Любомир Канов, КОД: Кохортите от партии на Газпром размахват тоягата на страха над главите на българите - Политика
За да се трансформира българският народ от посткомунистически в съвременен, европейски народ, би трябвало да се стартира от образованието. Десетилетия българинът е захранван с погрешна или неточна, информация, с комунистическа и проруска митология, а постоянно и с неистини. Това е белязало мисленето на генерации българи, израснали в това промиващо мозъци учебно заведение, което се пробва да моделира безрезервно и некомпетентно да мисли общество.
Това съобщи д.р Любомир Канов от КОД. В изказването му се споделя още:
Днес виждаме резултата на това обучение и в политическата ни система и в електоралните настройки. Властват простичките хрумвания, господства лъжата и страхът. Простите хрумвания са по-достъпни, а най-достъпни в политическия развой са страховете, по тази причина и използването им е толкоз всеобща у нас. И това изяснява бързия електорален триумф на хора и партии, които разпалват естествено заложените в хората страхове за децата им, за фамилии им. Тези хора са моделирани от българското посткомунистическо обучение, по метод, който ги прави склонни да доверяват ориста си на другиму, вършат тази неточност да чакат някой да се погрижи за тях. И когато се появи някакъв вид, който изяснява по какъв начин с един размах ще реши всичките им проблеми и страхове, той бързо печели благосклонностите им. Газът е толкоз комфортно в българските условия сечиво за втълпяване на боязън, че става съвсем смехотворно по какъв метод се употребява. Всеки знае, че за разлика от Германия, България не зависи от този прославен Газпром. Но кохортата от партиите на Газпром, размахват тази сопа над главата на българския човек, който по принцип се опасява от мраз, от течение и от това хладилника да е празен. Това са заседнали атавистични страхове, които сполучливо се масажират от партиите на Газпром, президента и неговото държавно управление.
Огромна неточност в българската политика е празноговоренето, откровеното демагогстване и неистина, обещания, които нямат никакви учредения и способи да бъдат изпълнени. Другата обща неточност, която се позволява е, че не се приказва искрено на хората, а се приказва с клишета. Четат се някакви празни думи. Празнодумството като че ли, този злобен правоприемник на комунистическото говорене, който чуваме на най-високо равнище, кухото говорене, това, което няма душа, няма връзка със сърцето на хората. Трябва да се приказва от сърце, да се приказва истината искрено, и в случай че тя е неприятна също да бъде изговаряна по този начин, че хората да схванат. Хората не би трябвало да бъдат съблазнявани да гласоподават. Трябва да бъдат просвещавани и да бъдат научени да са виновни в своя избор. Това е огромната задача още от учебно заведение.
Аз първо бих почнал с войната на Путин, тъй като това е огромния слон в стаята. То е освен геополитически, ами напълно съответно визира и България. Най-важното е да се каже на българския народ, че приказки в смисъла на някакъв гълъб на мира да се появи някакъв политик и да каже, че ние няма да участваме в тази непозната война, че ние желаеме мир и прочие, вместо да се види напълно ясно, че Путин със своята налудна имперска концепция атакува Украйна в действителност се изправя против целия свят и в този случай България няма място за съмнение. Тя принадлежи към свободния, западен цивилизован свят и е член на тези организации – Европейски Съюз и НАТО. Нашите съдружници са Европа, Америка, Канада, Австралия и прочие. Нашето място е там. Ние не сме миротворци, които в Девня или в Силистра ще съберем Украйна и Русия и ще бъдем миротворци. Това е много смешна позиция. Ние може да обичаме мира, само че би трябвало да разберем кой е агресорът. И това е позиция, която свързваме с нашата поредна позиция по отношение на целия постсъветски интервал, когато България беше превзета от империята на злото, и от чиито метастази и късни рецидиви не можа да се отърве. Те просмукаха страната доста сполучливо през този интервал, България не можа да се лустрира и да се отърве от тези боклуци, те обгърнаха като с пипала всички аспекти на българския живот – от службите за сигурност, войска, стопанска система, финанси, медии и обучение. Това задържа България.
В КОД знаем, че би трябвало да има уверено разкъсване с това. Някои го назовават лустрация, можем да го назовем дерусификация или депутинизация, това са на практика термини, които разказват едно и също. Ние би трябвало да се отървем от тази менталност, от тази сгурия на това минало, което ни затрупва и ни пречи да се движим напред. Второ – ние не имаме вяра в социализма като икономическа система. Ние имаме вяра в продуктивния капитализъм, в пазарното общество, в меритокрацията, в йерархията на умните и положителните, предприемчивите, а не обърната пирамида, както беше през комунизма, където господстваха негодниците. Социалистическата страна е даваща страна и всеки, който си служи с тази измама, че страната ще му дава без да прави особени старания го лъже. Ние сме срещу това, считаме, че когато има даваща страна, тя основава изискванията за корупция. Защото тъкмо там, където дава се получава корупцията и деморализацията на популацията, тъй като то към този момент привиква не да се труди и да реализира максимума на капацитета си, а чака някой да го нахрани, страната да даде.
Парламентарни избори 2022
Това съобщи д.р Любомир Канов от КОД. В изказването му се споделя още:
Днес виждаме резултата на това обучение и в политическата ни система и в електоралните настройки. Властват простичките хрумвания, господства лъжата и страхът. Простите хрумвания са по-достъпни, а най-достъпни в политическия развой са страховете, по тази причина и използването им е толкоз всеобща у нас. И това изяснява бързия електорален триумф на хора и партии, които разпалват естествено заложените в хората страхове за децата им, за фамилии им. Тези хора са моделирани от българското посткомунистическо обучение, по метод, който ги прави склонни да доверяват ориста си на другиму, вършат тази неточност да чакат някой да се погрижи за тях. И когато се появи някакъв вид, който изяснява по какъв начин с един размах ще реши всичките им проблеми и страхове, той бързо печели благосклонностите им. Газът е толкоз комфортно в българските условия сечиво за втълпяване на боязън, че става съвсем смехотворно по какъв метод се употребява. Всеки знае, че за разлика от Германия, България не зависи от този прославен Газпром. Но кохортата от партиите на Газпром, размахват тази сопа над главата на българския човек, който по принцип се опасява от мраз, от течение и от това хладилника да е празен. Това са заседнали атавистични страхове, които сполучливо се масажират от партиите на Газпром, президента и неговото държавно управление.
Огромна неточност в българската политика е празноговоренето, откровеното демагогстване и неистина, обещания, които нямат никакви учредения и способи да бъдат изпълнени. Другата обща неточност, която се позволява е, че не се приказва искрено на хората, а се приказва с клишета. Четат се някакви празни думи. Празнодумството като че ли, този злобен правоприемник на комунистическото говорене, който чуваме на най-високо равнище, кухото говорене, това, което няма душа, няма връзка със сърцето на хората. Трябва да се приказва от сърце, да се приказва истината искрено, и в случай че тя е неприятна също да бъде изговаряна по този начин, че хората да схванат. Хората не би трябвало да бъдат съблазнявани да гласоподават. Трябва да бъдат просвещавани и да бъдат научени да са виновни в своя избор. Това е огромната задача още от учебно заведение.
Аз първо бих почнал с войната на Путин, тъй като това е огромния слон в стаята. То е освен геополитически, ами напълно съответно визира и България. Най-важното е да се каже на българския народ, че приказки в смисъла на някакъв гълъб на мира да се появи някакъв политик и да каже, че ние няма да участваме в тази непозната война, че ние желаеме мир и прочие, вместо да се види напълно ясно, че Путин със своята налудна имперска концепция атакува Украйна в действителност се изправя против целия свят и в този случай България няма място за съмнение. Тя принадлежи към свободния, западен цивилизован свят и е член на тези организации – Европейски Съюз и НАТО. Нашите съдружници са Европа, Америка, Канада, Австралия и прочие. Нашето място е там. Ние не сме миротворци, които в Девня или в Силистра ще съберем Украйна и Русия и ще бъдем миротворци. Това е много смешна позиция. Ние може да обичаме мира, само че би трябвало да разберем кой е агресорът. И това е позиция, която свързваме с нашата поредна позиция по отношение на целия постсъветски интервал, когато България беше превзета от империята на злото, и от чиито метастази и късни рецидиви не можа да се отърве. Те просмукаха страната доста сполучливо през този интервал, България не можа да се лустрира и да се отърве от тези боклуци, те обгърнаха като с пипала всички аспекти на българския живот – от службите за сигурност, войска, стопанска система, финанси, медии и обучение. Това задържа България.
В КОД знаем, че би трябвало да има уверено разкъсване с това. Някои го назовават лустрация, можем да го назовем дерусификация или депутинизация, това са на практика термини, които разказват едно и също. Ние би трябвало да се отървем от тази менталност, от тази сгурия на това минало, което ни затрупва и ни пречи да се движим напред. Второ – ние не имаме вяра в социализма като икономическа система. Ние имаме вяра в продуктивния капитализъм, в пазарното общество, в меритокрацията, в йерархията на умните и положителните, предприемчивите, а не обърната пирамида, както беше през комунизма, където господстваха негодниците. Социалистическата страна е даваща страна и всеки, който си служи с тази измама, че страната ще му дава без да прави особени старания го лъже. Ние сме срещу това, считаме, че когато има даваща страна, тя основава изискванията за корупция. Защото тъкмо там, където дава се получава корупцията и деморализацията на популацията, тъй като то към този момент привиква не да се труди и да реализира максимума на капацитета си, а чака някой да го нахрани, страната да даде.
Парламентарни избори 2022
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ