За днешното издание на актуалния коментар в После се конкурираха

За днешното издание на настоящия коментар в " После " се конкурираха две тематики - конференцията на разплаканата телефонистка и фейковете към Доналд Тръмп. 

" Разплакана телефонистка " назоваваме генералния шеф на БНР Светослав Костов, дето не ще да каже КОЙ му дава задачки-закачки  по телефона. Костов и Тръмп ги изследват всякакви комисии за импийчъбъл рийзънс (причини да ги разкараш от поста). Засега на Тръмп не са му намерили задоволително, само че на Костов Съвет за електронни медии му сподели да си върви от БНР. Той рече смутен, че ще апелира. 

И по този начин в съревнованието за тематика на деня Тръмп победи Костов, тъй като е по-значителен, по-голям, по-рус и по-стабилен на поста си. И е по-масов комуникатор, въпреки че Костов се води публицист.

Продължаваме в тоя ръкав от деня, по създание.

***

Последните дни в обществените мрежи еднакъв въпрос обикаляше към американския президент Доналд Тръмп: това същинско ли е? 

Въпросът - това същинско ли е? - се отнасяше както към действително писмо и изявление на Тръмп, по този начин и за " същински фалшив ". 

Писмото на Тръмп е до Ердоган, изявлението - по мотив турската военна интервенция в Сирия. В писмото и устната декларация Тръмп долу-горе другарски споделя на Ердоган да не го провокира, тъй като той, Тръмп, е в положение да унищожи до основи турската стопанска система. 

Има такова писмо, има такова изявление - то идва след неочакваното евакуиране на Тръмп от Сирия, с цел да може Ердоган да си коли кюрди на мира. На хората им е необичайно, въпреки че Тръмп и различен път е заплашвал цели страни в Туитър, примерно. 

Донякъде е необичайно и че въобще все още има хора, които вършат разлика сред факт и не-факт. Това евентуално няма да продължи още доста дълго и хората напълно ще изгубят интерес къде тъкмо се намира границата сред обстоятелството и фантазията. Точно администрацията на Тръмп вкара в приложимост оруеловския неологизъм " различни обстоятелства " - това е нещо, което не е фалшив, само че не е и напълно факт.

Изглежда задачата е тъкмо тази - да стане безпредметно и неуместно да се разграничават обстоятелствата от измислиците. Вече всеки може да си приказва каквото му скимне - след това всичко може да се обърне на подбив или изобщо да не се разяснява. Когато направиш обстоятелствата и не-фактите едно и също - можеш да си приказваш и да вършиш каквото щеш. Отношението на Тръмп към алхимията от обстоятелства и измислици е сходно на Бойко-Борисовото - само че мащабите при Тръмп са несравнимо по-големи. 

Малко по-късно в соцмрежите пък бе необятно публикувано изказване, че Тръмп нарекъл италианския президент Матарела - Моцарела. След това приказвал за връзките сред Америка и Италия, които датирали от Античността! Към това бе прикрепена фотография на италианската му преводачка, която прави физиономии, изразяващи шок и високо напрежение. Оказа се, че Моцарелата е фалшив, а фотосите на преводачката му са от друго събитие. И са провокирани не от нелепостите на Тръмп, а от крясъците на публицистите край преводачката, от които не може да се чуят нелепостите на Тръмп. По-рано Тръмп замеси и Наполеон Бонапарт в кюрдския въпрос - който желае, вика, да пази кюрдите; Русия, Асад или Наполеон - не ме интересува!

Тези приказки провокираха същите реакции: същинско ли е това? Е, тъкмо това не е фалшив, а действително изявление. 

Ще питат, ще възклицават, пък ще спрат. Истинско-неистинско, все тая. Това е жанр и е част от натюрела на Доналд Тръмп, само че това е и политика, умишлен метод. Така всяко изказано мнение става условно, всяка позиция - възможна, всеки идващ ход - изцяло непредвидим. 

Хаос и мътилка, а през това време 100-200 другари на Тръмп диплят пачките и ловят огромните шарани в мътната вода.

***

А ние тука с нашите депресивни телефонистки и маймунчета в агитките сме един остров на умерения напредък бе, драги фенове!