За да бъде наистина уникален един конкурс, той трябва да

За да бъде в действителност неповторим един конкурс, той би трябвало да бъде човешки, топъл и сърдечен. И това се опитваме да вършим през годините - да сътворяваме общности, да сътворяваме другарства и откакто си тръгнат от Хасково – те към този момент се познават, четат се, допират се до предходните участници. Някак си съумяват да се свържат и със идващите.

Това сподели Ели Видева, публицист и уредник на състезанието за дебютна литература " Южна пролет ", в предаването " Един неделен ден по шосето " на " Фокус " .

Въпреки че не е измежду създателите на състезанието, Видева изясни, че си спомня всички издания на състезанието от ученическите и години, насам, а " Южна пролет " към момента не стопира да я интригува:

" Виждам новите неща, които се случват, виждам по какъв начин младостта е тук всяка пролет и, че в последна сметка литературата продължава да се развива през всички тези години. “

" Ще запомня този конкурс с едно ново ято младежи, които пристигнаха, заявявайки себе си, със своите книги ", разяснява още писателката за 51-то издание на състезанието.

Видева е на мнението, че ползата на публиката не се поддържа, а по-скоро се построява:

" Ние тази аудитория сме си я отгледали през всичките тези години. Освен това хората в града обичат да се гордеят с това, че това е най-старият жив конкурс в България ", счита уредникът.

Според писателката най-важната част от състезанието е точно обществената.

" Идеята на състезанието е младежите да се опознаят, тъй като те, идвайки тук, действително не се познават. Всеки идва от друг завършек на България и най-малкото от друг завършек на София. Те са едно потомство и е редно да знаят за съществуването си, един за различен. Още повече, че в днешно време книгоразпространението е огромен проблем и те не могат даже да се прочетат взаимно ", безапелационна е тя.