импорт от Германия и Австрия, където дефицитът на вълна и други материали поради Първата международна война подтиква развиването им. Те към този момент са известни в Италия и Турция, както и в Англия, която към момента се възвръща от последствията от войната. Както локалният за Вашингтон, окръг Колумбия, вестник Evening Star оповестява, немските костюми се продават в Лондон за еквивалента на 46 цента до 1,95 $, а при настоящия обменен курс един мъж може да си купи нов костюм всяка седмица от годината за по-малко пари, в сравнение с за един вълнен костюм английско произвеждане.
Преди Съединени американски щати да влязат във войната против Германия през април 1917 година, американските вестници и списания пускат хвалебствени публикации за изобретателността на страната при създаването на заместители на всички типове първични материали. Дори немската дума ersatz, за „ сурогат “ или „ подмяна “, навлиза в ежедневния американски речник.
През януари 1917 година New York Sun отбелязва, че германците са създали конци на хартиена основа за правене на „ чували и чанти, пояси, салфетки, престилки, работни дрехи “, както и рокли и други облекла. „ Изобретателите откриват метод да придадат на хартиената салфетка огромна резистентност на влага “, се прибавя в публикацията, отговаряйки на един явен въпрос в съзнанието на читателите. Други публикации означават, че германците създават елементи от военните униформи от хартия, в това число тези, носени от техните водачи и подводничари.
Въпреки догатките на по-скептичните читатели, облеклото не е направено посредством просто залепване на листове хартия. Както изяснява Paper, най-често срещаният способ е „ да се нарязва хартията на тесни ленти, които да се усукват на вретено “. След това хартиената прежда може да бъде вплетена в плат на стан, сходно на обичайните нишки.
След края на войната през ноември 1918 година хартията е оповестена за повсеместен супер материал, съвършен за възобновяване на опустошените от борби Франция и Белгия. „ Някои жилища употребяват намазана с масло хартия вместо стъклени прозорци. Те пък са съединени с винтове, направени от дървесна маса “, оповестява New York Sun през февруари 1919 година „ Маси, столове и други мебели в този момент също се вършат от хартия. Така се вършат даже кухненски принадлежности. “
Предимството на продуктите на хартиена основа не е единствено това, че те могат да бъдат създадени евтино; те също са по-леки за преместване. Нещо повече, макар че страни като Германия и Австрия съумяват да внасят вълна още веднъж след войната, няма задоволително от нея за всичко. Дори Съединени американски щати, експортьор на вълна, се сблъсква с дефицит, частично тъй като доста материал е отклонен за произвеждане на униформи, одеяла и муниции по време на войната. Дърветата обаче остават относително изобилни и германците откриват, че в последна сметка е допустимо да се направи плат от тръстика и други растения.
Но опциите съответно за хартиени дрехи притеглят вниманието на Съединени американски щати, изключително откакто Бюрото за външна и вътрешна търговия към Министерството на търговията внася партида австрийски хартиени костюми, демонстрира ги в офисите си във Вашингтон, след което ги изпраща на турне до градове в цялата страна. Когато ревюто във Вашингтон е намерено през септември 1920 година, Асошиейтед прес (AP) отбелязва, че „ един костюм е на цена от единствено 15 цента и може да се пере. “ Експозицията включва и други хартиени предмети – покривки за маса, чанти за пране, украшения за стени и връв.
AP оповестява още, че костюмите са „ разказани като топли, комфортни и издръжливи, като се има поради тъканта, от която са направени, и не могат да се раздерат или да се разпаднат, когато са мокри “. Но необятно оповестена новинарска фотография, направена почти по същото време, наподобява не потвърждаваше тези изказвания. На нея тричленно семейство – мама, баща и наследник – са пред камерата с хартиени костюми от Австрия и наподобяват удобно, като че ли са облечени в чували за брашно.
Може да наподобява като превъзходен опит от страна на държавното управление за разпространение на артикули от народи, с които Съединени американски щати неотдавна се биха на бойните полета в Европа. Но има по-практични претекстове в тази работа. По това време Съединени американски щати към момента са главен експортьор на евтини облекла и в този момент американските производители ще би трябвало да се конкурират с надалеч по-евтините хартиени артикули на непознатите пазари, където потребителите постоянно имат дребен приход. Пътуващата експозиция на Министерството на търговията би могла да даде опция на производителите на дрехи в цялата страна да прегледат конкуренцията си от първа ръка. Нещо повече, в случай че хартиените облекла станат известни, американските заводи и производители на хартия също биха могли да се включат в пазара.
Един кореспондент вижда предприемач от Филаделфия да се разхожда по крайбрежната алея на Атлантик Сити в костюм от лека кафява хартия. И освен костюмът му е от хартия, споделя той на интервюиращия, само че и яката на ризата, и вратовръзката също. Самият костюм коства 75 цента, яката и вратовръзката по 7 цента, общо 89. Такъв костюм от вълна би му коствал 30 $ или повече.
Не единствено мъжкото облекло притегля внимание – хартиените облекла за дами и деца също се появяват по стелажите на доста търговски обекти. Снимка в пресата от 1920 година демонстрира три дами, които щастливо моделират хартиени облекла, за които се споделя, че костват от 25 до 50 цента. И, гласи надписът, „ те могат да се перат “. Всъщност някои хартиени облекла могат да се перат, въпреки и единствено на ръка, само че без да могат да се изцеждат, а би трябвало да бъдат окачени и да изсъхнат по този начин.
Следващото лято фотограф щраква жена на плаж в Чикаго, която носи бански за 1,50 $, основан от локален производител на хартия. Костюмът „ устоя изненадващо добре на всички проби за жестоко отнасяне и изхабяване от водата “, споделя се в надписа към фотографията. През есента производител още веднъж от Чикаго показва фантастични дамски шапки за 2 $ „ реплика на плява и плат, което никога не се вижда ”, допълнени, в някои случаи, с хартиени пера.
Не всички обаче са почитатели. Представител на Националната асоциация на производителите на облекло се подиграва, че хартиеното облекло „ няма да бъде използвано в Америка. Ние сме прекомерно привикнали да се движим динамично, с цел да носим дълго в книжен костюм. “
Списание Scientific American написа, че въпреки немският импорт „ да се приближава много до нашите американски хрумвания за евтини, само че носими облекла “, той е „ прекомерно тежък, с цел да бъде удобен “.
Дори хартиената индустрия не е въодушевена. „ Никой “, написа професор по горски материали от Йейл, „ не желае да носи хартиени облекла, в случай че може да получи нещо по-добро “.
Всъщност доникъде на 20-те години на предишния век новостта се изчерпа освен заради рестриктивните мерки на хартията, само че и поради мощния разцвет на Америка. Сега към този момент рядко някой мъж би желал да бъде забелязан в града с костюм за 60 цента.
