За какво се сещате, когато чуете Пловдив? За мнозина името

За какво се сещате, когато чуете Пловдив? За мнозина името на града е знак на антична история, просвета и най-много изкуство - по дребните улички на Стария град и Капана, в множеството галерии и най-много събития навън.

Едно от събитията, които годишно събират хора от всички краища на България и света, е " Нощ / Пловдив " - сигурно най-големият " тринощен " конгрес за изкуство и едно най-разпознаваемите културни събития у нас, които ще ни показват по време на " Пловдив - Европейска столица на културата 2019 ".

Зад него стои фондация " Отворени изкуства " - организация, на която освен града, а и цяла България дължи доста. Освен, че провежда огромното събитие, екипът на фондацията се е заел да разпространява актуалното изкуство у нас - една не напълно позната зона за актуалния българин, само че която стартира от ден на ден да се " намества " в културните стратегии на страната, а ползата към нея се усилва годишно.

И това напълно не е инцидентно. Една дама носи на раменете си отговорността за популяризирането на българското модерно изкуство, а нейното име е Веселина Сариева .

Освен че оглавява " Отворени изкуства ", тя е създател и на изложба " Сариев "   (Sariev Contemporary) - организациите, стоящи зад първото излизане на актуалното изкуство отвън университетските аудитории и тесни експертни кръгове - " Въведение в актуалното изкуство " . Ежегодно тя се нагърбва със задачата да провежда лекции с изтъкнати личности освен от българските, само че и от международните културни среди. Благодарение на събитието тази година за първи път у нас дойде куратор от един от най-големите и известни музеи за модерно изкуство в света - " Тейт " (Tate Modern) , а интересът към събитието се усилва с всяко издание.

Веселина Сариева и Изабела Мейдмънт - куратор от изложба " Тейт " - Лондон, по време на лекциите " Въведение в актуалното изкуство "

Веселина е родом от Пловдив, само че признава, че се " усеща на всички места ". Завършила е сръбска и хърватска лингвистика, през 2004 година открива изложба " Сариев " за модерно изкуство, малко по-късно се появяват и " Отворените изкуства ", както и първата онлайн платформа у нас за културни събития и международни вести в региона - " Artnewscafe " . 

И с това надалеч не се изчерпва работата ѝ като представител на българско модерно изкуство у нас и по света - различна карта на Пловдив, колекционерски конгрес, организация за поддръжка на млади български актьори... Благодарение на цялостната и работа в продължение на повече от десетилетие можем да кажем единствено едно - Веселина е един от моторите на изкуството в България, с помощта на които пред нас се разкриват нови хоризонти на мисълта и естетическото схващане.

Какво я предизвика да разгърне толкоз огромна работа, мъчно ли е да организираш сходен вид събития на родна почва и къде се намира страната ни във връзка с актуалното изкуство си приказваме с нея - Веселина Сариева:

Какво Ви обърна към изкуството и най-много към актуалното такова и за какво решихте да го разпространявате у нас?

Израснала съм в среда, за която изкуството беше метод на живот и отношение към света. Прабаба ми, дядо ми и татко ми бяха колекционери, татко ми беше и стихотворец и експериментираше със словото и облика. Към актуалното изкуство ме обърна моята визия за света и отговорите, които получавах от него. А по отношение на популяризирането - неналичието на знания за модерно изкуство в българската среда и нуждата от основаване на подтекст за аудитория, както и разширение на хоризонта в естетическото и етическо мислене отвън родното и клиширано оценяване на стойности.

Къде се намира сега актуалното изкуство в България, на какъв стадий от своето развиване е спрямо другите европейски страни като да вземем за пример Англия?

В България, а и отвън нея, има доста български модерни актьори, които са съизмерими с най-хубавите създатели и са изцяло в трендовете на актуалното изкуство в света. Друг е въпросът за тяхната известност в България и неналичието на институционална политика към българското модерно изкуство, освен за образните изкуства, а изобщо.



Не е въпросът за гении, а за отношение на страната, на обичайни обединения, на цялата просветителна система, за които актуалното изкуство е нещо екзотично, не е притежател на “национална горделивост ”. С дребни изключения следим преобладаваща назадничавост, доза провинциалност и отвращение за нищо ново България.

Защо решихте да организирате лекциите " Въведение в актуалното изкуство "?

Както към този момент загатнах, този модел на просветителна активност се наложи от нуждата за генериране на подтекста на актуалното изкуство в България. Контекст, чието развиване би дало резултат върху необятен кръг ангажирани с културния бранш, само че и публичното развиване като цяло. Така “Въведение в актуалното изкуство ” оказва помощ за професионалното позициониране или израстване на художници, куратори, музейни специалисти, галеристи, търговци на изкуство, само че и също по този начин осветява значими публични тематики посредством изкуството, което показва.

Отворени ли са сънародниците ни към сходен вид събития? Те са относително ново събитие - прави ми усещане, че няма доста сходни събития, отворени за необятната публика, а освен за университетските среди.

Започнало като бутиково събитие, “Въведение в актуалното изкуство ” с годините събира все по-многобройна публика освен от професионалните среди, а и от хора с нехудожествено обучение, за които познанията за актуалното изкуство уголемяват погледа им освен за изкуството, а за живота и методите на неговото разбиране и интерпретиране. Това е същинско излизане отвън тесните рамки на наложеното като красиво, стойностно и етично. Не единствено в София, само че и лекциите в Пловдив провокираха огромен интерес. Много значимо е разширението на тематичния обсег, срещите “от първо лице ” със значими създатели, колекционери, куратори, арт критици, изкуствоведи.

Предизвикателство ли бе за Вас и екипа Ви да организирате такова събитие у нас? Събитието се радва на значителен интерес.

И предизвикателно, и мъчно, като се има поради това, че ние започнахме в обстановка, в която поддръжката за просветителни начинания е оскъдна. Минали сме през тежки интервали, само че сме стискали зъби и сме дали всичко от себе си единствено, с цел да не прекъснем започнатото. Защото това щеше да резонира и при нашите почитатели и хора, които ни поддържат.

Трудно е, тъй като имаме интернационалната логистика, нуждата от развиване на персонални контакти и всекидневно отбраняване на доверието към фондацията и галерията, с цел да се привлекат значими имена от интернационалната арт сцена. Обичайните компликации по организацията и цялостното протичане обаче имат смисъл, като се вижда резултата от постигнатото и насладата на хората, приветствените имейли, гледанията в " Yotube " на лекциите и не на последно място - признанието от университетските среди.

Разкажете ни по какъв начин мина последното издание на " Въведението " и какво да чакаме от идващите лекции.

Последното “Въведение ” прегледа една малко обсъждана, само че все по-актуална в професионалните интернационалните среди тематика – пърформaнс изкуството. В рамките на четири вълнуващи лекции през ноември, обединени под тематиката “100 години изкуство на действието. Живото изкуство сред театралното и действителното ”, се срещнахме от първо лице с разказите на четирима специалисти с дълготраен опит и многообразен допир с изкуството на пърформaнса. Гост-лекторите бяха Изабела Мейдмънт (куратор в " Tate Modern " ), Ани Васева (режисьор), Снежанка Михайлова (философ и преподавател) и Албена Михайлова (един от най-ранните пърформанс актьори у нас). Те ни срещнаха освен с историята и развиването на пърформaнса, само че по какъв начин и за какво може да се колекционира този тип изкуство, по какъв начин да се съхранява. Много съм признателна на модератора Вера Млечевска, която предложи тематиката и работеше с лекторите по самите тематики.



Следващите стъпки са свързани с изданието, което ще се реализира през 2018 година. Една от най-мащабните е, че като част от програмата ни " Въведение в актуалното изкуство " стартираме плана " CARGO ", който ще бъде нова онлайн платформа за разпространение на българско модерно изкуство, и в традицията на дългогодишната ни стратегия ще предлага срещи с специалисти, лекции, изявления и просветителни събития, които да ни приближат към света на актуалното изкуство. Проектът е подсилен от " Пловдив 2019 – Европейска столица на културата ".

През 2018 година фондацията ни ще издаде две книги – едната е дълго чаканата история на българското актуалното изкуство на Весела Ножарова, другата е на известният мъдрец Боян Манчев.

Вие се занимавате освен с организирането на лекциите, само че стоите зад едно от най-обичаните културни събития у нас - " Нощ / Пловдив ", стоите и зад редица забавни изложения. Защо актуалния човек би трябвало да се интересува от изкуство, да посещава сходни събития и елементарно ли е в забързаното ни всекидневие да го разберем и изживеем пълноценно?

Съвременният човек по тази причина е актуален - с цел да бъде съответен с проблемите, облиците, страстите и провокациите на времето, в което живее. Да настрои сетивата си за " вибрациите " на протичащото се, а не да преповтаря от дълго време отминали опити. В това отношение изкуството по един недидактичен метод му подсказва въпроси, само че не и отговори (те са лични), демонстрира гледни точки, провокира любознание, по този начин належащо, с цел да се живее пълноценно.

Центърът на фондацията е в Пловдив. Защо избрахте този град за дом на концепциите Ви?

В актуалния свят понятието столица е годно за немодернизираните страни, анахронични като устройство, ръководство и нрав. За страдание България е една от тях. Разбирам, че обичайно сме определяни като пловдивска организация, тъй като там е нашият “културен център без покрив ” и това е доста симпатично, само че ние имаме редица официални и неофициални действия в София, даже софийска регистрация.

Какво Ви следва от тук нататък, по какъв начин могат нашите читатели да се свържат с " Отворени изкуства " и да схванат за идните планове?

Следете бюлетина ни, където сме доста прецизни.