За четвърти път в последното десетилетие ЦСКА намери великолепен централен

За четвърти път в последното десетилетие ЦСКА откри превъзходен централен нападател. След Ней, Жуниор Мораес и Фернандо Каранга стадион „ Българска войска “ заживя с головете на Мауридес. Деветката пристигна от „ Беленензеш “ и вкара осем гола в първите си седем мача за ЦСКА.
След фантастичния старт на сезона Мауридес даде извънредно изявление за вестник „ Труд “

– Имал ли сте сходен старт в кариерата си?
– Надявам се това да е най-хубавият сезон. И в действителност съм повече от благополучен. Най-много си одобрявам първия гол. Голяма страст и специфичен миг.
– Познавате ли индивида, който заместихте – Фернандо Каранга?
– Виждал съм го в игра, когато беше в „ Парана “. Не го познавам персонално. Чувал съм, че е прелестен човек. Щастлив, че хората ме съпоставят с него. Ще се опитам да вкарам и да го заслужа. Винаги се стремя да съм най-хубавият без значение от всичко. Трябва да давам даже повече от опциите си, с цел да оказа помощ на тима. Спокоен съм по природа. Работя старателно, с цел да съм във форма. Когато съм на терена, да намирам задачата и да натрупвам голове. Футболът в България е прекрасен и открит. Затова не ми беше мъчно да се приспособявам.
– Феновете ви назовават Звяра. Харесва ли ви този прякор?
– Много. Защото съм сигурен, че това е, тъй като харесват играта и головете ми. Всяка демонстрация на внимание от тяхна страна ме прави щастилив. Освен за победа и трофеи би трябвало да се играе и за публиката. Когато тя е удовлетворена, футболистът е благополучен.
– Всички бразилци имат прякори. Какъв е вашият?
– Викаха ми Твърдоглавия. Преди да порастна, ми викаха Дребния, само че след това излезе и прякор Голямата глава. Наистина обичаме прякорите в Бразилия, въпреки и да са пресилени.
– ЦСКА чака скоро да види едно в действителност атомно нахлуване с Мауридес и Евандро. Пасвате ли си към този момент?
– Изключителен състезател е Вандро. Той е част даже от националния ни тим, което в нашата страна е извънредно самопризнание. Ще би трябвало да се потрудим крепко и съм сигурен, че ще се сработим.
– За една седмица ЦСКА загуби два доста значими мача – от „ Копенхаген “ и от Лудогорец. Ранен ли е тимът?
– Във футбола няма тим, който постоянно да побеждава. Затова е значимо да имаш мощна душeвност и студен разум. Като пристигна уикенда, да излизаш за победа и постоянно да гониш трите точки. Треньорът ни насочи значимо обръщение, че загубата никога не би трябвало да ни кара да вървим с наведени глави. Ние сме хора, а на машини и е допустимо да има и други такива неуспехи.
– Как оценявате равнището на футбола ни?
– Приятно съм сюрпризиран. Дори мога да кажа умерено, че е най-високото, на което съм играл досега в кариерата ми. Да си призная в действителност не знаех доста за България и ЦСКА, а прехвърлянето стана бързо. Имам огромно предпочитание да науча повече.
– Как се стигна до прехвърлянето в ЦСКА?
– Разговор с мениджъра ми, който познава добре клуба. Получих и добра рекомендация от Жеферсон. Предложението пристигна, когато бях в Португалия. Първи с мен приказва президентът на някогашния ми тим „ Беленензес “. После приказвах с управител от “Про Илевън ” и чак по-късно с президента на ЦСКА. И до момента в който се обърна, бях в София.
– Миналия сезон бяхте титуляр в „ Беленензес “. Португалската лига е по-добра от българската. Защо я напуснахте?
– Нивото на тимовете е много друго. Диого Виана ми описа какъв брой сериозен е тимът и новият план на ЦСКА. Също и какъв брой фанатизирани и правилни са почитателите. Чух толкоз доста хубави неща, че изобщо не мислих дълго.
– В Португалия не сте имал езикова преграда. Как се справяте с българския?
– Всички ми оказват помощ. Много от хората приказват британски и се разбираме.
– Как започнахте с футбола? Първият ви клуб е бил международен клубен първенец – „ Интернасионал “.
– Началото на кариерата ми бе в действителност щастливо. Още на 8 години ме откриха и взеха в школата. После минах през огромни компликации, не не се предадох, продължих напред. След това ме взеха в Португалия и най-после пристигнах и тук.
– Все като нападател?
– Не. Играл съм вратар, централен бранител, ляв бек, полузащитник и чак по-късно ме пуснаха до поста нападател. През цялото време си мечтаех да съм в офанзива. Винаги най-голяма наслада ми е носело да изстрелвам във вратата, да преминавам противникови играчи, да скачам и играя с глава.
– Кой ви научи да вкарвате? Инстинкт или майсторство е?
– Най-важното е да не е самоцел. На първо място е тимът и това, което можеш да направиш, с цел да окажеш помощ за успехите. А другояче ги има и двете неща. Даже има и едно трето, което по никакъв начин не е маловажно – шанс. А другояче има хора, които може да се каже, че напряко носят гола в характера си. Опитвам се да имам и да развъртвам всички тези качества.
– Къде се играе по-лесно – в Бразилия или в Европа?
– В Бразилия е по-лесно. Футболът там е доста зад европейския. Тук са по-големи условията.
– Кой е най-известният футболист, с който сте играл дружно?
– Имам щастието да познавам Диего Форлан, в никакъв случай не съм виждал човек да тренира и играе по този начин като него. Той е образецът ми за играта в офанзива за ЦСКА.
– Знаем, че сте имал нелесно детство. Ще ни разкажете ли?
– Така е в родината ми. Всички вършат всичко в една стая. Гледаме мач, готвим, ядем, спим, само че компликациите вършат човек по-силен. Когато хората са в такава беднотия и нямат пари за нищо, фантазиите са доста по-силни.
– Кой е най-красивият ви гол?
– Много са и най-различни. Любим ми е този за ЦСКА против „ Копенхаген “. Много специфичен и неповторима страст. Ако питате за какво, мога да кажа, че почитателите имат огромна заслуга, тъй като подобен празник няма!
– Заради травма в коляното не сте играл 13 месеца. Минавало ли ви е през мозъка да се откажете?
– Най-трудният интервал в кариерата ми. Играх по-малко от година и таман, когато започнах да се любувам, пристигна травмата. Плаках като малко дете по през целия ден. Казвам на всички, че в случай че тогава не беше брачната половинка ми, нямаше да съумея да се върна. Не поисквам на никой футболист да минава през това. Затова всеки ден й благодаря за силата, която ми даде. Някои от доктори твърдяха, че не имат вяра да мога да се върна на терена. Но дружно с нея успяхме да им потвърдим, че няма по-голяма мощ от любовта и се върнах в игра.
– Получихте тази травма по чудноват метод – при наслада при гол.
– Това е невероятна история, в която великата наслада от гола се преля в най-голямото злощастие. Слава Богу всичко приключи добре. Ако не беше неговата помощ и тази на брачната половинка ми, през днешния ден нямаше да съм тук.
– Бразилия е най-голямата школа на велики нападатели. От сте се учил?
– Много гледах в интернет Адриано и Роналдо Феномена. Всички се учат от тях и през днешния ден. Треньорът, който най-вече ми повлия, бе Доривал Жуниор. Той на практика ме вкара в професионалния футбол и по тази причина ще съм му постоянно признателен.
– Феновете на ЦСКА ви заобичаха още повече за това, че скочихте на Козмин Моци след загубата от „ Лудогорец “. Какво се случи?
– Понякога хората губят визия за това, че би трябвало да се почитаме. Мисля, че той направи тъкмо това с нашите последователи. Нормално е в такива мачове да има заряд и напрежение.
– Какво ви харесва и какво не в ЦСКА?
– Всичко е прелестно, само че има нещо, което по никакъв начин не ми харесва – не приказвам езика. Искам да се науча, с цел да мога да поддържам връзка с хората. Благодаря на всички от тима и управлението на клуба за усилието, което вършат, с цел да приказват с мен.