Какво се случва, когато днешните деца отидат на село
За дома и ученика Какво се случва, когато днешните деца отидат на село Елена Начева основава лагера „ Живей с обич ” и споделя, че това е мястото, на което на децата изобщо не им липсват мобилните им телефони 
13 септември 2019, 14:08 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Какво се случва, когато днешните деца отидат на село
Хаос в стаята на детето: хрумвания по какъв начин да се справите без кавги
Имате придирчив младеж? С тези хрумвания за стая ще го спечелите
Няколко хрумвания за комфортен образователен ъгъл вкъщи
Защо домакинската работа е потребна
Невероятни кухненски трансформации след ремонт
3 вкусни кралски предписания, които елементарно да приготвите у дома
Софийският апартамент, в който човек може да се влюби (СНИМКИ)
омните ли детските години, в които си играехте на село към кокошките или посрещахте от паша козите на баба? Какво обаче знаят през днешния ден децата за живота на село и могат ли да живеят без мобилните си телефони измежду природата?
В едно друго учебно заведение в кюстендилското село Смоличано се случва тъкмо това. Група българи стоят зад концепцията на лагера „ Живей с любов” – място където технологиите са неразрешени, а всичко на трапезата е дело на децата, споделя NOVA.
Елена Начева дълги години живее и работи в Америка. Докато не взема решение тази зима да се върне дефинитивно в България, с цел да трансформира в действителност една от фантазиите си
– да сътвори машина на времето, която връща децата към селския обичай .
„ В нашия лагер децата не употребяват телефони. В лагера те имат физически труд, работят в селското стопанство и сами поддържат лагера”, споделя Елена.
Селото е Смоличано, Кюстендилско. Някога тук са живеели към 1 000 души, а през днешния ден са едвам десетина. Повечето къщи в селото са необитаеми. Училището отваря порти през 1924 година и бива запечатано преди 30 години. Появявайки се в селото Елена и нейните съидейници се влюбват в природата и магията, която по думите им се усеща от всеки попаднал в Смоличано.
„ Имам възприятието, че това село е основано, с цел да бъде село за децата. Получи се една детоксикация – първите два-три дни имаше някаква раздразнителност.
Децата не знаеха какво тъкмо да създадат, тъй като доста са привикнали с това виртуално пространство .
Сега обаче изобщо не им липсват телефоните”, споделя още Елена.
Децата сами хранят и чистят кошарите на животните, садят и събират узрелите към този момент плодове и зеленчуци. Общината дава на лагера и част от постройката на остарялото учебно заведение, с цел да може децата и учителите от „ Живей с любов” да го трансфорат в учебно заведение по изкуства.
Освен да пеят децата танцуват, упражняват бойни изкуства и се учат по какъв начин да подготвят сами храната си.
Още по тематиката вижте във видеото горе.
13 септември 2019, 14:08 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Какво се случва, когато днешните деца отидат на село
Хаос в стаята на детето: хрумвания по какъв начин да се справите без кавги
Имате придирчив младеж? С тези хрумвания за стая ще го спечелите
Няколко хрумвания за комфортен образователен ъгъл вкъщи
Защо домакинската работа е потребна
Невероятни кухненски трансформации след ремонт
3 вкусни кралски предписания, които елементарно да приготвите у дома
Софийският апартамент, в който човек може да се влюби (СНИМКИ)
омните ли детските години, в които си играехте на село към кокошките или посрещахте от паша козите на баба? Какво обаче знаят през днешния ден децата за живота на село и могат ли да живеят без мобилните си телефони измежду природата?
В едно друго учебно заведение в кюстендилското село Смоличано се случва тъкмо това. Група българи стоят зад концепцията на лагера „ Живей с любов” – място където технологиите са неразрешени, а всичко на трапезата е дело на децата, споделя NOVA.
Елена Начева дълги години живее и работи в Америка. Докато не взема решение тази зима да се върне дефинитивно в България, с цел да трансформира в действителност една от фантазиите си
– да сътвори машина на времето, която връща децата към селския обичай .
„ В нашия лагер децата не употребяват телефони. В лагера те имат физически труд, работят в селското стопанство и сами поддържат лагера”, споделя Елена.
Селото е Смоличано, Кюстендилско. Някога тук са живеели към 1 000 души, а през днешния ден са едвам десетина. Повечето къщи в селото са необитаеми. Училището отваря порти през 1924 година и бива запечатано преди 30 години. Появявайки се в селото Елена и нейните съидейници се влюбват в природата и магията, която по думите им се усеща от всеки попаднал в Смоличано.
„ Имам възприятието, че това село е основано, с цел да бъде село за децата. Получи се една детоксикация – първите два-три дни имаше някаква раздразнителност.
Децата не знаеха какво тъкмо да създадат, тъй като доста са привикнали с това виртуално пространство .
Сега обаче изобщо не им липсват телефоните”, споделя още Елена.
Децата сами хранят и чистят кошарите на животните, садят и събират узрелите към този момент плодове и зеленчуци. Общината дава на лагера и част от постройката на остарялото учебно заведение, с цел да може децата и учителите от „ Живей с любов” да го трансфорат в учебно заведение по изкуства.
Освен да пеят децата танцуват, упражняват бойни изкуства и се учат по какъв начин да подготвят сами храната си.
Още по тематиката вижте във видеото горе.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ