Йотова: Общоевропейският механизъм за върховенство на закона ще е успешен, ако няма двойни стандарти
За да бъде сполучлив предлаганият общоевропейски механизъм за господство на закона, би трябвало да има обективност на критериите и да се отстрани опцията за двойни стандарти. Тази позиция изрази вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри в Европейския парламент в Брюксел конференция „ 12 години Механизъм за съдействие и инспекция в България: Равносметка “.
Форумът бе проведен от евродепутата Емил Радев, който е заместник-председател на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи. Като член на Европейския парламент Илияна Йотова, която бе заместник-председател на тази комисия, през 2016 година провежда първия конгрес по тематиката, съобщи БГНЕС.
По думите на вицепрезидента нуждата от общ обзор за проблемите с върховенството на закона стана наложително, изключително през последните години. Илияна Йотова напомни, че през 2013 година общоевропейски отчет за равнищата на корупцията е посочил, че проблеми има във всички страни. Намерението подобен отчет да се изготвя на две години обаче не се реализира. Вместо Европейска комисия да излезе с пакет от законодателни начинания, показа План за деяние за подсилване на върховенството на закона.
Вицепрезидентът е безапелационна, че отпадането на мониторинга върху България не трябва да се обвързва с приемането на оферти от Европейска комисия общоевропейски механизъм за върховенството на закона. „ Затрудненията, които среща още при първото разискване, могат да изтеглят решението за България напред във времето. Това би довело до ново обезкуражаване, защото следените критерии са изпълнени, само че още веднъж ставаме подвластни от нови решения “, посочи Илияна Йотова. На 22 октомври т. година Европейска комисия направи рекомендация Механизмът за съдействие и инспекция да бъде преустановен по отношение на България. Предстоят мненията на Европейския парламент и Съвета.
В изявлението си вицепрезидентът напомни, че въвеждането на Механизма за съдействие и инспекция с приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година е безспорен казус и всъщност значи „ пълноправно участие “ „ под изискване “. Такъв механизъм не бе въведен за Хърватия, която е последната призната страна членка.
Илияна Йотова акцентира безспорната роля на мониторинга над България, само че уточни главните му недостатъци. Сред тях са неналичието на задоволително конкретика на критериите, по които се прави оценка напредъкът, като и на типа на изискваните реформи; прибавянето на нови и нови условия към заложените шест индикативни индикатора. Вицепрезидентът съобщи, че макар парламентарните питания към Европейската комисия, в това число и три от страна на Илияна Йотова, институцията не е давала съответни отговори, с изключение на дежурния: Не може да се приказва за отпадането на нито един от тези индикатори, до момента в който не отпаднат всички. „ Мониторингът остана затворен в институционалното пространство сред София и Брюксел и неразбираем за болшинството български жители. Дори медийният интерес към тематиката заглъхваше през годините “, акцентира вицепрезидентът.
Илияна Йотова съобщи, че Механизмът за съдействие и инспекция се е трансформирал в политически инструмент. „ Политиците говореха доста повече от специалистите. Политизирането на този инструмент сътвори спомагателни подозрения в неговата обективност и действително предпочитание за съдействие “, посочи вицепрезидентът Йотова.
Според вицепрезидента оценките за България са се трансформирали в мотив за демонстрация на двоен стандарт. „ Най-драстичният образец е участието ни в Шенген, където трябваше да бъдем признати още през 2011 година Освен техническите критерии се включиха политически, на основата на заключенията на Европейска комисия, макар че самата комисия неведнъж е подчертавала, че „ механизмът не би трябвало да се обвързва с други области на правото на Европейски Съюз “ като еврофондовете и Шенген “, означи Илияна Йотова. Тезите на вицепрезидента бяха в центъра на последвалата полемика, в която се включиха евродепутати, еврокомисари, специалисти, както и висши представители на българската правосъдна власт.
Форумът бе проведен от евродепутата Емил Радев, който е заместник-председател на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи. Като член на Европейския парламент Илияна Йотова, която бе заместник-председател на тази комисия, през 2016 година провежда първия конгрес по тематиката, съобщи БГНЕС.
По думите на вицепрезидента нуждата от общ обзор за проблемите с върховенството на закона стана наложително, изключително през последните години. Илияна Йотова напомни, че през 2013 година общоевропейски отчет за равнищата на корупцията е посочил, че проблеми има във всички страни. Намерението подобен отчет да се изготвя на две години обаче не се реализира. Вместо Европейска комисия да излезе с пакет от законодателни начинания, показа План за деяние за подсилване на върховенството на закона.
Вицепрезидентът е безапелационна, че отпадането на мониторинга върху България не трябва да се обвързва с приемането на оферти от Европейска комисия общоевропейски механизъм за върховенството на закона. „ Затрудненията, които среща още при първото разискване, могат да изтеглят решението за България напред във времето. Това би довело до ново обезкуражаване, защото следените критерии са изпълнени, само че още веднъж ставаме подвластни от нови решения “, посочи Илияна Йотова. На 22 октомври т. година Европейска комисия направи рекомендация Механизмът за съдействие и инспекция да бъде преустановен по отношение на България. Предстоят мненията на Европейския парламент и Съвета.
В изявлението си вицепрезидентът напомни, че въвеждането на Механизма за съдействие и инспекция с приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година е безспорен казус и всъщност значи „ пълноправно участие “ „ под изискване “. Такъв механизъм не бе въведен за Хърватия, която е последната призната страна членка.
Илияна Йотова акцентира безспорната роля на мониторинга над България, само че уточни главните му недостатъци. Сред тях са неналичието на задоволително конкретика на критериите, по които се прави оценка напредъкът, като и на типа на изискваните реформи; прибавянето на нови и нови условия към заложените шест индикативни индикатора. Вицепрезидентът съобщи, че макар парламентарните питания към Европейската комисия, в това число и три от страна на Илияна Йотова, институцията не е давала съответни отговори, с изключение на дежурния: Не може да се приказва за отпадането на нито един от тези индикатори, до момента в който не отпаднат всички. „ Мониторингът остана затворен в институционалното пространство сред София и Брюксел и неразбираем за болшинството български жители. Дори медийният интерес към тематиката заглъхваше през годините “, акцентира вицепрезидентът.
Илияна Йотова съобщи, че Механизмът за съдействие и инспекция се е трансформирал в политически инструмент. „ Политиците говореха доста повече от специалистите. Политизирането на този инструмент сътвори спомагателни подозрения в неговата обективност и действително предпочитание за съдействие “, посочи вицепрезидентът Йотова.
Според вицепрезидента оценките за България са се трансформирали в мотив за демонстрация на двоен стандарт. „ Най-драстичният образец е участието ни в Шенген, където трябваше да бъдем признати още през 2011 година Освен техническите критерии се включиха политически, на основата на заключенията на Европейска комисия, макар че самата комисия неведнъж е подчертавала, че „ механизмът не би трябвало да се обвързва с други области на правото на Европейски Съюз “ като еврофондовете и Шенген “, означи Илияна Йотова. Тезите на вицепрезидента бяха в центъра на последвалата полемика, в която се включиха евродепутати, еврокомисари, специалисти, както и висши представители на българската правосъдна власт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ