За гладното око на туриста почти не са останали бели

...
За гладното око на туриста почти не са останали бели
Коментари Харесай

Пет неочаквани находки на тривиални места

За гладното око на екскурзианта съвсем не са останали бели петна на картата. Европа, Америка и Азия, ще си каже всеки в ерата на нискотарифните полети, са обходени надлъж и нашир и дори по повече от един път. Един вулкан не може да изригне на мира, без към него мигновено да се завтече народ от близо и надалеч. Дори пингвините на Антарктика нямат мира от круизните кораби/градове, които разнасят до всяка точка на международния океан нашата безсрамна консуматорска просвета. Но и най-тривиалната дестинация може да предложи непредвидена находка, стига човек да излезе от стандартите и да не оставя любознанието си към света да заспи.

 

До аптеката за оцета на седмината крадци

 

Флоренция не е единствено музеи, архитектура и храна. За нещо по-различно идете до площад " Санта Мария Новела ", където едноименната черква стои от 1360 година Сега се огледайте за още една католическа постройка. Това е най-старата аптека в света. Отваря порти през 1221 година и работи и до през днешния ден съвсем по същия метод, по който го е правила осем века. Само че доминиканските монаси, които са я основали, надали са си представяли, че през днешния ден ще могат да продават забърканите по секрети предписания мехлеми и парфюми по нещо неуловимо, наречено интернет.

Всичко стартира преди 800 година, когато доминиканският медал получава правото да употребява дребната черква " Санта Мария Интер Винеас ", която тогава била току оттатък градските стени. Там монасите почнали да отглеждат ботаническа градина с билки и други растения, от които правели медикаменти, мехлеми и балсами. През 1334 година монасите се прочули с изцелението на богат търговец и за признателност той им дарил красивия параклис, отдаден на Сан Николо, който и до през днешния ден заема сърцето на фармацията на ул. " Виа каузи Скала " 16.

Както приляга на нещо толкоз остаряло, аптеката е обвързвана с доста именити персони. През 1533 година да вземем за пример младата Катерина Медичи избрала възпитаника на доминиканските отци Ренато Бианко за персонален парфюмерист във френския кралски двор, където предстояла сватбата й с Анри II. Според легендата точно по този празничен мотив се ражда Acqua della Regina - мирис, който припомня в себе си финеса на Флоренция.

През 1542 година аптеката отваря порти за елементарните хора, а управлението й минава през ръцете на някои от най-прочутите медици и алхимици на времето. Някои от продуктите на доминиканските монаси съумели на най-неочаквани места. Дестилатът на розов цвят да вземем за пример не избавил Флоренция от чумата, както считали монасите, само че пък розовата вода и през днешния ден е на респект по целия свят.

Тук за пръв път почнали да употребяват алкохол в парфюмите, забъркали ликьор за усмиряване на болката при раждане и прочие Някои от тези артикули се оферират и до през днешния ден. Например ароматният оцет, прочут още като оцета на седмината крадци. Той се появява в Тулуза по време на чумната зараза през 1628-1631 година Според легендата употребен е от седем крадци, всеки от които знаел по една съставна част, без да знае какви са останалите. Този оцет им разрешавал да обират болните, без да се заразяват. Тук даже ментовите бонбони са по рецепта от 1614 година

 

Търнава Маре - в Европа, само че не в този век

 

Търнава Маре е неповторим културен и естествен резерват. Това е трансилвански регион сред историческите градове Сигишоара, Брашов и Сибиу, обитаем през XII век от саксонци. Те били привлечени от унгарския крал Геза II, с цел да бранят далечните лимити на кралството му от турците.

Саксонците се настанили върху плодородна земя на север от Карпатите, вдигнали укрепени църкви за леговище по време на блокада и основали дребни фермерски общности. И до момента селцата им са застинали в Средновековието. И освен селцата, ами и полята с диви цветя, които са измежду най-запазените в Европа. До 80-те години на предишния век даже саксонците са били тук. С идването на демокрацията обаче Германия " прелъстява " своите рожби с заричане за европейски паспорти и гратис пренасяне. Стотици хиляди саксонци откликват на апела на родината и изоставят домовете си в Търнава Маре.

Днес десетки фондации и организации се мъчат да запазят наследството на Търнава Маре непокътнато от новите времена. Укрепените църкви са под егидата на ЮНЕСКО. Много от обичайните саксонски гостоприемници се поддържат от планове и фондации. Така е и с обичайните занаяти, чиято продукция човек може да купи напряко от дамите, които плетат пред портите си. Тук с километри няма да срещнете супермаркет - правилото е - отгледай си самичък, произведи си самичък.

 

Кралство в Обединеното кралство

 

Обединеното кралство не страда от дефицит на ексцентрици, само че даже на този декор Ричард Бут изпъква. На 1 април 1977 година Бут дефилира по улиците на Хей-он-Уай, Поуис, със самоделна корона и покривало от подправена хермелинова кожа. Намерението му е да разгласи дребното уелско градче за самостоятелна страна - идеалистично и налудничаво начинание. Бут, несъмнено, е монарх единствено на фикция, само че 45 години след оня 1 април Хей-он-Уай продължава да се къпе в славата, която наследява от него. Десетки туристи се стичат в този ъгъл на Уелс, който другояче щеше да е признателен на шепа гости, обичащи природата и овцете.

Тенекиената корона на Бут обаче надалеч не е магнитът, който притегля народа насам. Това малко градче, т.е. кралство, е букинистката столица на Англия и се кичи със званието " Град на книгите ". От 1988 година тук годишно се организира фестивал на литературата и изкуствата.

Ако книгите втора ръка можеха да основават империи, то Ричард Бут щеше да е император, а не крал. Основава първата си антикварна книжарница през 1962 година, само че с годините съумява да изкупи на безценица фамилните библиотеки на локалната аристокрация и по този начин от една книжарниците стават шест. По същия метод Бут изкупува на кг и ненужна литература от американски университети и други институции. Именно в тези търсения му хрумва концепцията за самостоятелна, местна стопанска система като противовес на корпоративния капитализъм.

Бут повлича крайник и към края на 80-те Хей към този момент има над 30 антикварни книжарници при 2000 поданици. Но както признава коронованият жител, предприемач той не е, заради което наследил едно благосъстояние, основал две, само че изгубил четири. Днес книжарниците в Хей не са толкоз доста, колкото в апогея на тази история, само че въпреки всичко не са и малко.

 

До родния град на Гауди, само че не за Гауди

 

Гауди е огромната звезда на Барселона и Каталуния. Родният му град Реус обаче също е заслужен за посещаване, освен това не поради Гауди, а поради различен проектант - Луис Доменек и Монтанер и неговата Каса Навас.

Уникалната къща е проектирана в напредничав жанр и изпълнена през годините от 1901 до 1908 година Доменек получава поръчката за нея от богат търговец на платове в златните години на града. Лимит на бюджета няма и по тази причина се трансформира в една от най-луксозните здания на времето си. Днес Каса Навас е единственият представител на стила модернизъм в Европа, оживял във типа, в който в началото е издигнат.

Като втората столица на Каталуния Реус е измежду най-бомбардираните градове на региона по време на Гражданската война и Каса Навас също страда. Бомба унищожава кулата й през 1938 година, както и огромна част от покрива дружно с някои от стаите на втория етаж. След войната множеството стаи са възобновени от самите притежатели. По фасадата обаче са съхранени белезите на войната.

Отвъд портите Каса Навас разкрива най-запазения и луксозен интериор на модернизма. Предметите, мебелите, осветлението, вратите, копринените тъкани - всичко е такова, каквото е било при построяването. Това е и изложба на най-хубавите майстори и дизайнери на времето. Думите мъчно могат да окажат чест на Каса Навас. За страдание, не съумява и нейният притежател Хоаким Навас. Той умира, преди да бъдат сложени всички витражни прозорци на къщата и без нито ден да живее в нея.

 

На басейн, само че в Париж

Общественият басейн не е нещо, поради което човек ще се вдигне до Париж. Освен в случай че не става дума за Молитор. Помните ли " Животът на Пи "? Пи в действителност е кръстен точно на басейна Молитор - Писин Молитор Пател. Това може да е основателна причина човек да се завърти из този пример на Арт Деко, който е като изваден от филм на Уес Андерсън, само че истината е, че Молитор няма потребност от изключителни аргументи за посещаване.

 

Басейнът е издигнат през 1929 година и открит от олимпийските плувци Айлин Ригин, Матю Гонтлет и Джони Вайсмюлер. Проектиран е от архитекта Люсиен Полет и през цялото време притегля звезди, театрални постановки, фешън ревюта и прочие Славата му влиза във всеки дом обаче през 1946 година, когато Луи Реар показва първите бикини, разходени край басейна от парижката манекенка Мишлен Бернардини. 

Молитор има най-малко три превъплъщения. В истинския си вид затваря през 1989 година В същата година се появява и първата оферта комплексът да бъде трансформиран в жилищни здания, което би означавало басейнът да бъде опустошен. Както постоянно става, избавят го жителите, обединени в групата " SOS Молитор ". С тяхна интервенция басейнът получава предпазен статут на исторически монумент. Това не пречи обаче да стане жертва на всевъзможен вандализъм с годините и дори да се трансформира в обичана сцена за рисувачите на графити. В тези времена " SOS Молитор " става публично притежател и го трансформира в зона за концерти и изкуство. Тук през 2000 година колективът Heretic събира 5000 души на рейв празненство. В последна сметка се появява план за 65 млн. евро, с който нови притежатели трансформират комплекса в суперлуксозен хотел, като резервират и самия басейн. Днес е доста скъпо човек да проникне до този шедьовър - нощувката в хотела коства над 400 евро на нощ. За хората, които ги нямат обаче, има и евтина опция - Пайлерон, различен Арт Деко басейн на Полет. Там визитата е 2-3 евро.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР