За добро или лошо, видяхме на живо как обществените фази

...
За добро или лошо, видяхме на живо как обществените фази
Коментари Харесай

Опозицията ще види власт, когато Борисов се оттегли в Банкя

За положително или неприятно, видяхме онлайн по какъв начин публичните етапи следват епидемиологичните талази и по какъв начин медицинските аспекти на пандемията пораждат обществени проблеми. Научихме нещо значимо - при старта на сходна рецесия властта получава автоматизирано спомагателен заем на доверие, само че с развиване на обстановката се усилват условията на жителите, техните рецензии. Вирусът оказва помощ на властта, опозицията може да се възползва единствено при неуспех на ограниченията.

Потвърдихме и нещо, което към този момент знаехме - политическите, партийните ходове с лекост вземат връх над държавническите.

 

Много по-голям е рейтингът, в сравнение с смисълът.

 

В името на популизма и на бъдещите изборни триумфи може предварително да се прекратят ограничаващите ограничения при прогресивен тренд на заболеваемостта, може да се смъкна Данък добавена стойност на инат на икономическата логичност и т.н. 

Драмата с ковид свърши ненадейно бързо. Държавите се връщат към остарялата нормалност и България побърза да постъпи отново като другите. Никой не е наясно какви ще са следствията от това ненадейно премеждие, което ни сполетя. Може да излезем от него относително сухи - бизнесът бързо ще върне на работа съкратените, машината ще се задвижи и до края на годината цялата тази история ще бъде единствено спомен. Но може и да загубим доста - огромна безработица, спад на Брутният вътрешен продукт, дълга и тежка криза. Може пък да стане нещо приблизително - застоялост, постепенно възобновяване, нескончаема тъга - нещо като преход от развито социалистическо общество към балканска народна власт. Кой знае? Дори никой не знае дали това, което претърпяваме, е част от сериал или беше целия филм. СЗО предизвестява, че наесен ковид-19 ще се върне и ще удари по-силно Източна Европа.

 

Н якои неща обаче към този момент се знаят

 

Показват ги серия от проучвания на публичното мнение, които рисуват обща картина, без значение от това кой е платил за поставените въпроси. Те демонстрират, че ГЕРБ излиза от коронавирусната драма с минимални вреди - партията резервира равнището на утвърждение, което имаше преди март. Избирателите регистрират като плюс за ръководещите слабото разпространяване на заболяването, ниската смъртност от covid-19, а мижавите обществени и стопански тласъци направиха единствено едно - не донесоха нова известност на партията. ГЕРБ остана в границите на твърдото си ядро и вярната външна страна, които при изборна обстановка подсигуряват към 1 - 1.1 млн. гласа в урните.

В същото време главният противник - Българска социалистическа партия, губи 1/3 от поддръжката си, свива се от 18.2 на 12.2%, съгласно " Алфа Рисърч ". Към средата на рецесията тези данни сигурно са съответни, защото на фона на естествената готовност към властта при старта на рецесията, Българска социалистическа партия бе единствената партия, която зае безапелационна “анти ” позиция - тогава тя обвиняваше държавното управление в некомпетентност на ограниченията, което бе много нефелно на фона на ниската заболеваемост и ниската смъртност. След като ограниченията започнаха да падат като круши, офанзивата се трансформира като митинг под надпис “Ние сме народът! Аз излизам за естествен живот! ”, с който в резюме се изяснява по какъв начин това държавно управление ни води към.... геноцид!?! Т.е. в един миг от здравен геноцид Българска социалистическа партия заприказва за стопански подобен. 

 

Нито една друга партия не отбелязва спад, като този на Българска социалистическа партия

 

Нито една! Движение за права и свободи поддържаше всеки държавен ход. Градската десница поддържа изключителното състояние и по никакъв метод не се противопоставяше остро против ограниченията - тя също не губи позиции. Запазва известността си даже и към момента неродената партия на Слави Трифонов. Тандемът ВМРО-НФСБ също не трепна по време на рецесията. 

Ако ни интересуваше по какъв начин обещано събитие се отразява на политическите рейтинги, тези данни несъмнено биха свършили някаква работа. Работата е там, че тъкмо в разгара на коронавирусната зараза България влезе в последната година от работата на 44-ото нормално Народно заседание.

 

До парламентарните избори остават 10 месеца 

 

По-късно през 2021 година ще има и президентски избори. 

Какво би могло да се промени през идващите месеци? Всичко, несъмнено! А може би, безусловно нищо!

Странните ходове на левицата доведоха не просто до безалтернативен ГЕРБ в последната година от мандата му, само че и до извънредно предсказуеми избори следващата година, които ще очертаят още един явен мандат на Бойко Борисов и ръководената от него мъглява субстанция, в която изцяло са сраснали политическата, икономическата, правосъдната и медийната власт. 

Левицата не е в положение да промени картината - най-малко до края на отчетно-изборната акция, която тече. Ако по-късно има нов водач, той ще се нуждае от софтуерно време, което няма да му стигне, с цел да обърне публичните настройки. Ако Корнелия Нинова остане отпред на партията, надали отношението към Българска социалистическа партия ще се усъвършенства внезапно. Българската градска десница, знаете, е в още по-тежко състояние - тя се бори за влизане в Народно събрание, а не за власт.

Вече не на доктрина, а на практиката сякаш е ясно, че единствено с общи старания,

 

единствено анти-ГЕРБ коалиция,

 

би могла да образува капацитет, който да се окаже задоволителен за смяна на играта. Такава коалиция обаче не се вижда на хоризонта. Слави Трифонов не прави завой към Българска социалистическа партия, а Българска социалистическа партия не протяга ръка към градската десница. Десницата, от своя страна, към момента не преосмислила главния си принцип, който сякаш е: “Може да останем трима, само че да сме идейно чисти ”. Целият партиен опозиционен пейзаж е толкоз деконструиран, че няма вероятност той да се събере предизборно. Няма блян от вътрешната страна, от партиите. Няма деяние извън, което да подтиква сходна необятна коалиция - медиен напън в тази посока е невъзможен (то и медии няма), социалните мрежи са задоволително мощни, само че от много време и там тече развой на накъсване - не без помощта на партийните тролове. Неволята може въпреки всичко да извика на пръв взор странни обединения, несъмнено. Може изпразнената хазна на Българска социалистическа партия да се изпълни от предприемачи в чужбина, така и така Васил Божков непосредствено громи от Дубай политическия противник на Българска социалистическа партия. Може Демократична България да заприказва за необятна коалиция, по немски обичай. Може Слави Трифонов да реши кое е по-важно - себедоказване през избори или свалянето на Борисов. Важното е всички вкупом да узреят, че вглеждането в личния им път не оказва помощ на никого, с изключение на на ГЕРБ.

Другият вероятен, само че все толкоз неуместен ход е просто

 

Борисов да се отдръпна от забележимата политика

 

и да се продължи да ръководи, както Доган управлява Движение за права и свободи и бизнеса си - в сянка от някой сарай. През 2016 година Борисов обясняваше: " Аз сигурно ще се кандидатирам за идващите президентски избори /2021/, с цел да спрете да ме питате. Ако е рекъл Господ, несъмнено. Ще се оженя и ще се кандидатирам ". Сега не се обрисува нито да се задоми, нито да се кандидатира за президент. Последната концепция, която чухме от Борисов, бе: " Карам си мандата, връщам се в партията, с цел да дам път на доста младежи ". Да се отдръпна и да си почива в Банкя, го посъветва Георги Марков, а Вежди Рашидов бе безапелационен: " Аз мисля, че е задоволително интелигентен, и схваща, че има промяна на поколенията ". 

След отстраняването на Цветан Цветанов, Борисов продължи да приказва за отдръпване, откровеничеше, че в никакъв случай не е искал да става президент, това изобщо не му е минавало през главата. Той обясняваше, че желае единствено да си изкара мандата, като в същото време ще стабилизира ГЕРБ. 

Последната му хрумка бе, че ще слезе от властта и политическата сцена, когато автомагистрала " Хемус " бъде приключена. Сега индивидът с нарцистично личностно разстройство твърди, че би трябвало да се радваме за редкия късмет, че ни ръководи. 

Това е ситуацията. Докарахме обстановката до еднолична власт, в която Башицата взема решение дали да ни ръководи или да ни остави на различен, а единствената опция на властта е хипотетична необятна и много безпринципна коалиция. 

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР