За етическия проблем между човек и биоавтомат, споделено от популярния

За етическия проблем сред човек и „ биоавтомат ”, споделено от известния доктор и психотерапевт

Тъй като индивидът е двойствена духовно-физическа същина, той има следния проблем: състои се от това, което назоваваме душа, и от биоавтомат. Това е казусът за взаимоотношенията сред безкрайното и крайното: несъгласията на безкрайността на душата в крайното материално тяло.

Законът на Душата е да Твори, да Дарява, съществуването на дарба да бъде признателна. Законът на биоавтомата е Егоизмът, подчинеността на стратегиите за оцеляване и на инстинктите.

Защото биоавтоматът е веществен организъм и той си има своите витални потребности. Има потребност от материална сила.

Примитивен е оня човек, у който биоавтоматът доминира над Душата - липсват вътрешни противоположни връзки сред съзнанието и организма. Затова той е лакомец, мисли единствено за себе си. Как да се нахрани, по какъв начин да получи улеснения. Независимо дали е утолен близък. Това е закономерно, щом е програмиран от правилата на биоавтомата. Той е роден подобен и не е отговорен за това. Можем да го разберем.

Проблемът е там, че естественият човек се отнася към примитивния, като си дава сметка за неговите зависимости и му съчувства, до момента в който примитивният човек не постъпва по този начин, а съгласно условията на своя нарцисизъм. И тогава поражда етически проблем, който е безконечен: по какъв начин да се отнасяме с примитивния човек и кой може да отсъди кой човек е първичен.

Целият проблем е, че таман примитивният човек се пробва да ръководи. Защото всеки от нас желае да бъде свободен, само че тези, които са по-низши, търсят независимост посредством властта, а по-висшите могат да бъдат свободни и сами по себе си.  „ Нормалните " хора да вземем за пример ще се съберат и даже и да не знаят изходната тематика, отново ще измислят нещо забавно. Но стига да се навре сред тях единствено един „ примитив ", всички старания ще потънат окончателно, че и от неприятности едвам ще се отърват.

Отговорът на този въпрос е елементарен: в случай че човек не умее да ръководи себе си, стартират да го ръководят другите.

Казват, че Човекът е единственото живо създание, което не е в равновесие с природата, и отсам са всичките му проблеми. И приканват: обратно към природата!

Какво значи обратно към природата? Да станем по-примитивни ли?

Не, човек е излязъл от „ нормалния " естествен биоритъм, тъй като за разлика от животните като постепенен тип той е недовършен и отворен към рационализиране. Не обратно към природата, а в съюз с нея напред, към повишение равнището на естетика! Защо му е належащо да заменя природата със себе си и да прави това, което може да става и без него?

Смисълът на човешкия живот е да прави единствено това, което без него въобще не би могло да стане. Човекът е в развиване. Оттук са и всичките му проблеми.

Човешката еволюция на първо място е, несъмнено, еволюция на съзнанието. Изпреварващото развиване на съзнанието е в какофония със „ забавените " благоприятни условия на материалния организъм. Ключов проблем на индивида е неговото вътрешно несъгласие сред това какъв е и какъв желае да бъде.

Изконната битка със самия себе си ражда самопознанието, само че без достъп до ръководството на вътрешните процеси води до стресове, комплекси и неустановеност в себе си. Последицата е нарушение на здравето. И тук не могат да оказват помощ нито хапчетата, нито техническият напредък. Това е проблем на самоусъвършенстването.

Празнотата от вътрешния раздор със самия себе си се запълва от външни медиатори сред съзнанието и организма ни - всевъзможни водачи и учители стартират да ни учат по какъв начин да живеем, изпадаме под въздействието на престижи, формираме си стандарти и в това наше комплицирано положение се поддаваме на въздействието на всякакви хипнотизатори, гадатели и „ екстрасенси ". Тази външна помощ е провокирана от нашите лични механизми на саморегулиране в очакване на усъвършенстване. Дори и краткотрайно да ни облекчи, това в действителност е спирачка на развиването. Защото всякога, когато се усещаме по-добре от външната помощ, у нас се утвърждава мисълта: в случай че искаш да ти е добре, подчини се! И търсим нова външна опорна точка.

Никой не знае часа на своята гибел, само че никой няма и да го пропусне. И в тази несигурност сред полюсите на живота и гибелта е същността на напрежението на живота, величината на капацитета на индивида, неговият героизъм и неговата покруса, и неговите очаквания. И точно в тази несигурност на ориста е същината на еволюцията - тук всеки е гол пред себе си като пред Бога и всеки демонстрира същинската си същина, както боецът на фронта. За да може да поправя и усъвършенства у себе си това, което изисква усъвършенстването.

Живот! Живот! Безценен, окончателен Дар на Природата!

Струва ви се, че таман сте се понаучили да живеете, а се оказва, че той - Животът - към този момент минава.

И нямаме аварийна батерийка да го продължим. Неизвестността активизира - това е късмет за благополучие, а врачката единствено ви оказва помощ да повярвате, че всичко ще бъде добре.

Защото не може постоянно да бъде неприятно.

От: „ Ключът към саморегулирането ”, Хасай Алиев, изд. Хомо Футурус
Снимка: