За десетте си години като папа Юлий Втори се прочува

За десетте си години като папа Юлий Втори се прочува ...

Най-малката армия в света - личната охрана на Светия отец.


За десетте си години като папа Юлий Втори се прочува с много неща -  понтификатът му се запомня с агресивна външна политика, амбициозни строителни начинания и разцвет на изкуството. Това, с което обаче той ще остане завинаги в историята е създаването на една легенда. През 1506 година с нарочен папски указ Юлий Втори поставя началото на Швейцарската гвардия - личната охрана на папите и обвитата в мистерии най-малка армия в света.

В продължение на 500 години, Швейцарската гвардия е еманация на лоялността и професионализма. И въпреки че е символ на традиционализъм и приемственост, методите й на работа не спират да се усъвършенстват. Част от въоръжението им продължава да бъде традиционната алебарда - копие с малка брадвичка в горния край, но разполагат и с най-модерните оръжия от новото време. Известни с култувата си ренсансова униформа в червено, синьо и оранжево, гвардейците на папата са неизменна част от екзотиката на Ватикана.

Защо швейцарска гвардия?

Юлий Втори води непрестанни войни за власт, а враговете му из кралските дворове на Европа не спират да се множат. В тази коварна обстановка, той имал нужда от доверена войска, на която да може да разчита за собствената си сигурност. Спира се на швейцарските войници, защото славата им на най-добрите наемници се носи из целия континент. Освен това, те са известни със своята страст към войната и безкрайния си респект към католическата църква. На 22 януари 1506 година, той дава прием на първите 150 гвардейци. Облечени в специалните си униформи, те пресичат централните части на Рим и стигат до площада пред базиликата "Св. Петър", за да получат официалната папска благословия. Един от митовете около облеклото на гвардията е свързан с гениалния италиански майстор Микеланджело. Според версията, самият той е автор на костюмите. Друга версия пък свързва характерната окраска и форма на ръкавите с друг гениален художник - Рафаело.

Така започва вековната служба на гвардията. Само двайсетина години по-късно, бойците успяват да се докажат като изключително лоялни към папската корона. На 6 май 1527 година испанските наемници на Бурбоните нападат Рим, а касапницата, при която загиват 12 000 души, остава известна в историята с името "Голямото разграбване". Нито един гвардеец не бяга от битката, защитават стените на Ватикана до последна капка кръв, а 147 от тях са убити. Денят се превръща в символ на достойнството и отдадеността на личните войни на папата, а  6 май е обявен за официален празник на Швейцарската гвардия и става денят, в който новите й членове полагат своите клетви пред Светия престол. Девизът на войниците е „Acriter et Fideliter" или "Яростно и Вярно".

Всекидневна служба


Швейцарската гвардия е на пост денонощно. Когато папата е в Апостолическия дворец във Ватикана, гвардейците са заети с охраната на входовете. Почетна стража пази литургиите в "Св. Петър" и площада пред базиликата. При аудиенции на важни държавни лица, гвардията поема изцяло грижата за тяхната сигурност.
След нападението на Али Агджа над Папа Йоан Павел II, охраната затегна още повече достъпа до Негово Светейшество и актуализира своите методи. Швейцарската гвардия се е превърна във високотехнологичен съвременен охранителен корпус, оборудван с модерни малки оръжия, а членовете на  гвардията в цивилни дрехи сега придружават папата в пътуванията му в чужбина за неговата защита.

Малкият брой на войниците в гвардията (броят през годините варира от 110 до 135), трудното влизане в нея и фанатичната отдаденост към Престола, захранват хиляди теории на конспирацията, свързани с нея. На 4 май 1998 година, в същия ден, в който трябваше да поеме поста на командир на гвардията, Алоис Естерман и съпругата му бяха убити. Стрелецът се оказа младия гвардеец Седрик Торнай, който по-късно се самоуби. Случаят получи сериозно обществено внимание и стана обект на много митове и теории, включващи политически мотиви от времето на Студената война или спора между Ватикана и ордена Opus Dei. Британският журналист Джон Фолен публикува книга по случая през 2006 година и заключи, че убиецът е действал изцяло по лична мотивация.

Обвитата в мистерии Швейцарска гвардия обаче продължава да бъде обект на нездравословен интерес от страна на конспиратори, колекционери и обикновени фенове из целия свят.

Как се става гвардеец?

Първото и основно правило е кандидатът да е швейцарец. Той трябва да е католик, неженен, с добра репутация, да е завършил специалната школа за постъпване в гвардията, да е на възраст между 19 и 30 години и да е висок минимум 174 сантиметра.

"Всеки, който желае да стане член на швейцарската гвардия, трябва да демонстрира лична ангажираност и силни убеждения във всяко отношение, както и готовност да изпълнява добре познатите си рутинни задължения. Когато човек вижда стоическото спокойствие и професионализъм, с които охраната изпълнява задълженията си, веднага става ясно, че освен формалните изисквания, те имат нужда и от добродетели като дисциплина, уважение и професионализъм", разказва Пиер Ив Фюкс, посланик на Швейцария във Ватикана.

Ритуалът по заклеването във вярност впечатлява със своята натоварена със символи церемониалност и е запазен от векове. Всяка година, на 6 май, в двора на Апостолическия дворец Сан Дамазо, новоприетите войници застават пред свещеник и повтарят след него своята клетва:

"Кълна се, че вярно, лоялно и почтено ще служа на Върховния Понтифик и неговите законни наследници, и ще се посветя на тях с цялата си сила, жертвайки, ако е необходимо, живота си, за да ги защитавам. Приемам същия ангажимент по отношение на Свещената колегия на кардиналите, когато Апостолският стол е празен. Освен това обещавам на командващия капитан и на другите мои началници уважение, вярност и послушание. Кълна се, че ще спазвам всичко, което моята позиция изисква от мен."

Когато се изрича името му, всеки нов страж се приближавба до флага на папската швейцарска гвардия, хващайки знамето с лявата си ръка. Той вдига дясната си ръка с палеца, показалеца и средния си пръст, сочещи в три различни посоки  - жест, който символизира Светата Троица и се заклева на родния си език с думите: "Заклевам се усърдно и вярно да се придържам към всичко, което току-що ми беше прочетено, така че нека ми помогат Бог и неговите светии."

 
По публикацията работи: Йордан Бързаков

Източник: dnes.bg