За да спуснати завеси каква си ти?
За да спуснати пердета каква си ти?
Под ежедневни облекла сърце дали гори?
С пазарска чанта отново ли те заглеждат?
Когато си с метла, дали въздиша някой със вяра.
И за външното ли някой единствено се натиска
или пък всичко твое някой през днешния ден го желае.
Дали до теб ще е когато си ядосана
или по твоето дупе единствено той залита.
Кога и по какъв начин се смееш знае ли
или единствено да го види си мечтае.
Дали той чака без да нервира
или пък без мисъл си нехае.
Те всички желаят, огъня в ръце да вземат
Да сложат го да себе се като емблема
Но честичко със пясък го засипват
за тях е просто празнична свещичка.
И единствено търпеливия си знае
Че огъня гори и постоянно пари.
И мощния той огъня ще варди.
Че боязън не знае той от горските пожари.
Ивайло Петков
07.11.2021
Част от стиховете в сборника „ Отвътре “ на Ивайло Петков.
Стиховете се разгласяват за първи път тук в HappyWoman.bg
Оценете тази статия
