- За какво искаш да помолиш? - Ако с детето

- За какво искаш да помолиш?

- Ако с детето ми се случи нещо неприятно … Дойдох да те помоля да го спасиш и запазиш!

- Но аз това и върша – съществено споделил Господ – белким съм ти дал мотив да се съмняваш в моята грижа?

- Не, само че … В живота има толкоз доста рискове, неприятни въздействия, остри завои … А той е в такава възраст, че желае всичко да опита, на всички места да влезе … Да се покаже. Много се опасявам, че ще го отнесе потока … Ще сбърка и ще го боли.

- Е, идващият път ще бъде по-внимателен, тъй като ще научи нещата по сложния метод и ще разбере какво е болежка – споделил Господ– Това е добър опит!

Защо не му даваш да се научи?

- Защото желая да го избавя от болката – самоотвержено възкликнала майката – ето, ти виждаш, аз нося постоянно със себе си този чувал със плява, с цел да го подлагам там, където той може да падне.

- Но той може да падне на всички места – замислено дал отговор Господ – дори от личното си легло може да падне.

- Да, само че има такава поговорка „ Ако знаеш къде ще паднеш, там би си постлал “, по този начин аз се пробвам да го обезопася.

- И ти искаш, аз да го обкръжа отвред със плява? Добре! А в този момент погледни.

И Господ направил цяла купчина плява и я хвърлил в света. Сламата попаднала тъкмо в задачата, тя обиколила отвред синът на дамата, отделяйки го от всевъзможни рискове и неволи, от всички съблазни и изкушения, а с това и от живота. Жената видяла по какъв начин нейния наследник се опитвал да се движи насам и натам, разтварял сламките и желал да се промъкне през тях, само че сламата прецизно се придвижвала към него, подготвена да смекчи всеки удар, насочен към него. Синът се мятал, опитвал да пробие сламената ограда, само че най-после се отчаял и се ядосал. Извадил от джоба си кибрит и запалил сламата.

Избухнал огън и картината се изпълнила с пушек.

- Сине, – закрещяла дамата – пристигам ти на помощ!

- Искаш да прибавиш в огъня още плява? – попитал Господ – имай поради, че колкото повече плява слагат родителите, толкоз е по-силно желанието на децата да се измъкнат от нея непременно. Ако това не стане, човек може да подпали и живота си. Нали той не знае какво е болежка и какво значи да направиш избор ….

- Но аз не мога да позволи това! – заплакала дамата – моят чувал със плява ще го избави!

- Ти си мисли, че това е чувал със плява, само че грубо се лъжеш – споделил Господ – в реалност това е чувал с проблеми. Всички ужаси, които си представяш, всички опасения, които живеят в теб, всичките ти страхове, с които си изпълнена, се намират в този чувал. Всичко, за което мислиш и се тревожиш, набира мощ и се разраства, тъй като ти му даваш сила за това.

Поради това твоя товар е толкоз съкрушен и твоят тил е изтощен …

- Нима аз не би трябвало да се грижа за сина си? – в неразбиране сбърчила чело дамата – и това ми го казваш ти, Господи?

- Грижи се, колкото искаш. Това е работа на майката. Но не би трябвало да се безпокоиш. Аз ще се погрижа за него. Позволи ми да си правя работата.

Просто не ми пречи. Но това както разбирам е въпрос на вяра…

- Знаеш ли какво, Господи? – откакто помислила дамата заговорила – ще ми дадеш ли кибритена съчка?

- Разбира се, а какво ще правиш с нея?

- Ще запаля чувала с проблемите си – усмихнала се дамата – и ще се науча да ти се поверявам същински. Падайки и ставайки, грешейки и поправяйки грешките си, с признателност одобрявам и наслада, и болежка. И помогни на сина ми да направи същото.

- Това е вярно решение – усмихнал се Господ – ах, тези паники! Огън да ги гори!

- Доверявам ти се и ти посвещавам сина си – шепнела дамата, като гледала по какъв начин чувала с проблеми се превръщал в пепел. Гърбът й се изправил, вдигнала нагоре глава, а погледа й станал явен и чист – аз имам вяра, Господи, че всичко това се случва в изгода за самите нас. Сега, аз в действителност имам вяра!