България може да получи много пари от ЕС срещу ангажимент за растеж и работни места
За да не изпусне следващия късмет, който ни дават историята и Европейски Съюз, България следва напълно да смени парадигмата, написа Ивайло Калфин в публикация за основаното н Брюксел изданиеEuractiv. Той е икономист, бил е вицепремиерв кабинета на Сергей Станишев и второто държавно управление на Бойко Борисов. Калфин беше и консултант на еврокомисаря по бюджета на Европейски Съюз Гюнтер Йотингер.
В сряда Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от ограничения за справяне с икономическите последици от ковид. Освен бюджета за интервала 2021-2027 и към този момент контрактувания пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възобновяване, наименуван “ЕС последващо потомство “, в размер на 750 милиарда евро.
Тази невиждана сума се дава, с цел да компенсира другите благоприятни условия на страните членки за превъзмогване на следствията от рецесията и да ги защищити от задълбочаване на разликите.
Така да вземем за пример до 20 май 2020 година Европейска комисия позволи страните членки за дават държавна помощ за стопанските системи си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени единствено от Германия. Това съставлява 29% от Брутният вътрешен продукт на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, надлежно с 17%, 13.4% и 11%.
От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от Брутният вътрешен продукт. Логично е да се чака, че тези, които отделиха повече средства за стопанските системи си в първите седмици на рецесията, ще се стабилизират и ще излязат от нея доста по-бързо. Другите- тези като България - ще имат доста по-бавно и мъчно възобновяване и ще изостанат още повече. Заради това Европейска комисия предлага изоставащите да се подкрепят с повече средства.
В сряда Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от ограничения за справяне с икономическите последици от ковид. Освен бюджета за интервала 2021-2027 и към този момент контрактувания пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възобновяване, наименуван “ЕС последващо потомство “, в размер на 750 милиарда евро.
Тази невиждана сума се дава, с цел да компенсира другите благоприятни условия на страните членки за превъзмогване на следствията от рецесията и да ги защищити от задълбочаване на разликите.
Така да вземем за пример до 20 май 2020 година Европейска комисия позволи страните членки за дават държавна помощ за стопанските системи си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени единствено от Германия. Това съставлява 29% от Брутният вътрешен продукт на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, надлежно с 17%, 13.4% и 11%.
От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от Брутният вътрешен продукт. Логично е да се чака, че тези, които отделиха повече средства за стопанските системи си в първите седмици на рецесията, ще се стабилизират и ще излязат от нея доста по-бързо. Другите- тези като България - ще имат доста по-бавно и мъчно възобновяване и ще изостанат още повече. Заради това Европейска комисия предлага изоставащите да се подкрепят с повече средства.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ