Искат единни стандарти за лечение на едни и същи болести в Европа
За единни стандарти за медицина прикани българският народен представител в Европарламента Андрей Новаков по време на полемиката „ Български гласове за Европа: Здравеопазване и нововъведения “, проведена от Българска телеграфна агенция. Темата на полемиката в Плевен бяха европейските политики в региона на опазването на здравето и навлизането на новите технологии в медицината, обстановката и проблемите в българското опазване на здравето.
Според Новаков би трябвало да има единни стандарти за лекуване на едни и същи болести в другите страни членки на Европейски Съюз, като това нямало да е опит да се ръководят обособените лечебни заведения в страните, а ще способства за улеснение на достъпа на пациентите до опазване на здравето.
„ Немалко финансиране беше отпуснато за опазването на здравето. България би трябвало да предприеме безапелационни и бързи ограничения да се възползва от Плана за възобновяване и резистентност и тези 13 милиарда лв. да могат да бъдат употребявани за възобновяване както на стопанската система ни, по този начин и за поддръжка на лечебните заведения. Имаме потребност да се възползваме от Плана, тъй като смъртността в страната ни е една от най-високите в света, което демонстрира, че и обратно във времето са се натрупали проблеми, които през днешния ден ескалираха “, добави Новаков.
Според евродепутата Петър Витанов пандемията е посочила, че доста елементарно се късат веригите за доставки на лекарства в Европа. „ Тези вериги би трябвало да се възстановят. Затова
Европейски Съюз в своята фармацевтична тактика залага на възобновяване на производствата на лекарства
на територията на Европейския съюз. Друга значима тематика е лекари и пациенти да могат да бъдат трансферирани от една страна в друга. Трябва да има основан механизъм, който да улесни този развой, тъй като сега това се случва по извънредно комплициран метод, с големи административни спънки и е времеемко. Трябва да се усилят компетенциите на Европейските здравни организации като ЕМА и Европейската организация по надзор на заразни заболявания, а се видя, че техните функционалности са доста лимитирани “, акцентира той.
„ Гласът на българските пациенти не се разграничава доста от гласа на европейските пациенти, които желаеха повече Европа в опазването на здравето. Този глас остана неразбираем, остана неглижиран, даже преди COVID-пандемията се се разясняваше дали напълно да не отпадне опазването на здравето от Европейските институции. Сега проблемите са още по-актуални – с големи разлики сред здравните системи и затворени граници, което води до големи последици за самите европейски жители. Не сме сигурни дали на всички места в Европа опазването на здравето е налично – дали системата е съответна, дали е по джоба ни, защото да вземем за пример 50% от парите за здраве у нас идват от джоба на болния човек, а не от здравия “, сподели ръководителят на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев.
Според него даже в границите на настоящия Европейски контракт, няма възбрана Европа да наложи обединен стандарт в опазването на здравето. „ Той е извънредно нужен, с цел да подсигурява на всички европейски жители, че ще имат достъп до качествено опазване на здравето. Стандартите в опазването на здравето се водят от медицината на доказателствата. Те не касаят какви медикаменти, а по какъв начин да посрещнем пациента, по какъв начин да го изпратят, по какъв начин да се грижим за пациента след интервенцията, какво се случва с умиращия човек “, сподели още доктор Хасърджиев.
„ Здравеопазване и медицина не са аналогични понятия. Общи медицински стандарти има в Европа, те се одобряват от медицинските сдружения по специалности и се ползват от всички страни, в това число и в България. Няма обща политика за опазване на здравето в Европейски Съюз и всяка страна ползва своя система “, отговори проф. Тони Веков от МБАЛ „ Сърце и мозък “ - Плевен.
Той беше безапелационен, че
страната би трябвало да се изтегли от бранша
и когато това се случи, ще докара до нови технологии и до ново отношение на лекаря към пациента. „ Когато има опция на избор, тогава и лекарите ще се замислят по какъв начин да се държат със своите пациенти. Чувам, че политиците ще вършат нова Здравна карта, а самото й битие е ненужно. Това е един от механизмите за ограничение на конкуренцията посредством налагането на избран брой кревати по области. Това води до конкуренцията единствено на хартия, което надлежно и смъква качеството на медицината. Здравеопазването се подчинява на стопански закони. Там, където няма пазар, няма и качество “, съобщи проф. Веков.
Христо Дочев, основен секретар на МУ-Плевен съобщи, че последната проверка на договорите с Европейския съюз е от 2009 година и опазването на здравето попада в регулаторната подготвеност на всяка държава-членка. По думите му само единни правила има за медицинските произведения, донорството и трансплантациите, както и за тютюнопушенето.
Според Дочев обаче по-големият проблем е, че младите лекари стартират работа на извънредно ниски заплати. „ Проблем е и дефицитът на медикаменти. В последната година даже са отлагани планови интервенции поради изчезнали лекарства. Основният проблем за държавните лечебни заведения са търговете за медикаменти, които се провеждат на национално равнище, защото не подсигуряват нужните количества, само че по тези въпроси би трябвало да се произнесе Министерството на здравеопазването “, сподели Дочев.
Той разяснява и концепциите, които се чуват в общественото пространство за промяна на статута на лечебните заведения като търговски сдружения, като акцентира, че това не би трансформирало нищо в метода им на ръководство и качеството на услугите. „ Това, което би донесло смяна е, в случай че в органите на ръководство на лечебните заведения влязат неправителствени и пациентски организации “, сподели обаче Дочев.
Според ръководителя на Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения Росен Димитров решенията в опазването на здравето би трябвало да се вземат въз основата на данни.
„ Ефективното и стабилно опазване на здравето е учредено на данни, технологии и нововъведения
Същевременно хората, които вършат здравни политики, не са наясно с цифровата промяна на данните. Водещ е стратегическия метод, в който са включени лечебните заведения, политиците, университетите и систематичния метод на мислене, който би трябвало да включва всички 6 детайла на опазването на здравето, избрани от СЗО. Един от целите в Националната тактика за здраве до 2030 година, която още не е призната, е електронното опазването на здравето. То би трябвало да се трансформира в тактика за цифрова промяна “, сподели Димитров.
Д-р Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „ Св. Марина “-Плевен съобщи, че имат цялостна подготвеност за електронно опазване на здравето, само че въпреки да могат да работят изцяло цифрово, условията на Здравната каса са всичко да е на хартия. Той добави още, че високите технологии в медицината не са използвани за всички заболели, защото лекуването с тях е извънредно скъпо, а и не всеки пациент е показан за него.
Това мнение застъпи и шефът на РЗОК-Плевен доктор Пенка Стефанова. „ Дори и богатите страни не си разрешават за всеки пациент да употребяват високи технологии. Затова политиката от десетилетия в Европа е да се подчертава върху първичната помощ и единствено тези заболели, на които не може да им бъде решен казуса там, да отидат към профилираната и високотехнологичната медицина. У нас обаче първичната помощ е неглижирана. Броят на общопрактикуващите лекари понижава, тяхната възраст се усилва, а младите не желаят да работят като фамилни лекари. Проблемът в огромна степен е и чисто нормативен. За да бъдат зачислени за специализация по Обща медицина, лекарите би трябвало да са наети в практиката на настоящ общопрактикуващ доктор “, сподели тя.
По думите й високите технологии имат приложение и в първичната доболнична помощ като образец за това е телемедицината.
Д-р Стефанова разяснява и Здравната карта, която съгласно нея
би трябвало да дефинира минимума лекари и лечебни заведения, само че да не постанова най-много,
с цел да се избегнат диспропорциите по райони. „ Плевен е преди всичко както по брой лекари, по този начин и по брой лечебни заведения на глава от популацията, само че даже и тук фрапантно понижава броя на общопрактикуващите лекари – от 263 преди 20 години в този момент са 167 и то на възраст над 60 години. Специалистите по здравни грижи пък са доста под средноевропейските правила. Има какво да се мисли и в посока долекуване и палиативни грижи “, сподели тя.
Ивайла Петкова основна здравна сестра в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски “ съобщи, че дефицитът на сестри е в цяла Европа, а освен у нас. „ Предвид дефицита, натоварването се усилва и доста младежи не се вземат решение да се ориентират към тази специалност “, сподели тя.
Изпълнителният шеф на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев разяснява, че фармацевтичната тактика за Европа е призната още през 2020 година, само че досега не виждаме по какъв начин България въздейства на европейската политика. Като образец за изоставането на страната ни от нововъведенията той даде, че през интервала 2017-2020 година новите артикули позволени от ЕМА са 160, като у нас от тях са налични 49 продукта, а в Германия - 149.
„ България съществено изостава, само че аргументите за това са мултифакторни. Пациентите в Европа би трябвало да имат достъп до лекарствени артикули, които задоволяват техните потребности. Всяка лекарствена технология се прави оценка. Към момента всички компании аплайват с едни и същи доказателства, само че по 27 критерии на другите страни. Вече обаче са признати единни Европейски критерии за оценка на здравните технологии и тази оценка да може да се употребява във всяка една страна. За страдание един от главните съперници на този правилник беше България “, сподели Денев.
По думите му най-важно е да се даде опция на Европейската фармаиндустрия да бъде конкурентноспособна с останалия свят и
научно-изследователската действия да се върне в Европа,
тъй като в този момент единствено 25% от нея се прави на континента.
Според войната в Украйна още повече ускорявала нуждата на това, тъй като поставяла под съществено тестване на доставките на лекарствени артикули. „ Трябва да продължи посоката да се глоби съветския хайлайф, а не съветския народ “, съобщи Деян Денев.
Според Новаков би трябвало да има единни стандарти за лекуване на едни и същи болести в другите страни членки на Европейски Съюз, като това нямало да е опит да се ръководят обособените лечебни заведения в страните, а ще способства за улеснение на достъпа на пациентите до опазване на здравето.
„ Немалко финансиране беше отпуснато за опазването на здравето. България би трябвало да предприеме безапелационни и бързи ограничения да се възползва от Плана за възобновяване и резистентност и тези 13 милиарда лв. да могат да бъдат употребявани за възобновяване както на стопанската система ни, по този начин и за поддръжка на лечебните заведения. Имаме потребност да се възползваме от Плана, тъй като смъртността в страната ни е една от най-високите в света, което демонстрира, че и обратно във времето са се натрупали проблеми, които през днешния ден ескалираха “, добави Новаков.
Според евродепутата Петър Витанов пандемията е посочила, че доста елементарно се късат веригите за доставки на лекарства в Европа. „ Тези вериги би трябвало да се възстановят. Затова
Европейски Съюз в своята фармацевтична тактика залага на възобновяване на производствата на лекарства
на територията на Европейския съюз. Друга значима тематика е лекари и пациенти да могат да бъдат трансферирани от една страна в друга. Трябва да има основан механизъм, който да улесни този развой, тъй като сега това се случва по извънредно комплициран метод, с големи административни спънки и е времеемко. Трябва да се усилят компетенциите на Европейските здравни организации като ЕМА и Европейската организация по надзор на заразни заболявания, а се видя, че техните функционалности са доста лимитирани “, акцентира той.
„ Гласът на българските пациенти не се разграничава доста от гласа на европейските пациенти, които желаеха повече Европа в опазването на здравето. Този глас остана неразбираем, остана неглижиран, даже преди COVID-пандемията се се разясняваше дали напълно да не отпадне опазването на здравето от Европейските институции. Сега проблемите са още по-актуални – с големи разлики сред здравните системи и затворени граници, което води до големи последици за самите европейски жители. Не сме сигурни дали на всички места в Европа опазването на здравето е налично – дали системата е съответна, дали е по джоба ни, защото да вземем за пример 50% от парите за здраве у нас идват от джоба на болния човек, а не от здравия “, сподели ръководителят на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев.
Според него даже в границите на настоящия Европейски контракт, няма възбрана Европа да наложи обединен стандарт в опазването на здравето. „ Той е извънредно нужен, с цел да подсигурява на всички европейски жители, че ще имат достъп до качествено опазване на здравето. Стандартите в опазването на здравето се водят от медицината на доказателствата. Те не касаят какви медикаменти, а по какъв начин да посрещнем пациента, по какъв начин да го изпратят, по какъв начин да се грижим за пациента след интервенцията, какво се случва с умиращия човек “, сподели още доктор Хасърджиев.
„ Здравеопазване и медицина не са аналогични понятия. Общи медицински стандарти има в Европа, те се одобряват от медицинските сдружения по специалности и се ползват от всички страни, в това число и в България. Няма обща политика за опазване на здравето в Европейски Съюз и всяка страна ползва своя система “, отговори проф. Тони Веков от МБАЛ „ Сърце и мозък “ - Плевен.
Той беше безапелационен, че
страната би трябвало да се изтегли от бранша
и когато това се случи, ще докара до нови технологии и до ново отношение на лекаря към пациента. „ Когато има опция на избор, тогава и лекарите ще се замислят по какъв начин да се държат със своите пациенти. Чувам, че политиците ще вършат нова Здравна карта, а самото й битие е ненужно. Това е един от механизмите за ограничение на конкуренцията посредством налагането на избран брой кревати по области. Това води до конкуренцията единствено на хартия, което надлежно и смъква качеството на медицината. Здравеопазването се подчинява на стопански закони. Там, където няма пазар, няма и качество “, съобщи проф. Веков.
Христо Дочев, основен секретар на МУ-Плевен съобщи, че последната проверка на договорите с Европейския съюз е от 2009 година и опазването на здравето попада в регулаторната подготвеност на всяка държава-членка. По думите му само единни правила има за медицинските произведения, донорството и трансплантациите, както и за тютюнопушенето.
Според Дочев обаче по-големият проблем е, че младите лекари стартират работа на извънредно ниски заплати. „ Проблем е и дефицитът на медикаменти. В последната година даже са отлагани планови интервенции поради изчезнали лекарства. Основният проблем за държавните лечебни заведения са търговете за медикаменти, които се провеждат на национално равнище, защото не подсигуряват нужните количества, само че по тези въпроси би трябвало да се произнесе Министерството на здравеопазването “, сподели Дочев.
Той разяснява и концепциите, които се чуват в общественото пространство за промяна на статута на лечебните заведения като търговски сдружения, като акцентира, че това не би трансформирало нищо в метода им на ръководство и качеството на услугите. „ Това, което би донесло смяна е, в случай че в органите на ръководство на лечебните заведения влязат неправителствени и пациентски организации “, сподели обаче Дочев.
Според ръководителя на Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения Росен Димитров решенията в опазването на здравето би трябвало да се вземат въз основата на данни.
„ Ефективното и стабилно опазване на здравето е учредено на данни, технологии и нововъведения
Същевременно хората, които вършат здравни политики, не са наясно с цифровата промяна на данните. Водещ е стратегическия метод, в който са включени лечебните заведения, политиците, университетите и систематичния метод на мислене, който би трябвало да включва всички 6 детайла на опазването на здравето, избрани от СЗО. Един от целите в Националната тактика за здраве до 2030 година, която още не е призната, е електронното опазването на здравето. То би трябвало да се трансформира в тактика за цифрова промяна “, сподели Димитров.
Д-р Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „ Св. Марина “-Плевен съобщи, че имат цялостна подготвеност за електронно опазване на здравето, само че въпреки да могат да работят изцяло цифрово, условията на Здравната каса са всичко да е на хартия. Той добави още, че високите технологии в медицината не са използвани за всички заболели, защото лекуването с тях е извънредно скъпо, а и не всеки пациент е показан за него.
Това мнение застъпи и шефът на РЗОК-Плевен доктор Пенка Стефанова. „ Дори и богатите страни не си разрешават за всеки пациент да употребяват високи технологии. Затова политиката от десетилетия в Европа е да се подчертава върху първичната помощ и единствено тези заболели, на които не може да им бъде решен казуса там, да отидат към профилираната и високотехнологичната медицина. У нас обаче първичната помощ е неглижирана. Броят на общопрактикуващите лекари понижава, тяхната възраст се усилва, а младите не желаят да работят като фамилни лекари. Проблемът в огромна степен е и чисто нормативен. За да бъдат зачислени за специализация по Обща медицина, лекарите би трябвало да са наети в практиката на настоящ общопрактикуващ доктор “, сподели тя.
По думите й високите технологии имат приложение и в първичната доболнична помощ като образец за това е телемедицината.
Д-р Стефанова разяснява и Здравната карта, която съгласно нея
би трябвало да дефинира минимума лекари и лечебни заведения, само че да не постанова най-много,
с цел да се избегнат диспропорциите по райони. „ Плевен е преди всичко както по брой лекари, по този начин и по брой лечебни заведения на глава от популацията, само че даже и тук фрапантно понижава броя на общопрактикуващите лекари – от 263 преди 20 години в този момент са 167 и то на възраст над 60 години. Специалистите по здравни грижи пък са доста под средноевропейските правила. Има какво да се мисли и в посока долекуване и палиативни грижи “, сподели тя.
Ивайла Петкова основна здравна сестра в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски “ съобщи, че дефицитът на сестри е в цяла Европа, а освен у нас. „ Предвид дефицита, натоварването се усилва и доста младежи не се вземат решение да се ориентират към тази специалност “, сподели тя.
Изпълнителният шеф на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев разяснява, че фармацевтичната тактика за Европа е призната още през 2020 година, само че досега не виждаме по какъв начин България въздейства на европейската политика. Като образец за изоставането на страната ни от нововъведенията той даде, че през интервала 2017-2020 година новите артикули позволени от ЕМА са 160, като у нас от тях са налични 49 продукта, а в Германия - 149.
„ България съществено изостава, само че аргументите за това са мултифакторни. Пациентите в Европа би трябвало да имат достъп до лекарствени артикули, които задоволяват техните потребности. Всяка лекарствена технология се прави оценка. Към момента всички компании аплайват с едни и същи доказателства, само че по 27 критерии на другите страни. Вече обаче са признати единни Европейски критерии за оценка на здравните технологии и тази оценка да може да се употребява във всяка една страна. За страдание един от главните съперници на този правилник беше България “, сподели Денев.
По думите му най-важно е да се даде опция на Европейската фармаиндустрия да бъде конкурентноспособна с останалия свят и
научно-изследователската действия да се върне в Европа,
тъй като в този момент единствено 25% от нея се прави на континента.
Според войната в Украйна още повече ускорявала нуждата на това, тъй като поставяла под съществено тестване на доставките на лекарствени артикули. „ Трябва да продължи посоката да се глоби съветския хайлайф, а не съветския народ “, съобщи Деян Денев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ