За да тръгне българската икономика нагоре, да е адекватна на

За да тръгне българската стопанска система нагоре, да е съответна на съвремието, да усили приходите на хората и да догони останалите в Европейски Съюз, от основно значение са няколко фактора, към които би трябвало да бъдат ориентирани промените. Такива незабавни потребности има както във връзка с законодателството, по този начин и на образованието, администрацията, въвеждането на нови технологии. Около това мнение се сплотиха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер и основният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Двамата участваха в дискусионния конгрес „ Икономическата политика под натиска на рецесиите – благоприятни условия и ограничавания “, проведен от Българската стопанска камара. Според думите на Лорер два закона би трябвало да бъдат незабавно реформирани, тъй като „ към този момент са антикварни – вземат решение проблеми от близкото минало “. Единият е Законът за поощряване на вложенията. Той би трябвало да бъде осъвременен, с цел да отговори както на актуалната обстановка, по този начин и на упованията на вложителите. Едната причина за това, че България към момента е на фаза привличане на базови вложители, т.е. вложители междинна класа. Поради което ни е нужна нормативна база, която да им дава среда, в която те да пожелаят да работят, тъй като ще получат нужната модерна държавна поддръжка. Лорер означи също, че незабавната потребност от осъвременяване на Закона за поощряване на вложенията се обуславя и от обстоятелството, че в това отношение България директно се конкурира със прилежащите страни. „ И Сърбия, и Румъния и Гърция се конкурират с нас за привличане на вложения. Ние сме в доста конкурентна среда, а техните закони са по-модерни “, означи министърът. Той добави, че във връзка с промяната в законодателството като добър образец може да се уточни Ирландия. Която като нас през 80-те години е насърчавала промишлеността, а в този момент освен развива, само че и е достигнала доста високо равнище в развиването на високите технологии. И го е направила, като си е избрала няколко предпочитани бранша, в които да предизвиква развиването на стопанската система си – биотехнологии, IT. Те са извървели целият този път и сега са водач. Според Лорер България също би трябвало да си избере няколко такива предпочитани области и да настрои законодателството, администрацията, образованието и така нататък към тях, с цел да ги развива. Вторият закон, който има потребност от преразглеждане, е този за данъчното облагане и по-конкретно за това в научно-изследователската активност. Защото доста страни оферират данъчни облекчения точно за такава. Но у нас това към момента не съществува. И повода е, че причините на контролните органи са, че качеството на институциите у нас е толкоз ниско, че понижим ли налозите за активност като развойната, която мъчно може да се остойности, това ще отвори поле за доста злоупотреби, изясни Лорер. Министърът на нововъведенията и растежа уточни като знак за неприятното положение на икономическата среда у нас и обстоятелството, че над 90% от стопанската система ни не е експортно насочена. И с цел да се промени това, би трябвало да се работи върху доста фактори и в синхрон сред обособените виновни институции. Един от тях е привличането на вложения, по който изоставаме доста от страните, с които се съпоставяме, като Румъния, да вземем за пример. Но това до някаква степен се компенсира от вложенията в България по линия на европейските фондове. Лорер даде образец, че единствено по линия на новия програмен интервал и единствено посредством Министерството на нововъведенията и растежа в нашата стопанска система ще се влеят над 7 милиарда лева „ Но единствено с това няма по какъв начин нещата да се случат “, безапелационен бе той и уточни втория фактор за неприятната икономическа среда – човешкият капитал и образованието. „ Имаме демографски проблеми, което води до понижаване на работната ръка. Но след комунизма загубихме и доста от традициите в образованието, в академичната активност, загубихме преподаватели. В резултат на това качеството на човешкия капитал спадаше с годините “, означи Лорер. Той добави и че същите трендове се виждат и в институциите у нас. „ Ако се съпоставим с Румъния, в случай че погледнем по на север към Естония, Литва и така нататък, сме на дъното по всевъзможни институционални метрики - било то по правова страна, правосъдна система, правене на бизнес и така нататък Трябва да работим доста, с цел да променим тези метрики “, сподели Лорер. С мнението му изрично се съгласи и Лъчезар Богданов. Както и че имаме потребност да се преструктурира промишлеността ни. Това, което тя създава, да го създава по-ефективно – от една страна, а от друга - да се промени това, което се създава. Богданов означи обаче, че тази промяна се случва мъчно и за нея има потребност от вложения. „ Няма по какъв начин с малко капитал, даже и вярно вложен, да се реализира търсеният резултат “, безапелационен бе той. В тази връзка икономистът означи, че европрограмите са добър метод за компенсиране на част от нужните вложения, само че неприятното е, че България закъснява с тях. „ Още не сме завършили предишните стратегии, да не приказваме, че не сме почнали новите. А Планът ни за възобновяване и резистентност е утвърден единствено на равнище Европейска комисия, само че към момента не е от Европейския съвет “, сподели той. И добави, че с изключение на всичко друго, са значими скоростта и качеството на акомодация към новите благоприятни условия. Лорер означи, че от своя страна най-голямата помощ, която държавното управление може да окаже, е в две посоки. „ Едната е да не пречим. Имаме традиция в нашата администрация да пречи на вложенията. Всеки, занимавал се с по-мащабни вложения у нас, го е изпитвал “, сподели той. И продължи: „ Втората е държавното управление да има вяра и да влага в България. Повечето от нас като бизнесмени знаят, че човек вкарва пари в личния си бизнес, тъй като има вяра задоволително в него, с цел да вкарва там личните си пари “. И в тази връзка акцентира, че до момента страната не е вложила задоволително в българската стопанска система, а е трябвало. „ Българските бюджети в предишните години не са били капиталови планове. Не сме вложили в личната си страна – опазване на здравето, учебни заведения и така нататък В най-хубавия случай бюджетите са били просто поддръжка. Поради което България наподобява по този начин – пътищата ни са неприятни, индустриалният ни парк не е на нужното равнище... “, сподели Лорер. Той уточни, че с бюджета за тази година за първи път страната прави нещо ново. От една страна връща старите задължения, само че също по този начин и влага в България, с цел да стартира да наподобява тя по-добре. Като акцентира, че преимуществото на такива бюджети е, че държавните пари могат да бъдат вложени много по-бързо от европейските средства. По отношение на проблемите с равнището на образованието и забележките, които Богданов насочи, че в България към момента няма посланичество на някой огромен теоретичен институт, Лорер означи, че първата крачка в тази посока бе направена през предходната седмица. У нас се откри Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, зад който застават двата швейцарски софтуерни института в Цюрих и в Лозана, които са в топ 10 на света в своята област. Според думите му това съставлява първокласен скок в академичното обучение у нас. „ След няколко години България към този момент ще основава докторанти по изкуствен интелект – една водеща сфера от интерес за всички геостратегически сили “, сподели Лорер. И добави, че работата на държавното управление е тези фрагменти да остана в България. Което значи, че в това време страната би трябвало да работи, с цел да сътвори задоволително сериозна известност на този център по света, по този начин, че огромни софтуерни компании да отворят свои лаборатории за развойна действия у нас. „ Така тези наши откриватели ще останат в България “, сподели министърът. Лорер добави, че задачата на държавното управление е да провокира подобен скок в науката и образованието и в други сфери. За тази цел в Аграрния университет в Пловдив се работи за основаване на сходна на INSAIT конструкция в партньорство университета „ Вагенинген “ в Нидерландия, който е №1 в земеделските науки там. По същия метод се работи и за Икономическия университет във Варна, чийто предстоящ Институт по туризъм да стартира такава стратегия с някоя от водещите институции в Швейцария в тази област. Според думите на Лорер създавайки фрагменти на международно равнище в тези сфери, ще може стопанската система ни да се задвижи по различен метод.