За да се изпълнят желанията ви, не е необходимо да

За да се изпълнят желанията ви, не е належащо да желаете от Бог да ги извърши. Колкото по-малко обич има във вашите стремежи, толкоз по-малко шансове има те да бъдат изпълнени, а в случай че бъдат изпълнени, ще повлекат след себе си нещастията. Ако вашите стремежи произтичат от полово увлечение, от блян да подобрите живота си, то колкото по-силна в тях е концентрацията върху човешкото, с толкоз повече ревнивост, злоба и обиди ще бъдат съпроводени те. Колкото повече се молите за осъществяването на такива стремежи, толкоз по-печални ще бъдат следствията. 

Мнозина си мислят по този начин: Бог е по-умен от мене. Той самичък ще реши кои стремежи да извърши и кои - не. Няма нищо сходно. Всички стремежи стартират да се извършват. Те се унищожават дружно с създателя им, когато на тъничък проект станат рискови за околния свят. 

Дотолкова, доколкото нашите стремежи са насочени към Божественото, доколкото е мощен нашия вътрешен блян към любовта, дотолкоз всяко наше предпочитание се извършва без всевъзможни молебствия. 

Дотолкова, доколкото ние непрекъснато преодоляваме в себе си човешкото, като от време на време се сдържаме и се разграничаваме от желанията, като се стремим към Божественото с разрушение на човешкото, дотолкоз ще ни дават всичко, което желаеме. 

Трябва да се разбере, че всяка секунда ние нравим избор - да се откажем от любовта или да тръгнем към нея. Резултатите ще зависят единствено от твърдостта на устрема ни, от непрекъснатата вътрешна работа над себе си. 

Чувствата и желанията, които даден човек има, дефинират неговите благоприятни условия и количеството благополучие, което той ще получи. Ето, да кажем жабата има стеснен мащаб на възприятията и желанията и тя няма да излезе отвън рамките на своя мъничък свят. Значи, колкото повече е развита нашата страст, толкоз повече е допустимо да се усъвършенства огромното благополучие. Но чувствеността се ражда от любовта и без нея умира. А това значи - колкото по-големи са нашите стремежи - толкоз повече ние би трябвало да сме устремени към Бог и към любовта. 

Това не са просто мои апели. Тези заключения ревизирам доста години при действителни обстановки, свързани със здравето. А визията на тънките пластове хилядократно ускоряваше процеса на прехода от теорията към практиката. На тънкия проект аз виждам по едно и също време твоето здраве, твоя темперамент, твоята орис и, повярвай ми, там всичко това е едно. 

Това, което ти в този момент чувстваш, по-късно ще бъде твоя орис. Ако запазваш в душата си любовта - ориста ти ще живее и ще се развива. Ако държиш в душата си обиди, наказание в отчаяние ориста ти ще се разболее и ще се унищожи. Без болки и загуби няма придобивки. Колкото повече обич има в душата, толкоз по-голяма болежка можем да изтърпим. Болката минава на първо място през любовта към различен човек. Това значи, че доколкото великодушно, откровено и без през искания се отнасяме към обичания човек, колкото и мъчително да ни бъде от време на време, толкоз повече имаме право да бъдем богати, здрави и щастливи. 

Между другото се позаинтересувах от благосъстоянието. Притежаването на яхти, вили, жилища, първокласни коли - всичко това са страсти, които обгръщат по мащаб три живота. Обикновената пристрастеност обгръща 10 - петнадесет живота. Това значи, че извън ние можем да се убеждаваме в каквото си желаеме, а в подсъзнанието ни има действителна точка на изчисление. Там никакво материално благополучие даже не може да се сложи наред с елементарната пристрастеност. 

Колкото получаваме от живота, толкоз би трябвало и да загубим. Колкото благополучие получаваме посредством човешката обич, надлежно толкоз болежка би трябвало да получим. 

Да се изтърпи крахът на човешката обич е допустимо единствено в един случай - когато любовта към Бога е по-важна. Тогава, от устрема към Бог получаваш по-голямо благополучие, в сравнение с от човешката обич. Това се натрупва с години и десетилетия. Потенциалът на неунищожимо благодушие се основава нормално, когато в родословието е имало генерации от вярващи. Може обаче и самичък да възпиташ всичко това в себе си. Не незабавно, несъмнено, само че е допустимо. Така да вземем за пример, в случай че в миг на пристрастеност почувстваш болежка, само че непременно искаш да запазиш любовта, тогава страстта на щастието с обсег от 10 живота, не се унищожава, което значи, че можеш да имаш и вили, и яхти, и първокласни коли, можеш за бъдеш кадърен, надарен и прочут. Всичко това няма да повреди душата и тялото ти. 

Ако искаш да бъдеш благополучен - не пречи на любовта със страхове, нерешителност в себе си, обезсърчение, обиди и осъждания. Колкото можеш по-често убеждавай душата си, че любовта към Бог е най-висше благополучие и приятност. Това ще излекува освен твоята душа, само че и тялото и ориста ти. 

Избрано от: „ Диагностика на кармата “, Книга 8, Сергей Лазарев, изд. „ Станпрес “, Бургас
Снимка: Facebook