“Левски” през 2017/18: Седем стъпки към Десетата
За девета поредна година витрината на „ Левски “ остана празна. Тъжната равносметка се повтаря като обаян кръг още веднъж и още веднъж, а последният извоюван трофей си е всe по този начин онази прословута купа от 2009-а. За разлика от предходните шампионати, когато „ сините “ очевидно изпитваха финансови и организационни усложнения, през последните 12 месеца това въпреки всичко се промени. Собственикът Спас Русев персонално се погрижи на „ Георги Аспарухов “ да заиграят потвърдени имена като Жорди Гомес и Габриел Обертан. Испанецът бе прочут от „ Уигън “, където подвигна ФА Къп. А малко след него в София дойде и техничният французин, играл през годините в „ Манчестър Юнайтед “ на сър Алекс Фъргюсън. Новият треньор също бе потвърдено име – италианецът Делио Роси.
Опитният ментор можеше да се похвали със солидна визитка, каквато липсваше на огромна част от неговите прародители на „ Герена “. Тези инвестиции на президента на клуба изцяло разумно покачиха както настроението измежду почитателите, по този начин и упованията.
А те бяха в допълнение подплатени от другите качествени попълнения, измежду които Холмар Ейолфсон, националът на Исландия, и бразилската перла Паулиньо. Към изброените умерено могат да се причислят и приятните изненади – Иван Горанов, Васил Панайотов и Хали Тиам.
Така всички предпоставки за спиране на отрицателната серия бяха на разположение. Пак към позитивните промени би трябвало да се упоменат и сполучливите изходящи прехвърляния, обезпечили свежи приходи в касата на столичния гранд – Божидар Краев, Мехди Бурабия, а по-късно и Жуниор Мапуку за близо 2 млн. лв.. Така в общи линии основата бе положена.
Но наред с позитивите, клубът направи и неточности, оказали се решаващи за крайния излаз на сезона. Те би трябвало да бъдат оценени, с цел да бъдат предотвратени преди началото на новата акция, която е единствено след 2 месеца. Защото в края й „ Левски “ може да означи Десета година без трофей …
Вратарският пост
„ Левски “ постоянно се е славил като тим, разполагащ със солидни вратари. През годините под рамката на „ сините “ са били имена като Борислав Михайлов, Пламен Николов, Здравко Здравков, Димитър Иванков и Георги Петков. Но през актуалната акция това не беше по този начин. С безусловно доверие се ползваше Божидар Митрев. Но капитанът на отбора по този начин и не обезпечи нужното успокоение в отбраната и бе в основата на куп инкасирани попадения, огромна част от които във основни мачове.
Грешка направи и управлението на клуба, избързвайки да пенсионира Боян Йоргачевич още при започване на акцията. По този метод Митрев се оказа без конкуренция. А в случаите, когато вратарят не бе разполагаем, неговите заместници бъркаха съдбовно. Така бе през есента (б.а – след аления картон на Митрев против „ Лудогорец “), когато Александър Любенов сбърка съдбовно в Пловдив и оказа помощ действително на „ Ботев “ да реализира цялостен поврат за 2:1.
Същото се повтори и напролет, само че с Николай Кръстев под рамката. Младокът изпусна неуместно топката против „ Етър “ (1:1), а това коства успеха на тима.
През акцията Роси употребява общо четирима вратари, последният от които Петър Иванов (б.а – дебют против „ Верея “), само че нито един от тях не сподели, че има място в титулярния състав и през идната година.
Липсата на изявен голмайстор
Друга невралгична зона на Делио Роси се оказа нападението. Тимът по този начин и не се снабди с нужния голмайстор, който да реши проблемите в офанзива. В нападателен проект „ сините “ играха на приливи и отливи, а показателно за това бяха немалкото изгубени точки в мачове с тимове от долната половина на класирането. Стигна се до такава степен, че в голмайстор на „ Левски “ се трансформира централният бранител Давид Яблонски (9 гола).
А Роси тества куп разновидности в офанзива – Серджиу Буш, Жуниор Мапуку, Станислав Костов, Антонио Вутов, Габриел Обертан, Станислав Иванов, Ривалдиньо. Най-много минути записа Буш, вкарал 8 гола в състезание, само че румънецът не бе непрекъснат, а най-големият му грях към тима е слабото показване във финала за купата със „ Славия “, изгубен с дузпи.
Тактиката
В хода на шампионата Делио Роси по този начин и не напипа точната тактическа сграда на „ сините “. Италианецът въртеше схемите на игра, само че в някои случаи това му играеше неприятна смешка. Спецът от Римини нямаше нужните реализатори през есента, а напролет тимът трябваше занапред да се стикова, поради седемте нови попълнения. В огромна част от случаите италианецът залагаше на прагматизъм, включващ наситена халфова линия, която да даде непоклатимост в защитата. В други мачове той въпреки всичко изпробваше разновидности с двама в офанзива, само че това не се отрази изключително позитивно на играта.
„ Атаката продава билетите, а отбраната печели шампионатите ”, метафизичен изясни Делио Роси след един от дуелите в Първа лига.
Може би най-фрапиращо обаче си остана друго негово самопризнание, пристигнало след триумфа над ЦСКА за купата: „ Обертан не е играл на тази позицията десен халф от 2015-а година. Но в този момент това се случи поради интуицията на притежателя на нашия клуб, който даде тази концепция. “
Контролите
„ Левски “ стартира нерешително шампионата под управлението на Николай Митов, само че след четвъртия кръг Делио Роси пое кормилото на тима. Италианецът попадна в заварено състояние и нямаше опция да промени функционалното положение на играчите. Наложи се даже в паузите за националните тимове на „ Герена “ да вършат втора подготовка.
През зимата 58-годишният треньор заведе тима в Малта. Там „ сините “ играха другарски срещи с полупрофесионални тимове, а Роси твърдеше, че това са тренировки, а не инспекции. Това се трансформира в традиция за „ сините “ през последните години, които съзнателно или не, подценяват този аспект от подготовката. А е ясно, че мачове със съществени противници носят различен заряд, в допълнение самочувствие и ясна визия по какъв начин се развива тимът. Показателно бе, че пролетта стартира мъчно за „ сините “, които в един миг даже записаха 4 следващи провали.
Липсата на състезателен шеф
Отсъствието на футболен човек в управлението на клуба също се отрази на представянето на тима. Сезонът стартира с Даниел Боримиров в ролята на състезателен шеф, а по-късно сходни функционалности изпълняваше Асен Букарев. Но някогашният полузащитник хвърли бялата забрадка през зимата, обявявайки „ Левски “ за „ лъскава, само че гнила ябълка “. Впоследствие неговото място не бе заето от различен, а клубното управлението бе представлявано от финансиста Красимир Иванов. Стигна се до такава степен последният даже да бърка имената на играчите и да отхвърля да разяснява спортни въпроси. Все отново Иванов се понрави с някои положителни решения, а и с обстоятелството, че не се уплаши да излиза на барикадата в най-трудните моменти.
Сега е време обаче Русев и Иванов да решат този проблем, а не да чакат старта на подготовката.
Изпуснатата съблекалня
Говори се, че Делио Роси е изпуснал съблекалнята на тима и даже е в оптегнати връзки с част от асовете. За това загатна и Афонсо Фигейредо, играл чартърен от „ Рен “. Бранителят разкри, че методиките на италианеца са остарели и не се нравят на играчите. Мапуку също не криеше, че не се схваща с някогашния ментор на „ Лацио “, а сходни са и връзките сред Роси и огромната звезда Габриел Обертан.
Игри със ориста
За повторно през последните 3 години шефското звено на „ сините “ направи една и съща неточност преди финала за Купата на България. „ Сините “ ръководители побързаха да сложат коня пред каруцата като провеждат празненство във връзка хипотетичния триумф. През 2015-а един от шефовете в клуба персонално се е обадил в 88-ата минута, с цел да резервира елитна дискотека край морето, само че в последна сметка резервацията пропадна след обрата на „ Черно море “. Подобни прибързани дейности обаче сторили и актуалните шефове на отбора като запазили столична чалготека за тима още преди мача със „ Славия “. Нощният клуб даже бил декориран със „ сини “ балони, само че се наложило домакините незабавно да трансформират празничния фон в „ бяло “ след мача и да посрещат купона на другия финалист…
Всички изброени неточности накараха в последна сметка „ сините “ почитатели да приказват даже за налегнала поличба над отбора. Дали е по този начин? Ще се разбере единствено, в случай че шефовете не повторят отново неверните ходове.
Опитният ментор можеше да се похвали със солидна визитка, каквато липсваше на огромна част от неговите прародители на „ Герена “. Тези инвестиции на президента на клуба изцяло разумно покачиха както настроението измежду почитателите, по този начин и упованията.
А те бяха в допълнение подплатени от другите качествени попълнения, измежду които Холмар Ейолфсон, националът на Исландия, и бразилската перла Паулиньо. Към изброените умерено могат да се причислят и приятните изненади – Иван Горанов, Васил Панайотов и Хали Тиам.
Така всички предпоставки за спиране на отрицателната серия бяха на разположение. Пак към позитивните промени би трябвало да се упоменат и сполучливите изходящи прехвърляния, обезпечили свежи приходи в касата на столичния гранд – Божидар Краев, Мехди Бурабия, а по-късно и Жуниор Мапуку за близо 2 млн. лв.. Така в общи линии основата бе положена.
Но наред с позитивите, клубът направи и неточности, оказали се решаващи за крайния излаз на сезона. Те би трябвало да бъдат оценени, с цел да бъдат предотвратени преди началото на новата акция, която е единствено след 2 месеца. Защото в края й „ Левски “ може да означи Десета година без трофей …
Вратарският пост
„ Левски “ постоянно се е славил като тим, разполагащ със солидни вратари. През годините под рамката на „ сините “ са били имена като Борислав Михайлов, Пламен Николов, Здравко Здравков, Димитър Иванков и Георги Петков. Но през актуалната акция това не беше по този начин. С безусловно доверие се ползваше Божидар Митрев. Но капитанът на отбора по този начин и не обезпечи нужното успокоение в отбраната и бе в основата на куп инкасирани попадения, огромна част от които във основни мачове.
Грешка направи и управлението на клуба, избързвайки да пенсионира Боян Йоргачевич още при започване на акцията. По този метод Митрев се оказа без конкуренция. А в случаите, когато вратарят не бе разполагаем, неговите заместници бъркаха съдбовно. Така бе през есента (б.а – след аления картон на Митрев против „ Лудогорец “), когато Александър Любенов сбърка съдбовно в Пловдив и оказа помощ действително на „ Ботев “ да реализира цялостен поврат за 2:1.
Същото се повтори и напролет, само че с Николай Кръстев под рамката. Младокът изпусна неуместно топката против „ Етър “ (1:1), а това коства успеха на тима.
През акцията Роси употребява общо четирима вратари, последният от които Петър Иванов (б.а – дебют против „ Верея “), само че нито един от тях не сподели, че има място в титулярния състав и през идната година.
Липсата на изявен голмайстор
Друга невралгична зона на Делио Роси се оказа нападението. Тимът по този начин и не се снабди с нужния голмайстор, който да реши проблемите в офанзива. В нападателен проект „ сините “ играха на приливи и отливи, а показателно за това бяха немалкото изгубени точки в мачове с тимове от долната половина на класирането. Стигна се до такава степен, че в голмайстор на „ Левски “ се трансформира централният бранител Давид Яблонски (9 гола).
А Роси тества куп разновидности в офанзива – Серджиу Буш, Жуниор Мапуку, Станислав Костов, Антонио Вутов, Габриел Обертан, Станислав Иванов, Ривалдиньо. Най-много минути записа Буш, вкарал 8 гола в състезание, само че румънецът не бе непрекъснат, а най-големият му грях към тима е слабото показване във финала за купата със „ Славия “, изгубен с дузпи.
Тактиката
В хода на шампионата Делио Роси по този начин и не напипа точната тактическа сграда на „ сините “. Италианецът въртеше схемите на игра, само че в някои случаи това му играеше неприятна смешка. Спецът от Римини нямаше нужните реализатори през есента, а напролет тимът трябваше занапред да се стикова, поради седемте нови попълнения. В огромна част от случаите италианецът залагаше на прагматизъм, включващ наситена халфова линия, която да даде непоклатимост в защитата. В други мачове той въпреки всичко изпробваше разновидности с двама в офанзива, само че това не се отрази изключително позитивно на играта.
„ Атаката продава билетите, а отбраната печели шампионатите ”, метафизичен изясни Делио Роси след един от дуелите в Първа лига.
Може би най-фрапиращо обаче си остана друго негово самопризнание, пристигнало след триумфа над ЦСКА за купата: „ Обертан не е играл на тази позицията десен халф от 2015-а година. Но в този момент това се случи поради интуицията на притежателя на нашия клуб, който даде тази концепция. “
Контролите
„ Левски “ стартира нерешително шампионата под управлението на Николай Митов, само че след четвъртия кръг Делио Роси пое кормилото на тима. Италианецът попадна в заварено състояние и нямаше опция да промени функционалното положение на играчите. Наложи се даже в паузите за националните тимове на „ Герена “ да вършат втора подготовка.
През зимата 58-годишният треньор заведе тима в Малта. Там „ сините “ играха другарски срещи с полупрофесионални тимове, а Роси твърдеше, че това са тренировки, а не инспекции. Това се трансформира в традиция за „ сините “ през последните години, които съзнателно или не, подценяват този аспект от подготовката. А е ясно, че мачове със съществени противници носят различен заряд, в допълнение самочувствие и ясна визия по какъв начин се развива тимът. Показателно бе, че пролетта стартира мъчно за „ сините “, които в един миг даже записаха 4 следващи провали.
Липсата на състезателен шеф
Отсъствието на футболен човек в управлението на клуба също се отрази на представянето на тима. Сезонът стартира с Даниел Боримиров в ролята на състезателен шеф, а по-късно сходни функционалности изпълняваше Асен Букарев. Но някогашният полузащитник хвърли бялата забрадка през зимата, обявявайки „ Левски “ за „ лъскава, само че гнила ябълка “. Впоследствие неговото място не бе заето от различен, а клубното управлението бе представлявано от финансиста Красимир Иванов. Стигна се до такава степен последният даже да бърка имената на играчите и да отхвърля да разяснява спортни въпроси. Все отново Иванов се понрави с някои положителни решения, а и с обстоятелството, че не се уплаши да излиза на барикадата в най-трудните моменти.
Сега е време обаче Русев и Иванов да решат този проблем, а не да чакат старта на подготовката.
Изпуснатата съблекалня
Говори се, че Делио Роси е изпуснал съблекалнята на тима и даже е в оптегнати връзки с част от асовете. За това загатна и Афонсо Фигейредо, играл чартърен от „ Рен “. Бранителят разкри, че методиките на италианеца са остарели и не се нравят на играчите. Мапуку също не криеше, че не се схваща с някогашния ментор на „ Лацио “, а сходни са и връзките сред Роси и огромната звезда Габриел Обертан.
Игри със ориста
За повторно през последните 3 години шефското звено на „ сините “ направи една и съща неточност преди финала за Купата на България. „ Сините “ ръководители побързаха да сложат коня пред каруцата като провеждат празненство във връзка хипотетичния триумф. През 2015-а един от шефовете в клуба персонално се е обадил в 88-ата минута, с цел да резервира елитна дискотека край морето, само че в последна сметка резервацията пропадна след обрата на „ Черно море “. Подобни прибързани дейности обаче сторили и актуалните шефове на отбора като запазили столична чалготека за тима още преди мача със „ Славия “. Нощният клуб даже бил декориран със „ сини “ балони, само че се наложило домакините незабавно да трансформират празничния фон в „ бяло “ след мача и да посрещат купона на другия финалист…
Всички изброени неточности накараха в последна сметка „ сините “ почитатели да приказват даже за налегнала поличба над отбора. Дали е по този начин? Ще се разбере единствено, в случай че шефовете не повторят отново неверните ходове.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ