Изтъкнат юрист разби мотивите на Калпакчиев за освобождаването на убиеца Джок
За проблема „ Полфрийман “, за обръщението на шефа на Върховен касационен съд Лозан Панов, за това по какъв начин ще направляваме условността на предварителното освобождение на Джок Полфрийман и за политизирането на правосъдната власт беседваме с професора по конституционно право Пламен Киров. По тези и доста други тематики приказва професор Пламен Киров.
Кой е проф. Пламен Киров?
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната изборна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 година е парламентарен арбитър. По това време Пламен Киров е представител на България във Венецианската комисия за народна власт посредством право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати. В момента проф. Киров е комисар в Комисия за защита на конкуренцията.
Ето какво сподели той в изявление за в. Труд:
– Проф. Киров, коментирайте проблема „ Полфриймън “, който от седмици е в центъра на публичното внимание?
– Ще стартира от това, което направи съставът на Апелативния съд, управляван от арбитър Калин Калпакчиев. Със свое определение този състав предварително условно освободи от изтърпяване на остатъка от наказването Джок Полфрийман.
Последният беше наказан за ликвидиране и опит за ликвидиране на български жители.
Казусът е забавен не поради друго, а тъй като слага въпроса могат ли да бъдат коментирани решенията на съда, като несъмнено, няма спор по въпроса, че те би трябвало да бъдат изпълнявани след влизането им в действие.
– Всъщност редно ли е да се разясняват правосъдни решения и да се слага под подозрение правотата на съда?
– В българското общество целеустремено се постанова разбирането, че правосъдните решения не се разясняват, а се извършват. Без подозрение правосъдните решения следва да се извършват.
Две отзиви по въпроса няма, само че дали не могат да се разясняват – моето мнение се разминава с това на огромна част от магистратите. Магистратите не са богове, свръхчовеци, не са безгрешни, а са хора. Още римляните са споделили „ Errare humanum est “ човешко е да се бърка.
След като са хора като всички останали, значи, че и те не са защитени от неточности и когато са позволили такива за какво обществото да не ги разяснява? Никой не може да забрани на хората да четат и разясняват претекстовете към едно или друго правосъдно решение. В демократичното общество и страна всеки акт на държавен орган може да бъде коментиран и дискутиран.
Поведението на политиците, законите, одобрявани от Народното събрание, указите на президента, самодейностите на държавното управление, та даже дейностите на прокуратурата са пред погледа на обществото и то може да изрази мнение по тях. Как да бъде въведена възбрана, да се разяснява върху правилността на правосъдните актове?
По стичане на събитията съм чел много правосъдни актове и за жалост има случаи, в които съм се чудил ние с сътрудниците съдии дали четем едни и същи закони, или за какво ги разбираме по друг метод. Има и правосъдни решения, които са произнесени „ контра легем “, само че са влезнали в действие и са изпълнени. Как да не може да се разясняват претекстовете, или отсъствието на такива в правосъдните актове?
Това е недопустимо в общество, в което правото на мнение е изведено в конституционна полезност.
– Има ли нещо, което Ви смущава в претекстовете за предварителното освобождение на Полфрийман? Достатъчно аргументирани ли са изказванията, че той се е поправил?
– Точно това желаех да разясня. Безспорно правосъдният акт е стимулиран по някакъв метод. За да се стигне до определението, с което нарушителят е предварително условно освободен от изтърпяване на наказването „ отнемане от независимост “, би трябвало да се направи констатацията, че лицето се е поправило в резултат на към този момент изтърпяната част от наказването.
Така е реализирана главната цел на всяка наказателна мярка – превъзпитание на дееца. Как обаче се стига до този извод, в съответния случай – въз основата на причини, че лицето е полагало труд от самото начало, през което е било в пандиза?
Като поставя труд, Джок Полфрийман понижава периода на своето наказване – значи е стимулиран да поставя труд, без значение дали се е поправил или не. Какво е субективното отношение на дееца към осъщественото от него действие не излиза наяве. Дали той е осъзнал незаконния темперамент на държанието си в предишното, дали вътрешно в себе си го е отрекъл, никой не може да каже.
В случая полагането на труд не е доказателство, че лицето се е поправило. На последващо място, в резултат на престоя в пандиза нарушителят е научил български език. Извинявайте, само че в случай че един български жител е наказан на 20 години затвор в Австралия, той сигурно за това време ще научи британски език.
На последващо място Полфрийман е развивал дейна активност по отношение на правата на пандизчиите. Да, той реализира такава активност, само че по този метод се стреми да отбрани на първо място личните си ползи. Това, че пази правата при пандизчиите, единствено по себе си също не потвърждава, че лицето се е поправило.
Освен това пандизчията е контактувал с духовници, водил е беседи с тях, в това време приключва отдалечено висше обучение. Да, уплътнявал си е времето, а това, че човек е чел малко повече книги, с цел да реализира някаква степен на обучение – това също не може да се одобри, че е относимо към образуване на едно ново отношение към осъщественото в предишното действие.
– Моля ви, коментирайте застъпничеството на Българския хелзински комитет.
– Дадената позитивна характерност на Полфрийман, изключително след абсурда същият да бъде разгласен от този комитет за „ човек на годината “, идва сякаш допълнително.
И като се добави излязлата информация, че част от правосъдния състав е имала доста близки връзки с разнообразни планове на тази неправителствена организация, ми се коства, че се слага сериозна сянка на подозрение върху безпристрастността на този състав.
В резултат на всичко виждаме, че се предлага мярка при която лицето излиза на независимост, само че не в последните 2-3 години от една доста дълга присъда, а той изтърпява едвам малко повече от половината от наказването. Би трябвало да си дадем сметка, че това лице сега, в който излезе на независимост, ще напусне юрисдикцията на България.
– Тогава по-какъв метод ние ще направляваме условността на това предварително освобождение?
– Когато лицето не е под българска пълномощия, нашите институции могат да наблюдават неговото държание и дали няма да извърши друго закононарушение в изпитателния период. То най-вероятно ще бъде много надалеч от нас и ние по никакъв метод не можем да следим държанието му.
Постановената мярка не е опрощение, а предварително условно освобождение от изтърпяване на остатъка от наказването. Тепърва ще би трябвало да се упражнява надзор, с цел да се следи дали в действителност лицето се е поправило. Такъв надзор е неосъществим, когато Полфрийман напусне територията на Р България, а това несъмнено ще се случи. На последващо място, какво става с компенсацията на околните на жертвата на закононарушението.
Не е мъчно да осъзнаем, че напускането на територията на България на практика значи единствено едно – тези финансови отговорности въобще няма да бъдат изпълнени. И се появява един правосъден състав, както виждаме със съмнителна безпристрастност, който постановява определение, в резултат на което лицето излиза на независимост.
Е каква да бъде реакцията на българското общество?! По-голямата част реагира остро, непринудено и прочувствено, тъй като възприятието за правдивост още веднъж е накърнено, освен това не от резултата на правосъдния акт, а от това, че той е голословен, абсурден и погрешен. Част от магистратите пък скочиха с гърди да бранят един от дейните членове на Съюза на съдиите – Калин Калпакчиев.
Така едни почтени, в огромната си част хора, се вкараха в неравна борба с публичното мнение, единствено тъй като членуват в организацията Съюз на съдиите. Като капак на всичко в набралата инерция социална реакция пристигна и намесата на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
– Защо съгласно Вас шефът на Върховен касационен съд Лозан Панов пусна публично послание, с което настояваше час по-скоро да бъде пуснат на независимост Полфрийман?
– Очевидно една от задачите е да бъде предпазен Калин Калпакчиев. През последните дни чета и прелиствам обръщението на Лозан Панов, което е качено на страницата на Върховен касационен съд и просто не мога да реша към кой книжовен род да го причисля. На първо място не знам за какво едно персонално мнение и послание на магистрат е оповестено като документ на Върховен касационен съд.
Не разбирам и дали това послание ангажира мнението на всички съдии от Върховен касационен съд. Този въпрос остава открит и най-вероятно някакъв отговор би трябвало да му се даде. Питам се и като какъв Лозан Панов прави това послание.
Като върховен магистрат – едва ли, тъй като послание към българския народ по конституция могат да вършат президентът, министър председателят и ръководителят на Народното събрание – все политически лица. Самото послание е цялостно с политически квалификации и размислите на Лозан Панов във връзка с българската народна власт.
Ако това послание е направено от ръководителя на Върховен касационен съд като правист, т.е. в случай че той показва мнението си по проблема с определението на Апелативния съд, то би могъл да заключи дали става дума за един постоянен акт, който е влезнал в действие и следва да се извърши, както и че подобен акт не предстои на по-нататъшно атакуване и нищо повече.
– Правомерно ли би било такова мнение?
– При състояние, че Панов счита определението на Апелативния съд за дефинитивно, може да призове то да бъде изпълнено. В самото послание обаче е налице опит за жестоко вмешателство и целеустремен напън върху персонално изброени съдии, влизащи в състава на Върховен касационен съд, който ще прегледа настояването на Главния прокурор за обновяване на производството.
Квалификациите са доста забавни – магистратите са приканени първо доста бързо да се произнесат по един, както сподели Лозан Панов, „ обикновен от правна позиция проблем, с цел да се постави завършек на беззаконието и произвола “. На кое безвластие и произвол?
Че Джок Полфрийман правомерно е държан в център за бежанци. Лозан Панов директно влияе върху убеждението на магистратите по един безапелационен метод, тъй че те да се произнесат, подчинявайки се на неговото мнение по проблема. Това е неприемливо. Именно по тази причина ми се коства, че мястото на Лозан Панов изобщо не е в правосъдната власт.
Такъв недодялан напън върху независимостта на правосъден състав не съм чувал до в този момент да си е разрешил никой магистрат. Още повече, става дума за върховен магистрат административен началник на Върховен касационен съд. В обръщението зървам директна опасност към магистратите, които би трябвало да се произнесат вярно, тъй като в случай че съставът се произнесе в прорез с желанието на Панов, би настъпил апокалипсис, цялостен провал на правовата страна и върховенството на закона.
Това към този момент е прекомерно. В обръщението въпреки и косвено се дава оценка и на процедурата за номиниране и избор на нов основен прокурор. И тук квалификациите са прекомерно тежки като се стига до извънредно остро опълчване и предоставяне на голословни оценки по отношение на сътрудници от правосъдната власт.
Да не забравяме и невъздържаното и несвоевременно държание на Панов във връзка с част от членовете на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и тяхната естествена и вярна реакция да му изискат оставката.
– Как да си разбираем острите реакции и митингите, свързани с избора на нов основен прокурор?
– Не бива да ни учудва, че има остри реакции и митинги за избора на съответен претендент. Ние си имаме политически партии, чиито политически стратегии са съсредоточени най-много върху мечтаната от тях промяна в правосъдната власт, която пък се свежда до битка с основния прокурор.
Когато такива политически субекти насочат своята интензивност във връзка с съд, прокуратура и разследване, естествено, че могат да се индуцират сходни прояви. Струва ми се, че това което следим, е резултат на целенасочена активност на политически субекти.
Всъщност получи се едно „ хорово “ осъществяване, като се намесиха и неправителствени организации, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите, както и „ солисти “ в лицето на известни анализатори и общественици. Лозан Панов не остана безразличен.
– Критиките в началото бяха ориентирани против това, че има една единствена кандидатура за основен прокурор. Това казус ли е?
– И в предишното е имало единствени кандидатури. Настоящата обстановка не е трагично изключение. Нали измененията от 2015 година на Конституцията и обособяването във Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, имаше за цел точно това – при назначението на магистрати в съответните квоти – съдиите да се произнасят при назначението на съдии и да оферират кандидатури без намесата на прокурорите, както и противоположното.
Това беше „ революционната “ смяна на Конституцията, препоръчана от Христо Иванов. Е, това е реалност.
Имаме разделяне на две колегии. Прокурорите, явно се сплотяват към една кандидатура, тази на Иван Гешев. И това се приема в някои среди като извънредно проблематично, застрашаващо надали не по-нататъшното развиване на правосъдната власт и на правовата страна.
От друга страна се приканваше министърът на правораздаването да номинира различна спомагателна кандидатура. А представяте ли си какво щеше да стане, в случай че в надпреварата, вместо кандидатура от професионалните среди бъде издигната и предпочетена политическа кандидатура на министъра на правораздаването.
Тогава обвиняванията щяха да са, че изпълнителната власт си постанова комфортен за нея основен прокурор. И по тази причина, напълно естествено министърът на правораздаването отхвърли да предложи кандидатура.
Кой е проф. Пламен Киров?
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 година в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната изборна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 година е парламентарен арбитър. По това време Пламен Киров е представител на България във Венецианската комисия за народна власт посредством право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати. В момента проф. Киров е комисар в Комисия за защита на конкуренцията.
Ето какво сподели той в изявление за в. Труд:
– Проф. Киров, коментирайте проблема „ Полфриймън “, който от седмици е в центъра на публичното внимание?
– Ще стартира от това, което направи съставът на Апелативния съд, управляван от арбитър Калин Калпакчиев. Със свое определение този състав предварително условно освободи от изтърпяване на остатъка от наказването Джок Полфрийман.
Последният беше наказан за ликвидиране и опит за ликвидиране на български жители.
Казусът е забавен не поради друго, а тъй като слага въпроса могат ли да бъдат коментирани решенията на съда, като несъмнено, няма спор по въпроса, че те би трябвало да бъдат изпълнявани след влизането им в действие.
– Всъщност редно ли е да се разясняват правосъдни решения и да се слага под подозрение правотата на съда?
– В българското общество целеустремено се постанова разбирането, че правосъдните решения не се разясняват, а се извършват. Без подозрение правосъдните решения следва да се извършват.
Две отзиви по въпроса няма, само че дали не могат да се разясняват – моето мнение се разминава с това на огромна част от магистратите. Магистратите не са богове, свръхчовеци, не са безгрешни, а са хора. Още римляните са споделили „ Errare humanum est “ човешко е да се бърка.
След като са хора като всички останали, значи, че и те не са защитени от неточности и когато са позволили такива за какво обществото да не ги разяснява? Никой не може да забрани на хората да четат и разясняват претекстовете към едно или друго правосъдно решение. В демократичното общество и страна всеки акт на държавен орган може да бъде коментиран и дискутиран.
Поведението на политиците, законите, одобрявани от Народното събрание, указите на президента, самодейностите на държавното управление, та даже дейностите на прокуратурата са пред погледа на обществото и то може да изрази мнение по тях. Как да бъде въведена възбрана, да се разяснява върху правилността на правосъдните актове?
По стичане на събитията съм чел много правосъдни актове и за жалост има случаи, в които съм се чудил ние с сътрудниците съдии дали четем едни и същи закони, или за какво ги разбираме по друг метод. Има и правосъдни решения, които са произнесени „ контра легем “, само че са влезнали в действие и са изпълнени. Как да не може да се разясняват претекстовете, или отсъствието на такива в правосъдните актове?
Това е недопустимо в общество, в което правото на мнение е изведено в конституционна полезност.
– Има ли нещо, което Ви смущава в претекстовете за предварителното освобождение на Полфрийман? Достатъчно аргументирани ли са изказванията, че той се е поправил?
– Точно това желаех да разясня. Безспорно правосъдният акт е стимулиран по някакъв метод. За да се стигне до определението, с което нарушителят е предварително условно освободен от изтърпяване на наказването „ отнемане от независимост “, би трябвало да се направи констатацията, че лицето се е поправило в резултат на към този момент изтърпяната част от наказването.
Така е реализирана главната цел на всяка наказателна мярка – превъзпитание на дееца. Как обаче се стига до този извод, в съответния случай – въз основата на причини, че лицето е полагало труд от самото начало, през което е било в пандиза?
Като поставя труд, Джок Полфрийман понижава периода на своето наказване – значи е стимулиран да поставя труд, без значение дали се е поправил или не. Какво е субективното отношение на дееца към осъщественото от него действие не излиза наяве. Дали той е осъзнал незаконния темперамент на държанието си в предишното, дали вътрешно в себе си го е отрекъл, никой не може да каже.
В случая полагането на труд не е доказателство, че лицето се е поправило. На последващо място, в резултат на престоя в пандиза нарушителят е научил български език. Извинявайте, само че в случай че един български жител е наказан на 20 години затвор в Австралия, той сигурно за това време ще научи британски език.
На последващо място Полфрийман е развивал дейна активност по отношение на правата на пандизчиите. Да, той реализира такава активност, само че по този метод се стреми да отбрани на първо място личните си ползи. Това, че пази правата при пандизчиите, единствено по себе си също не потвърждава, че лицето се е поправило.
Освен това пандизчията е контактувал с духовници, водил е беседи с тях, в това време приключва отдалечено висше обучение. Да, уплътнявал си е времето, а това, че човек е чел малко повече книги, с цел да реализира някаква степен на обучение – това също не може да се одобри, че е относимо към образуване на едно ново отношение към осъщественото в предишното действие.
– Моля ви, коментирайте застъпничеството на Българския хелзински комитет.
– Дадената позитивна характерност на Полфрийман, изключително след абсурда същият да бъде разгласен от този комитет за „ човек на годината “, идва сякаш допълнително.
И като се добави излязлата информация, че част от правосъдния състав е имала доста близки връзки с разнообразни планове на тази неправителствена организация, ми се коства, че се слага сериозна сянка на подозрение върху безпристрастността на този състав.
В резултат на всичко виждаме, че се предлага мярка при която лицето излиза на независимост, само че не в последните 2-3 години от една доста дълга присъда, а той изтърпява едвам малко повече от половината от наказването. Би трябвало да си дадем сметка, че това лице сега, в който излезе на независимост, ще напусне юрисдикцията на България.
– Тогава по-какъв метод ние ще направляваме условността на това предварително освобождение?
– Когато лицето не е под българска пълномощия, нашите институции могат да наблюдават неговото държание и дали няма да извърши друго закононарушение в изпитателния период. То най-вероятно ще бъде много надалеч от нас и ние по никакъв метод не можем да следим държанието му.
Постановената мярка не е опрощение, а предварително условно освобождение от изтърпяване на остатъка от наказването. Тепърва ще би трябвало да се упражнява надзор, с цел да се следи дали в действителност лицето се е поправило. Такъв надзор е неосъществим, когато Полфрийман напусне територията на Р България, а това несъмнено ще се случи. На последващо място, какво става с компенсацията на околните на жертвата на закононарушението.
Не е мъчно да осъзнаем, че напускането на територията на България на практика значи единствено едно – тези финансови отговорности въобще няма да бъдат изпълнени. И се появява един правосъден състав, както виждаме със съмнителна безпристрастност, който постановява определение, в резултат на което лицето излиза на независимост.
Е каква да бъде реакцията на българското общество?! По-голямата част реагира остро, непринудено и прочувствено, тъй като възприятието за правдивост още веднъж е накърнено, освен това не от резултата на правосъдния акт, а от това, че той е голословен, абсурден и погрешен. Част от магистратите пък скочиха с гърди да бранят един от дейните членове на Съюза на съдиите – Калин Калпакчиев.
Така едни почтени, в огромната си част хора, се вкараха в неравна борба с публичното мнение, единствено тъй като членуват в организацията Съюз на съдиите. Като капак на всичко в набралата инерция социална реакция пристигна и намесата на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
– Защо съгласно Вас шефът на Върховен касационен съд Лозан Панов пусна публично послание, с което настояваше час по-скоро да бъде пуснат на независимост Полфрийман?
– Очевидно една от задачите е да бъде предпазен Калин Калпакчиев. През последните дни чета и прелиствам обръщението на Лозан Панов, което е качено на страницата на Върховен касационен съд и просто не мога да реша към кой книжовен род да го причисля. На първо място не знам за какво едно персонално мнение и послание на магистрат е оповестено като документ на Върховен касационен съд.
Не разбирам и дали това послание ангажира мнението на всички съдии от Върховен касационен съд. Този въпрос остава открит и най-вероятно някакъв отговор би трябвало да му се даде. Питам се и като какъв Лозан Панов прави това послание.
Като върховен магистрат – едва ли, тъй като послание към българския народ по конституция могат да вършат президентът, министър председателят и ръководителят на Народното събрание – все политически лица. Самото послание е цялостно с политически квалификации и размислите на Лозан Панов във връзка с българската народна власт.
Ако това послание е направено от ръководителя на Върховен касационен съд като правист, т.е. в случай че той показва мнението си по проблема с определението на Апелативния съд, то би могъл да заключи дали става дума за един постоянен акт, който е влезнал в действие и следва да се извърши, както и че подобен акт не предстои на по-нататъшно атакуване и нищо повече.
– Правомерно ли би било такова мнение?
– При състояние, че Панов счита определението на Апелативния съд за дефинитивно, може да призове то да бъде изпълнено. В самото послание обаче е налице опит за жестоко вмешателство и целеустремен напън върху персонално изброени съдии, влизащи в състава на Върховен касационен съд, който ще прегледа настояването на Главния прокурор за обновяване на производството.
Квалификациите са доста забавни – магистратите са приканени първо доста бързо да се произнесат по един, както сподели Лозан Панов, „ обикновен от правна позиция проблем, с цел да се постави завършек на беззаконието и произвола “. На кое безвластие и произвол?
Че Джок Полфрийман правомерно е държан в център за бежанци. Лозан Панов директно влияе върху убеждението на магистратите по един безапелационен метод, тъй че те да се произнесат, подчинявайки се на неговото мнение по проблема. Това е неприемливо. Именно по тази причина ми се коства, че мястото на Лозан Панов изобщо не е в правосъдната власт.
Такъв недодялан напън върху независимостта на правосъден състав не съм чувал до в този момент да си е разрешил никой магистрат. Още повече, става дума за върховен магистрат административен началник на Върховен касационен съд. В обръщението зървам директна опасност към магистратите, които би трябвало да се произнесат вярно, тъй като в случай че съставът се произнесе в прорез с желанието на Панов, би настъпил апокалипсис, цялостен провал на правовата страна и върховенството на закона.
Това към този момент е прекомерно. В обръщението въпреки и косвено се дава оценка и на процедурата за номиниране и избор на нов основен прокурор. И тук квалификациите са прекомерно тежки като се стига до извънредно остро опълчване и предоставяне на голословни оценки по отношение на сътрудници от правосъдната власт.
Да не забравяме и невъздържаното и несвоевременно държание на Панов във връзка с част от членовете на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и тяхната естествена и вярна реакция да му изискат оставката.
– Как да си разбираем острите реакции и митингите, свързани с избора на нов основен прокурор?
– Не бива да ни учудва, че има остри реакции и митинги за избора на съответен претендент. Ние си имаме политически партии, чиито политически стратегии са съсредоточени най-много върху мечтаната от тях промяна в правосъдната власт, която пък се свежда до битка с основния прокурор.
Когато такива политически субекти насочат своята интензивност във връзка с съд, прокуратура и разследване, естествено, че могат да се индуцират сходни прояви. Струва ми се, че това което следим, е резултат на целенасочена активност на политически субекти.
Всъщност получи се едно „ хорово “ осъществяване, като се намесиха и неправителствени организации, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите, както и „ солисти “ в лицето на известни анализатори и общественици. Лозан Панов не остана безразличен.
– Критиките в началото бяха ориентирани против това, че има една единствена кандидатура за основен прокурор. Това казус ли е?
– И в предишното е имало единствени кандидатури. Настоящата обстановка не е трагично изключение. Нали измененията от 2015 година на Конституцията и обособяването във Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, имаше за цел точно това – при назначението на магистрати в съответните квоти – съдиите да се произнасят при назначението на съдии и да оферират кандидатури без намесата на прокурорите, както и противоположното.
Това беше „ революционната “ смяна на Конституцията, препоръчана от Христо Иванов. Е, това е реалност.
Имаме разделяне на две колегии. Прокурорите, явно се сплотяват към една кандидатура, тази на Иван Гешев. И това се приема в някои среди като извънредно проблематично, застрашаващо надали не по-нататъшното развиване на правосъдната власт и на правовата страна.
От друга страна се приканваше министърът на правораздаването да номинира различна спомагателна кандидатура. А представяте ли си какво щеше да стане, в случай че в надпреварата, вместо кандидатура от професионалните среди бъде издигната и предпочетена политическа кандидатура на министъра на правораздаването.
Тогава обвиняванията щяха да са, че изпълнителната власт си постанова комфортен за нея основен прокурор. И по тази причина, напълно естествено министърът на правораздаването отхвърли да предложи кандидатура.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ