Образованието в Столипиново или как да се измъкнеш от лоното на еднаквите
" За двамата " - подава пари на кондукторката в рейса едната от двете млади дами на последната седалка. " Ето, за двете - не за двамата! ", дава билетите кондукторката.
Проблемът с езиковата преграда в Столипиново, най-големия стилен ромски квартал в България, е всекидневен . Той стои и сред децата на Столипиново и просветителната система. Защо от Столипиново не е излязъл нито един доктор, нито един юрист, питат се хората. Всъщност, пита Стефан Шопов, на междинна възраст, приключил преди време едно от професионалните учебни заведения в Пловдив. И отговорът е в биографиите на хората от неговото потомство и преди него, които са ходили на учебно заведение в целия град наред с българчетата . Днес не е по този начин и обстановката е подмолна, доколкото в концепцията да се обезпечи положително обучение в учебните заведения в Столипиново са вложени доста труд, старания и средства. Само че явно има нещо надълбоко сбъркано.
" Внукът ми беше тройкаджия в СОУ " Димитър Матевски " в " Тракия ", споделя Камен Ангелов. Това е някогашният комсомолски секретар на Столипиново от времето на Тодор Живков, приключил СПТУ по стругарство, а " Тракия " е напълно български квартал. " Направиха всичко допустимо да го върнат в Столипиново, в този момент е първенец. Е по какъв начин става по този начин? "
Ако някой разплете възела в Столипиново, ще има сполучлив метод и по отношение на други по-слаборазвити и мощно сплотени общности. На този стадий, обаче, всевъзможни благородни старания да се пробие манталитета и да се отдаде нужното на образованието отиват напразно . Това е истината. Политиката по отношение на тях преди 89-та беше напипала като че правилния метод, най-малко по отношение на децата. Български фамилии получаваха жилища в Столипиново, ромски фамилии отиваха в българските квартали, децата ходеха дружно на учебно заведение, българчета и ромчета, тримесечни курсове за огромни девойки даваха познания и умения за фамилния живот, като акцентът падаше на учебното заведение в живота на бъдещите им деца. Първото нещо, което се случи след 90-та, беше извънредно бързото наместване на етническите пластове - българските фамилии от Столипиново разменяха жилищата си с роми от другите квартали, бяха извънредно улеснени от управляващите и по този начин общността се скрепи и затвори. Вместо да посещават разнообразни учебни заведения, децата от махалата вървят единствено в учебни заведения...в махалата. Те са напълно ромски.
До четвърти клас децата са най-редовни в учебно заведение, те са и доста плодородна почва за работа за редица учители, които може и пред сътрудници да се жалят, че работят в махалата, само че за себе си са сигурни, че са създали верния избор. Има я тази загадка, която знаят единствено отдадените. Столипиново върви обратно във времето, на инат на сателитните чинии и смарт телефоните. Тук към момента са живи обичаи, които другаде към този момент са единствено спомен. Децата от ромския етнос в Столипиново обичат учителите си и им го споделят - или с думи, или със спонтанни обятия в коридора. На улицата родителите им поздравяват с почитание учителите. Това не е единствено незадълбочено усещане, удостоверяват го мнозина. За него приказва и Цонка Драганова.
Цонка е най-голямата в ромско семейство на разведени родители с три деца. И трите деца са приключили висше обучение със степен магистратура, осъществят се сполучливо. " Защо успяхме ли? Първо, не сме живели в никакъв случай в махалата, бяхме в български квартал. Най-важното - в никакъв случай не сме имали проблем с езика. Вкъщи имаше голяма библиотека и майка ни от дребни ни научи на обич към книгите. " Майката на Цонка е санитарка, а самата Цонка сега работи с децата от подготвителната група в едно от учебните заведения в Столипиново. " Езикът е най-големият им проблем, пробвам се да им оказа помощ да преодолеят тази бариера, само че щом излязат от двора на учебното заведение, ги посрещат отново с техния език. Така до осем часа другата заран. "
" Децата от Столипиново гледат сватби, раждания, за тях това са съумелите хора. Нямат образец на просветен човек, който с помощта на учението се е издигнал. " Това сподели министърът на образованието Красимир Вълчев преди година, когато пристигна да прегледа детска градина " Лилия ", пилотен модел с огромна финансова поддръжка от страна на Швейцария. Там децата целеустремено учат български език. Само че тъкмо пред градината всеки ден се събира голямо миризливо бунище и доста родители отписаха към този момент децата си оттова точно поради него. А сметището всеки ден се пресъздава просто тъй като общината е махнала контейнерите...
Роси Златева преподава математика в СОУ " Пенчо Славейков " в Пловдив. Интересното е, че стига тук след внезапен завой в кариерата си на върховен бизнес админ в столицата. " Исках да опитам нещо ново, а знам, че тези учебни заведения не са мечтани ", споделя тя. Рационалните цифри и десетичните дроби се учат в седми клас, по никакъв начин не са елементарна работа и множеството деца се затрудняват, само че не и Райна, която дава отговор със самочувствието на човек, който в действителност е наясно с тая материя. В различен урок на Златева в пети клас учат разделяне с излишък. Там пък по същия метод, без да се натрапва, само че в точния миг, когато всички други бъркат, правилния отговор подава Емине. Оказва се, че двете девойки са сестри. Какво се случва с ученолюбивите деца на Столипиново?
" Има известна наклонност да не престават образованието си, вижда се, и при девойки, и при момчета ", споделя Цонка Драганова. " Но изучат ли се един път, излизат от махалата и повече не се връщат. Ако съумеят да се осъществят посредством обучение и се върнат, даже единствено с цел да видят роднините си, усещат опозиция. Вече са непознати измежду своите. Нещо като вакуум, който вместо да ги притегли във вътрешността, ги изхвърля. А по-нататък става и комплицирано във всички контакти. Как, да вземем за пример, да основат семейство с човек, който има техните разбирания и цели? Как да го намерят в махалата? Не е елементарно. По-лесно е да останеш в лоното на идентичните ", изяснява Цонка.
Децата в Столипиново имат в действителност луксозни условия за учене. В СОУ " Пенчо Славейков " директорката Екатерина Делинова е направила същински чудеса, които се усилват всяка година. Училището е прието за новаторско и има за какво . В 11 образователни стаи на деца от първи до трети клас стената в дъното е изрисувана от учителя по изобразяване, като сюжетът е избор на класа. Тук са приказки, планетната система, герои от филми, естествени хубости. Всяка стая има естествен ъгъл с растения, за които се грижат децата. Всичко това им оказва помощ в основното - да изградят положителното си отношение към учебното заведение. Защото това е значимото. " И в моята работа се пробвам да им основа положителни страсти. Да знаят, че учебното заведение е място, където се чувстваш добре, изживяваш нещо хубаво ", споделя Цонка Драганова.
И те в действителност се забавляват в учебно заведение, не са по-различни от всички други деца на тая възраст. Някои са калпазани, други са кротки, пишат, дават отговор. Така до седми клас. И тъкмо тогава внезапно редиците оредяват. Започват сватбите. Защото традицията повелява.
Трудно се намира отговор там, където има единствено въпроси. Истината, която може елементарно да се ревизира, е, че съвсем всеки на възраст над 50 години в Столипиново приказва добре български, може да написа и чете и нормално има някаква специалност. Неграмотните са измежду младите.
Тази година Министерството на образованието отделя 25 млн. лева за битка с неграмотността. И по-голямата част от необразованите са на възраст от 16 до 29 години . Тъжно и неразбираемо. Но е реалност. Част от тях са от Столипиново. Някои даже са приключили осми клас.
Проблемът с езиковата преграда в Столипиново, най-големия стилен ромски квартал в България, е всекидневен . Той стои и сред децата на Столипиново и просветителната система. Защо от Столипиново не е излязъл нито един доктор, нито един юрист, питат се хората. Всъщност, пита Стефан Шопов, на междинна възраст, приключил преди време едно от професионалните учебни заведения в Пловдив. И отговорът е в биографиите на хората от неговото потомство и преди него, които са ходили на учебно заведение в целия град наред с българчетата . Днес не е по този начин и обстановката е подмолна, доколкото в концепцията да се обезпечи положително обучение в учебните заведения в Столипиново са вложени доста труд, старания и средства. Само че явно има нещо надълбоко сбъркано.
" Внукът ми беше тройкаджия в СОУ " Димитър Матевски " в " Тракия ", споделя Камен Ангелов. Това е някогашният комсомолски секретар на Столипиново от времето на Тодор Живков, приключил СПТУ по стругарство, а " Тракия " е напълно български квартал. " Направиха всичко допустимо да го върнат в Столипиново, в този момент е първенец. Е по какъв начин става по този начин? "
Ако някой разплете възела в Столипиново, ще има сполучлив метод и по отношение на други по-слаборазвити и мощно сплотени общности. На този стадий, обаче, всевъзможни благородни старания да се пробие манталитета и да се отдаде нужното на образованието отиват напразно . Това е истината. Политиката по отношение на тях преди 89-та беше напипала като че правилния метод, най-малко по отношение на децата. Български фамилии получаваха жилища в Столипиново, ромски фамилии отиваха в българските квартали, децата ходеха дружно на учебно заведение, българчета и ромчета, тримесечни курсове за огромни девойки даваха познания и умения за фамилния живот, като акцентът падаше на учебното заведение в живота на бъдещите им деца. Първото нещо, което се случи след 90-та, беше извънредно бързото наместване на етническите пластове - българските фамилии от Столипиново разменяха жилищата си с роми от другите квартали, бяха извънредно улеснени от управляващите и по този начин общността се скрепи и затвори. Вместо да посещават разнообразни учебни заведения, децата от махалата вървят единствено в учебни заведения...в махалата. Те са напълно ромски.
До четвърти клас децата са най-редовни в учебно заведение, те са и доста плодородна почва за работа за редица учители, които може и пред сътрудници да се жалят, че работят в махалата, само че за себе си са сигурни, че са създали верния избор. Има я тази загадка, която знаят единствено отдадените. Столипиново върви обратно във времето, на инат на сателитните чинии и смарт телефоните. Тук към момента са живи обичаи, които другаде към този момент са единствено спомен. Децата от ромския етнос в Столипиново обичат учителите си и им го споделят - или с думи, или със спонтанни обятия в коридора. На улицата родителите им поздравяват с почитание учителите. Това не е единствено незадълбочено усещане, удостоверяват го мнозина. За него приказва и Цонка Драганова.
Цонка е най-голямата в ромско семейство на разведени родители с три деца. И трите деца са приключили висше обучение със степен магистратура, осъществят се сполучливо. " Защо успяхме ли? Първо, не сме живели в никакъв случай в махалата, бяхме в български квартал. Най-важното - в никакъв случай не сме имали проблем с езика. Вкъщи имаше голяма библиотека и майка ни от дребни ни научи на обич към книгите. " Майката на Цонка е санитарка, а самата Цонка сега работи с децата от подготвителната група в едно от учебните заведения в Столипиново. " Езикът е най-големият им проблем, пробвам се да им оказа помощ да преодолеят тази бариера, само че щом излязат от двора на учебното заведение, ги посрещат отново с техния език. Така до осем часа другата заран. "
" Децата от Столипиново гледат сватби, раждания, за тях това са съумелите хора. Нямат образец на просветен човек, който с помощта на учението се е издигнал. " Това сподели министърът на образованието Красимир Вълчев преди година, когато пристигна да прегледа детска градина " Лилия ", пилотен модел с огромна финансова поддръжка от страна на Швейцария. Там децата целеустремено учат български език. Само че тъкмо пред градината всеки ден се събира голямо миризливо бунище и доста родители отписаха към този момент децата си оттова точно поради него. А сметището всеки ден се пресъздава просто тъй като общината е махнала контейнерите...
Роси Златева преподава математика в СОУ " Пенчо Славейков " в Пловдив. Интересното е, че стига тук след внезапен завой в кариерата си на върховен бизнес админ в столицата. " Исках да опитам нещо ново, а знам, че тези учебни заведения не са мечтани ", споделя тя. Рационалните цифри и десетичните дроби се учат в седми клас, по никакъв начин не са елементарна работа и множеството деца се затрудняват, само че не и Райна, която дава отговор със самочувствието на човек, който в действителност е наясно с тая материя. В различен урок на Златева в пети клас учат разделяне с излишък. Там пък по същия метод, без да се натрапва, само че в точния миг, когато всички други бъркат, правилния отговор подава Емине. Оказва се, че двете девойки са сестри. Какво се случва с ученолюбивите деца на Столипиново?
" Има известна наклонност да не престават образованието си, вижда се, и при девойки, и при момчета ", споделя Цонка Драганова. " Но изучат ли се един път, излизат от махалата и повече не се връщат. Ако съумеят да се осъществят посредством обучение и се върнат, даже единствено с цел да видят роднините си, усещат опозиция. Вече са непознати измежду своите. Нещо като вакуум, който вместо да ги притегли във вътрешността, ги изхвърля. А по-нататък става и комплицирано във всички контакти. Как, да вземем за пример, да основат семейство с човек, който има техните разбирания и цели? Как да го намерят в махалата? Не е елементарно. По-лесно е да останеш в лоното на идентичните ", изяснява Цонка.
Децата в Столипиново имат в действителност луксозни условия за учене. В СОУ " Пенчо Славейков " директорката Екатерина Делинова е направила същински чудеса, които се усилват всяка година. Училището е прието за новаторско и има за какво . В 11 образователни стаи на деца от първи до трети клас стената в дъното е изрисувана от учителя по изобразяване, като сюжетът е избор на класа. Тук са приказки, планетната система, герои от филми, естествени хубости. Всяка стая има естествен ъгъл с растения, за които се грижат децата. Всичко това им оказва помощ в основното - да изградят положителното си отношение към учебното заведение. Защото това е значимото. " И в моята работа се пробвам да им основа положителни страсти. Да знаят, че учебното заведение е място, където се чувстваш добре, изживяваш нещо хубаво ", споделя Цонка Драганова.
И те в действителност се забавляват в учебно заведение, не са по-различни от всички други деца на тая възраст. Някои са калпазани, други са кротки, пишат, дават отговор. Така до седми клас. И тъкмо тогава внезапно редиците оредяват. Започват сватбите. Защото традицията повелява.
Трудно се намира отговор там, където има единствено въпроси. Истината, която може елементарно да се ревизира, е, че съвсем всеки на възраст над 50 години в Столипиново приказва добре български, може да написа и чете и нормално има някаква специалност. Неграмотните са измежду младите.
Тази година Министерството на образованието отделя 25 млн. лева за битка с неграмотността. И по-голямата част от необразованите са на възраст от 16 до 29 години . Тъжно и неразбираемо. Но е реалност. Част от тях са от Столипиново. Някои даже са приключили осми клас.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ