Кипиловско кале е скрито вдън горите
За Кипиловско кале може да се каже, че е една от най-добре съхранените замъци в страната ни и в същото време една от най-слабо познатите. Причината е елементарна - тя не е рекламиран туристически обект, надлежно инфраструктурата към нея не е развита. Това допуска, че до нея се стига след много целенасочени старания. За похлупак идва и неналичието на поддръжка, поради която крепостта е оставена на волята на времето в дълбоката букова гора.
Местонахождение
Крепостта се намира на връх Хисарлъка в Котленския Балкан, на към 7 км южно от село Кипилово, което пък е на 26 км на запад от Котел. Разположена е в северните скатове на седловината " Зеленич ", от която стартира басейнът на река Сайганица.
За да се стигне до калето, се минава през цялото село Кипилово (ако се пътува през Котленския проход), като на към километър след него има отклоняване наляво по стеснен асфалтиран път в посока към планината. Ако пък се идва от изток, то отбивката е вдясно, преди влизане в Кипилово.
По този дребен път се кара към 3 км, до момента в който се стигне до морава с място за паркиране на коли. Като ориентир там има и зона за отдих. По-нататък може да се кара единствено с високопроходим автомобил, като пътят продължава още към 2,5 км. Пеш това разстояние се взима за към половин час. Тогава се стига и до отбивката за крепостта, по която може да се мине ходом или още веднъж с джип. Но пък останалият път не е доста - към 20-ина минути. Постепенно се навлиза в гората и се стига до входа на Кипиловското кале. На места има спонтанни указателни табели, които улесняват търсенето.
Крепостта
Това, което прави усещане (извън неналичието на публични осведомителни табели), е какъв брой добре в действителност е непокътната тази твърдина. Голяма част от стените към момента стоят, като в огромната си част са високи към 3 м (и дебели към 2,5 м). Но тук-там височината доближава 8-10 м. Донякъде е съхранена източната врата, а много по-добре - западната. На стените има и две непокътнати потерни (малки порти). Предполага се, че те са били общо 11 на брой, като са служели и за секрети изходи при нужда.
Самата цитадела има форма на погрешен трапец, а вътрешната повърхност е към 8000 кв. м. Дълга е 180 метра, а оптималната широчина е 59 метра. В източната част се намира 12-метров водоснабдителен бунар.
Трябва да се означи, че крепостната стена следва ръба на скалните скатове, които са много стръмни, а тук-там и отвесни. Кипиловското кале е налично в действителност единствено от северозапад, откъдето е и методът. Стената е построена от ломени камъни, част от тях дялани, споени с корав червен хоросан.
Главната крепостна врата е врата, чийто втори етаж служи и като кула. Тя е и една от общо петте кули, ситуирани по ъглите. Най-важна е била таман северозападната портална кула, която сега е непокътната с височина над 6 м, само че е била и по-висока. Строежът на сходни кули е бил много известен, защото са били положително противопоставяне на обсадните машини. На портата е имало две порти - външна и вътрешна, които са били по този начин ситуирани под ъгъл, че да бъде допустимо по-трудно да се нападат с таран от една позиция.
Успоредно на северната крепостна стена има помещение, за което се допуска, че е служило като кулоар за бойците, като е имало караулно помещение, което е било и планувано и за последното място за отбрана на калето.
Заедно с останките от крепостните стени и отбранителни уреди са открити и руини на античен паметен център. Предположенията са, че става въпрос за раннохристиянска черква. Изводът се постанова от откритите в региона на Кипиловско кале две златни монети с облиците на император Константин І Велики и неговата майка Елена. Именно Константин вкарва християнството като публична вяра.
История
Кипиловско кале е известно също като Хърсовград, Хърсулград, Сайганица и Сайганско кале. Историческите сведения за тази цитадела не са изключително богати. Според братята Карел и Херман Шкорпил на това място се е намирала античната цитадела " Кирпилон пелон ".
Според метода на градеж се допуска, че калето е издигнато през V-VI век след Хр. за отбрана на Византийската империя от варварските нашествия от север. Най-вероятно крепостта е съществувала до края на Второто българско царство.
Археолозите смятат също по този начин, че тук са живели тракийски племена преди да бъде издигната твърдината. Основания дават мястото, на което е издигнато калето, изсичанията в скалите, както и скалните ниши.
Подобни защитни замъци против варварите са открити и към селата Беброво и Костел. Специално Кипиловско кале най-вероятно е било планувано за защита на Търновския път и близките направления, а и за северния метод към близкия проход " Железни врата ".
Неизползван капацитет
Дори единствено взор върху съчетанието сред добре непокътнатите стени и плъзналите измежду тях дървета и шубраци е задоволителен, с цел да стане ясно, че Кипиловско кале може да бъде приведено в доста по-добър тип. Крепости в много по-незапазено положение се радват на доста по-голяма известност. Всъщност човек би трябвало да пристигна тук и целеустремено да търси тази твърдина. Табелите " кале " са написани на ръка, чакълестият път, който е след асфалтирания, е много огромно предизвикателство за леки коли.
Дори леко усъвършенстване на трасето, дружно с някоя и друга осведомителна табела, би подобрило сензитивно ситуацията. Няма да е ненужно също калето да се почиства постоянно от плъзналите шубраци.
И това е единствено икономичният вид за разпространение на Кипиловско кале. Разпръснатите вътре остатъци от керамични съдове са като връх на айсберг какъв брой още капацитет има в това място. Малко по-сериозна инвестиция би трансформирала крепостта в един приключен комплекс, който да бъде измежду водещите забележителности в България.
Местонахождение
Крепостта се намира на връх Хисарлъка в Котленския Балкан, на към 7 км южно от село Кипилово, което пък е на 26 км на запад от Котел. Разположена е в северните скатове на седловината " Зеленич ", от която стартира басейнът на река Сайганица.
За да се стигне до калето, се минава през цялото село Кипилово (ако се пътува през Котленския проход), като на към километър след него има отклоняване наляво по стеснен асфалтиран път в посока към планината. Ако пък се идва от изток, то отбивката е вдясно, преди влизане в Кипилово.
По този дребен път се кара към 3 км, до момента в който се стигне до морава с място за паркиране на коли. Като ориентир там има и зона за отдих. По-нататък може да се кара единствено с високопроходим автомобил, като пътят продължава още към 2,5 км. Пеш това разстояние се взима за към половин час. Тогава се стига и до отбивката за крепостта, по която може да се мине ходом или още веднъж с джип. Но пък останалият път не е доста - към 20-ина минути. Постепенно се навлиза в гората и се стига до входа на Кипиловското кале. На места има спонтанни указателни табели, които улесняват търсенето.
Крепостта
Това, което прави усещане (извън неналичието на публични осведомителни табели), е какъв брой добре в действителност е непокътната тази твърдина. Голяма част от стените към момента стоят, като в огромната си част са високи към 3 м (и дебели към 2,5 м). Но тук-там височината доближава 8-10 м. Донякъде е съхранена източната врата, а много по-добре - западната. На стените има и две непокътнати потерни (малки порти). Предполага се, че те са били общо 11 на брой, като са служели и за секрети изходи при нужда.
Самата цитадела има форма на погрешен трапец, а вътрешната повърхност е към 8000 кв. м. Дълга е 180 метра, а оптималната широчина е 59 метра. В източната част се намира 12-метров водоснабдителен бунар.
Трябва да се означи, че крепостната стена следва ръба на скалните скатове, които са много стръмни, а тук-там и отвесни. Кипиловското кале е налично в действителност единствено от северозапад, откъдето е и методът. Стената е построена от ломени камъни, част от тях дялани, споени с корав червен хоросан.
Главната крепостна врата е врата, чийто втори етаж служи и като кула. Тя е и една от общо петте кули, ситуирани по ъглите. Най-важна е била таман северозападната портална кула, която сега е непокътната с височина над 6 м, само че е била и по-висока. Строежът на сходни кули е бил много известен, защото са били положително противопоставяне на обсадните машини. На портата е имало две порти - външна и вътрешна, които са били по този начин ситуирани под ъгъл, че да бъде допустимо по-трудно да се нападат с таран от една позиция.
Успоредно на северната крепостна стена има помещение, за което се допуска, че е служило като кулоар за бойците, като е имало караулно помещение, което е било и планувано и за последното място за отбрана на калето.
Заедно с останките от крепостните стени и отбранителни уреди са открити и руини на античен паметен център. Предположенията са, че става въпрос за раннохристиянска черква. Изводът се постанова от откритите в региона на Кипиловско кале две златни монети с облиците на император Константин І Велики и неговата майка Елена. Именно Константин вкарва християнството като публична вяра.
История
Кипиловско кале е известно също като Хърсовград, Хърсулград, Сайганица и Сайганско кале. Историческите сведения за тази цитадела не са изключително богати. Според братята Карел и Херман Шкорпил на това място се е намирала античната цитадела " Кирпилон пелон ".
Според метода на градеж се допуска, че калето е издигнато през V-VI век след Хр. за отбрана на Византийската империя от варварските нашествия от север. Най-вероятно крепостта е съществувала до края на Второто българско царство.
Археолозите смятат също по този начин, че тук са живели тракийски племена преди да бъде издигната твърдината. Основания дават мястото, на което е издигнато калето, изсичанията в скалите, както и скалните ниши.
Подобни защитни замъци против варварите са открити и към селата Беброво и Костел. Специално Кипиловско кале най-вероятно е било планувано за защита на Търновския път и близките направления, а и за северния метод към близкия проход " Железни врата ".
Неизползван капацитет
Дори единствено взор върху съчетанието сред добре непокътнатите стени и плъзналите измежду тях дървета и шубраци е задоволителен, с цел да стане ясно, че Кипиловско кале може да бъде приведено в доста по-добър тип. Крепости в много по-незапазено положение се радват на доста по-голяма известност. Всъщност човек би трябвало да пристигна тук и целеустремено да търси тази твърдина. Табелите " кале " са написани на ръка, чакълестият път, който е след асфалтирания, е много огромно предизвикателство за леки коли.
Дори леко усъвършенстване на трасето, дружно с някоя и друга осведомителна табела, би подобрило сензитивно ситуацията. Няма да е ненужно също калето да се почиства постоянно от плъзналите шубраци.
И това е единствено икономичният вид за разпространение на Кипиловско кале. Разпръснатите вътре остатъци от керамични съдове са като връх на айсберг какъв брой още капацитет има в това място. Малко по-сериозна инвестиция би трансформирала крепостта в един приключен комплекс, който да бъде измежду водещите забележителности в България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ