10 лева струва на производителите литър качествено вино
За качеството на българското вино може да се приказва доста. България е на международно равнище като качество, само че през последните години и браншът, и страната не са създали нищо за него, то не е подкрепено по никакъв метод. Това посочи Йордан Чорбаджийски, търговски шеф на винарната „ Черноморско злато Поморие “ (Black Sea Gold Pomorie) и ръководител на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България, по време на кръгла маса на тематика „ За качеството на българското вино “, която се организира в Българска телеграфна агенция.
По думите му лозаро-винарството е най-проверяваният отрасъл и няма лицензиран производител, който да не си следи качеството. Според Чорбаджийски в доста случаи българските виновност са в пъти по-качествени от вносните. „ Всички имаме лаборатории, всяка партида минава през лаборатории. Относно вносните виновност, като браншова организация вземаме вино на инцидентен принцип и го тестваме в нашите лаборатории. При несъответствия подаваме сигнал към Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) “, изясни той. Чорбаджийски прикани сигналите, които се подават, да са тествани, тъй като срутват продажбите.
От 1300 инспекции сме установили близо 800 нарушавания, огромна част свързани с нелоялни търговски практики. Те се показват главно в придаване на свойства и качества на продуктите, които те не имат, и това завишава цената, сподели Ангел Джалев от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП). Той приканва всички консуматори да подават сигнали както към КЗП, по този начин и към БАБХ, когато имат подозрения, че са ощетени.
„ Безопасност и качество са две напълно разнообразни неща – през последните няколко години отклоненията при инспекциите са свързани главно с качеството, само че рисков артикул, аз съм от 2001 година в организацията, нямам спомен да сме имали “, сподели инж. Даниела Фърцова, основен шеф на Главна дирекция „ Контрол в лозаро-винарския бранш “ в ИАЛВ. На въпрос по отношение на контрола на домашното вино и за какво се позволява то да се продава на всички места, тя уточни, че още веднъж би трябвало да се подават сигнали и те са основни.
Главният секретар на ИАЛВ Нина Филипова добави, че Агенцията реализира надзор планово и извънпланово, по сигнали, като доста разчита на такива от неправителствени организации. „ Производители, които са регистрирани, са изпълнителни, съблюдават разпоредбите. Нарушителите са главно тези отвън закона “, съобщи тя.
„ Произвеждаме фантастични виновност, споделям го от моя дълготраен опит. Хората, които създават виното в България, са същински експерти “, изрази мнението си Венцислав Любенов от „ Вила Юстина “. По думите му проблемите са дълбоки. „ Държавата не оказва помощ с нищо, на моменти даже пречи. Същевременно рестриктивните ограничения са страхотни “, съобщи той. Любенов изясни, че виното ни е скъпо, тъй като основаването на 1 дка лозе сега коства към 4000 лв.. В някои страни дотациите за 1 дка са 400 евро, у нас те са едвам 15 евро – що се касае за пасища.
„ За да произведеш качествено грозде, цената е сред 0,80 и 1,20 лв.. За една бутилка вино са нужни 1-1,5 кг грозде, което излиза към 1,50 лв. единствено за грозде. Оттам се стартира – ферментации, ток, биологични материали, които да речем са още 2 лв.. Следват бутилка, запушалка, капсула, етикети, кашони. Стигнахме към този момент до 8 лв.. Залагаш най-малко 30 % за дистрибутор и в случай че заложиш 10 % облага – стигнахме почти до 10 лв.. Значи всичко под тази сума е подозрително в България “, описа Любенов.
„ Важно е да намерим метода, да посочим спецификите на българското вино, защото с Мерло и Каберне совиньон мъчно можем да конкурираме международните производители “, разяснява доцент доктор Христо Спасов, началник на катедра „ Технология на виното и пивото “, зам.-ректор „ Учебна активност и научен състав “ на Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив.
Що се отнася до проблеми с кутиите с вино (Bag in box), по негови наблюдения много се е вдигнало качеството, а в същото време това е много комфортно. Венцислав Любенов от „ Вила Юстина “ добави, че има в действителност качествени виновност в кутии, само че има и много взаимни отстъпки. Все отново по думите му това е международна наклонност.
„ Потребителите са най-важните регулаторни органи и би трябвало да се разчита на тяхната дума “, заключи Андрей Велчев, ръководител на съдружие „ За налична и качествена храна “.
По думите му лозаро-винарството е най-проверяваният отрасъл и няма лицензиран производител, който да не си следи качеството. Според Чорбаджийски в доста случаи българските виновност са в пъти по-качествени от вносните. „ Всички имаме лаборатории, всяка партида минава през лаборатории. Относно вносните виновност, като браншова организация вземаме вино на инцидентен принцип и го тестваме в нашите лаборатории. При несъответствия подаваме сигнал към Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) “, изясни той. Чорбаджийски прикани сигналите, които се подават, да са тествани, тъй като срутват продажбите.
От 1300 инспекции сме установили близо 800 нарушавания, огромна част свързани с нелоялни търговски практики. Те се показват главно в придаване на свойства и качества на продуктите, които те не имат, и това завишава цената, сподели Ангел Джалев от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП). Той приканва всички консуматори да подават сигнали както към КЗП, по този начин и към БАБХ, когато имат подозрения, че са ощетени.
„ Безопасност и качество са две напълно разнообразни неща – през последните няколко години отклоненията при инспекциите са свързани главно с качеството, само че рисков артикул, аз съм от 2001 година в организацията, нямам спомен да сме имали “, сподели инж. Даниела Фърцова, основен шеф на Главна дирекция „ Контрол в лозаро-винарския бранш “ в ИАЛВ. На въпрос по отношение на контрола на домашното вино и за какво се позволява то да се продава на всички места, тя уточни, че още веднъж би трябвало да се подават сигнали и те са основни.
Главният секретар на ИАЛВ Нина Филипова добави, че Агенцията реализира надзор планово и извънпланово, по сигнали, като доста разчита на такива от неправителствени организации. „ Производители, които са регистрирани, са изпълнителни, съблюдават разпоредбите. Нарушителите са главно тези отвън закона “, съобщи тя.
„ Произвеждаме фантастични виновност, споделям го от моя дълготраен опит. Хората, които създават виното в България, са същински експерти “, изрази мнението си Венцислав Любенов от „ Вила Юстина “. По думите му проблемите са дълбоки. „ Държавата не оказва помощ с нищо, на моменти даже пречи. Същевременно рестриктивните ограничения са страхотни “, съобщи той. Любенов изясни, че виното ни е скъпо, тъй като основаването на 1 дка лозе сега коства към 4000 лв.. В някои страни дотациите за 1 дка са 400 евро, у нас те са едвам 15 евро – що се касае за пасища.
„ За да произведеш качествено грозде, цената е сред 0,80 и 1,20 лв.. За една бутилка вино са нужни 1-1,5 кг грозде, което излиза към 1,50 лв. единствено за грозде. Оттам се стартира – ферментации, ток, биологични материали, които да речем са още 2 лв.. Следват бутилка, запушалка, капсула, етикети, кашони. Стигнахме към този момент до 8 лв.. Залагаш най-малко 30 % за дистрибутор и в случай че заложиш 10 % облага – стигнахме почти до 10 лв.. Значи всичко под тази сума е подозрително в България “, описа Любенов.
„ Важно е да намерим метода, да посочим спецификите на българското вино, защото с Мерло и Каберне совиньон мъчно можем да конкурираме международните производители “, разяснява доцент доктор Христо Спасов, началник на катедра „ Технология на виното и пивото “, зам.-ректор „ Учебна активност и научен състав “ на Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив.
Що се отнася до проблеми с кутиите с вино (Bag in box), по негови наблюдения много се е вдигнало качеството, а в същото време това е много комфортно. Венцислав Любенов от „ Вила Юстина “ добави, че има в действителност качествени виновност в кутии, само че има и много взаимни отстъпки. Все отново по думите му това е международна наклонност.
„ Потребителите са най-важните регулаторни органи и би трябвало да се разчита на тяхната дума “, заключи Андрей Велчев, ръководител на съдружие „ За налична и качествена храна “.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ