За да стигнем до положението, в което политиците ни разбират

За да стигнем до ситуацията, в което политиците ни схващат демокрацията като игра, а не отговорност, изминахме много неприличен път, който стана все по-наситен откъм клопки, в които обаче бива вкарвано и цялото ни общество. Често единствено си оказва помощ, само че дано въпреки всичко уточним, че демокрацията не е ръководство на народа, а „ за “ народа.

Чрез изборите жителите дават опцията на политиците да ги съставляват и да защитят техните претенции посредством политическа воля. Този израз на воля се случва в Народното събрание, от което носителите й май желаят да ни лишат за следващ път.

Първото волеизявление, по този начин наречена конституираща роляна Народното събрание, еизбирането на Министерски съвет, а тенемили-недраги към този момент приказват за второстепенните задания.

За жал, политиците ни изясняват по какъв начин като страна скачаме от рецесия в рецесия, само че се надяват да ръководят в оптимални за тях самите условия, които смятат, че жителите следва да им обезпечат. Това им схващане идва от нежеланието им да осъзнаят, че те самите не са задоволително съответстващи за болшинството от жителите.

След изборите не веднъж чухме някакви замаскирани упреци към „ непознатите “ на съответните партии гласоподаватели или негласувалите, че те по този начин били избрали. Чухме и противоположното - „ Нашите гласоподаватели не ни дават “. Тук не става въпрос единствено заполитиците от Политическа партия, Демократична България или Българска социалистическа партия. Навярно и тези от ГЕРБ и други обединения не биха желали да се коалират с съответни партии, само че изборните резултати допускат съдружно ръководство.

Някои недотам осъзнати „ демократи “ или откровени демагози се пробват по всякакъв начин да внушат, че изборните резултати НЕ допускат съдружно ръководство, а нещо друго.

Да се пита човек, кое е това „ другото “? При състояние, че задачата на изборите е точно да бъде излъчено законно определено ръководство на страната. След като публично никоя от партиите не е оповестила изборите за невалидни, то е редно да се мисли по въпроса „ Как да има държавно управление? “, а не „ Откъде да изнамерим пари за нова акция? “

Струва ми се, че малцината, които изясняват, че диалози сред партиите би трябвало да има, внезапно се привиждат като „ сътрудници на задкулисието “ от тези „ демократи “. И когато разногласията наподобяват толкоз непреодолими, постоянно можем да се върнем към това, което следва да съблюдаваме - Конституцията. Там е написано ясно още в член 1, че „ България е република с парламентарно ръководство “. Няма „ Ама “ или „ Обаче “.

А по какъв начин ще се откри „ златното сечение “ сред правовия ред в България и външнополитическото й позициониране е сложен въпрос, на който публицисти, политолози, социолози и други специалисти не трябвада дават отговор.Отговорът на този въпрос е чисто политически и точно политиците следва да го дадат на обществото. Все отново никой в никакъв случай не им е обещавал да бъде елементарно.

Ако няма отговор на този въпрос, залитаме от един модел на самовластие в различен модел на самовластие и всичко това за сметка на демокрацията - единствената, която може да събере в себе си пъстротата на другите отзиви. Не е като да нямаме разнообразни отзиви, нали?

Редакцията напредставя разнообразни гледни точки, допустимо е изразеното мнение да не съответствува с публицистичната позиция на медията.